Вече над десет години (или над половината от времето в което съществува Луковмарш), стана традиция властите да се опитват да провалят всячески възпоменателното събитие в памет на генерал Христо Луков. И по-точно, да го провалят, като съвсем съзнателно и демонстративно погазват законите. Тази година ситуацията не бе по-различна. Но въпреки огромното желание на противниците ни да ни спрат, Луковмарш отново се проведе. Показвайки по този начин, че нищо не може да възпре почитта към един от най-големите герои в новата ни история. Проявата се състоя въпреки незаконните действия на общината, въпреки бюрократичните трикове и постоянните спънки, въпреки сериозната цензура в социалните мрежи и обичайните клевети в медиите. Затова и Луковмарш се превърна в символ на борбата за истина, справедливост и ред, водена от едно младо и будно поколение срещу прогнилата и корумпирана система, затънала в зловонието на собственото си разложение.

Луковмарш е събитие, което показва ярко контраста между достойното поведение на младото поколение български родолюбци и позорното, безгръбначно раболепие на обикновени политически измекяри и некадърни малодушни чиновници.

Можем да кажем, не само че Луковмарш успя, но и че той бе предхождан и от една от най-успешните кампании за популяризирането му. Освен редица по-малки акции, кампанията включваше и едно голямо шествие в памет на жертвите на комунизма, чудесна лекция по темата, изнесена от живата легенда професор Никола Алтънков, изключително интересната “Разходка из легионерска София”, както и представянето на цели две нови книги - труда на Татяна Долмова „Предпоставки за възникването и идейна еволюция на СБНЛ“, както и сборникът от статии “Другите за генерал Луков”. Огромен бе и интересът в цяла Европа, като тази година на възпоменанието за генерал Луков присъстваха делегации от 11 европейски държави - Германия, Унгария, Франция, Италия, Испания, Швеция, Нидерландия, Чехия, Хърватия, Румъния и дори Гърция. Последното, което до скоро изглеждаше немислимо, само идва да покаже какво огромно влияние има личността на генерал Луков, дори толкова години след смъртта му. Най-многобройни тази година бяха делегациите от Германия, Испания и Италия, но и останалите европейски съратници бяха със значимо присъствие. Над сто бяха само гостите от чужбина, а събитието бе чудесно отразено в информационните портали на европейските националисти. Отново демонстрирайки на каква почит и уважение е паметта за генерал Луков в пантеона на европейските герои.

Тази година Луковмарш показа особено ясно и двойният стандарт и гнусното лицемерие на общинската власт, слугуваща на чужди интереси. Същият ден кметът Терзиев, потомък на агенти от Държавна сигурност, остави в центъра на столицата да вилнеят, да чупят, палят и вандалстват привържениците на една проруска партия, без протеста да се прекрати поради нарушаване на обществения ред. След това обаче, кметът се опита да възпре едно мирно траурно шествие в памет на български герой, под предлог, че според него ще наруши обществения ред. Истински потомък на комунисти, закърмен с техните “ценности”. 

Въпреки спечелената съдебна битка, заради саботажите на общината, мястото на събиране преди Луковмарш бе променено, заедно с началният час. Сборният пункт бе площад „Света Неделя“, а участниците започнаха да се приждат след 17:00 часа. Дори изключително студеното време и температурата, паднала до -15 °C не отказаха стотиците желаещи да почетат генерал Луков. Когато множеството се събра, пред присъстващите излезе Пламен Димитров от БНС, който обясни как е планирано да се осъществи възпоменанието. Тъй като тази година Луковмарш съвпадна с един от особено важните дни в православния календар - Задушница преди Великия пост (когато се поменават починалите и се издига молитва за душите им), желанието бе да се спази духа на православната традиция и да се запалят свещи в памет на Генерала. Идеята бе те да се наредят по последният път на генерал Луков - пътят, който извървява вечерта, пред да бъде убит. Това е разстоянието от някогашното кино „Роял“ (днес Театър „Българска армия“) до неговият дом. За целта на присъстващите бяха раздадени както свещи, така и листовки с указания за точния маршрут и подредбата. В някакъв момент, докато хората поставяха свещи, от кмета дойде разпореждане към полицията да прекрати събирането, под предлог от опасност за обществения ред. Нещо, което не се случи при реалните безредици от протеста същия ден, но бе разпоредено за едно възпоменание. На полицията бе наредено да пропуска хората на малки групи, проточвайки всичко ненужно дълго. Въпреки това последният път на Генерала бе красиво озарен от светлината на стотици свещи.

Пред домът на генерал Христо Луков се състоя и традиционната церемония, която тази година се отличи с още по-висока дисциплина. Присъстващите се строиха в стройни редици и факлите им озариха околното пространство. Откриващото слово на Борис-Михаил попТодоров от младежката структура на БНС възпламени всички. След него към участниците се обърна младия журналист Пело Кръстев. Пламенни речи държаха и Борислав Игнатов от НЛБМ и Боян Марков от “Млада гвардия”. Завършващото слово бе на Пламен Димитров от Български Национален Съюз. Видеозапис на всяка от тях ще бъде публикуван. След последната реч бяха поднесени венци и цветя, а когато проблясна яркият пламък на корабните факли, участниците запазиха минута мълчание в памет на героя. В края на церемонията всички изпяха старият национален химн - “Шуми Марица”, с което завърши и официалната част от възпоменанието за генерал Христо Луков.

И тази година младите и будни български националисти показаха непоколебима готовност да бранят завещаното от предците ни и демонстрираха, че тази воля е по-силна от всяко препятствие. Но още по-радостно е, че се видя и положително и бързо израстване сред това поколение, призвано да носи пламъкът на българския дух и да разбуди и укрепи националното съзнание сред народа ни в тези времена на изпитания. А примерът на генерал Луков ще е наша пътеводна светлина в това общо дело.

Налага се да променим мястото, на което ще се съберем преди Луковмарш 2025. Въпреки че съдът отмени забраната за провеждане на нашето мероприятие още през изминалото лято, кметът на София Васил Терзиев издаде скандална заповед, с която съкращава маршрута на нашето шествие на само около 150 метра.

Въпреки че законът му дава право само да ПРЕДЛАГА промяна на маршрута на едно шествие, той е решил, че може да си дописва закона и да налага със сила своята воля. "Със сила", защото от полицията ни заявиха, че ще изпълнят желанието на столичния кмет и няма да допуснат да се съберат хора на площад "Славейков", от където трябваше да тръгне Луковмарш.

За да се противопоставим на това брутално погазване на Закона за събранията, митингите и манифестации, водачът на БНС Звездомир Андронов е заявил на 22 февруари друго мероприятие под надслов „Няма да мълчим - Долу всички забрани свързани със свободата на изразяване“. Така че всички ще се съберем в събота от 17:00 часа на този протест, който ще се проведе на площад „Света Неделя“. Там, след провеждането на протеста, ще бъде съобщено къде и под каква форма ще се проведе Луковмарш.

Разпространете тази информация до всички ваши приятели и познати, които възнамеряват да участват в марша, за да не останат заблудени и да отидат на площад "Славейков".

Сборен пункт: площад „Света Неделя“
Начален час: 17:00

От два независими един от друг източника получихме информацията, че в събота, преди и по време на Луковмарш, се подготвят провокации, които целят да дадат повод за заклеймяването на участници в марша като екстремисти и евентуално намиране на причина за бъдеща забрана на Луковмарш. Полицията е инструктирана задължително да направи поне няколко ареста, като повод може да се използват абсолютни дреболии - намерени при претърсване на хора карабинери, бензин за запалка или маска, например. След това тези арести ще бъдат широко раздухани чрез специален брифинг, на който управляващите за пореден път да обяснят как се борят с любимият им призрак: "престъпленията от омраза".

Основният инициатор на тези провокации е Георг Георгиев (на снимката по средата), номинално външен министър на България, но на практика човек на "Шалом", който е назначен в правителството основно да служи на техните интереси, а оттам и на Израел. През годините Георг Георгиев нееднократно е имал изказвания срещу Луковмарш, в които е преповтарял добре известните либерални пропагандни тези. Не трябва и да забравяме, че няколко години той гордо носеше титлата "Национален координатор за борба с антисемитизма" (една напълно излишна длъжност, единствената "полза" от която беше харченето на пари на данъкоплатците). Интересно е, че неговите ментори от "Шалом", които се представят за "Организация на евреите в България", всъщност не са припознати от голяма част от българските евреи и те не искат да имат нищо общо с нея. В действителност "Шалом" представляват само тази част от евреите в България, които бяха част от комунистическата номенклатура и техните наследници. Това обяснява желанието им да спрат, дори против законите на България и съдебните решения, Луковмарш и да поругават името на генерал Луков. А лакеи като Георг Георгиев са наивните им помагачи в това подло дело.

Подобни опити за провокации не са нещо ново за нас. И предишни години по време на Луковмарш бяха "намирани" сакове в оръжие и бяха "арестувани хора с открита марихуана в тях" (нищо че това се беше случило 3 часа преди марша на друго място в София и арестуваните нямаха нищо общо с участници в шествието). После тази информация се разпространяваше съвсем услужливо от медиите, без въобще да се провери.

Тази година обаче явно Георг Георгиев и компанията са много мотивирани в целта си да попречат за достойното почитане паметта на един заслужил българин. Затова може да очакваме, че и най-малките дреболии и пропуски ще бъдат използвани за компрометирането на мероприятието. Не е изключено да бъдат изпратени и платени провокатори, които да извършат някоя глупост, която след това да ни бъде преписана на нас.

От всеки един от нас обаче зависи да развалим сметките на антибългарските кръгове и да почетем, въпреки всичко, паметта на генерал Христо Луков подобаващо. За целта призоваваме всеки един от вас, който е решил да присъства на Луковмарш, да спазва стриктно правилата на събитието, да не носи нищо друго в себе си, освен лични документи и вещи, които са му абсолютно необходими. Оставете в къщи всичко, което може да бъде сметнато за оръжие или предмети, забранени от закона. Също така спазвайте стриктно инструкциите на хората от охраната и не се оставяйте да бъдете провокирани от агресивно и предизвикателно поведение от страна на полицаите - нещо, което те са демонстрирали през изминалите години.

В следващите дни ще публикуваме още веднъж точни инструкции относно правилата на марша.

В събота, 15 февруари, се състоя генерална репетиция за предстоящия Луковмарш 2025. Събитието, което беше обявено като подготовка за едно от най-важните националистически събития в общоевропейския календар, отново премина през множество трудности.

Планираното събитие и реакцията на властите

Организаторите на репетицията призоваха своите поддръжници да се включат в подготовката за Луковмарш 2025, обещавайки важни новости за предстоящото събитие. 

Въпреки това, кметът на София, г-н Васил Терзиев, издаде заповед за прекратяване на събитието, която бе връчена от представител на общината. Въпреки този враждебен акт, участниците подариха цвете на общинския служител, в знак на добра воля и липса на лоши чувства. 

Организаторите обявиха, че ще обжалват решението в съда, позовавайки се на предишни съдебни решения, които са потвърдили, че Луковмарш не нарушава законите на Република България. 

Ходът на събитието

След прекратяването на събитието, участниците се придвижиха с метрото до станция "Театрална". Охраняващите ги полицаи издадоха забрана да се скандира и дори споменава името на генерал Христо Луков. Въпреки това, на изхода на станцията, участниците започнаха скандиранията. В следствие на което жандармерията се опита да раздели участниците на по-малки групички, но намерението им не се осъществи. Вместо това, националистите се отправиха заедно към дома на Генерал Христо Луков и неговото лобно място.

Пред къщата на Генерала се проведе импровизирана церемония, на която говори Звездомир Андронов, водачът на Български Национален Съюз. Той подчерта тежкото положение за национализма в страната поради комунистическия режим, който само номинално е останал в историята. Андронов също така предупреди за планирани саботажи от страна на полицията, включително арести и подхвърляне на оръжия при обиски, с цел властимащите да получат повод да представят участници в Луковмарш като екстремисти и причина за незаконното прекратяване на шествието. 

След него говори Пламен Димитров, водач на Софийската структура на БНС, който припомни борбите на легионерите и ги сравни с днешните предизвикателства. Той призова за единство и братство сред поддръжниците на движението, наричайки ги най-важните ценности в съвременното разложение на обществото.

В края на речите, участниците поднесоха цветя пред плочата на генерал Луков и запазиха минута мълчание. По това време служителите на реда, наобиколили къщата от всички страни все още впрегнати в зоркото наблюдение на националистите, най-безпардонно продължаваха да се кикотят помежду си и да си бърборят на висок тон.

Заключение

Независимо от реакцията на властите и опитите за прекратяване на събитието, до един очаквани, участниците демонстрираха своята решимост да продължат с подготовката за предстоящия марш. Докато съдебните решения са в полза на правотата и в подкрепа на генерал Христо Луков и Луковмарш, кметът на Софийска община, подобно на своя предшественик, потъпква съдебната институция и нейните решения, все още абсолютно безнаказано.

 Събитието от събота беше ясен показа, че Луковмарш ще продължи и ще се проведе на 22 февруари, под един или друг начин, независимо от препятствията, които се изпречват на пътя му.

На 13 февруари, точно 82 години след убийството на ген. Луков от комунистически терористи, в централния щаб на БНС се проведе едно по-специално събитие в памет на героя. Тъй както един от най-добрите начини да се почита делото на заслужилите ни предци е да се популяризира историческата истина за тях, събитието бе именно в този дух. Тази дата бе избрана за представянето на новата книга на издателство “Перо и меч” - “Другите за генерал Луков”. Едно издание поместило над 60 избрани статии за генерал Христо Луков, публикувани както в от много български печатни издания, така и от чуждестранната преса. Те хвърлят светлина върху различни аспекти от личността на Генерала и обхващат времеви период от 30-те години на ХХ век, чак до 2022 година.

Събитието привлече множество хора от няколко различни поколения, като се проведе под формата на разговор и дискусия с публиката. Водещ бе Борис-Михаил попТодоров от младежката структура на БНС, а диалога се проведе с главния съставител на книгата, водачът на БНС Звездомир Андронов.

Разговорът се фокусира върху няколко основни теми. На първо място как въобще възникна идеята за съставянето на книгата. Звездомир Андронов разказа увлекателно как първите статии за ген. Луков са събирани от неговата дъщеря в продължение на дълги години. Като в последствие след дълго търсене по архиви са намерени над 400 статии за генерала на няколко езика. Андронов подчерта, че в дните след убийството на Генерала това е била водеща новина не само в българската преса, но и в страните съюзници на България във войната.

В течение на разговора фокуса се измести и към съдържанието на самите статии. Звездомир Андронов сподели, че много от тях са писани от хора имали различни истории с ген. Луков, някои от които много емоционални. В книгата са поместени статии писани от свещеници, интелектуалци и военни, като те разкриват нови щрихи около личността на Генерала и отношенията му с хора от различни среди и прослойки на обществото.

В заключение бе подчертана важността от издаването на такива книги, тъй като за съжаление до този момент нито един български историк не е съставил труд посветен на генерал Луков. И само чрез този тип издания може да се научи истината за реалния образ на Генерала.

Книгата “Другите за генерал Луков” разкрива нова и интересна информация за личността на генерала и показва огромното измерение на любовта и почита, които съвременниците му са имали към него. Това издание е задължително четиво за всеки, който държи на историческата истина и иска да знае повече за един от най-преданите синове на народа ни, отдал целият си съзнателен живот в служба на България.

На 8 февруари националисти от столицата се събраха, за да разгледат част от емблематичните места и сгради свързани със Съюза на българските национални легиони и неговите водачи. Събитието бе част от кампанията за Луковмарш 2025.

Водач на групата беше Борис-Михаил попТодоров, член на младежката структура на БНС. Присъстващите се събраха на площад ‘’Журналист’’ малко преди 14 часа и след кратко изчакване се отправиха към първата наситена с история точка.

На това място от събитието беше къщата намираща се на улица ,,Криволак’’ 13, където е основан Съюзът на младежките национални легиони. Тази къща, в която е живял легионерът Алекси Ангелов, е и първото седалище на новосъздадените легиони, преди да се преместят в центъра на София, поради нарастващата им членска маса. Водещият разказа за времената, събитията и основните личности довели до установяването на Легиона и техните първи стъпки в политическия живот на Царство България, като например издаването на вестник ,,Прелом’’.

След около половин час ходене присъстващите се озоваха и пред второто място, за което попТодоров щеше да разкаже подробно. Това беше сградата, в която се е намирала квартирата на Иван Дочев, един от водачите на СБНЛ. С множество интересни примери и малко познати факти беше представен целият житейски път на Дочев и връзката му с някои от най-турбулентните събития и личности на миналия век. Основен акцент се постави върху отношенията му с Цар Борис III, различните правителства в Царството, лидерите на Оста и дейността му в емиграция като председател на Българския национален фронт.

Минавайки до сградата на ъгъла на ул.„Гурко“ и булевард „Евлоги Георгиев“ попТодоров ни разказа за церемонията по даване на клетва на легионерите от СМНЛ, проведена в салона на дружество „Турферайн“, което се е намирало на същото място преди 80 години.

Малко по-късно вървейки по ул. ,,Гурко’’ групата се спря пред една по-висока сграда, където е била и една от по-големите щаб квартири на СМНЛ. Щабът е бил разположен на два от етажите, с обособена работилница, зала за събития и склад. Както разказа и попТодоров, оттук се отправят дошлите от цяла България легионери на протестна манифестация срещу Ньойския диктат. Събитие, последвано от множество сблъсъци с полицията, в следствие на което има множество ранени легионери и полицаи. Но последвалият отзвук показал на цялата страна, че националната младеж не се е примирила с неправдата от Ньой.

Като последна част от разходката, присъстващите преминаха по последните стъпки на генерал Христо Луков, преди той да бъде убит от комунистическите терористи Иван Буруджиев и Виолета Бохор Якова. На улица ,,Георги С. Раковски‘’ 98, където спря групата, водещият посочи, че там се е намирало кино ,,Роял’’, точно където днес е театърът на Българската армия. Оттук генерал Луков поема по пътя към дома си, неподозирайки, че е следен. И оттук водещият на групата разказа с подробности за подготовката на терористите, тяхното няколкоседмично следене на генерала и за постоянното отлагане на подлото им дело.

Продължавайки през паметника на Васил Левски и булевард “Дондуков”, попТодоров разказваше с подробности за развилите се събития. Накрая посетителите пристигнаха и пред къщата на генерал Луков, намираща се на улица “Тракия”. Тук Борис-Михаил обясни в детайли как се е случило убийството, като дори бяха раздадени копия на полицейски скици, медицинска аутопсия и други документи от престъплението. Разбира се, попТодоров не пропусна да разкаже и за дните след убийството, погребението на генерала, разследването на полицията, залавянето на убийците и други любопитни факти. На тази символична и сплотяваща всички български националисти точка приключи обиколката на легионерска София.

На 1 февруари 2025 година, в сърцето на София, се събраха стотици българи, за да отдадат почит на жертвите на комунистическия режим. Това шествие, част от кампанията преди Луковмарш 2025, беше израз на памет и почит към тези, които загинаха в името на свободата и справедливостта. Събитието беше организирано с цел да напомни за мрачните страници от българската история и да подчертае важността на националната памет.

Исторически контекст

На 5 септември 1944 година СССР обявява война на Царство България, а на 8 септември съветските войски преминават Дунава. С подкрепата на чуждата окупаторска армия, Българската комунистическа партия (БКП) извършва преврат на 9 септември и завзема властта заедно с Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в рамките на Отечествения фронт. Въпреки че комунистите са малцинство, те установяват тоталитарен режим, който се характеризира с брутално политическо насилие.

Преди точно 80 години, така нареченият "Народен" съд осъжда на смърт тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, както и 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. Тези присъди са изпълнени в пълна тайна, без възможност за обжалване или обществено мнение. Тялото на жертвите са погребани в общ гроб, чието местоположение остава неизвестно до ден днешен.

Шествието: Памет и почит

Шествието, което се проведе на 1 февруари, беше впечатляващо с организацията и дисциплината на участниците. Сборният пункт беше на площад "Света Неделя", откъдето участниците се придвижиха по централните софийски улици до Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Шествието беше придружено от скандирания, които бяха синхронизирани с ритъма на двама барабанчици, което допринесе за атмосферата на събитието.

Речите, които бяха произнесени на площада пред църквата “Света Неделя” и пред параклиса на жертвите на комунистическия терор, бяха силни и вдъхновяващи. Пламен Димитров и Георги Станков се обърнаха към участниците с думи, които напомниха за важността на националната памет и борбата за свобода. Борислав Игнатов, Борис-Михаил попТодоров и Георги Драганов подчертаха необходимостта от самокритика и реалистични заключения за миналото, които да ни направят по-силни в бъдещето.

Нова гледна точка

Една от най-забележителните характеристики на това шествие беше представянето на нова гледна точка към събитията отпреди 80 години. Младите оратори предложиха нетрадиционен поглед върху националното движение и неговата роля в днешния ден. Техните речи бяха изпълнени с енергия и решителност, което направи събитието още по-значимо и актуално.

Заключение

Шествието на 1 февруари 2025 година беше израз на национална гордост и памет. То напомни на всички, че историята не трябва да бъде забравена, а жертвите на тиранията трябва да бъдат почетени. Събитието беше добре организирано и премина стройно и организирано, което показа, че българският народ е способен да се обедини около обща кауза.

Летвата беше вдигната високо, и сега е наш дълг да продължим в същия дух, за да гарантираме, че историята никога няма да бъде повторена. Паметта за жертвите на комунистическия режим ще продължи да живее в сърцата на българите, и ние ще продължим да се борим за свобода и справедливост.

В щаба на БНС, като част от кампанията за Луковмарш, професор Никола Алтънков изнесе лекция за “Народния съд” и жертвите на комунистическия терор след пагубната дата 9 септември 1944 г. Професор Алтънков не само е написал един от най-подробните трудове за историята на комунизма в България, книгата ,,История на БКП’’, но е и личен потърпевш от репресиите на тази идеология, бивайки заточен в лагера Белене на едва 17 годишна възраст.

Началото на лекцията беше малко след 18 часа в препълнения от посетители щаб на БНС. Професорът накратко въведе присъстващите в събитията довели до идването комунистическата власт в България и първите месеци след това, основните участващи лица и партии. Следващата част от лекцията разгледа така наречения “Народен съд” и главните обвинители, обвинените и всички състави. Разбира се, професорът не пропусна да подчертае многобройните абсурди покрай този набързо скалъпен ‘’процес’’ по ликвидиране на неудобните за новата власт лица.

След това бяха представени пред публиката мрачните сцени, теории и подробности около убийствата на почти целия царски елит. Професор Алтънков припомни за абсурда, че липсва каквато и да е достоверна информация за това  къде и как са убити най-знатните личности от царска България. Не само тяхната гибел не е изяснена, но и останки им не са открити и до днес, а и никога не е оптивано да бъдат намерени, припомни професора.

Към края на лекцията Алтънков направи няколко статистически сравнения на убитите и осъдените в други държави от подобни на нашия “народни” съдилища. Той разказа и за това по какви критерии са съдени потърпевшите, какво се е случило в повечето страни победителки, колко процеса са се състояли и даде бройка на убитите от тях и посредством тях.

В края на лекцията професорът разказа и за част от неговите спомени и лични премеждия от престоя му в лагера Белене. Несъмнено професор Алтънков грабна присъстващите със своя присъщ патос и красноречие, което бе доказано и от множеството въпроси след лекцията, на които той отговори с удоволствие.

На 18 януари 2025 г. в Централния щаб на Български Национален Съюз (БНС) се проведе нетрадиционно събитие – историческо състезание на тема „Младежките националистически организации в България (1879–1944 г.)“. То бе част от кампанията за Луковмарш 2025 и привлече млади хора, обединени от интереса към българската история и националната идея.  

Организация и формат  

Състезанието беше отборно и включваше пет отбора: 

• Български Национален Съюз
• Младежи за България
• Млада Гвардия
• ВМРО
• Клуб Родолюбие и Отечествознание  

Отборите се съревноваваха в пет тематични кръга, като всеки кръг включваше десет въпроса. Водещи теми бяха:  

1. Историята и създаването на националистическите организации през Третото българско царство.  
2. Водачите и идеологията на движенията.  
3. Македонските и студентските организации в България и зад граница.  
4. Биографията и делото на генерал Христо Луков.  
5. Историята и провеждането на Луковмарш.  

След всеки кръг верните отговори бяха обявявани от водещия на събитие, Ангел Джамбазки от ВМРО, а публиката имаше възможност да се включи и да печели награди при неотговорени въпроси.  

Победители и награди  

След оспорвана борба първо място спечели отборът на Български Национален Съюз, демонстрирал задълбочени познания и екипна работа. Второ място зае отборът на Младежи за България, а третото място беше за Млада Гвардия.  

Всички участници получиха отборни грамоти и по две книги като награда за усилията и отдадеността си.  

Значение на събитието  

Историческото състезание подчерта значението на младежките националистически организации в периода 1879–1944 г., когато те изиграват важна роля за укрепването на българския дух и съхранението на националната идентичност. Чрез такива инициативи се дава възможност на младите поколения да опознаят и почетат делото на личности и движения, оставили траен отпечатък в историята на България.  

Организаторите изразиха благодарност към всички участници и публика и заявиха намерения за продължаване на подобни събития, които съчетават състезателния дух с опазването на историческата памет.

На 11 януари в Централния щаб на БНС се състоя представянето на книгата на историка Татяна Долмова, озаглавена „Предпоставки за възникването и идейна еволюция на СБНЛ“. Събитието привлече множество симпатизанти и любители на историята, които с интерес се запознаха с новия труд, разглеждащ ключов етап от развитието на българския национализъм.

Водещ на събитието бе Пламен Димитров, който изигра важна роля за създаването на динамичен и смислен диалог между авторката и публиката. С точни въпроси той насочи дискусията към важни и често пренебрегвани аспекти на легионерската идеология и история.

Дискусията се фокусира върху няколко основни теми. Сред тях бяха причините, поради които легионерите и до днес са разглеждани през призмата на етикета „фашисти“, наложен им от комунистическата власт. Обсъдено бе мястото на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) спрямо демократичните, авторитарните и тоталитарните модели на управление в Европа от междувоенния период. Важен акцент бе поставен и върху национализма на легионерите – какво го е отличавало и какви са били техните идеи за политическата и стопанската организация на българското общество.

Татяна Долмова демонстрира завидна експертиза и задълбочен подход в изследването си. Тя подчерта, че обективният прочит на тази част от българската история изисква освобождаване от идеологическите ограничения – както от комунистическата пропаганда, така и от съвременния неолиберален дискурс. По време на дискусията бе акцентирано и върху необходимостта от преосмисляне на понятието „демокрация“, което все повече се превръща в куха фраза.

Презентацията бе последвана от оживена дискусия с публиката, която зададе множество въпроси, обогатяващи разговора. Сред тях бяха въпроси за ролята на СБНЛ в съпротивата срещу тоталитаризма, за възможността идеите на легионерите да намерят приложение в съвременен контекст, както и за личните мотиви на авторката да се заеме с тази тема. Долмова отговори с изчерпателност и аналитичност, което предизвика заслужено одобрение сред присъстващите.

Събитието не мина и без признание от утвърдени имена в областта. Проф. Никола Алтънков, автор на книгата „Нарекоха ги фашисти“, поздрави Долмова за нейния труд и подчерта значимостта му за българската историография.

Книгата на Татяна Долмова обещава да стане основополагащ труд за всички, които се интересуват от историята на легионерското движение. Тя не само допълва съществуващите изследвания, но и предлага нова, обективна перспектива върху темата, която със сигурност ще провокира по-нататъшни научни дебати и размисли.