Една от най-често срещаните лъжи на нашите противници е, че Луковмарш разделя хората. Истината е точно обратната – Луковмарш и споменът за Генерала сплотяват най-здравата, най-будната част от нашия народ. Луковмарш се утвърждава все по-ясно, като една наистина уникална кауза, която ни превръща в силна и единна общност. И тази способност да сплотява, излиза дори извън съвременните граници на България.

Най-яркото потвърждение на вазовите думи, които избрахме за тазгодишно мото – “Не се гаси туй, що не гасне”, дойдоха от Македония. Събитието, което проведохме там на 2-и февруари, с чисто сърце можем да наречем историческо. За първи път, обиколката която правим, като част от кампанията за Луковмарш, достигна Македония. В град Битоля се проведе лекция, посветена на живота и делото на ген. Христо Луков. За първи път, след 1944 г., български националисти, провеждат публично събитие, свързано с паметта за ген. Луков в македонските земи.

Братята ни в Битоля бяха организирали всичко необходимо за провеждане на лекцията и тя премина повече от чудесно. Присъстваха нашите приятели от “Национална борба”, които взеха участие в миналогодишния Луковмарш. Именно той бе и повода да установят контакт с нас преди няколко години, а оттогава насетне, участват активно в кампанията за популяризирането му в Македония. На събитието бяха дошли и някой от най-активните дейци на българщината в този край, които не са част от определена организация. Освен от Битоля, имаше и хора от съседния Прилеп, дошли специално за събитието.

За първи път, след толкова години, споменът за СБНЛ се завърна по тези земи. Малко известно е, че историята на СБНЛ е свързана тясно с Македония. От създаването си, легионерите са се ползвали с подкрепата на ВМРО. През 1938 г. двете организации официално се договарят, легионерски доброволци да се включат в четите на ВМРО. В периода, в който Македония е свободна за кратко, СБНЛ създава свои структури в различни македонски градове. И днес, толкова години след комунистическите зверства от двете страни на границата, този дух на другарство възкръсва. Няма по-голямо потвърждение за това от топлото братско посрещане, което ни чакаше в Битоля.

Изключително сме щастливи, че това събитие се случи и с нетърпение се готвим за нови общи инициативи.

И накрая, можем да кажем, че ако Луковмарш разделя нещо, то това е просото от плявата. На всички анти-национални сили им остава единствено да вият от яд и ужас, защото “Не се гаси туй, що не гасне”. А който посяга към огъня, рискува да се изгори.