Преди няколко дни главният прокурор Иван Гешев нарече Луковмарш “незаконен”. Но не си мислете, че той е “незаконен”, защото противоречи на българското законодателство или със съдебно решение е определен за такъв. Напротив, не само, че това мероприятие винаги е провеждано според всички законови изисквания, но и пет години подред българският съд отменя заповедта за неговата забрана на кмета на София Йорданка Фандъкова. И въпреки това главният прокурор, който по дефиниция трябва да е човекът в България, който най-стриктно да изисква спазването на закона, съвсем спокойно застава над него. Позволява си го, защото на негова страна може да не е закона, но са американското и руско посолство, куп чуждестранни либерални НПО-та, безродни партии и техните политици от целия политически спектър и не на последно място казионните медии, които безкритично предават посланията на всички изброени.

От другата страна на този, на пръв поглед, всемогъщ картел, който очевидно вече не зачита писаните закони, а сам определя кое е законно и кое не, според усмотрението си, сме ние, всички българи, които искаме сами да решаваме коя личност от нашата история да почитаме и как да го правим. Да, наистина звучи като като битка между Давид и Голиат. Защото единственото, което може да противопоставим на картела е историческата истина и желязната ни воля, да не позволяваме паметта за нашите славни предци да бъде заличена в името на глобалистката утопия.

Затова решихме тази година съвсем законно, извън Луковмарш, да организираме протест под надслов “Незаконният марш”, с който да свалим демократичните маски на всички от картела и да покажем истинското им, тоталитарно лице. Този протест няма да бъде нито честване, нито възпоменание за една или друга историческа личност. Той ще бъде протест за правото ни на национална памет, за правото ни да говорим свободно и да се събираме свободно в собствената ни държава, без някое задкулисие, било то в България или извън нея, да ни отнема това право.

Принудени сме да се изправим срещу хулите, лъжите и поругаването, защото макар и днес те да са насочени конкретно към един български герой, тези, които стоят зад тях, са се прицелили във всичко това, което ни прави българи - история, култура, традиции, вяра.  

Ако сега не надигнем глас срещу тези, които с тоталитарни средства се опитват да ни запушат устите ни и да ни казват кой може и кой не, да почитаме, сме обречени да видим как все още прикритата и мека либерална диктатура се превръща в открита и се връщат времената, познати ни от комунистическото потисничество в България.

В тази връзка призоваваме всеки свободолюбив патриот да се присъедини към нашия протест на 25 февруари, за да покажем, че няма незаконни маршове, а има незаконни действия от страна на българските институции, за което те активно са подстрекавани от безродни политици и чуждите им ментори.

Протестът ще се проведе под формата на шествие, което ще тръгне от пилоните пред НДК. На него ще могат да се носят само български знамена (ще има осигурени от организаторите, но всеки може да донесе и свое собствено със себе си) и тематични транспаранти, свързани с повода на събитието. След провеждането на протеста всички желаещи ще могат да отдадат почит към ген. Христо Луков в отделно мероприятие. 

КОГАТО ПРАВОТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В БЕЗПРАВИЕ, СЪПРОТИВАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!

На 4 февруари се проведе лекция, целяща да възроди спомена за генерал Никола Жеков - един от най-храбрите и самопожертвователни синове на нашата България. Събитието бе част от кампанията за Луковмарш. Лекцията започна малко след 17:30 ч., а лекторите бяха представени от Пламен Димитров - водач на Софийската организация на БНС. 

За Борис-Михаил попТодоров той сподели, че освен възпитаник на Софийската духовна семинария, е и младеж с исторически познания, които му помагат в националното дело, което за него върви ръка за ръка до творчеството. Спомена се и за спечеления конкурс на Министерство на културата, което възнагради националиста за написаната от него новела с националистическо-философски сюжет, на която скоро предстои публикуване.

Тодор Щраков представи като младеж със също толкова дълбока любознателност и желание за развитие в историографията, която неминуемо съпътства неговия живот. Димитров сподели, че това не е първата лекция, която двамата млади националисти водят: През 202 г. Тодор Щраков говори за “Генетичният и антропологичен облик на българите”, а попТодоров е представил миналата година “Настолна книжка за Българската младеж“.

Лекцията започна с описание на предосвобожденския Сливен - градът, който ражда Жеков; градът, от който е рода на попТодоров: именно затова младежът представи накратко историята на Жеков и паметния четнически град.

Тодор Щраков и попТодоров преминаха през битието на Никола Жеков, включващо годините на ранното детство; дните, преминали като юнкер и доброволец в Сръбско-българската война; специализацията му в Торино; началник щаб на Втора армия във войните за национално обединение; главнокомандващ българската войска през Първата световна война и още много други важни моменти.

Споменаха се малко известни факти относно семейството на генерала; относно неговия труден период в емиграция след края на Първата световна, укриващ се в Будапеща след болшевишкия преврат на Бела Кун; относно дейността му, свързана със Съюза на Българските Национални Легиони и за месеците, обвързани с множество премеждия преди да нахлуе Червената армия в Българската земя.

Публиката беше предимно съставена от младежи, които слушаха с интерес разказа на двамата лектори за дългия и достоен живот на генерал Жеков. Именно националната младеж има право и дълг, повече от всеки друг, да възхвалява подвига на генералите Жеков и Луков, да брани тяхната памет и да разпалва сърцата на своите сънародници.

Като част от кампанията за тазгодишния Луковмарш на 21 януари в централния щаб на БНС се проведе лекция на тема "Интелигенцията в Царство България и СБНЛ". Гост-лектор бе професор Никола Алтънков, който вероятно е най-добрият познавач на националистическите движения в България от периода след Първата световна война. Това се дължи не само на задълбочените проучвания, които е провеждал, но и на личните му контакти и познанства с едни от основните фигури на националното ни движение в онези години. Сред тях са един от основателите на Съюза на българските национални легиони Иван Дочев, легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов и иконата на антикомунистическата съпротива в България след 1944 г. - легионерът Илия Минев.

Самият професор Алтънков има не по-малко бурна съдба, което го прави и толкова интересен лектор. Като млад самият той става жертва на комунистическите репресии заради родолюбивите си възгледи и прекарва 2 години в лагера в Белене. След като обстоятелствата го принуждават да емигрира в САЩ, той се издига до заместник председател на Българския национален фронт - организацията създадена от легионерите спасили се от комунистическия терор в окупирана България. Там се дипломира и като историк от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Завръща се в Родината при първа възможност, като и до днес, въпреки завидните си 90 години, активно развива родолюбива дейност. Автор е на шест книги, сред които и най-пълната и подробна история на престъпленията на БКП.

На 21 януари професор Алтънков отново не ни разочарова и успя да грабне вниманието на младата публика с изключително интересната лекция, която изнесе. Той говори за създаването и развитието на Легиона и за това, как интелигенцията в Царство България, първоначално подходила с пренебрежение към тези младежи, впоследствие в голяма степен е запленена от родолюбивия плам, който те разпалват. Това бе допълнено с чудесен анализ на политическите процеси, развиващи се в страната и Европа, както и с много интересни и малко познати факти. Не липсваха и увлекателни истории от личните срещи на професор Алтънков с някои от историческите фигури, които споменахме. Присъстващите имаха шанс да задават въпроси на лектора, което направи събитието още по-интересно. Бурните овации на публиката бяха повече от красноречиво потвърждение за чудесния начин, по който професор Алтънков ни представи лекцията.

Едно от нещата, които професорът пожела на младежите бе да изживеят възкресението на българския национализъм и неговият нов триумф. За да се сбъдне това пожелание обаче, ще трябва всички ние да се потрудим заедно. А едно от събитията, които са стъпка в правилната посока е Луковмарш. Затова се надяваме да се видим с всички вас отново на 25 февруари на двадесетия юбилеен Луковмарш, когато ще почетем и 80 години от смъртта на генерал Христо Луков.