Вечер за историята на Луковмарш

На 3-и февруари в централният щаб на БНС се състоя вечер, посветена на историята на Луковмарш. Тази година шествието ще се проведе за шестнадесети пореден път. За всички тези години, то се утвърди като една традиция, която носи и своята история. Но дори за хората, които ни подкрепят от години и които носят в сърцето си тази кауза, има много неща, които остават скрити или слабо познати. Събития, за които само активистите, пряко ангажирани с цялостната организация на Луковмарш, знаят. Именно на тези разкази бе посветена вечерта.

Срещата премина при голям интерес, като присъстващите имаха възможност да видят и много архивни кадри от първите години на Луковмарш, които не бяха показвани досега.

Пръв говори Николай Ковачев, който е бил комендант на първият Луковмарш през 2004 година, както и отговорник по охраната на мероприятието през по-голяма част от историята му. Той разказа за самото зараждане на паметното шествие. За първата среща със старите легионери, които ни предадоха спомена за Генерала. За ежегодната панихида в памет на ген. Луков, която старите националисти са организирали в църквата “Света София”. От там тръгва и първото паметно шествие за ген. Луков. Няколкото десетки ентусиасти, които го започват, дори не подозират какъв ще е успехът на това дело. От една скромна церемония, съживила споменът за един почти забравен герой, чиято личност безродните комунисти умишлено и систематично опитваха да заличат от историята, шествието постепенно ще се превърне в най-голямата ежегодна проява на българските националисти. А споменът за ген. Луков, не само възкръсна в сърцата на новото поколение български националисти, но и славата му се разнесе в цяла Европа.

За следващият етап от развитието на Луковмарш разказа Звездомир Андронов, водач на БНС и един от хората, които са били най-ангажирани с цялостната подготовка и провеждане на шествието, през по-голяма част от тези 16 години. Той сподели много истории за хора, свързани с марша, говори за първите контакти с наследниците на ген. Луков, за участието на правнучка му в ранните издания на марша. Разказа за поставянето на паметната плоча на ген. Луков, през 2005 г. и за приемането му за патрон на БНС. Сподели и за опита, който сме натрупали през годините, чисто организационно, за еволюцията на самите материали, свързани с марша. Имаше и интересни истории за различни моменти, като участието на военен оркестър, или зарята в края на марша. Говори и за първите посещения на чуждестранни делегации на Луковмарш. Всичко това бе придружено и с много непоказвани до момента архивни видео кадри.

В края на представянето, говори Пламен Димитров, който е комендант на Луковмарш от 2012 година, насам. Това е периода, в който шествието стана наистина масово, а тогава участниците за пръв път надвишиха 1000 души. Това бе и годината, в която за пръв път бе организирана конференция на европейски националисти, като част от кампанията за Луковмарш. Но това бе и годината, когато натиска от страна на противниците ни се засили много сериозно. Именно за кампанията на редица анти-национални организации и за проблемите с институциите, вследствие от нея, говори основно Пламен Димитров. Сред някой от тези структури са “Бнай брит”, “Шалом”, БСП, ДПС, БХК, както и един отдавна мъртъв и забравен проект, създаден специално да спре Луковмарш - организацията ХоРа. Натискът срещу пробуждащите се здрави национални сили дойде и от външни ултралиберални НПО-та, като “Европейска мрежа срещу расизма”, а вече от няколко години и от Световния еврейски конгрес. Редовно срещу марша застават и чужди посолства като тези на Израел, САЩ и Русия. А българските институции в лицето на Столична община се опитват да им угаждат и правят опити да забранят марша, грубо погазвайки българските закони. Бяха разкрити много подробности за мръсните номера, за незаконните прекратявания и забрани и за спечелените съдебни дела срещу общината. Но тема бе и положителното - разрастналата се ежегодна кампания в страната, посветена на популяризирането на живота и делото на ген. Луков, сплотяването на националната общност и последният, съвсем пресен успех - лекцията в Македония.

След края на това представяне, събитието премина в една по-неформална обстановка и наистина другарски дух.

Македония

Лекция за ген. Луков за първи път в Македония

Една от най-често срещаните лъжи на нашите противници е, че Луковмарш разделя хората. Истината е точно обратната - Луковмарш и споменът за Генерала сплотяват най-здравата, най-будната част от нашия народ. Луковмарш се утвърждава все по-ясно, като една наистина уникална кауза, която ни превръща в силна и единна общност. И тази способност да сплотява, излиза дори извън съвременните граници на България.

Най-яркото потвърждение на вазовите думи, които избрахме за тазгодишно мото - “Не се гаси туй, що не гасне”, дойдоха от Македония. Събитието, което проведохме там на 2-и февруари, с чисто сърце можем да наречем историческо. За първи път, обиколката която правим, като част от кампанията за Луковмарш, достигна Македония. В град Битоля се проведе лекция, посветена на живота и делото на ген. Христо Луков. За първи път, след 1944 г., български националисти, провеждат публично събитие, свързано с паметта за ген. Луков в македонските земи.

Братята ни в Битоля бяха организирали всичко необходимо за провеждане на лекцията и тя премина повече от чудесно. Присъстваха нашите приятели от “Национална борба”, които взеха участие в миналогодишния Луковмарш. Именно той бе и повода да установят контакт с нас преди няколко години, а оттогава насетне, участват активно в кампанията за популяризирането му в Македония. На събитието бяха дошли и някой от най-активните дейци на българщината в този край, които не са част от определена организация. Освен от Битоля, имаше и хора от съседния Прилеп, дошли специално за събитието.

За първи път, след толкова години, споменът за СБНЛ се завърна по тези земи. Малко известно е, че историята на СБНЛ е свързана тясно с Македония. От създаването си, легионерите са се ползвали с подкрепата на ВМРО. През 1938 г. двете организации официално се договарят, легионерски доброволци да се включат в четите на ВМРО. В периода, в който Македония е свободна за кратко, СБНЛ създава свои структури в различни македонски градове. И днес, толкова години след комунистическите зверства от двете страни на границата, този дух на другарство възкръсва. Няма по-голямо потвърждение за това от топлото братско посрещане, което ни чакаше в Битоля.

Изключително сме щастливи, че това събитие се случи и с нетърпение се готвим за нови общи инициативи.

И накрая, можем да кажем, че ако Луковмарш разделя нещо, то това е просото от плявата. На всички анти-национални сили им остава единствено да вият от яд и ужас, защото “Не се гаси туй, що не гасне”. А който посяга към огъня, рискува да се изгори.

родолюбие

Какво е за нас Луковмарш (част 1)

Луковмарш се превърна в събитие, към което все по-малко хора могат да останат безразлични. За това все по-често нашите кресливи противници се напъват да обясняват какво бил Луковмарш. Или по-точно, да внушават кухите си идеологеми с менторски тон. В тези си напъни, те не се скъпят нито в обилното изливане на хули, нито в наглите лъжи. Но въпреки тяхната гръмогласност, все повече хора съзират манипулациите им и търсят истината.

Именно за хората, които тепърва проявяват интерес към марша в чест на ген. Луков, и които непредубедено се опитват да разберат повече за него, решихме да дадем нашето обяснение. Да разкажем, какво е за нас, организаторите на Луковмарш. Решихме да го направим по един по-нестандартен начин. Като изберем няколко ключови думи, които описват най-добре същността на Луковмарш. В няколко статии ще ви представим всяка от тях, придружена с кратко пояснение за смисъла, който влагаме в нея.

1. Родолюбие - Любовта към народа ни е това, което винаги ни е водело, за това ще започнем именно с нея.

Родолюбието е онзи пламък, който поддържа жив и жизнен всеки народ. Онзи пламък, който топли душите, когато най-свирепите бури връхлитат народа ни. Онзи пламък, който осветява пътя ни напред и в най-мрачните нощи. Онзи пламък, който не може да бъде угасен, дори когато изглежда, че едвам тлее. Него символизират нашите факли. И той се разгаря все по-силно в младите сърца! А светлината му е страшна, само за онези, които обичат мрака.

2. Памет - Луковмарш е символ на паметта, която пазим.

Народ без памет е обречен. Народ, който не помни героите си, няма пример, който да следва. Губи пътя си, превръща се в стадо, което е стригано, доено и клано. И противниците ни добре знаят това. Образът на ген. Христо Луков е пример, за това как враговете на България, в лицето на БКП, се опитаха да изтрият от паметта на народа ни един от най-големите герои в новата ни история. Когато Луковмарш започна, преди 16 години, споменът за Генерала бе почти угаснал, но днес - след дълга и упорита работа, той възкръсна с нова сила и заживя в сърцата на младите родолюбци. И този спомен напомня, че "България има свой път и ние ще се ръководим от нашите интереси."

3. Дълг - За нас, Луковмарш е въпрос на дълг.

На първо място, дълг към живота и жертвата на героя. Защото генерал Луков бе посветил целият си съзнателен живот в служба на народа ни. Доказа го като воин, на бойните полета на три войни. Доказа го като държавник, стъпкал клаузите на убийствения Ньойски диктат. Доказа го и като политически лидер, оглавил Съюзът на българските национални легиони. Заради тази си служба в името на народа ни, той бе подло убит от враговете на България.

В един по общ план, това е и част от дългът ни към всичките ни предци - да пазим заветите им. Както и от дългът ни към тези, които идват след нас - да им предадем пламъкът на българщината. Защото ние сме брънката между тях.

4. Чест - Животът на ген. Луков е пример за живот, изпълнен с чест.

Към такъв живот трябва да се стреми всеки осъзнат българин. Виждаме докъде ни доведе безчестието и предателството на политическата класа. Честта, която трябва да възпитаваме първо у себе си е противоотрова срещу покварат, която ни залива и изход от безпътицата. А няма по-добър пример за чест и доблест, от старото офицерство, сред което особено ярко грее и лика на ген. Луков. Герой, заплатил своята чест с кръвта си, пролята за народа ни.

Очаквайте продалжение ...

Кампанията за Луковмарш в страната започна

Първата обиколка в страната от кампанията за Луковмарш 2019 вече отмина. На 26-и и 27-и януари имахме възможността последователно да посетим Плевен, Русе и Стара Загора.

Първата спирка от пътуването ни бе град Плевен. Това бе и първият път, в който провеждаме лекция там, като част от кампанията за Луковмарш. Събитието бе посрещнато с голям интерес от местната родолюбива младеж. За живота и делото на ген. Христо Луков разказа Пламен Димитров, водача на софийската организация на БНС, който е и комендант на Луковмарш. В края на представянето, присъстващите имаха възможност да се сдобият с рекламни материали от тазгодишното шествие и да подпомогнат проявата. Останахме с чудесни впечатления от посещението ни в Плевен и от добрата организация, и със сигурност ще имаме предвид града при бъдещи инициативи.

Следващата спирка в обиколката ни бе град Русе. За втора поредна година имахме възможността да проведем лекция там. Този път проявата бе в по-различен формат. Тъй като миналата година вече представихме лекцията за живота и делото на ген. Христо Луков, този път темата бе за приемствеността между поколенията националисти. Всяко от тях, представено от три от най-ярките фигури на своята епоха - поетът-революционер Христо Ботев, войнът и държавник ген. Христо Луков и най-непримиримият борец срещу комунизма - Илия Минев. Идеята за тази лекция се роди преди години, тъй като датата 6 януари (когато откриваме кампанията за Луковмарш) е преплела съдбите и на тримата - тогава е роден Ботев, това е рождената дата на Генерала, тогава напуска този свят Илия Минев. Самата лекция представя един нов и интересен поглед над тясната връзка между тях и развитието на идеите в националното движение. Лектор отново бе Пламен Димитров. Освен тази лекция, във втората част на събитието, домакините бяха подготвили и подробна лекция за живота и борбата на великия Илия Минев - един от най-видните членове на воденият от ген. Луков Съюз на българските национални легиони. Самият Минев останал убеден легионер до края на дните си. За него разказа Илиян Маринов, представител на местните организатори. Лекцията бе изключително интересна. И този път организацията бе на ниво и цялостното протичане на проявата бе чудесно.

На 27-и януари, обиколката ни продължи със Стара Загора - градът с една от най-сериозните и дейни националистически общности в страната. И предишни години там сме провеждали различни събития, свързани с кампанията, преди Луковмарш. Това, което много ни зарадва този път е, че имаше много нови млади лица. Едно ясно потвърждение, че родолюбието е пуснало корен в сърцата на новото поколение. Събитието там също протече в един по-различна форма. Отново комбинирахме две лекции, които показват приемствеността между поколенията български националисти. Преди да представим живота и делото на ген. Христо Луков, местният общественик и деятел Любомир Вълков разказа за личността и борбата на Кольо Ганчев - един от най-изтъкнатите революционери на национално-освободителното ни движение от Стара Загора. Това той съумя да направи по един интересен и увлекателен за аудиторията начин.

Като цяло, първата обиколка из страната от кампанията ни за тазгодишния Луковмарш премина изключително добре. Видяхме се с много стари приятели и срещнахме много нови. Всяко от посещенията надмина очакванията ни. И навсякъде се усещаше онази сплотеност, която превръща Луковмарш в толкова уникално събитие. Това наистина ни зареди с много положителна енергия и със свежи сили за борба.

Не се гаси туй, що не гасне – Луковмарш 2019

Надсловът, който избрахме за тазгодишния Луковмарш са думите на безсмъртния Иван Вазов: “Не се гаси туй, що не гасне”. Думи, изразили най-дълбоката същност на неугасващия български дух. Щом този пламък е бил подхранван, се е превръщал в онази огнена стихия, която е преобразявала предците ни в истински лъвове - било то като войни на бойното поле или като творци на култура и градители на държавност. Една от величавите фигури в новата ни история, олицетворяваща тази мощ е именно генерал Христо Луков - доказан войн, безспорен държавник и умел водач на националните сили.

Днес враговете на България се опитват да потушът именно този пламък, който гори в гърдите на всеки истински българин. Но те забравят, че мракът не може да надделее над светлината. И колкото и усилия да полагат, делото им е обречено. А пламъкът на българщината се разгаря, все по-осезаемо в сърцата на все повече млади българи. И най-яркият пример за това е Луковмарш - събитието, срещу което антибългарските сили хвърлят най-много усилия и злост, и въпреки това не успяват да го спрат.

Факлите на Луковмарш символизират именно това - пламакът на българският дух, който не може да бъде изгасен. Пламъкът, който ако подхранваме, ще ни преобрази в истински лъвове, каквито са били нашите предци. Това е и причината, да подчертаем този елемент в символиката на марша тази година. Не само с думите на Вазов, но и нагледно, с новото изображение, което добавихме към символите.

То подчертава и нещо друго - Луковмарш е едно наше общо усилие. Ние го правим заедно. Когато сме единни, този пламък гори с по-голяма сила. И тогава, наистина няма сила, която да ни спре.

Открихме кампанията за Луковмарш 2019

Официално бе дадено началото на кампанията за Луковмарш 2019. По традиция, това стана на 6 януари, денят на рождението на ген. Христо Луков. И тъй като този ден е много символен за българският национализъм, защото в него са вплетени съдбите и на трима други български герои, ние отдаваме почит на всеки от тях. На тази дата са родени още поетът революционер Христо Ботев и генерал Никола Жеков. Също така, на 6 януари ни напуска и човекът, станал най-ярък символ на съпротивата срещу комунистическия режим в България, легионера Илия Минев.

Събитието започна в 14:30 часа, с поклонение на паметника на Христо Ботев в Борисовата градина. Пред събралите се говори Пламен Димитров - водач на софийската организация на Български Национален Съюз. Той подчерта тясната връзка между трите поколения националисти, чиито представители са тези герои. Всеки от тях се е превърнал в знакова фигура на своето време, но тези отделни исторически епизоди са само част от общата картина, от непрестанната борба в името на народа ни. След словото бяха поднесени цветя и присъстващите запазиха минута мълчание. После участниците се отправиха към паметника на Илия Минев, където също бе проведена кратка церемония с поднасяне на цветя.

Програмата за деня продължи с лекцията на проф. Никола Алтънков за личността на Илия Минев. Тя се проведе от 17:00 часа в централния щаб на БНС. Хвърлена бе светлина върху факти, които умишлено се спестяват за Илия Минев, от тези, които днес се опитват да злоупотребят с образа му. Като например неговия пламенен национализъм и факта, че до края на дните си остава верен на легионерската идея. След лекцията на професор Алтънков, присъстващите имаха възможност да зададат въпроси.

В края на събитието, организаторите на Луковмарш разказаха за подготовката и опитите да се възпрепятства шествието тази година. Добрата новина е, че вече има две спечелени дела срещу Столична община, заради опита на кмета незаконно да забрани провеждането на марша тази година. За това, скоро ще пишем повече. Бе представено и новото рекламно видео за Луковмарш 2019. Както и първите готови рекламни материали, които участниците имаха възможност да закупят, като начин да подпомогнат шествието. След края на официалната част, остатъкът от вечерта премина в приятелска атмосфера и оживени разговори.

Ремонтирахме гроба на генерал Луков

Генерал Христо Луков е погребан в скромен гроб в Централните софийски гробища. В същия гроб лежат тлените останки и на негова съпруга Невена, както и дъщеря му Пенка, станала пряк свидетел на подлото му убийство. През последните години сме правили скромни усилия да го поддържаме поне в сравнително нормален вид, който подобава на такъв национален герой. Няколко пъти го чистихме, плевихме, подменяхме изпочупени облицовъчни плочки. Всеки, който е бил на гроба обаче, е виждал в какво лошо състояние се намира надгробната плоча. Преди няколко години безродни мижитурки я счупиха с чук през нощта. Явно и мъртъв, Генерала е заплаха за тях. След това плочата беше отново залепена, но следите от счупването си личаха много и надписите върху нея трудно се четяха. Затова, точно 75 години след смъртта на ген. Христо Луков, решихме да ремонтираме основно гроба му, за да придобие наистина достоен вид на място, където може да се отдаде почит към неговия живот и дело. За доста кратко успяхме да организираме цялата процедура. Получихме разбира се и нужното разрешение от роднините на Генерала и бързо започнахме работа. Първо беше излят нов бетон по рамката на гроба, тъй като с времето стария беше хлътнал от едната страна и гроба се беше наклонил с времето. След това се направи нова обшивка с мраморни плочи, а накрая се постави и новата надгробна плоча, която е значително по-голяма от старата и е вградена в малка арка. Най-накрая засипахме леглото на гроба с нова мозайка. Всичко това се направи изключително бързо, за което трябва да благодарим на Димитър Антов, който е голям български патриот и който работеше и в изключително неблагоприятно метеорологични условия, за да бъде свършена работата преди годишнината. Този ремонт стана факт и благодарение на всички, които ни подпомогнаха с финансови дарения или закупуването на материали по време кампанията за Луковмарш 2018, за което искрено им благодарим! Ще продължим да пазим паметта за ген. Христо Луков чиста и неопетнена, било то като поддържаме гроба му, организираме факелно шествие в негова памет или с информационни кампании, които напомнят на нашите сънародници за геройския му живот. Мъртъв е само този, който е забравен!  

Как се манипулира общественото мнение във връзка с Луковмарш

Непрекъснато повтаряме, че спрямо Луковмарш и ген. Христо Луков се разпространяват безочливи лъжи и манипулативни твърдения от хора без морал и съвест, които биха направили всичко, за да извлекат политическа и финансова изгода от клеветите си. А твърденията им се тиражират услужливо и безкритично от българските и чуждестранни медии. За да олицетворим по какъв начин най-нагло се манипулира общественото мнение, ще вземем за пример две статии, които бяха публикувани в електронни медии тази седмица. Първата статия е с заглавие "България трябва да спре неонацисткия “Луковмарш”, написана от Роберт Сингер, вицепрезидент на Световния еврейски конгрес и е публикувана във вестник "24 часа", както и в електронния вариант в интернет. Втората статията "Религиозните общности силно разтревожени от Луков марш" е публикувана в "ОФФ Нюз". Макар да даваме примери за лъжи и манипулативни твърдения само от тези два материала, същите и подобни манипулации може да срещнете в почти всички изказвания, статии и телевизионни репортажи, появили се в казионните медии за Луковмарш, през последните 6-7 години. Ето и самите примери: Става въпрос за онлайн подписка, в която няма ограничение за това кой, колко пъти се "подписва". Съвсем възможно е, ако човек иска да се "подпише" и 3000 пъти, под различни имена. Отделно петицията е "подписана" почти изцяло от чужденци, които си нямат никаква представа от българската история и това кой е ген. Луков, но са били мотивирани да се "подпишат" с един крайно манипулативен видео клип, в който се твърди, че ген. Луков е виновен за депортирането на евреите от Македония и Беломорието, макар по същото време той да е мъртъв повече от месец. Дори и самото число на "подписалите се" е крайно съмнително, защото в различни медии то варираше от 115 000 до 175 000. Може би когато другия път Сингер и Сие парадират с някакви виртуални "подписи", първо трябва да се уточнят колко са точно те. Направо се чудим защо са се занимавали с такива числа, а не са избрали нещо по-кръгло, като например 6 000 000. До колко Христо Луков е бил антисемит и бил ли е въобще такъв, изяснихме в статията "Бил ли е антисемит генерал Луков?". Това е една от най-често срещаните лъжи, която се разпространява за Генерала. А как "Съюзът на българските национални легиони", за което движение явно говори Сингер, е помогнал за това изпращане, след като въобще не е присъствал в тези територии, си остава мистерия, която само той може да изясни. Но разбира се, не ни е дал никакви доказателства за това. Колко удобно. Нацистки символи няма и никога не е имало на това шествие. И не защото се съобразяваме с мнението на подобни манипулатори, а защото сме го определили в нашите вътрешни правила преди повече от 10 години и смятаме тяхното спазване за много важно. А и не еднократно на шествието е присъствал, по желание на Столична община, дежурен прокурор, който е следял за нарушения на закона и ако е имало такива символи, то отдавна щеше да ни бъде повдигнато обвинение за тях, което щеше да бъде основание и за забрана на марша. Шествието е възпоменателно, в памет на един убит български герой и най-нормалното нещо е, присъстващите да се облекат съобразно това в дрехи с тъмни тонове, а не с цветни дрехи, като на карнавал. А като гледаме тъмния цвят на костюма на Сингер, се чудим дали трябва да го очакваме и него на тазгодишния Луковмарш? Лозунгите, които се скандират на Луковмарш като "Генереал Христо Луков", "Свободен - Социален - Национален", "За България - Свобода или смърт" и "Българио - събуди се", могат да са противни само на човек, който искрено ненавижда България и българския народ. Тук Сингер надмина себе си, с това колкото нагло, толкова и абсурдно твърдение. То не изисква и допълнителен коментар. Само говори за себе си. Не знаем обаче защо той е пропуснал да каже, че ген. Христо Луков е главен виновник и за Втората световна война. Явно този човек, с име, което е познато като марка за шевни машини, му е убегнало, че няколко години Столична община, в лицето на кмета Фандъкова, се опитва по незаконен начин да прекрати Луковмарш, а тази година и да го забрани предварително, но всеки път беше санкционирана за това в съда. Че спазването на законите, никога не е интересувало особено хора от сорта на Сингер ни е известно, но все пак ако иска да се осведоми малко, може да го направи от статията "За глухите уши на Йорданка Фандъкова". Сингер явно си мечтае за нова тоталитарна система, в която правителството еднолично да може забранява масови мероприятия и да ограничава свободата на словото и свободата на събиране, когато те не съвпадат с идеите на управляващите. За негово съжаление това (все още) не е факт в България и има закони, с които трябва да се съобразяват всички, включително и правителството. Това, че Сингер няма никаква представа кога ген. Луков става водач на СБНЛ, показва, че по никакъв начин не го интересуват историческите факти, а за него е важно да хвърли достатъчно много недоказуеми твърдения, които евентуално да бъдат приети за истина от безкритично мислещи читатели. Истината е, че Генерала е само една година водач на СБНЛ, след като е избран на този пост на 19 януари 1942 г. Не само, че легионерите не са "нанасяли неуморно" побои върху евреите или са правили погроми върху тяхно имущество, но няма дори един документиран такъв акт. И сме сигурни, че и Роберт Сингер не може да даде доказателство за това. Ако е имало такива единични случаи, то те са били извършвани от представители на други организации като например "Ратниците". Никога легионерите не са имали подобен лозунг и това е абсолютно лъжа. Най-доброто доказателство което е, че думата "депортация" въобще не е съществувала в българския език по това време. Както за всички други твърдения така и тук автора не дава никакво доказателство. Просто хвърля една клевета, която евентуално би звучала добре на незапознатия читател и се надява максимално много да и повярват. А относно определенията за нас, Сингер се надява, че колкото повече прилагателни от рода на "ултра", "хипер" и "мега" използва и към тях изпразнени от смисъл понятия като "фашисти" и "неонацисти", това по някакъв начин е доказателство и ще ни направи нас такива. Поредната лъжа на Сингер. По време на всички досега четиринадесет проведени факелни шествия, никога, по никакъв начин, не е бил нарушаван обществения ред. И това не е само наше твърдение, а е и потвърдено от писма, които СДВР са изпращали до Столична община, когато са запитвани за мнение относно провеждането на марша. Това вече не е част от изказването на Роберт Сингер, а карето, в което от "24 часа" се опитват да ни обяснят какво е Луковмарш и кой е ген. Христо Луков. И точно тук имаме чудесен пример за манипулация. От "24 часа" ни съобщават само, че мястото на гибелта на Генерала е пред къщата му. От това незапознатия читател сигурно ще си помисли, че е получил сърдечен удар там или пък му паднала например керемида на главата. Явно за журналистите истината, че е убит от комунистически терористи, единия от който е сънародничка на Сингер, е неудобна. Когато прочетохме това в статията на "ОФФ Нюз", се чудихме да се смеем ли, да плачем ли. Анонимния драскач явно не прави разлика между ген. Христо Луков и народния певец Илия Луков. Така се получава, когато журналистите не са компетентни по темата, за която пишат, а повтарят папагалски твърдения и факти, на които не са проверили достоверността. Още едно твърдение, което показва скандално неразбиране на понятията, с които си служиш. Важното е да се използват максимално много думи, които завършват на -исти и -истки, пък какво значат, няма значение. Ако възгледите на ген. Луков са "неонацистки", от което следва, че той е "неонацист", то значи автентичните нацисти трябва да са живеели някъде по време на средновековието, или? И тук се прави същото внушение, както Роберт Сингер, с цел да се всее страх в четящите. Разбира се, както написахме и по-горе, това е много далече от реалността, при която се провежда Луковмарш. Въпреки цялата помия, която се излиза по наш адрес и паметта на ген. Луков, все повече българи се включват в Луовмарш, кампанията, която го предхожда или ни подкрепят активно по един или друг начин. Това кара нашите врагове да измислят все по-нагли и безочливи лъжи, с цел да ни дискредитират. Но те не успяват да скрият истината, а напротив, тя ги демаскира като лъжци. Истината е най-силното оръжие, което имаме в тази неравностойна борба и тя в крайна сметка ще ни доведе до успех. Затова призоваваме всеки да я разпространява и така лъжците да не могат да постигнат пъклените си планове!

Бил ли е антисемит генерал Луков?

Едно от най-честите обвинения, което се отправя към ген. Христо Луков е, че е бил антисемит. Според тълковния речник това би трябвало да е човек, който е привърженик на антисемитизма, а той е "враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение." След Втората световна война тази дума става много популярна и от термин с конкретно значение, се превръща в стигматизиращ етикет, който се лепва най-често на хора, които имат алтернативни политически, социални или исторически виждания по дадени въпроси, и които не съвпадат с общоприетия светоглед, наложен от победителите (независимо от коя страна на Берлинската стена) през ВСВ. Много често тази дума се превръща в томахавка в ръцете на политкоректните войни, които се опитват с да нея затворят устата на всеки инакомислещ. Когато тя бъде стоварена върху жив човек, той все пак има възможността да се защити, макар и веднъж лепнато "клеймото" на антисемитизма, то почти никога повече да не може да се изтрие, колкото и достоверни и логични доводи да излага за противното потърпевшия. Но мъртъв човек няма как да се защити и няма как да се бори за тържество на истината. Такъв е и случая с ген. Луков. Затова и днес толкова лесно пазителите на "Новия световен ред" го обвиняват, че е бил антисемит. Те много добре знаят, че мъртвите не могат да говорят. Ако за въпросните обвинители историческата истина и фактите, няма голямо значение, защото за тях е важно да компрометират един свой  политически опонент, макар и мъртъв, то обективните журналисти, обществените личности, историците и въобще всички, за които истината стои над тесните идеологически рамки, би трябвало да проучат въпроса детайлно, за да не допуснат да се превърнат в лъжци и помагачи в едно користно дело. Уви, в България, когато става дума за ген. Луков, това не се случва. Напротив, папагалски се повтаря и разпространя тезата, че "Христо Луков е бил антисемит", без дори да се поиска или потърси едно доказателство за това. И в това отношение може би най-голяма вина имат съвременните български историци, защото въпреки значителния интерес към личността на ген. Луков през последните години, не се намери дори един сред тях, който безпристрастно и професионално да проведе едно подробно изследване на неговия живот, което след това да документира в книга, например. И тъй като няма изгледи и в близко бъдеще да се намери такъв, ние се опитваме да осветляваме колкото се може повече живота на Генерала. Затова в конкретния случай ще се опитаме да отговорим на въпроса "Бил ли е антисемит ген. Христо Луков?". За да бъде определено отношението на ген Луков към отделни евреи, еврейски организации и въобще еврейския народ като цяло, то трябва да се изследват всички исторически документи, останали от него или свързани с него и достоверни спомени на негови съвременници, които са го познавали. Ген. Луков е бил човек, с много широка професионална и обществена дейност и поради това познатите историческите документи, свързани с него, не са никак малко. Има много запазени статиите от вестници и списания, държавни и частни документи, както и речи, статии и писма, които лично е написал. Много хора, които са го познавали пишат за него в спомените и мемоарите си. Но въпреки този обемен материал, почти никъде не може да срещнем думата евреин, камо ли тази етническа общност да е била обект на особено отношение и внимание за ген. Христо Луков. Все пак намерихме няколко документи, от които доста обосновано може да се предположи дали той бил антисемит или не. Ето ги и тях:

Тефтерчето на ген. Луков

В Националната библиотека „Кирил и Методий“ се пази личното тефтерче на ген. Христо Луков, в което той, между другото, си е записвал адресите и дати на рождените дни на свои приятели, за да се подсеща и да ги поздравява за тях. Там има и имена на евреи, като например това на професор Йосиф Фаденхехт. Което ясно показва, че е поддържал приятелски отношение с представители на този етнос. Интересното е, че професор Фаденхехт е уволнен от БАН, къде е оглавявал философско-обществения клон и академическото му звание е отнето, с аргумента, че е „буржоазен учен“, под давлението на същата тази партия, която преди около 30 години се прекръсти на социалистическа и днес обвинява Генерала в антисемитизъм.  

Спомените на полковник Андрей Андреев

Полковник Андрей Андреев е бил женен за сестрата на жената на ген. Луков. Заради тази им роднинска връзка го е познавал много добре. През 50-те години на миналия век полковник Андреев успява тайно да запише своите мемоари, които са скрити от сина му и виждат бял свят чак през 2009 г., когато излизат в книгата под заглавието "Моят живот и моята съдба". В тези свои спомени полковник Андреев пиша на няколко места за Христо Луков. В един пасаж от книгата си, той пише следното: "Луков бе погнусен от жестокото преследване на евреите у нас, които той определяше като добри и лоялни български граждани… Той беше успял да отклони тази отвратителна дейност (да се правят погроми срещу евреите), като им беше казал (на легионерите), че това е работа на правителството, което се е нагърбило с една не само непопулярна, но и отречена от народа задача – да се гонят евреите.". От това може да съдим, че ген. Луков не само не е насърчавал легионерите за някакви действия срещу евреите, ами напротив, ги е възпирал от такива.

Дружество "Петрол"

След напускането си на активна държавна и военна служба, за около две години Христо Луков е председател на управителния съвет на дружество "Петрол", което тогава е било частно дружество, в което са обединени всички търговци на петролни продукти по това време в България, сред които и световни лидери като "Стандарт ойл" и "Шел". Част от капиталите на дружество се държат от евреи акционери, а председател на управителния съвет, преди ген. Луков, е евреинът д-р Нисим Меворах. Заради тази си длъжност, кандидатурата му за водач на СБНЛ среща съпротива сред някои легионери. Така, някога обвиняван, че е бил близък до евреи, днес е обвиняван за това, че е антисемит.

Поздравителна телеграма до ген. Луков

Във вестник на еврейската общност в България от 1936 и 1937 г. (не може да се определи точно) може да прочетем поздравителна телеграма със следния текст: "Централната консистория на евреите в България като представител на целокупното еврейство има високата чест в този ден на възвишена родолюбивост и национална гордост запечатани в беззаветната храброст на родната българска армия да поднесем Вам и на храбрата родна армия най-сърдечни благопожелания за за славни и щастливи бъднини на Цар, Войска и Народ." Телеграмата е подписана от Йосиф Герон, председател на консисторията. Телеграмата е изпратена по случай Празника на храбростта на българската армия. В отговор на нея, ген. Луков също изпраща телеграма, в която благодари за хубавите думи. Би било добре от "Шалом" да обяснят какво толкова им е направил мъртвия ген. Христо Луков, че 80 години след тези думи на техни сънародници, коренно да си променят отношението си към него. От тези документи и писмени сведения, които ние открихме и които по някакъв начин са засегнати ген. Луков и евреите в България, по никакъв начин не може да се направи извода, че е бил антисемит. Напротив, заради някои лични и служебния взаимоотношения с представители на еврейския народ, той бил подлаган на критика от свои съвременници. Всичко това показва, че днешните обвинения в антисемитизъм, които се сипят по негов адрес, не са нищо повече от безочлива манипулация, която има за цел да донесе политически или финансови дивиденти на разпространяващите ги.

Протест: „София казва „Не“ на либералните лъжи и манипулации“

На 15 февруари в Софийския университет ще се проведе форум, част от българското европредседателство, под мотото „София казва „НЕ” на словото на омраза и екстремизма”. Основен организатор на форума е „Сдружение за човешки права “Маргиналия“. Датата не е избрана случайно. Този форум е пряка провокация спрямо предстоящия Луковмарш, което става ясно и от следната информация, публикувана от организаторите:  „... да предостави алтернативна среда и трибуна за говорене, което се противопоставя на неонацистката реторика на прояви от мащаба на предстоящия Луковмарш.“ В настоящата статия ще внесем повече яснота какво всъщност ще се проведе на 15 февруари в София, кои са организаторите, с чия подкрепа ще се проведе, кои ще са гостите и лекторите и как възнамеряваме ние да отговорим на тази провокация.

Какво е „Сдружение за човешки права “Маргиналия“ и кои хора стоят зад него?

„Сдружение за човешки права “Маргиналия“ е известно с поддържания едноименен интернет портал. Той е платформа на едни от най-радикалните либерали и безродници в България. Там, в повечето статии, лъха нескрита ненавист към всичко българско и национално. А ревностно се защитава мултикултурализва, хомосексуалната пропаганда и джендър идеологията, масовата имиграция на неевропейци в нашия континент и расово мотивираните престъпления на различни етнически групи в България. Част от хората, които стоят зад сдружението и публикуват редовно в сайта са Юлиана Методиева, Татяна Ваксберг, Емил Коен, Марта Методиева, Светла Енчева. Когато прочетем само част от визитката на главния редактор на "Маргиналия", Юлиана Методиева, ни става ясно към какво идеологическо блато ни бутат "маргиналите": "Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.“.

Кой подкрепя мероприятието и как?

Партньори на организаторите в това антибългарско събитие са:
  • Българско интернет общество - На пръв поглед не става ясно какво общо има една организация, която си поставя като основна цел да защитава интересите на интернет-потребителите и свободата на словото в интернет с това събитие. Всъщност това е точно в противовес с желанието на организаторите на форума, да ограничат свободата на изразяване и събиране на всички българи, които не изповядват техните ултра-либерални и антинационални идеи. Но когато разберем, че начело на това "общество" стои Вени Марковски, всичко ни става ясно. За тези, които не познават въпросната личност, само ще споменем, че е внуче на номенклатурчика и македониста Венко Марковски, на чиято съвест лежи насилственото помакедончване на българите в Благоевградско. Негов кум е Сергей Станишев, а самия Марковски смята, че "Цар Борис III е с потънали в кръв ръце".
  • Организация на евреите в България "Шалом" - Тази организация от години е един основните източници на лъжи и клевети по адрес на ген. Христо Луков и нас, като негови организатори. Тази година обаче те надминаха себе си в опита да манипулират общественото мнение с декларация и клип срещу ген. Луков и Луковмарш, в която обвиниха ген. Луков във вина за депортирането на евреите от новоосвободените територии през ВСВ, въпреки че самия той е убит повече от месец преди тези събития от сънародничка на хората от "Шалом".
  • Асоциация на европейските журналисти в България -  Факт е, че журналистите в България, с малки изключения, отразяват едностранно и пристрастно събитията свързани с Луковмарш. Освен това те почти винаги дават думата само на едната страна, враговете на марша, което е грубо незачитане на собствените им журналистически стандарти. Те безкритично разпространяват неистина и лъжи за ген. Луков и водената от него организация СБНЛ. Затова не е изненада, че подобно организация се поставя в услуга на едни откровени шарлатани и с нейни помощ ще бъдат разпространени манипулативните послания от форума.
Отделно са оповестени и няколко медийни партньори. Няма да изброяваме всички, защото някои от тях не будят никаква изненада, като се има предвид редакционната им политика досега, а други са абсолютно неизвестни и не заслужават да ми правим реклама. Единствено ще коментираме основния медиен партньор, който е Българското национално радио. Като публична медия, която се финансира изцяло от нашите данъци, би трябвало да очакваме, че тя ще е изцяло безпристрастна и ефира й не би се използвал за политическа пропаганда и то на идеи, които се възприемат крайно отрицателно от мнозинството от българския народ. Но точно обратното. В последните години БНР нееднократно е давала трибуна на противниците на Луковмарш, за да могат те необезпокоявано да разпространяват лъжите си. А на нас или на други патриотични сили никога не е била давана възможност да представим своята гледна точка. Още през 2013 година поискахме с писмо от ръководство на програма "Хоризонт" да ни бъде дадено право на отговор, но не получихме дори отговор на своето писмо. Ето как една обществена медия, която ни е струвала 42,3 млн. лева за 2017 г., цензурира тези, от които се издържа.

Кой ще говори на форума?

До този момент организаторите са обявили "обичайните заподозрени" политици, „правозащитници“ и университетски преподаватели, които ще изнесат речи и доклади на събитието. То ще бъде открито лично от кмета на София Йорданка Фандъкова. Да, същата, която последните няколко години прави всичко възможно да попречи за провеждането на Луковмарш и в това си желание дори не се свени да нарушава българското законодателство. За което вече два пъти беше осъдена. И това е същата, която не намира време вече няколко месеца, да отговори на нашите писма до нея, но има достатъчно време, за да се включи в това мероприятие и с познатото си празнословие и сервилничество да подкрепи користните идеи на маргиналите. Ето още няколко имена, които ще ни поучават от трибуната на Аулата на Софийския университет:
  • Георг Георгиев, зам.-министърът на външните работи  - Той е типичен пример верен на партия комсомолец, който заради слугинажа си е възнаграден с държавен пост. Бившия председател на младежката организация на ГЕРБ стана заместник министър едва на 25 години, без нито един ден трудов стаж в дипломацията. Освен това има още една помпозна длъжност, която го квалифицира идеално за този форум - "Национален координатор за борбата с антисемитизма".
  • Александър Оскар, председател на ОЕБ „Шалом“ - Организацията на евреите в България явно има някакъв фетиш към ген. Луков и Луковмарш. Макар самия Христо Луков да е имал добри отношения с редица евреи и да няма намерен досега нито един документ, доказващ негово враждебно отношение срещу еврейската общност в България, тя му се "отблагодарява" с редица нагли лъжи и клевети. Върха на тях беше подетата кампания и искане за забрана на Луковмарш преди няколко месеца, в която се събираха подписи с бутафорна онлайн подписка, в която всеки можеше да се подпише неограничено брой пъти. За да убедят хора, да се "подпишат" в нея, те бяха изготвили един безсрамен клип, който обвиняваше ген. Луков в прегрешение, което трябва да е извършил след смъртта си. Не случайно клипа беше преведен на английски и почти всички виртуални подписали не са българи. Лесно се манипулират хора, които си нямат ни най-малка представа кой е ген. Христо Луков и какво е направил той за България. Неприкритата омраза на шаломовци, която ще демонстрират със сигурност и на мероприятието в Софийския университет, си обясняваме с две неща. Първо, гузна съвест, тъй като именно представителка на техния народ, Виолета Бохор Якова, е застреляла подло Генерала в гръб, пред очите на дъщеря му. И второ възможност за финансови постъпления от чуждестранни донори, национални и европейски грантове и програми, за което е нужно единствено достатъчно правдоподобно да се използван призрака на антисемитизма. Затова те толкова отчаяно се нуждаят от антисемити и като не могат да намерят реални, си ги измислят.
  •  Ана Джумалиева, председател на Комисията от дискриминация - Тази комисия е съвременния  вариант на "народения съд". Да, вероятно присъдите, които налага не са толкова тежки (все още), но целта е една и съща - да се наказват всички инакомислещи, които са се осмелили да не вярват в утопичните идеи на властващата идеология. Затова нищо чудно, че другарката Джумалиева в интервю за БНР преди една седмица призова Столична община да "не допуска провеждането на Луковмарш", защото "поляризират обществото". Оставяме настрана, че Джумалиева съветва Столична община да наруши българския закон, което също само по себе си е престъпление. Показателно е, че тя иска да няма Луковмарш, защото той "поляризира", тоест спрямо него има абсолютно противоположни мнения в нашето общество. Явно тя си мечтае за "доброто старо минало", в което партията казваше на всички какво трябва да мислят и какво не, и така не се стигаше до "поляризиране".  Така че да очакваме на 15 февруари тя да ни съобщи от трибуната на този форум какво е позволено и какво не е, да мислим.
  • Андреас Холщайн, кмет на германския град Алтена - В представлението на абсурда, което се явява този форум, Андреас Холщайн ще изиграе любимата роля на всички либерали, жертвата. Кмета на едно безизвестно германско градче ще влезе в ролята на жертвата на десния екстремизъм, който с прочувствена реч ще насълзи очите на събралите се борци срещу фашизма. В речта си той ще обясни, как е жертва зъл и човеконенавистен ултра ксенофобо-растито-нацист, който се е опитал да му отреже главата, но провидението някак си го е спасило. Каква е обаче реално случката с Андреас Холщайн? Кмета на малкото градче в Западна Германия е станал известен миналата година с мазохистичните си наклонности спрямо управлявания от него град и жителите му, след като е поискал да подслони в него 200 имигранти повече, отколкото е изискано от германското правителство. С това си "геройство" той веднага печели сърцата на всички мулти-култи фетишисти в Германия, а и в Европа. Един ден, няколко месеца след това, Андреас Холщайн си купувал храна от местната дюнерджийница в града, когато един от посетителите, разбирайки че това е кмета, взима готварски нож, допира го до врата му и заплашва да го убие. След кратка суматоха, нападателя се отказва от заплахата си и се предава на полицията, която е извикана. От нападението кмета получава само една малка драскотина, и още на следващия ден дава пресконференция и участва на живо в студиото на германската обществена телевизия. Оказва се, че нападателя е 55-годишен германски строителен работник, останал без работа преди няколко месеца и напуснат от жена си преди това. Същия, явно изпада в тежка житейска криза след тези случки, защото опитва да се лекува от психически проблеми в различни клиники няколко пъти и се алкохолизира. По време на деянието си също е пиян. Макар германските служби да обявяват, че нямат никакви данни въпросното лице да имал връзки с националистически партии или организации, медиите го възхваляват като жертва на десния екстремизъм. Безспорно в същата си функция е поканен и в София. Явно при цялото си желание организаторите не са намерили някой в България, който да може достоверно да изиграе тази роля.
  • Плеада университетски преподаватели от Нов български университет - От години е известно, че НБУ (или още известен като университета на Сорос) е котило, от което се пръкват едни от най-ревностните агитатори срещу национализма и българщината като цяло. Затова не изненадва, че маргиналите са поканили хора като Анна Кръстева, Антоний Тодоров, Румен Петров, Димитър Вацов. Компания ще им правят още стожери на либералната мисъл, като Валентина Георгиева, Ивайло Дичев, Николай Поппетров и други. Явно канейки толкова университетски преподаватели, организаторите ще се опитат да придадат някаква псевдонаучност на тезисите си. Още от времето на комунистическата диктатура, голяма част от българската "интелигенция" (най-често самопровъзгласила се за такава) е изключително опортюнистично настроена и обича да слугува на силните на деня. Не правят изключения и горепосочените лица.

Кой ще плати за всичко това?

Със сигурност този въпрос вълнува много хора, които са стигнали до тази част в статията. Затова няма да увъртаме много и ще го кажем директно - ти, да точно ти, който четеш тази статия, ще платиш за този маскарад. Защото цялото събитие се финансира по програма "Европа" на Столична община, тоест от парите, които ние всички плащаме за данъци. Или за да сме по точни, 18900 лв. ще ни струва удоволствието цял ден безродни политици, псевдо „правозащитници“ и преподаватели от университета на Сорос да ви обясняват колко лош човек сте щом не приемате мултикултурализма, хомосексуалната пропаганда и джендър идеологията, имигрантските орди и как да обичаш родината си и да се опитваш да съхраниш културата, традиции и историята на народа си е отживелица и не е "европейско". Интересно е, че според информация от сайта на програмата "Препоръчителния размер на финансиране по проект е до 10 хил.лв.", но маргиналите са получили почти двойно повече. Това е и най-скъпо финансирания проект по тази програма за 2018 г., като всички други проект (над 30 на брой) получават от порядъка на 8000-9000 лв. Без съмнение за Столична община нищо не е прекалено скъпо, щом става въпрос за антибългарска проява.

Какъв ще е нашия отговор?

След всичко изписано до тук е явно, че ни се готви събитие, което е част от опитите през последните години по агресивен начин да бъдат наложени антинационални идеи на нашия народ. Със сигурност и предстоящия Луковмарш ще бъде една от най-обсъжданите теми там и ще се направи опит отново да се разпространяват добре известните лъжи и манипулации по адрес на ген. Луков и нас, като негови последователи. Ние обаче не искаме да ги оставим толкова комфортно и необезпокоявано да разпространяват безродните си идеи и да се опитат да мътят мозъците на младите българи. Затова ще организираме граждански протест пред сградата на Софийския университет. Той ще се проведе на 15 февруари (четвъртък), между 16:30 и 18:30 часа пред главния вход на университета, на кръстовището на булевардите „Цар Освободител“ и „Васил Левски“. Там, под прозорците, зад които ще се събере въпросната шайка, ние ще изразим шумно и ясно нашето мнение относно тяхната престъпна дейност. Каним всеки българин, който споделя нашата кауза, да се присъедини към нашия протест. Да извикаме заедно "София казва "Не" на либералните лъжи и манипулации".