"2007 година ще бъде трудна за целия Български народ. Ще бъде трудна и за нас националистите, защото тази година трябва да поставим ново начало в Българския политически живот. Младежта вече не се задоволява да прави шествия и да върви по пътя посочен й от прoдажниците в парламента. Младежта иска да управлява сама своето бъдеще." - каза пред събралите се Расате.

"Днес България е на колене. Младежта манипулирана от мултикултурата  на САЩ и Европейския съюз, е изгубила връзката с рода си, със семейството и Родината си. Нашите връстници се убиват с наркотици, или се стремят да емигрират, за да не живеят в държавата-мащеха, наречена Република България. Пенсионерите гладуват, а родителите ни работят на две места, за да оцелеят. За всичко това са виновни политиците. Сега ние идваме и нашия младежки дух ще донесе промяната" - добави Пламен Христов - организационен секретар на БНС.

От името на официалните гости от Германия, Австрия и Италия приветствено слово изказа водачът на Фаланга Еспаньол (Испания).

Церемонията завърши с тържествена заря, след което поклонението продължи до къщата на ген. Луков, където след поднасянето на цветя и венци завърши.

На 11 февруари БНС отбеляза за пореден път годишнина от убийството на ген. Луков с траурно факелно шествие, осветило улиците на столицата. И тази година събитието се превърна в масова проява, в която взеха участие над 400 души. Паметта на генерала беше почетена за пръв път и от официални гости от Румъния, Испания и Германия. Тържественост на събитието придаде и присъствието на Линда Лукова-внучка на генерала.

Началото на възпоменателното шествие беше поставено в 17 30 ч. пред щаба на БНС. В процесията взеха участие и представители на Нова дрепта (Румъния), Фаланга еспаньол (Испания) и НПД (Германия).

В 18 30 ч. шествието пристигна пред паметника на Незнайния воин, където се проведе първата част от тържествената възпоменателна церемония и вечерна проверка. Присъединиха се и членове на ВМРО, Съюза на ВВНВУ, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, също дошли да засвидетелстват почитта си към генерал Луков.

Церемонията продължи с речта на  г-н Рухчев - председател на Съюза на ВВНВУ. Като бивш царски офицер служил под командването на ген. Луков, той разказа любопитни факти от живота му.

Към 19 00 часа вълната от стотици хора с факли и знамена заля улиците по маршрута към къщата на ген. Луков. Шествието привлече вниманието на минувачите, а шофьорите не спираха да пригласят въодушевено с клаксони и одобрителни викове.

Пред къщата слово произнесе Роберт Мариус, след което говори Боян Расате. В края на речта си той каза: "Днес единствен приемник на идеите на Съюза на Българските Национални Легиони може да бъде Български Национален Съюз, защото само той съчетава в себе си идеите, младостта и енергията на легионерите. Обявявам генерал Христо Луков за патрон на Националния съюз ".

С факли, знамена и венци, стотиците присъстващи сляха волята си в едно, за да докажат, че посредством родовата памет на признателните поколения един велик Българин като генерал Луков не може да загине - той живее и до днес в сърцата на всеки, който пази спомена за величието на делото му.

Благодарим на всички наши членове и съмишленици за участието им в това знаменателно събитие.

Поклонението пред паметта на този забравен от много Българи герой събра над триста души. Това ни накара искрено да се зарадваме, защото за пръв път дребнавите сметки останаха назад и хора от различна възраст, професия и организации заедно се преклониха пред един от онези, които загинаха са да живеем ние! Предшестващата мероприятието кампания, включваща разлепването на плакати и раздаването на листовки успя да покаже на всеки, който си даде труда да прочете подаденият му къс хартия, кой е Христо Луков и какво е направил за нашата Родина.

Сборният пункт беше в Щаба на Организацията и от там със съдействието на онези наши членове, които разполагат с лични автомобили се придвижихме до черквата Света София. Това бе мястото, обявено за начало на възпоменателното шествие по случай 62-та годишнина от убийството на генерала. Траурната колона предвождаше внучката на генерала с неговия портрет, следвана от двама души, носещи венец. След тях - щандартът на Организацията, барабани и всички онези хора, които отделиха два часа от натовареното си ежедневие. Шествието представляваше фантастична гора от факли и знамена. Органите на реда предвождаха колоната с полицейски автомобил, осигуряващ безпрепятственото ни придвижване. Случайните минувачи станали неволни свидетели на шествието проследяваха колоната с възхитени погледи и одобрителни възгласи.

Пред къщата на генерал Луков започна тържествената вечерна проверка. Беше открита паметна плоча и бе поднесен венец от БНС на фона на траурния марш "Покойници". Бяха прочетени имената на загиналите за свободата и обединението на България. Настроението достигна връхната си точка, когато всички присъстващи запяха националния химн. Какво постигнахме с всичко това ли? Почетохме паметта на един Българин, отдал живота си за Отечеството и показахме, че национализмът е жив! Че трябва само да го разбудим и да дадем примера, който милиони да следват! Че времето на клоуните-"патриотари" отмина. Че когато сме заедно няма сила, която да ни спре!

Убеден съм, че всеки един от присъстващите разбра, че националната гордост е тази, която несъзнателно ни показва пътя, по който трябва да вървим днес. Този път е начертан от дедите ни и нам се пада само честта да го продължим. Национализмът не е утопия, национализмът не е и мъртво понятие въргалящо се в аналите на историята изчерпано от смисъл и бъдеще - той е жив чрез нас обикновените хора. Но той е борба, действие, а не само думи! Този, които забравя и не почита героите и историята си няма право да се нарича достоен човек, камо ли националист. Той няма право да се ползва от доверието на народа. Много са онези, които се надпреварват за гласовете на Българина. Още повече стават те преди избори. Ние обаче имаме пред себе си много по-важна, но и много по-трудна задача - ДА СПЕЧЕЛИМ ДОВЕРИЕТО И СЪРЦЕТО НА БЪЛГАРИНА!

Спомнихме си за убитият от комунистически терористи ген. Христо Луков – водач на Съюза на Българските национални легиони/СБНЛ/. Годишнината почетохме с възпоменание, което започна с панихида в църквата “Св. София”. След панихидата, в траурен марш с факли, барабани и гайда, минахме по софийските улици до домът му, в който е убит. Там положихме венци, и стари легионери взеха думата и разказаха за живота на генерала и убийството му. След като всички заедно изпяхме Националният химн приключихме церемонията в Щаба на БНС. Освен нас, в акцията  участваха и много представители от БДФ и Съюза на ВНВУ, които бяхме поканили.