През последните, вече над 10 години, държавните репресии и безсрамното погазване на законите от страна на властите се превърнаха в основен инструмент при опитите за възпрепятстване на Луковмарш. На осемдесет и първата годишнина от убийството на генерал Христо Луков нещата не бяха по-различни. Това обаче не само не ни спря, но и послужи като вдъхновение за нови инициативи, с които да почетем достойно паметта на този бележит българин. Вместо да го почетем само с едно събитие, имаше серия от акции и мероприятия в памет на Генерала.  Първите по-големи от тях се състояха седмица преди датата на марша. 

На 10 февруари се проведе една своеобразна репетиция за Луковмарш, която завърши с церемония със запалени факли пред дома на героя. На нея слово държа председателят на БНС Звездомир Андронов. Последва и ефектен флашмоб пред Народния театър „Иван Вазов“, по-късно същата вечер. Огнени струи от десетки футболни факли озариха пространството и отекнаха възгласи в чест на ген. Луков. На следващият ден в серията от инициативи се включиха и младежите от „Спортен клуб Азъ“, които организираха тренировка за малки и големи. Всички участници бяха с тениски с лика на Генерала, а на стената бе поставен голям банер с логото на Луковмарш. Седмицата продължи с по-малки акции и с традиционното поклонение на гроба на ген. Луков на 13 февруари (датата, на която е убит от комунистическите терористи).

Датата, за която бе определен тазгодишния Луковмарш, бе 17 февруари. Но преди него, в същия ден бяхме предвидили и друго събитие. То целеше да акцентира върху един проблем, особено видим около всеки Луковмарш. А именно, поругаването на паметта не само на генерал Христо Луков, но и на много други жертви на комунистическите престъпници, което продължава и е поддържано, както от преките наследници на БКП, така и от редица партии и НПО-а от целия политически спектър, иначе опитващи се да се представят като антикомунистически. Именно последните редовно преповтарят болшевишките лъжи по адрес на ген. Луков и настояват за грубото погазване на законите с цел да се попречи на траурното шествие в памет на героя. 

За да се разобличи това лицемерие и за да се акцентира върху нуждата от декомунизация, бе организирано шествието “България помни жертвите на комунистическия терор”. То започна в 15 часа от площада пред столичната църква “Света Неделя” – храмът, някога взривен от комунистическите изверги при един от най-кървавите атентати в историята ни. То започна с реч на Пламен Димитров от БНС. След това стотиците националисти се подредиха в стройни колони и с високо вдигнати български знамена се отправиха на поход по централните софийски улици. Начело на шествието бяха младежи издигнали плакати с ликовете на някои от великите българи, убити от комунистическите сатрапи. Издигаха се възгласи като “Забранен, но не забравен!” по повод репресиите срещу Луковмарш и хулите срещу Генерала, както и “Всички комунисти – на съд (х3), България поема по национален път” и “Свободен, социален, национален!”. Шествието премина по ул. „Граф Игнатиев“, бул. „Патриарх Евтимий“ и по бул. „Витоша“ се завърна отново до площад „Света Неделя“. След официалният му край, участниците се отправиха към пилоните на НДК, където бе и сборният пункт за Луковмарш.

И тук, съвсем очаквано, започнаха проблемите и демонстративното беззаконие на отговорните институции. Въпреки решенията на съда, отменящи кметската забрана на Луковмарш (подробно може да се запознаете – тук), полицията, в грубо нарушение на закона, се опита да отпрати желаещите да се включат в марша и блокира пътя към сборния пункт. Това се случи при влязло в сила решение на съда и при липсваща заповед за прекратяване на започнало мероприятие от страна на кмета (каквато се очакваше да се издаде). Тоест, в момента в който полицията прилагаше спуснатите “отгоре” заповеди, това бе в пряко нарушение на закона и Конституцията. Абсолютно същите хора от предходното шествие, преминало без проблеми, изведнъж бяха станали рискова група, според властите. След продължителни разправии и ангажиране на репортери, на полицаите им се наложи да отстъпят и хората все пак се събраха пред пилоните на НДК. 

С това обаче абсурдните и незаконни действия не приключиха. Скоро пристигна и самото нареждане от кмета за прекратяване на започнало мероприятие. По закон то трябва да е аргументирано с абсолютно неоспорими факти, че е налице опасност за обществения ред. Разпореждането бе меко казано смехотворно и съдържаше бисери, като това, че прекратяването на шествието е необходимо поради наличието на ксенофобски проява, забележете – в цял свят! Да, добре прочетохте. Забраната също така се основаваше и на отказът ни да се съобразим със съгласувателното писмо на кмета, отменено от съда като незаконно. Макар целият дух на заповедта да бе толкова нелеп и очевидно незаконен, решението бе да не се ескалира ситуацията (защото очевидно и това бе целта на тази провокация), а вместо това, желаещите да почетат паметта на ген. Луков се отправиха по различни маршрути към дома на героя, където бе предвидена церемония. Това в крайна сметка доведе до ситуация, в която големи групи преминаваха през различни централни улици и скандираха името на Генерала, като няколко импровизирани шествия. Но и незаконните действия на кмета няма да останат без последствия, тъй като при възпрепятстване на провеждане на масово мероприятие чрез измама или заплаха, законът предвижда наказателна отговорност до две години затвор. Така, че предстои консултация с нашите юристи и последващи съдебни действия.

На церемонията пред къщата на генерал Луков се събраха стотици националисти, като огромната част от тях бяха предимно младежи. Тази година отново имаше и делегации от различни европейски държави. Наши съратници от Германия, Франция, Швеция, Италия, Швейцария и Румъния пристигнаха, за да почетат заедно с нас делото и наследството на генерал Луков, който се е превърнал и в общоевропейски символ на борбата за една свободна Европа на нациите. След като и последните очаквани участници пристигнаха, а факлите бяха раздадени и запалени, церемонията започна. Тя бе открита със слово на Пламен Димитров от Български Национален Съюз. След него думата получиха представителите на две младежки родолюбиви организации – Боян Марков от “Млада гвардия” и Борислав Игнатов от “Младежи за България”. Последната реч бе на Цветелин Пенков от БНС. Последва поднасянето на венците и цветята, както и минута мълчание в памет на героя. След това участниците изпяха българския химн “Шуми Марица”. С това приключи и официалната част от възпоменанието в памет на генерал Христо Луков.

Ако има нещо, което ясно пролича на тазгодишния Луковмарш, то това е че бъдещето наистина ни принадлежи. И това е така, защото новото, младо и жизнено поколение будни български националисти показа, че е готово да се бори за идеалите, завещани от предците ни. Приживе ген. Луков бе вдъхновение за младежите от СБНЛ, днес неговият безсмъртен дух вдъхновява най-новото поколение млади родолюбци. Разликата между Луковмарш и което и да било събитие, организирано от нашите противници е, че именно на Луковмарш се концентрира жизнената сила на нашия народ – младите и будни българи! Репресиите срещу нас са конвулсиите на една умираща система. Бъдещето принадлежи на национално мислещата и активна младеж!