През последните, вече над 10 години, държавните репресии и безсрамното погазване на законите от страна на властите се превърнаха в основен инструмент при опитите за възпрепятстване на Луковмарш. На осемдесет и първата годишнина от убийството на генерал Христо Луков нещата не бяха по-различни. Това обаче не само не ни спря, но и послужи като вдъхновение за нови инициативи, с които да почетем достойно паметта на този бележит българин. Вместо да го почетем само с едно събитие, имаше серия от акции и мероприятия в памет на Генерала.  Първите по-големи от тях се състояха седмица преди датата на марша. 

На 10 февруари се проведе една своеобразна репетиция за Луковмарш, която завърши с церемония със запалени факли пред дома на героя. На нея слово държа председателят на БНС Звездомир Андронов. Последва и ефектен флашмоб пред Народния театър "Иван Вазов", по-късно същата вечер. Огнени струи от десетки футболни факли озариха пространството и отекнаха възгласи в чест на ген. Луков. На следващият ден в серията от инициативи се включиха и младежите от "Спортен клуб Азъ", които организираха тренировка за малки и големи. Всички участници бяха с тениски с лика на Генерала, а на стената бе поставен голям банер с логото на Луковмарш. Седмицата продължи с по-малки акции и с традиционното поклонение на гроба на ген. Луков на 13 февруари (датата, на която е убит от комунистическите терористи).

Датата, за която бе определен тазгодишния Луковмарш, бе 17 февруари. Но преди него, в същия ден бяхме предвидили и друго събитие. То целеше да акцентира върху един проблем, особено видим около всеки Луковмарш. А именно, поругаването на паметта не само на генерал Христо Луков, но и на много други жертви на комунистическите престъпници, което продължава и е поддържано, както от преките наследници на БКП, така и от редица партии и НПО-а от целия политически спектър, иначе опитващи се да се представят като антикомунистически. Именно последните редовно преповтарят болшевишките лъжи по адрес на ген. Луков и настояват за грубото погазване на законите с цел да се попречи на траурното шествие в памет на героя. 

За да се разобличи това лицемерие и за да се акцентира върху нуждата от декомунизация, бе организирано шествието “България помни жертвите на комунистическия терор”. То започна в 15 часа от площада пред столичната църква “Света Неделя” - храмът, някога взривен от комунистическите изверги при един от най-кървавите атентати в историята ни. То започна с реч на Пламен Димитров от БНС. След това стотиците националисти се подредиха в стройни колони и с високо вдигнати български знамена се отправиха на поход по централните софийски улици. Начело на шествието бяха младежи издигнали плакати с ликовете на някои от великите българи, убити от комунистическите сатрапи. Издигаха се възгласи като “Забранен, но не забравен!” по повод репресиите срещу Луковмарш и хулите срещу Генерала, както и “Всички комунисти - на съд (х3), България поема по национален път” и “Свободен, социален, национален!”. Шествието премина по ул. "Граф Игнатиев", бул. "Патриарх Евтимий" и по бул. "Витоша" се завърна отново до площад "Света Неделя". След официалният му край, участниците се отправиха към пилоните на НДК, където бе и сборният пункт за Луковмарш.

И тук, съвсем очаквано, започнаха проблемите и демонстративното беззаконие на отговорните институции. Въпреки решенията на съда, отменящи кметската забрана на Луковмарш (подробно може да се запознаете - тук), полицията, в грубо нарушение на закона, се опита да отпрати желаещите да се включат в марша и блокира пътя към сборния пункт. Това се случи при влязло в сила решение на съда и при липсваща заповед за прекратяване на започнало мероприятие от страна на кмета (каквато се очакваше да се издаде). Тоест, в момента в който полицията прилагаше спуснатите “отгоре” заповеди, това бе в пряко нарушение на закона и Конституцията. Абсолютно същите хора от предходното шествие, преминало без проблеми, изведнъж бяха станали рискова група, според властите. След продължителни разправии и ангажиране на репортери, на полицаите им се наложи да отстъпят и хората все пак се събраха пред пилоните на НДК. 

С това обаче абсурдните и незаконни действия не приключиха. Скоро пристигна и самото нареждане от кмета за прекратяване на започнало мероприятие. По закон то трябва да е аргументирано с абсолютно неоспорими факти, че е налице опасност за обществения ред. Разпореждането бе меко казано смехотворно и съдържаше бисери, като това, че прекратяването на шествието е необходимо поради наличието на ксенофобски проява, забележете - в цял свят! Да, добре прочетохте. Забраната също така се основаваше и на отказът ни да се съобразим със съгласувателното писмо на кмета, отменено от съда като незаконно. Макар целият дух на заповедта да бе толкова нелеп и очевидно незаконен, решението бе да не се ескалира ситуацията (защото очевидно и това бе целта на тази провокация), а вместо това, желаещите да почетат паметта на ген. Луков се отправиха по различни маршрути към дома на героя, където бе предвидена церемония. Това в крайна сметка доведе до ситуация, в която големи групи преминаваха през различни централни улици и скандираха името на Генерала, като няколко импровизирани шествия. Но и незаконните действия на кмета няма да останат без последствия, тъй като при възпрепятстване на провеждане на масово мероприятие чрез измама или заплаха, законът предвижда наказателна отговорност до две години затвор. Така, че предстои консултация с нашите юристи и последващи съдебни действия.

На церемонията пред къщата на генерал Луков се събраха стотици националисти, като огромната част от тях бяха предимно младежи. Тази година отново имаше и делегации от различни европейски държави. Наши съратници от Германия, Франция, Швеция, Италия, Швейцария и Румъния пристигнаха, за да почетат заедно с нас делото и наследството на генерал Луков, който се е превърнал и в общоевропейски символ на борбата за една свободна Европа на нациите. След като и последните очаквани участници пристигнаха, а факлите бяха раздадени и запалени, церемонията започна. Тя бе открита със слово на Пламен Димитров от Български Национален Съюз. След него думата получиха представителите на две младежки родолюбиви организации - Боян Марков от “Млада гвардия” и Борислав Игнатов от “Младежи за България”. Последната реч бе на Цветелин Пенков от БНС. Последва поднасянето на венците и цветята, както и минута мълчание в памет на героя. След това участниците изпяха българския химн “Шуми Марица”. С това приключи и официалната част от възпоменанието в памет на генерал Христо Луков.

Ако има нещо, което ясно пролича на тазгодишния Луковмарш, то това е че бъдещето наистина ни принадлежи. И това е така, защото новото, младо и жизнено поколение будни български националисти показа, че е готово да се бори за идеалите, завещани от предците ни. Приживе ген. Луков бе вдъхновение за младежите от СБНЛ, днес неговият безсмъртен дух вдъхновява най-новото поколение млади родолюбци. Разликата между Луковмарш и което и да било събитие, организирано от нашите противници е, че именно на Луковмарш се концентрира жизнената сила на нашия народ - младите и будни българи! Репресиите срещу нас са конвулсиите на една умираща система. Бъдещето принадлежи на национално мислещата и активна младеж!

Всяка година в дните преди провеждането на възпоменателното, факелно шествие в памет на генерал Христо Луков в медиите започват да се тиражират спекулации, свързани с мероприятието. Най-често можем да прочетем заглавия от типа “Луковмарш беше отново забранен”, които обаче категорично не отговарят на истината. В подобни случаи наблюдаваме перфектна координация между кмета на София (който и да е той) и медиите – първият съвсем целенасочено съобщава фалшива информация, а журналистите я разпространяват като папагали, без да направят и най-малко усилие да я проверят. Целта на всичко това е ясна – колкото се може повече хора да бъдат заблудени и отказани да почетат паметта на генерал Луков.

И за да изпреварим тазгодишната вълна от манипулативни статии в медиите, ще разясним каква е ситуацията от правна гледна точка за провеждането на  Луковмарш на 17 февруари.

Както изисква Законът за събранията, митингите и манифестациите, ние заявихме провеждането на възпоменателното, факелно шествие още на 27 октомври 2023 г. т.е. почти 4 месеца преди реалното провеждане на самото мероприятие. Тук е много важно да уточним, че според цитирания закон, режимът за провеждането е “уведомителен”, а не разрешителен. Затова ако някъде прочетете, че не ни е било дадено “разрешение” за нашето събитие, трябва веднага да сте наясно, че информацията е напълно невярна.

Съвсем очаквано обаче, подобно на миналите години, вече бившият кмет на София, Йорданка Фандъкова, забрани със заповед провеждането на Луковмарш. Една напълно “стандартна” процедура, когато става въпрос за почитане паметта на генерал Луков, и с която сме свикнали. В следствие на поредната забрана, ние обжалвахме заповедта пред Административен съд София-град.

Още на 8 ноември 2023 г. съдът излезе с решение, което напълно логично е в наша полза и отменя заповедта за забрана. Самото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Ето няколко кратки откъса от него, от които ясно проличава несъстоятелността на забраната:

Съдът намира, че оспорената заповед не е в достатъчна степен мотивирана.

...

Съдът счита, че забраната за упражняване на конституционно гарантирано право, провеждане на митинг в конкретния случай, е радикална мярка, която изисква солидна обосновка.

...

Като се е позовал на писмо на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, в което не се съдържат установени данни и като не е изложил собствени мотиви, административният орган е постановил немотивиран акт.

...

Отделно от това в преписката не се съдържат доказателства, че участниците в марша могат да застрашат обществения ред в София.

Цялото съдебно решение може да прочетете тук.

Съдебното решение е напълно основателно, като се има предвид, че за всички 20 години в които се провежда Луковмарш, никога не се е стигнало до нарушаване на обществения ред, или каквото и да е друго нарушаване на българските закони, така че да има някакво основание за забрана на марша.

Но от Столична община ясно демонстрираха, че за тях не са важни конституционните права на българските граждани, а инструкциите, които получават от задкулисни кръгове, враждебни на България. Те решиха да не се съобразят напълно срешението на съда и на 22.11.2023 г. издадоха така нареченото “Съгласувателно писмо”, което се явява вид заповед, с която на нас ни се нарежда да не провеждаме факелно шествие, а да се съберем само пред къщата на генерал Христо Луков, където да проведем “кратка церемония”.

По този начин Столична община, след като се провали в това да забрани напълно Луковмарш, се опитва да ограничи нашето мероприятие до стационарно събиране пред къщата на Генерала. Разбира се, тъй като въпросното “Съгласувателно писмо” противоречи тотално на разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестациите, ние обжалвахме и него пред съда.

Така на 30 ноември 2023 г. Административния съд в София излезе с второ решение, което отменя “Съгласувателното писмо” на Столична община и както първото решение, то е окончателно и не подлежи на обжалване.

Пълното съдебно решение може да прочетете тук.

От всичко написано става видно, че не са налични никакви правни пречки Луковмарш да се състои както е предвидено на 17 февруари 2024 г. Всяка информация, която твърди противното, представлява манипулация, която цели да заблуди потенциалните участници в марша, а всеки евентуален опит от страна на държавните органи, неговото провеждане на 17 февруари да бъде затруднено, би бил неизпълнение на съдебно решение и погазване на българската Конституция.

Затова не се оставяйте да бъдете заблудени и разпространявайте тази информация сред вашите приятели и познати, които също имат намерение да присъстват на Луковмарш. На 17 февруари ще се видим отново по софийските улици, които ще бъдат разтърсени от мощни скандирания ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ!

Статия, публикувана във вестник "Дума" на 14 февруари 1943 г., която съобщава за убийството му и начина на негово извършване.

Генерал Луков загина за България

Как бе извършено убийството на големия военачалник и борец за изграждането на нова България

Всички българи са потресени от подлото убийство на достойния българин, генерал-лейтенант Христо К. Луков.

Установени са досега следните подробности по убийството: В събота в 9 ч. вечерта генералът се е движил по ,,Карл Шведски’’ към дома си, който се намира на улица ,,Артилерийска“ №1. Вратата за къщата на генерала е непосредствено до тротоара. След отварянето ѝ се изкачват четири-пет стъпала и след втора врата се влиза веднага във вестибюла на жилището. Дъщерята на генерала чула, че се отключва външната врата и отворила вратата на вестибюла, за да посрещне баща си на стълбите. В това време генералът отворил външната врата и запалил лампата на стълбището. Тогава се раздал първият изстрел. Убиецът се бил приближил до своята жертва и стрелял в упор. Генералът пристъпил към стълбите и се опитал да притисне вратата, обаче, убиецът продължил да стреля в самия вход. Дъщерята на генерала била свидетелка на трагедията. Тя могла да види и самия убиец, който според обясненията ѝ, носил големи шофьорски очила, които закривали напълно очите му. Убиецът след изстрелите побягнал. Генералът, смъртно ранен, бил изкачил няколко стълби, прекрачил втората врата, влязъл във вестибюла и паднал на пода, след което издъхнал почти моментално.

УСТАНОВЕНО Е СЪУЧАСТНИЧЕСТВО

От показанията на очевидци се установява, че нападателят не е бил сам. Той е имал, най-вероятно, още трима съучастници. Всички се разбягали. По един от тях се втурнал един от конните полицаи, но из околните улици нападателят е успял да се укрие. Другият полицай уведомил полицейските служби за нещастието. Скоро след това идват служебните лица. Дойдоха и министърът на вътрешните работи г. П. Габровски, министърът на войната, ген. Михов, директорът на полицията г. А. Козарев, началникът на отдел при Дирекцията на полицията г. Павел Павлов,  началникът на униформената полиция г. Св. Георгиев и мн. др.

ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ИЗДИРВАНИЯ ЗА УБИЙЦИТЕ

От момента на убийството столичната полиция е на крак. Разследванията и възможните най-пълни издирвания се водят под прякото ръководство на ръководителите на полицията.

Първите мерки бяха взети от полицията почти непосредствено след убийството. Кварталът бе блокиран от полицейски части. От 9 ч. снощи до днес 10 часа преди обед бяха извършени необходимите обиски на къщите в квартала и подробни проверки на съмнителни лица. Дадените показания от случайните лица се установяват с повторни разпити и не се изпуска и най-малката подробност, която може да допринесе за разбулване на отвратителното злодеяние. Блокадата на квартала около дома на ген. Хр. Луков бе вдигната днес в 10 ч. сутринта. Има задържани лица. Подробности в интереса на следствието не се съобщават.

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АУТОПСИЯТА

Снощи към 11 ч. тленните останки бяха пренесени в Александровската болница за аутопсия. Аутопсията извърши г. проф. д-р Ив. Москов, съдебния лекар, който даде следните осветления:

‘’Срещу ген. Хр. Луков са дадени 5 изстрели, с револвер 7.65. Засегнат е с два от тях.
Първият изстрел е ударил гръдния кош, пробил е белия дроб и сърцето и заседнал в кожата на гърба. Стреляно е почти от упор, от разстояние само няколко сантиметра.
Вторият куршум не е смъртоносен. Той е ударил дясното рамо и е спрял до гръбначния стълб. Смъртта е последвала няколко минути след даването на първия изстрел. Допускам, че след първия смъртоносен изстрел генералът би могъл да стреля срещу нападателя, ако е е имал оръжие. След аутопсията, тялото бе балсамирано’’.

ПОСЛЕДНА ПОЧИТ

От болницата смъртните останки на ген. Хр. Луков днес бяха пренесени в дома му. Снощи и днес се поклониха пред останките на достойния син на България неговите роднини, приятели и почитатели.
Опелото на покойния ще се извърши утре.
Днес бяха издадени много некролози: от Министерството на войната, от военните чинове, от зап. войнство, от приятелите и почитателите му и мн. др.

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ГЕН. ЛУКОВ

Генерал Хр. К. Луков е роден на 28 септември 1887 г. в гр. Варна. След завършване на курса на Военното Училище през 1907 г. с 27 випуск, бива назначен на служба в 2-ри артилерийски полк във Враца, където под началството на известния полковник К. Найденов, по-късно военен министър, младият подпоручик Луков започва да проявява своя талант на способен и доблестен офицер.
Взел участие с полка си в Балканската война като командир на батарея, Луков се завръща декориран с военния орден за храброст. Между двете войни той служи в 11-и гаубичен полк в София, с който тръгва на война през 1915 г., а през 1916 г. е бил командирован на западния фронт - Шампан, където е командвал германска батарея.
През 1917 г. той е извикан в школата за запасни офицери, където му се поверява командването на 1-ва пехотна батарея, с която той взе участие в 1918г.

По-късно Луков е възпитател във Военното Училище, офицер в Артилерийска инспекция, където се отдава на сериозна строителна работа.
През 1921 г. той поема командването на 2-пи артилерийски полк във Враца, от където е извикан през 1923 г. за началник на строевата секция при артилерийската инспекция. По-късно командва артилерийска школа и 4-ти артилерийски полк, за да се върне отново в артилерийската инспекция като началник на строево-домакинския отдел. Службата му в артилерийската инспекция сега е най-плодоносната му, като артилерийски офицер.
Своята неуморна и плодовита работа той въплъти в цяла редица нови правилници, плод на бойния опит и военна литература, по която нашата артилерия се готвеше така успешно. Събитията от 1934 г. изложиха изтъкнатия вече и с име и авторитет способен артилерист да застане начело на 3-та балканска дивизия, а по-късно и на 2-ра тракийска дивизия. От този пост той бе извикан на 23 ноември 1935 г., за да заеме поста на военен министър, на който остана до 31 януари 1938 г.

ДЕЙНОСТТА НА ГЕН. ХР. ЛУКОВ КАТО МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА

ще бъде отбелязана в историята на българската войска с изтъкване организаторския талант на генерала и високото му съзнание за предназначаването на родната ни войска. Той стегна войската и въведе последните технически постижения за едно модерно снабдяване и въоръжение на всички военни чинове, което още повече кали гранитната военна мощ на българина. Всеки нов ден носеше нови придобивки за българската войска, изтъквайки личността им ген. Луков като обединяващо звено, независимо от големите му бойни и организаторски качества.

Статията е публикувана във вестник "Народен пастир", който е орган на Съюза на свещеническите братства в България.

† Генерал Христо Луков

В един върховен момент, когато България, нашата скъпа родина, преживява дни на тежки изпитания и е впрегнала всички свои сили да отбие всеки неприятелски удар, едно оръдие на масонската олигархия, една престъпна и безчовечна ръка простреля на 13-ти вечерта достойния български син, безстрашен воин и надеждна опора на обединеното отечество о.з. генерал Христо Луков, бивш военен министър и доблестен български гражданин.

След ужасното покушение върху живота на генерал Пеев, началник-щаба на войската, подлото убийство на генерал Хр. Луков е вторият опит на сатанинската злоба да смути народната душа и да обезглави българския народ откъм смели, самоотвержни и даровити военни водачи, та по-лесно да постигне своята пъклена цел.

Напразни усилия!

България е била и ще пребъде във вековете. Защото тя служи на един Божествен идеал и защото нейните водачи са калени в борбата за правда и свобода. Един ще падне, но сто души ще продължат неговото дело, а и целият народ ще се въодушеви за жертвен подвиг пред величието на народните идеали.

Суетни са и надеждите на нашите врагове!

България е раждала, ражда и сега великани и самоотвержни герои, които са готови да сразят тъмните адови сили и техните адепти и да покажат на света как спокойно се умира за величието на един народ и за осъществяването на неговите заветни идеали.

Уважаваният от целия български народ генерал Хр. Луков е втората жертва на престъпната клика на тъмните адепти и на безбожния болшевизъм, които имат за цел да сразят първите и достойни български синове.

Ние благодарим на Бога, че не ни е оставил сироти и че винаги, в дни на тежки народни изпитания, ни е поверявал на избрани мъже, които, възпламенени от Неговата правда и въодушевени от чисто родолюбие, са били готови да ни бранят дори до смърт.

Така е било, така ще бъде до край!

Българското енорийско свещенство молитвено се прекланя пред жертвения подвиг на достойния воин и гражданин и е с надежда, че Бог няма да остави България в лапите на адовите сили, нито ще позволи на нашите врагове да изиграят своето юдино хоро над българската народна снага.

Вечна и блажена да бъде паметта на прославения генерал Хр. Луков! Благоговеен поклон пред неговата светла памет!

Бог да го прости!