По традиция кампанията за Лукомарш бе открита на 6 януари - една дата изпълнена с дълбок символизъм. Дата, която за нас олицетворява сакралност, традиция и приемственост. Защото освен, че тогава се чества Богоявление, с 6 януари е свързан и житейския път на четирима от стожерите на българския национализъм. Четири ярки личности, представящи различните поколения български националисти - поетът революционер Христо Ботев, символ на национално-освободителното ни движение; генералите Никола Жеков и Христо Луков - герои от войните за национално обединение и последователно водачи на Съюза на българските национални легиони; Илия Минев - един от символите на антикомунистическата съпротива в България. С церемония в тяхна чест кампанията ни официално започна.

Участниците в събитието се събраха в 18:30 ч. пред входа на Борисовата градина, до езерото Ариана. От там се отправиха към паметника на Христо Ботев, където под светлината на факли се състоя първата церемония. Пред присъстващите говори Александър Петрев от младежката организация на БНС. Той произнесе реч, в която подчерта връзката и приемствеността между четиримата герои, и наблегна на ключови моменти от тяхната борба. Словото му завърши с призив към младежите да продължат борбата и да пазят паметта на героите, за да бъдат техни достойни наследници.

След това присъстващите поставиха цветя на паметника на героя и запазиха минута мълчание в негова памет. Когато поклонението приключи, участниците се отправиха към следващата дестинация - паметника на Илия Минев, намиращ се в градинката “Баня Лозенец”, между булевардите “Евлоги Георгиев” и “Черни връх”.

Церемонията там започна с реч на Борис Поптодоров, също член на младежката структура на БНС, в която той припомни житейския път и тежките изпитания, през които е преминал националистът дисидент Илия Минев. Посланието на Поптодоров към присъстващите младежи бе да се ръководят от този пример и да възпитават у себе си същите качества - готовност за лишения и абсолютно себеотрицание в името на Родината.

След него слово държа Тодор Тодоров, отново член на младежката организация на БНС. В речта си той отправи няколко призива към присъстващите. Първият бе да не позволяват за тях, често споменаваните качества като героизъм, себеотрицание и храброст, които са притежавали Ботев, Луков, Жеков и Минев, да се превърнат просто в празни думи. А да ги възприемат живо, като нещо към което да се стремят и към което да водят действията им. Втория призив бе да не гледат на историята и личностите на героите ни, като нещо далечно и откъснато от съвремието ни, а да са със съзнанието, че са част от историческия процес и с действията си трябва да се стремят да са достойни наследници на нашите предци. Защото това е една от целите на предаването на пламъка на родолюбието.

В края на събитието говори и водача на софийската структура на БНС - Пламен Димитров. Той подчерта, колко пряка е приемствеността между поколенията националисти и как тя не е просто предаване на абстрактни идеи, а е живо и директно общуване между всяка генерация. Това бе илюстрирано с примери, започващи от това, как поколението на национал-революционерите повлиява следващото - ген. Христо Луков е син на най-младият опълченец на Шипка, докато ген. Никола Жеков служи заедно с много от герои от национално освободителните борби. Те двамата, на свой ред, подкрепят новата генерация български националисти в лицето на младежите създали Съюза на българските национални легиони. А един от най-видните членове на СБНЛ е Илия Минев. Луковмарш като събитие, започва след като младежи от БНС посещават панихида в памет на ген. Луков, организирана от стари легионери, оцелели от ада на комунистическите лагери. Някой от тези легионери дори се вливат в редиците на новата родолюбива организация, а други и техни наследници и съмишленици и до днес посещават марша. По този начин щафетата е вече предадена на нашето поколение и от личните ни усилия зависи, дали ще се окажем достойни наследници на предците ни.

След това слово, присъстващите поднесоха цветя пред паметника на Илия Минев и паднаха на колене, за да почетат героите. С това и церемонията завърши.

Тази така важна за българският национализъм дата ежегодно ни напомня, че историята е нещо живо, което ние оформяме всеки ден, чрез всяко свое лично действие или чрез общите ни усилия. Вече над 20 години от БНС се стремим не просто да поддържаме паметта за героите ни, но и да се борим според силите си за по-доброто бъдеще на нашия народ. Затова и тази година, на 25 февруари, отново ще излезем на улиците в столицата ни, за да почетем делото на генерал Луков и плеядата български герои, отдали живота си за нас.

След като дълги години всички безродници и врагове на националната кауза се опитват безуспешно да провалят Луковмарш, сега враговете на българщината са измислили нещо ново, с което се надяват да заличат паметта на ген. Христо Луков и неговото дело. Днес те искат да премахнат паметната плоча, която стои върху къщата в София, където Генералът е живял и на 13 февруари 1943 г. е бил подло застрелян от комунистически терористи.

Със сигурност всеки, който поне веднъж е присъствал на Луковмарш, е виждал тази плоча, защото възпоменателното факелно шествие завършва именно пред тази къща и под плочата поднасяме венци и цветя по време на траурната церемония. Самата паметна плоча е поставена през 2005 г. с позволението и съдействието на наследниците на ген. Луков. В тази връзка интересен факт е, че на комунистическите сатрапи не им е било достатъчно, че са убили физически ген. Луков, но и народния съд допълнително, постфактум, го осъжда на смърт, с цел да бъде заграбено негово имущество, което се изразява най-вече в скромната му къща. Така неговата вдовица и дъщеря му са изгонени от дома им и той е даден на партийни галеници. Чак след промените от 1989 г. неговите наследници успяват да си върнат къщата чрез реституция и днес живеят в нея.

Но как може да бъде премахнат този единствен артефакт, който днес напомня за това кой е живял в тази къща и за подлото му убийство? Преди няколко дни председателят на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов, получи писмо от кмета на Столичния район “Оборище”. В него той го уведомява, че след възложена от него проверка е установено, че върху фасадата на къща в район “Оборище” има поставена паметна плоча на ген. Христо Луков, “с размери 30х50 см”. Но тъй като той не намирал в някакъв публичен регистър актуално разрешение за поставянето й, то изисква такова да му бъде предоставено в тридневен срок или в противен случай ще задейства процедура по премахването на плочата.

Както вече написахме, тя е поставена върху къщата през 2005 година. Тоест след цели 17 години и половина, този районен кмет изведнъж се е сеща за съществуването й и че тя според него не е поставена според изискванията на закона. Разбира се, тази инициатива на районния кмет не произлиза от желанието му да спазва стриктно нормативната уредба. Пределно ясно е, че подстрекателите на тази срамна инициатива, са същите идейни наследници на убийците на ген. Луков, които дори толкова години след смъртта му, изпадат в ужас само при споменаването на неговото име. А въпросният кмет просто услужливо се е поставил на техните услуги.

В тази връзка може би не е случайно, че кметът на район “Оборище” се казва Николай Александров и е представител на Демократична България. Той и съпартийците му обичат да се представят като антикомунисти, но явно не се притесняват да премахнат паметната плоча на една от най-емблематичните жертви на комунистическия терор преди 9 септември 1944 г. При това, поставена на къщата, в която е живял и която и днес е собственост на неговите наследници.

Тези псевдо антикомунисти вече 32 години не правят нищо, за да изчезне от София паметникът на съветската окупационна армия, която доведе на власт терористите от БКП за цели 45 години. Те нямаха и нищо против в София да бъде изграден паметник на американските пилоти, които през Втората световна война бомбардираха безмилостно жени, деца и старци в нашата столица. Но единственият монумент, който напомня за един доблестен български офицер, сражавал се храбро за родината в три войни и възродил българската армия след погрома на Ньойския диктат, представлява очевидно голям проблем и изведнъж институциите много скоростно се заемат с неговото премахване.

Но не трябва да се лъжем, че тези, които седят зад тази позорна инициатива, ще се спрат само с тази паметна плоча, ако тя бъде премахната. Свидетели сме как през последните години в някои западни държави са поругавани и разрушавани паметниците на такива фундаментални личности за историята на съответните нации, като Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и Ото фон Бисмарк. Там това се извършва основно от обезумяла тълпа леви лумпени. Поради липсата на такава у нас, безродни политици и национални предатели са се заели със същото. И както днес на мушката е ген. Луков, така утре тяхната мишена може да някой друг наш национален герой или заслужил българин. Ако не сте чули, само преди няколко дни руското външно министерство нарече в свой доклад кап. Димитър Списаревски, защитавал саможертвено небето над София, “сътрудник на фашистите”. Така че не трябва да се изненадваме ако след известно време бъде подета инициатива за премахването и на неговия паметник в столичния квартал “Дружба”.

Трябва обаче да успокоим всички, които са решили, че ние ще приемем безропотно тази гавра с паметта на ген. Луков и няма да направим нищо. Напротив! Ще използваме всички законови средства, за да спрем това кощунство. Свързали сме се с юристи, които вече работят по случая. От тук нататък ще ви уведомяваме своевременно, винаги когато има някакво развитие по този казус. Ако е нужно, ще организираме и различни форми на граждански протест, за да покажем на безродниците, че няма да позволим да се изгаврят с паметта на този български герой. Разбира се, ще се надяваме много и на вашата помощ. Очаквайте скоро информация за това как ще може да подкрепите общата кауза, за да остане тази паметна плоча на своето място. А дотогава, може да споделите тази статия, за да достигне информацията за това позорно намерение на кмета Николай Александров до възможно най-много хора.

Както ген. Христо Луков не е отстъпил нито крачка на бойното поле пред врага, защото е знаел, че защитава най-святото - своето Отечество, така и ние днес сме длъжни да не отстъпим пред тези, които искат да заличат нашата национална памет. Дължим го на Генерала, дължим го и на бъдещите поколения, на които трябва да завещаем спомена за славните ни предци.

Защо Луковмарш отново беше “забранен” от Йорданка Фандъкова? Защо бяхме принудени да направим три отделни шествия, вместо едно факелно? През последната седмица често ни биват задавани подобни въпроси. Затова в тази статия ще се опитаме да разясним как се стигна до това за първи път Луковмарш да се проведе като три отделни шествия.

На първо място трябва да стане едно нещо ясно. Фандъкова не забрани Луковмарш. Или поне не го направи на 12 февруари. Тя го беше направила на 5 април 2021 г., веднага след като бяхме заявили марша, но след наше обжалване Административен съд София-град отмени тази забрана. Решението на съда беше окончателно и съответно Луковмарш нямаше как да бъде забранен за втори път. 

След забраната Столична община се опита да ограничи нашето мероприятие до статично събиране само пред къщата, където е бил убит ген. Луков, но и тази заповед беше отменена от АССГ. Подробно описахме тази съдебна битка и публикувахме двете съдебни решения в статията “Отново спечелихме съдебната битка – Луковмарш НЕ е забранен”, която написахме преди марша.

Че съдебните решения и спазването на законите обаче не са по вкуса на кмета Фандъкова е вече широко известно. Затова въпреки недвусмислените съдебни решения и правото на наша страна, се бяхме подсигурили с резервен план за провеждането на Луковмарш. 

И както показаха събитията, бяхме познали, че и тази година Фандъкова ще погази брутално закона, само и само да изпълни желанието на една малка клика безродници и чужди агенти. Направи го по познатия начин от минали години - издаде заповед за прекратяване на мероприятието. И тук е тънкия момент, който не се разбира от много хора, които смятат, че Луковмарш е забранен. 

Законът за събранията, митингите и манифестациите дава право на даден кмет на община освен да забрани предварително едно мероприятие (чл. 12, ал. 2 от ЗСММ), което вече уточнихме, че не можеше да направи Фандъкова, но и да прекрати едно вече започнало събития (чл. 13, ал. 1 от ЗСММ). Разбира се, в закона е уточнено при какви условия може да бъде прекратено едно мероприятие: “Кметът на общината, прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон.”

Провежда ли се Луковмарш в нарушение на ЗСММ? Разбира се, че не. Казваме го не само ние, но и българския съд със своите решения. Нещо повече, на практика заповедта за прекратяване е незаконна дори само заради това, защото идва в момента, в който нашето шествие още не е започнало. Така на практика се прекратява нещо, което всъщност не се е състояло все още. Всъщност самата заповед по всяка е изготвена още на предишния ден и на самото събитие само е донесена от представител на общината. 

Законни ли са основанията за издаването на тази заповед? Абсолютно не, и отново го казваме не само ние, но и българския съд, защото в предишни години няколко пъти сме обжалвали тази административни актове и те са били отменяни. Така се случи и миналата година, когато по същия начин беше прекратен Луковмарш. Ние обжалвахме това прекратяване и то беше отменено с решение на АССГ от 04.10.2021 г. (Цялото съдебно решение може да прочетете тук). Това съдебно решение беше обжалвано от Столична община и на 20 април тази година е насрочено заседание на Върховния административен съд по това дело. Но по всяка вероятност и той ще излезе с решение в наша полза.

Сигурно се питате обаче какви са формалните основания, които са записани в заповедта на Йорданка Фандъкова за прекратяване. През годините досега те винаги са били изключително неоснователни и направо несериозни, и затова заповедите са падали в последствие в съда. Но тази година кметът на София счупи всички рекорди по абсурдност, което е явно израз на пълната безпомощност и липса на аргументи срещу Луковмарш. 

Така в заповедта тази година, освен стандартните общи приказки за това, че ще събират голям брой хора с крайнодесни възгледи, е записано като аргумент за прекратяването и това, че “предвид предстоящото откриване на пролетния полу-сезон на “Ефбет” футболна лига на територията на гр. София са проведени множество приятелски футболни срещи” и евентуално привърженици на враждуващи футболни отбори може да се включат в Луковмарш и така да застрашат обществения ред. Но забележете някои от футболните срещи на отбори с “многобройни, враждуващи фенове”, които са изброени - СФК “Царско село” срещу ФК “Марек” Дупница и ПФК “ЦСКА 1948” срещу ПФК “ЦСКА 1948 II”. Но изглежда на Фандъкова не се е задоволила с този убийствен аргумент и решила да сложи черешката на тортата от нелепост, като към приятелските футболни срещи добави и две срещи от първенствата по волейбол и баскетбол на България. 

Така заповедта за прекратяване се превръща в подигравка както с българския съд, който многократно е отменял подобни заповеди на Фандъкова, така и със самата институция на кмет на столичния град. 

Сигурни сме, че тя е напълно наясно, че нарушава закона с тази заповед и даже вероятно се подсмихва когато подписва нелепиците, изфабрикувани от някой бездарен чиновник в общината. Но тя може съвсем спокойно да си го позволи, защото знае, че ние няма как на момента да обжалваме нейното решение и че полицията услужливо ще изпълни стриктно заповедта, макар и органите на реда да са наясно, че след няколко месеца тя ще бъде отменена от съда. Може да си го позволи, защото в този случай не рискува да бъде нападната от “Спаси София”, както при поредния некадърно извършен ремонт или да отговаря на неудобни въпроси пред медиите. Напротив, за незаконосъобразните си действия тя знае, че ще бъде похвалена от целия антинационален елит в България. Включително от тези, които иначе много реват за върховенство на закона и съдебна реформа.  

Тези действия ни показват, че в борбата си за достойно почитане на един заслужил българин, ние сме абсолютно сами, срещу един многократно превъзхождащ ни с ресурсите си враг. Точно както сам е бил и Христо Луков, пред настъпващата сръбска армия през 1918 г. Но както той не е дезертирал и е останал на позиция, така и ние няма да отстъпим пред враговете на България. Затова другата годин отновоа ще им се наложи да проверяват кое напечено дерби в първенството по водна топка или кърлинг ще се играе по същото време в София, за да оправдаят прекратяването на Луковмарш.

За деветнадесета поредна година участниците в Луковмарш доказаха, че това е едно истински уникално събитие, не само за Родината ни, но и за цяла Европа, задушаваща се в хватката на либералната тирания. Защото отново триумфира силата на българския дух и отново заедно защитихме истината и отстояхме свободата, дори на тези, които не могат да го разберат. Въпреки добре синхронизирания, жесток натиск от страна на евробюрократи и американско, израелско, руско и други чужди посолства. Въпреки директното вмешателство във вътрешните ни работи от страна на глобалистки НПО-та. Въпреки срамното и жалко надупване на почти всички парламентарно представени партии, грозно и мерзко охулващи светлата памет на един от най-големите ни герои в новата ни история, призоваващи да се погази Конструкция и закони, само и само да угодят на чуждите си господари. Въпреки гнусните и абсолютно незаконни действия от страна на общината (за които същата е многократно осъждана през годините). Въпреки медийните лъжи и всякакви други мръсни номера. Въпреки всичко Луковмарш се състоя! 

Тази година възпоменанието за генерал Христо Луков събра около хиляда родолюбци от цялата страна. Специално за да ни подкрепят дойдоха и наши братя от българското землище, останало извън политическите граници на съвременна България - Македония и Западните покрайнини. Националисти от Германия, Франция и Швеция също бяха изпратили свои делегации, въпреки затрудненията заради ковид ограниченията и въпреки незаконните действия на германската полиция, опитала да спре част от делегатите да посетят България (включително и общинският съветник от град Дортмунд от партия “Десните” Матиас Дейда - случай за който ще разкажем подробно скоро). Какъв по-добър пример за обединителната сила, която притежава личността на генерал Луков? 

Участниците в марша започнаха да се събират на обявената начална точка, пред пилоните на НДК, още от 17:00 часа. Началото на събитието бе открито по план, малко след 17:30 с обявяване на правилата. Последва реч на Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС и комендант на проявата през предходни години. След него въздействащо слово държа Борис-Михаил попТодоров - един от най-младите членове в редиците на БНС. Веднага след речите обаче стана ясно, че Столична община няма да изневери на доказано незаконната си практика и отново излезе със заповед за прекратяване на започнало мероприятие (макар буквално минути преди това представители на СО да уверяваха, че шествието ще се проведе нормално).

Разбира се, този път бяхме готови за такъв сценарии. Тъй като очаквахме именно този развой на събитията, предварително бяхме заявили три други прояви, на три различни места в София - на площада при църквата "Св. Неделя" , на площад "Славейков" и на площад "Патриарх Евтимий". Никоя от тях не бе забранена, така че нямаше какво да ни спре. Щом заповедта за прекратяване бе връчена, водачът на БНС Звездомир Андронов обяви пред присъстващите плана за действие - множеството се раздели на три колони и всяка пое към съответната локация. Благодарения на охраната и на високата самодисциплина на участниците, това стана бързо и ефективно. Така, вместо един марш, по софийските улици преминаха три шествия в памет на генерал Луков, чиито възгласи огласиха целия център на Столицата. 

Първото пое към храмът "Св. Неделя" , преминавайки по бул. "Витоша". Множеството бе посрещнато с голям интерес и симпатия от хората по оживената улица. Виждайки колоната, случайни минувачи се включваха в редиците на преминаващите националисти. Пеейки химнът на Царство България - "Шуми Марица", многолюдната процесия достигна и до първата спирка от маршрута - църквата "Св. Неделя" . Там слово пред събралите се държа Звездомир Андронов. След него шествието премина през Триъгълника на властта и се отправи към дома на ген. Луков.

Второто шествие пое по улица "Раковски" и се насочи към другата заявена зона - площад "Славейков". Името на генерал Луков отчетливо отекваше по време на похода, а за всички противници на марша звучеше скандирането: “Всичко комунисти, на съд, на съд, на съд! България поема по национален път!”. Точно когато колоната завиваше към площад Славейков, бе направен трагикомичен опит за провокация. Седем-осем леви лумпени с трудноопределим пол опитаха да излязат на пътя на националистите, истерично викайки нещо с тънки гласчета. Тази гледка стана още по-нелепа и будеща смях, когато опънаха наопаки транспарант с левичарския лозунг “No passaran”. Излишно е да отбелязваме, че преминахме, след това кратко комедийно шоу. На площад "Славейков" Пламен Димитров говори на събралите се за това какъв пример за държавник е бил Христо Луков, сравнявайки го с днешните ни политици. След словото, шествието продължи отново по ул. "Раковски" към къщата на ген. Луков.

Третото шествие се проведе по бул."Васил Левски" в посока паметника на патриарх Евтимий. То бе съпровождано от камион с озвучение, спомагащ посланията на марша да стигнат до по-голям брой хора. Изпълнените с ентусиазъм участници също изпяха химнът “Шуми Марица” по време на шествието. Когато колоните на националистите достигнаха до паметника на Васил Левски, присъстващите спряха, за да паднат на колене пред Апостола на свободата и да почетат паметта му с минута мълчание. Бе произнесена и кратка реч от Цветелин Пенков. 

Като по часовник и трите колони, всяка идваща от своя маршрут, излязоха на булевард "Дондуков", сливайки се в едно общо множество при домът на генерал Луков. Там участниците се построиха в стройни редици, със запалени факли, за да се проведе церемонията в памет на героят. Тя бе открита със слово на Тодор Щраков от младежката организация на БНС, посветено на това, колко е важно да пазим паметта за героите, която е ключ в борбата ни за по-добро бъдеще. Последва слово на Георги Добриянов, в което бе разгледана истинската същност на национализма - а именно любовта към своя народ, възприеман като по-голямо семейство. Силно и изпълнено с емоции бе посланието на Цветелин Пенков, който говори за силата на духа на българския национализъм, който ще победи и надживее всички врагове. В края на тържествената част бе поднесен венец пред паметната плоча на героя, а когато участниците паднаха на колене за минута мълчание, светлината на запалени футболни факли озари улицата. Когато присъстващите се изправиха на крака, името на генерала дълго отеква в тази паметна вечер.

За пореден път благодарим от сърце на всички вас, които дойдохте и показахте каква е силата на българския дух и какво можем да постигнем когато сме сплотени, дори срещу противник с огромна власт и влияние, пред който е клекнала цялата държава. Благодарим на нашите братя от българското землище, които специално дойдоха, за да ни подкрепят, макар те самите да водят една тежка, трудна и постоянна борба, за да могат да опазят българската си идентичност от посегателства. Благодарим и на нашите европейски съратници, които понесоха доста несгоди и неприятности, но въпреки това бяха рамо до рамо с нас. Тази сплотеност и това единство са пътят по който ще извоюваме не само бъдеще за собствения си народ, но и за европейската цивилизация, от която сме част. Благодарим!