На 4 февруари се проведе лекция, целяща да възроди спомена за генерал Никола Жеков – един от най-храбрите и самопожертвователни синове на нашата България. Събитието бе част от кампанията за Луковмарш. Лекцията започна малко след 17:30 ч., а лекторите бяха представени от Пламен Димитров – водач на Софийската организация на БНС. 

За Борис-Михаил попТодоров той сподели, че освен възпитаник на Софийската духовна семинария, е и младеж с исторически познания, които му помагат в националното дело, което за него върви ръка за ръка до творчеството. Спомена се и за спечеления конкурс на Министерство на културата, което възнагради националиста за написаната от него новела с националистическо-философски сюжет, на която скоро предстои публикуване.

Тодор Щраков представи като младеж със също толкова дълбока любознателност и желание за развитие в историографията, която неминуемо съпътства неговия живот. Димитров сподели, че това не е първата лекция, която двамата млади националисти водят: През 202 г. Тодор Щраков говори за “Генетичният и антропологичен облик на българите”, а попТодоров е представил миналата година “Настолна книжка за Българската младеж“.

Лекцията започна с описание на предосвобожденския Сливен – градът, който ражда Жеков; градът, от който е рода на попТодоров: именно затова младежът представи накратко историята на Жеков и паметния четнически град.

Тодор Щраков и попТодоров преминаха през битието на Никола Жеков, включващо годините на ранното детство; дните, преминали като юнкер и доброволец в Сръбско-българската война; специализацията му в Торино; началник щаб на Втора армия във войните за национално обединение; главнокомандващ българската войска през Първата световна война и още много други важни моменти.

Споменаха се малко известни факти относно семейството на генерала; относно неговия труден период в емиграция след края на Първата световна, укриващ се в Будапеща след болшевишкия преврат на Бела Кун; относно дейността му, свързана със Съюза на Българските Национални Легиони и за месеците, обвързани с множество премеждия преди да нахлуе Червената армия в Българската земя.

Публиката беше предимно съставена от младежи, които слушаха с интерес разказа на двамата лектори за дългия и достоен живот на генерал Жеков. Именно националната младеж има право и дълг, повече от всеки друг, да възхвалява подвига на генералите Жеков и Луков, да брани тяхната памет и да разпалва сърцата на своите сънародници.