В щаба на БНС, като част от кампанията за Луковмарш, професор Никола Алтънков изнесе лекция за “Народния съд” и жертвите на комунистическия терор след пагубната дата 9 септември 1944 г. Професор Алтънков не само е написал един от най-подробните трудове за историята на комунизма в България, книгата ,,История на БКП’’, но е и личен потърпевш от репресиите на тази идеология, бивайки заточен в лагера Белене на едва 17 годишна възраст.

Началото на лекцията беше малко след 18 часа в препълнения от посетители щаб на БНС. Професорът накратко въведе присъстващите в събитията довели до идването комунистическата власт в България и първите месеци след това, основните участващи лица и партии. Следващата част от лекцията разгледа така наречения “Народен съд” и главните обвинители, обвинените и всички състави. Разбира се, професорът не пропусна да подчертае многобройните абсурди покрай този набързо скалъпен ‘’процес’’ по ликвидиране на неудобните за новата власт лица.

След това бяха представени пред публиката мрачните сцени, теории и подробности около убийствата на почти целия царски елит. Професор Алтънков припомни за абсурда, че липсва каквато и да е достоверна информация за това  къде и как са убити най-знатните личности от царска България. Не само тяхната гибел не е изяснена, но и останки им не са открити и до днес, а и никога не е оптивано да бъдат намерени, припомни професора.

Към края на лекцията Алтънков направи няколко статистически сравнения на убитите и осъдените в други държави от подобни на нашия “народни” съдилища. Той разказа и за това по какви критерии са съдени потърпевшите, какво се е случило в повечето страни победителки, колко процеса са се състояли и даде бройка на убитите от тях и посредством тях.

В края на лекцията професорът разказа и за част от неговите спомени и лични премеждия от престоя му в лагера Белене. Несъмнено професор Алтънков грабна присъстващите със своя присъщ патос и красноречие, което бе доказано и от множеството въпроси след лекцията, на които той отговори с удоволствие.

На 18 януари 2025 г. в Централния щаб на Български Национален Съюз (БНС) се проведе нетрадиционно събитие – историческо състезание на тема „Младежките националистически организации в България (1879–1944 г.)“. То бе част от кампанията за Луковмарш 2025 и привлече млади хора, обединени от интереса към българската история и националната идея.  

Организация и формат  

Състезанието беше отборно и включваше пет отбора: 

• Български Национален Съюз
• Младежи за България
• Млада Гвардия
• ВМРО
• Клуб Родолюбие и Отечествознание  

Отборите се съревноваваха в пет тематични кръга, като всеки кръг включваше десет въпроса. Водещи теми бяха:  

1. Историята и създаването на националистическите организации през Третото българско царство.  
2. Водачите и идеологията на движенията.  
3. Македонските и студентските организации в България и зад граница.  
4. Биографията и делото на генерал Христо Луков.  
5. Историята и провеждането на Луковмарш.  

След всеки кръг верните отговори бяха обявявани от водещия на събитие, Ангел Джамбазки от ВМРО, а публиката имаше възможност да се включи и да печели награди при неотговорени въпроси.  

Победители и награди  

След оспорвана борба първо място спечели отборът на Български Национален Съюз, демонстрирал задълбочени познания и екипна работа. Второ място зае отборът на Младежи за България, а третото място беше за Млада Гвардия.  

Всички участници получиха отборни грамоти и по две книги като награда за усилията и отдадеността си.  

Значение на събитието  

Историческото състезание подчерта значението на младежките националистически организации в периода 1879–1944 г., когато те изиграват важна роля за укрепването на българския дух и съхранението на националната идентичност. Чрез такива инициативи се дава възможност на младите поколения да опознаят и почетат делото на личности и движения, оставили траен отпечатък в историята на България.  

Организаторите изразиха благодарност към всички участници и публика и заявиха намерения за продължаване на подобни събития, които съчетават състезателния дух с опазването на историческата памет.

На 11 януари в Централния щаб на БНС се състоя представянето на книгата на историка Татяна Долмова, озаглавена „Предпоставки за възникването и идейна еволюция на СБНЛ“. Събитието привлече множество симпатизанти и любители на историята, които с интерес се запознаха с новия труд, разглеждащ ключов етап от развитието на българския национализъм.

Водещ на събитието бе Пламен Димитров, който изигра важна роля за създаването на динамичен и смислен диалог между авторката и публиката. С точни въпроси той насочи дискусията към важни и често пренебрегвани аспекти на легионерската идеология и история.

Дискусията се фокусира върху няколко основни теми. Сред тях бяха причините, поради които легионерите и до днес са разглеждани през призмата на етикета „фашисти“, наложен им от комунистическата власт. Обсъдено бе мястото на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) спрямо демократичните, авторитарните и тоталитарните модели на управление в Европа от междувоенния период. Важен акцент бе поставен и върху национализма на легионерите – какво го е отличавало и какви са били техните идеи за политическата и стопанската организация на българското общество.

Татяна Долмова демонстрира завидна експертиза и задълбочен подход в изследването си. Тя подчерта, че обективният прочит на тази част от българската история изисква освобождаване от идеологическите ограничения – както от комунистическата пропаганда, така и от съвременния неолиберален дискурс. По време на дискусията бе акцентирано и върху необходимостта от преосмисляне на понятието „демокрация“, което все повече се превръща в куха фраза.

Презентацията бе последвана от оживена дискусия с публиката, която зададе множество въпроси, обогатяващи разговора. Сред тях бяха въпроси за ролята на СБНЛ в съпротивата срещу тоталитаризма, за възможността идеите на легионерите да намерят приложение в съвременен контекст, както и за личните мотиви на авторката да се заеме с тази тема. Долмова отговори с изчерпателност и аналитичност, което предизвика заслужено одобрение сред присъстващите.

Събитието не мина и без признание от утвърдени имена в областта. Проф. Никола Алтънков, автор на книгата „Нарекоха ги фашисти“, поздрави Долмова за нейния труд и подчерта значимостта му за българската историография.

Книгата на Татяна Долмова обещава да стане основополагащ труд за всички, които се интересуват от историята на легионерското движение. Тя не само допълва съществуващите изследвания, но и предлага нова, обективна перспектива върху темата, която със сигурност ще провокира по-нататъшни научни дебати и размисли.

На 5 януари бе открита кампанията за тазгодишния Луковмарш. В 15 часа присъстващите симпатизанти и представители от различни организации се събраха на входа на Борисовата градина при езерото ‘’Ариана’’. След кратко изчакване и подреждане, всички се отправиха в колона с развети знамена към паметника на Христо Ботев.

Там националистите се подредиха около бюста на българския революционер и началото на церемонията бе дадено с речта на Боян Марков от “Млада Гвардия”. Той пламенно напомни за храбростта на Ботев и неговите четници, за съдбоносните събития за България тогава и за останалите наследници на делото му в различните поколения на следосвобожденска България.

След него думата бе дадена на Тодор Щраков от младежката структура на БНС, който в своите слова напомни на присъстващите, че Ботев е бил много повече от родолюбив бунтовник - човек с много дълбока чувствителна душа, за която можем да съдим по неговите стихове. След това говорещият призова всички да търсят не просто исторически знания, а чувство за историчност, на която винаги се е градяло бъдещето на един народ.

След поставянето на цветя и запазването на минута мълчание, присъстващите се строиха и проведоха шествие до следващата точка на откриването, паметника на легионера и дисидент Илия Минев.

Преминавайки през централните улици в стройни редици, националистите се подредиха пред бюста на Минев, където Константин Ковачки от ‘’Младежи за България’’ изнесе реч. В словата си той напомни на всички за силния и непоколебим дух и характер на Илия Минев, както и за премеждията през които е преминал.

Борис-Михаил попТодоров от младежката структура на БНС бе последния оратор на откриването на кампанията. Той разказа за някои по-малко познати щрихи от живота на Минев и за пътя му на дисидент след 9 септември 1944 г. В края на своето слово той напомни на присъстващите младежи, че щафетата на националистичното дело е предадена не само идейно, но и лично от последните живи легионери на сегашното поколение, което е представлява не само чест, но и още по-жива и истинска връзка с тези величави хора като Минев.

В края на церемонията се поднесоха цвета и се запази минута мълчание в памет на Илия Минев.