Петнадесетият по ред Луковмарш бе най-яростно атакувания от антинационалните кръгове до сега. Враговете на народа ни задействаха всевъзможни лостове за натиск, за да направят всичко възможно да ни попречат и да ни очернят в очите на обществото. Мощни интернационални лобистки групи на глобалистите, като Световния еврейски конгрес, подеха международна клеветническа кампания и открито и грубо се намесиха във вътрешните работи на България, с искане да се погазят законите и марша да бъде забранен. Пригласяха им марионетни организации на местна почва. Пригласяха и наследниците на престъпната терористична организация БКП. В хора се включиха и всички зависими от външни сили политици. Огромен финансов ресурс бе хвърлен за очерняща медийна кампания. А безочието и наглостта на лъжите им по адрес на ген. Луков достигнаха нови гротескни измерения. Чужди посолства открито се намесваха. Някой от враговете ни, като Андрей Райчев, се самозабравиха до толкова, че в национален ефир обясняваха как трябва да бъдем унищожени. Не просто да ни се попречи, не да бъдем спрени, а да бъдем буквално унищожени. Всички противници на българския национализъм, прикрити и съвсем явни, застанаха на един фронт срещу нас. И се провалиха. Луковмарш 2018 бе най-успешният до момента! Още по време на кампанията огромен брой хора от всякаква възраст и професия ни подкрепиха по различен начин. През последните години финансовите разходи около марша значително се увеличиха (предвид и съдебните битки, които водим), но благодарение на себеотрицателността на хората, които даряват лични средства или помагат, чрез закупуването на различни рекламни материали, ние успяваме да ги посрещнем. И дори да надграждаме постигнатото, като тази година, най-накрая успяхме да ремонтираме изцяло гроба на Генарала, благодарение на тази помощ. Но сме подготвили и още една изненада, свързана с паметта за ген. Луков, която все още няма да разкриваме, и която е възможна именно заради вашата подкрепа. Луковмарш е едно, наистина общо дело, което ни изгражда и сплотява все по-силно като общност. А нарастващата обществена подкрепа започна да пробива медийната завеса, която враговете ни се опитваха да наложат. Подкрепата на хората усетихме ясно и при двете събития, които се случиха седмицата преди самият марш. На протеста ни срещу конференцията в Софийския университет, насочена срещу Луковмарш, редица хора спираха, за да вземат листовки и да ни поздравят за това, с което сме се захванали. Ден преди марша, направихме спонтанно шествие от около 100 души по булевард “Витоша” в Столицата, за да призовем повече хора да се включат в Луковмарш. Имаше хора, които спираха на улицата и ръкопляскаха и такива, които се показаха на прозорците си, за да ни поздравят. Картина, много различна от манипулативната статия, която някои електронни издания разпространиха. Но най-ясно успеха пролича в самия ден, когато Луковмарш се проведе. Общината, въпреки заканите, вече изгубила няколко дела след съдебните битки, този път не посмя да прекрати шествието. Това бе най-многолюдният марш в чест на Генерала за всички тези 15 години. Над 2000 души от цялата страна се събраха, за да окажат почит към този безспорен герой. Но имаше и наши сънародници от общностите, останали извън пределите на майка България. Активисти от Западните покрайнини, водещи тежка битка за запазване на българщината се присъединиха към нас. Имаше и бесарабски българи. За първа година с радост посрещнахме и наши братя от Македония в лицето на организацията "Национална борба". Големи чуждестранни делегации имаше от Германия (над 50 души), Швеция и Франция. Но сред чуждестранните ни гости имаше и националисти от Унгария, Чехия, Естония, Русия и дори САЩ. След речите на водача на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов и на германските ни гости от партия "Десните", участниците се подредиха и шествието тръгна от площад “Св. Неделя”. Под изключителен строй и дисциплина, колоните на националистите преминаха по централните софийски улици с възгласи в памет на генерал Христо Луков. Когато предните редици на шествието подминаха храм-паметника “Александър Невски”, а задните редици достигнаха паметника на Незнайния войн, участниците спряха, за да запалят факлите и да запазят минута мълчание в памет на всички герои, загинали за Отечеството. Вдигнатите високо факли, като свещи запалени за душите на покойните ни деди, изглеждаха като огнена река - наистина впечатляваща гледка. След това маршът продължи, докато достигна до къщата на генерал Христо Луков. Там пред събралите се говори Пламен Димитров, комендантът на Луковмарш. Слова произнесоха и представителите на шведските и френските националисти. Поднесени бяха венци и цветя на паметната плоча на Генерала и присъстващите запазиха минута мълчание в негова памет. Така завърши поредният Луковмарш, превърнал се в истински триумф на българския дух. Събитие сплотяващо истински не само най-будната част от младежта на България, но и хора от различни възрасти и социални групи, хора с различни интереси. Хора, загърбили различия, в името на един велик герой, в името на България. Една истинска общност - такава, в каквато трябва да се превърне цялата ни нация. Общност, толкова силна и единна, че предизвиква възхищението и уважението на чуждестранните ни приятели и ужас сред враговете на България. Благодарим ви, че бяхте част от Луковмарш, вие и на дело доказахте, че бъдещето ни принадлежи!  

Генерал Христо Луков е погребан в скромен гроб в Централните софийски гробища. В същия гроб лежат тлените останки и на негова съпруга Невена, както и дъщеря му Пенка, станала пряк свидетел на подлото му убийство. През последните години сме правили скромни усилия да го поддържаме поне в сравнително нормален вид, който подобава на такъв национален герой. Няколко пъти го чистихме, плевихме, подменяхме изпочупени облицовъчни плочки. Всеки, който е бил на гроба обаче, е виждал в какво лошо състояние се намира надгробната плоча. Преди няколко години безродни мижитурки я счупиха с чук през нощта. Явно и мъртъв, Генерала е заплаха за тях. След това плочата беше отново залепена, но следите от счупването си личаха много и надписите върху нея трудно се четяха. Затова, точно 75 години след смъртта на ген. Христо Луков, решихме да ремонтираме основно гроба му, за да придобие наистина достоен вид на място, където може да се отдаде почит към неговия живот и дело. За доста кратко успяхме да организираме цялата процедура. Получихме разбира се и нужното разрешение от роднините на Генерала и бързо започнахме работа. Първо беше излят нов бетон по рамката на гроба, тъй като с времето стария беше хлътнал от едната страна и гроба се беше наклонил с времето. След това се направи нова обшивка с мраморни плочи, а накрая се постави и новата надгробна плоча, която е значително по-голяма от старата и е вградена в малка арка. Най-накрая засипахме леглото на гроба с нова мозайка. Всичко това се направи изключително бързо, за което трябва да благодарим на Димитър Антов, който е голям български патриот и който работеше и в изключително неблагоприятно метеорологични условия, за да бъде свършена работата преди годишнината. Този ремонт стана факт и благодарение на всички, които ни подпомогнаха с финансови дарения или закупуването на материали по време кампанията за Луковмарш 2018, за което искрено им благодарим! Ще продължим да пазим паметта за ген. Христо Луков чиста и неопетнена, било то като поддържаме гроба му, организираме факелно шествие в негова памет или с информационни кампании, които напомнят на нашите сънародници за геройския му живот. Мъртъв е само този, който е забравен!  

Непрекъснато повтаряме, че спрямо Луковмарш и ген. Христо Луков се разпространяват безочливи лъжи и манипулативни твърдения от хора без морал и съвест, които биха направили всичко, за да извлекат политическа и финансова изгода от клеветите си. А твърденията им се тиражират услужливо и безкритично от българските и чуждестранни медии. За да олицетворим по какъв начин най-нагло се манипулира общественото мнение, ще вземем за пример две статии, които бяха публикувани в електронни медии тази седмица. Първата статия е с заглавие "България трябва да спре неонацисткия “Луковмарш”, написана от Роберт Сингер, вицепрезидент на Световния еврейски конгрес и е публикувана във вестник "24 часа", както и в електронния вариант в интернет. Втората статията "Религиозните общности силно разтревожени от Луков марш" е публикувана в "ОФФ Нюз". Макар да даваме примери за лъжи и манипулативни твърдения само от тези два материала, същите и подобни манипулации може да срещнете в почти всички изказвания, статии и телевизионни репортажи, появили се в казионните медии за Луковмарш, през последните 6-7 години. Ето и самите примери: Става въпрос за онлайн подписка, в която няма ограничение за това кой, колко пъти се "подписва". Съвсем възможно е, ако човек иска да се "подпише" и 3000 пъти, под различни имена. Отделно петицията е "подписана" почти изцяло от чужденци, които си нямат никаква представа от българската история и това кой е ген. Луков, но са били мотивирани да се "подпишат" с един крайно манипулативен видео клип, в който се твърди, че ген. Луков е виновен за депортирането на евреите от Македония и Беломорието, макар по същото време той да е мъртъв повече от месец. Дори и самото число на "подписалите се" е крайно съмнително, защото в различни медии то варираше от 115 000 до 175 000. Може би когато другия път Сингер и Сие парадират с някакви виртуални "подписи", първо трябва да се уточнят колко са точно те. Направо се чудим защо са се занимавали с такива числа, а не са избрали нещо по-кръгло, като например 6 000 000. До колко Христо Луков е бил антисемит и бил ли е въобще такъв, изяснихме в статията "Бил ли е антисемит генерал Луков?". Това е една от най-често срещаните лъжи, която се разпространява за Генерала. А как "Съюзът на българските национални легиони", за което движение явно говори Сингер, е помогнал за това изпращане, след като въобще не е присъствал в тези територии, си остава мистерия, която само той може да изясни. Но разбира се, не ни е дал никакви доказателства за това. Колко удобно. Нацистки символи няма и никога не е имало на това шествие. И не защото се съобразяваме с мнението на подобни манипулатори, а защото сме го определили в нашите вътрешни правила преди повече от 10 години и смятаме тяхното спазване за много важно. А и не еднократно на шествието е присъствал, по желание на Столична община, дежурен прокурор, който е следял за нарушения на закона и ако е имало такива символи, то отдавна щеше да ни бъде повдигнато обвинение за тях, което щеше да бъде основание и за забрана на марша. Шествието е възпоменателно, в памет на един убит български герой и най-нормалното нещо е, присъстващите да се облекат съобразно това в дрехи с тъмни тонове, а не с цветни дрехи, като на карнавал. А като гледаме тъмния цвят на костюма на Сингер, се чудим дали трябва да го очакваме и него на тазгодишния Луковмарш? Лозунгите, които се скандират на Луковмарш като "Генереал Христо Луков", "Свободен - Социален - Национален", "За България - Свобода или смърт" и "Българио - събуди се", могат да са противни само на човек, който искрено ненавижда България и българския народ. Тук Сингер надмина себе си, с това колкото нагло, толкова и абсурдно твърдение. То не изисква и допълнителен коментар. Само говори за себе си. Не знаем обаче защо той е пропуснал да каже, че ген. Христо Луков е главен виновник и за Втората световна война. Явно този човек, с име, което е познато като марка за шевни машини, му е убегнало, че няколко години Столична община, в лицето на кмета Фандъкова, се опитва по незаконен начин да прекрати Луковмарш, а тази година и да го забрани предварително, но всеки път беше санкционирана за това в съда. Че спазването на законите, никога не е интересувало особено хора от сорта на Сингер ни е известно, но все пак ако иска да се осведоми малко, може да го направи от статията "За глухите уши на Йорданка Фандъкова". Сингер явно си мечтае за нова тоталитарна система, в която правителството еднолично да може забранява масови мероприятия и да ограничава свободата на словото и свободата на събиране, когато те не съвпадат с идеите на управляващите. За негово съжаление това (все още) не е факт в България и има закони, с които трябва да се съобразяват всички, включително и правителството. Това, че Сингер няма никаква представа кога ген. Луков става водач на СБНЛ, показва, че по никакъв начин не го интересуват историческите факти, а за него е важно да хвърли достатъчно много недоказуеми твърдения, които евентуално да бъдат приети за истина от безкритично мислещи читатели. Истината е, че Генерала е само една година водач на СБНЛ, след като е избран на този пост на 19 януари 1942 г. Не само, че легионерите не са "нанасяли неуморно" побои върху евреите или са правили погроми върху тяхно имущество, но няма дори един документиран такъв акт. И сме сигурни, че и Роберт Сингер не може да даде доказателство за това. Ако е имало такива единични случаи, то те са били извършвани от представители на други организации като например "Ратниците". Никога легионерите не са имали подобен лозунг и това е абсолютно лъжа. Най-доброто доказателство което е, че думата "депортация" въобще не е съществувала в българския език по това време. Както за всички други твърдения така и тук автора не дава никакво доказателство. Просто хвърля една клевета, която евентуално би звучала добре на незапознатия читател и се надява максимално много да и повярват. А относно определенията за нас, Сингер се надява, че колкото повече прилагателни от рода на "ултра", "хипер" и "мега" използва и към тях изпразнени от смисъл понятия като "фашисти" и "неонацисти", това по някакъв начин е доказателство и ще ни направи нас такива. Поредната лъжа на Сингер. По време на всички досега четиринадесет проведени факелни шествия, никога, по никакъв начин, не е бил нарушаван обществения ред. И това не е само наше твърдение, а е и потвърдено от писма, които СДВР са изпращали до Столична община, когато са запитвани за мнение относно провеждането на марша. Това вече не е част от изказването на Роберт Сингер, а карето, в което от "24 часа" се опитват да ни обяснят какво е Луковмарш и кой е ген. Христо Луков. И точно тук имаме чудесен пример за манипулация. От "24 часа" ни съобщават само, че мястото на гибелта на Генерала е пред къщата му. От това незапознатия читател сигурно ще си помисли, че е получил сърдечен удар там или пък му паднала например керемида на главата. Явно за журналистите истината, че е убит от комунистически терористи, единия от който е сънародничка на Сингер, е неудобна. Когато прочетохме това в статията на "ОФФ Нюз", се чудихме да се смеем ли, да плачем ли. Анонимния драскач явно не прави разлика между ген. Христо Луков и народния певец Илия Луков. Така се получава, когато журналистите не са компетентни по темата, за която пишат, а повтарят папагалски твърдения и факти, на които не са проверили достоверността. Още едно твърдение, което показва скандално неразбиране на понятията, с които си служиш. Важното е да се използват максимално много думи, които завършват на -исти и -истки, пък какво значат, няма значение. Ако възгледите на ген. Луков са "неонацистки", от което следва, че той е "неонацист", то значи автентичните нацисти трябва да са живеели някъде по време на средновековието, или? И тук се прави същото внушение, както Роберт Сингер, с цел да се всее страх в четящите. Разбира се, както написахме и по-горе, това е много далече от реалността, при която се провежда Луковмарш. Въпреки цялата помия, която се излиза по наш адрес и паметта на ген. Луков, все повече българи се включват в Луовмарш, кампанията, която го предхожда или ни подкрепят активно по един или друг начин. Това кара нашите врагове да измислят все по-нагли и безочливи лъжи, с цел да ни дискредитират. Но те не успяват да скрият истината, а напротив, тя ги демаскира като лъжци. Истината е най-силното оръжие, което имаме в тази неравностойна борба и тя в крайна сметка ще ни доведе до успех. Затова призоваваме всеки да я разпространява и така лъжците да не могат да постигнат пъклените си планове!

Едно от най-честите обвинения, което се отправя към ген. Христо Луков е, че е бил антисемит. Според тълковния речник това би трябвало да е човек, който е привърженик на антисемитизма, а той е "враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение." След Втората световна война тази дума става много популярна и от термин с конкретно значение, се превръща в стигматизиращ етикет, който се лепва най-често на хора, които имат алтернативни политически, социални или исторически виждания по дадени въпроси, и които не съвпадат с общоприетия светоглед, наложен от победителите (независимо от коя страна на Берлинската стена) през ВСВ. Много често тази дума се превръща в томахавка в ръцете на политкоректните войни, които се опитват с да нея затворят устата на всеки инакомислещ. Когато тя бъде стоварена върху жив човек, той все пак има възможността да се защити, макар и веднъж лепнато "клеймото" на антисемитизма, то почти никога повече да не може да се изтрие, колкото и достоверни и логични доводи да излага за противното потърпевшия. Но мъртъв човек няма как да се защити и няма как да се бори за тържество на истината. Такъв е и случая с ген. Луков. Затова и днес толкова лесно пазителите на "Новия световен ред" го обвиняват, че е бил антисемит. Те много добре знаят, че мъртвите не могат да говорят. Ако за въпросните обвинители историческата истина и фактите, няма голямо значение, защото за тях е важно да компрометират един свой  политически опонент, макар и мъртъв, то обективните журналисти, обществените личности, историците и въобще всички, за които истината стои над тесните идеологически рамки, би трябвало да проучат въпроса детайлно, за да не допуснат да се превърнат в лъжци и помагачи в едно користно дело. Уви, в България, когато става дума за ген. Луков, това не се случва. Напротив, папагалски се повтаря и разпространя тезата, че "Христо Луков е бил антисемит", без дори да се поиска или потърси едно доказателство за това. И в това отношение може би най-голяма вина имат съвременните български историци, защото въпреки значителния интерес към личността на ген. Луков през последните години, не се намери дори един сред тях, който безпристрастно и професионално да проведе едно подробно изследване на неговия живот, което след това да документира в книга, например. И тъй като няма изгледи и в близко бъдеще да се намери такъв, ние се опитваме да осветляваме колкото се може повече живота на Генерала. Затова в конкретния случай ще се опитаме да отговорим на въпроса "Бил ли е антисемит ген. Христо Луков?". За да бъде определено отношението на ген Луков към отделни евреи, еврейски организации и въобще еврейския народ като цяло, то трябва да се изследват всички исторически документи, останали от него или свързани с него и достоверни спомени на негови съвременници, които са го познавали. Ген. Луков е бил човек, с много широка професионална и обществена дейност и поради това познатите историческите документи, свързани с него, не са никак малко. Има много запазени статиите от вестници и списания, държавни и частни документи, както и речи, статии и писма, които лично е написал. Много хора, които са го познавали пишат за него в спомените и мемоарите си. Но въпреки този обемен материал, почти никъде не може да срещнем думата евреин, камо ли тази етническа общност да е била обект на особено отношение и внимание за ген. Христо Луков. Все пак намерихме няколко документи, от които доста обосновано може да се предположи дали той бил антисемит или не. Ето ги и тях:

Тефтерчето на ген. Луков

В Националната библиотека „Кирил и Методий“ се пази личното тефтерче на ген. Христо Луков, в което той, между другото, си е записвал адресите и дати на рождените дни на свои приятели, за да се подсеща и да ги поздравява за тях. Там има и имена на евреи, като например това на професор Йосиф Фаденхехт. Което ясно показва, че е поддържал приятелски отношение с представители на този етнос. Интересното е, че професор Фаденхехт е уволнен от БАН, къде е оглавявал философско-обществения клон и академическото му звание е отнето, с аргумента, че е „буржоазен учен“, под давлението на същата тази партия, която преди около 30 години се прекръсти на социалистическа и днес обвинява Генерала в антисемитизъм.  

Спомените на полковник Андрей Андреев

Полковник Андрей Андреев е бил женен за сестрата на жената на ген. Луков. Заради тази им роднинска връзка го е познавал много добре. През 50-те години на миналия век полковник Андреев успява тайно да запише своите мемоари, които са скрити от сина му и виждат бял свят чак през 2009 г., когато излизат в книгата под заглавието "Моят живот и моята съдба". В тези свои спомени полковник Андреев пиша на няколко места за Христо Луков. В един пасаж от книгата си, той пише следното: "Луков бе погнусен от жестокото преследване на евреите у нас, които той определяше като добри и лоялни български граждани… Той беше успял да отклони тази отвратителна дейност (да се правят погроми срещу евреите), като им беше казал (на легионерите), че това е работа на правителството, което се е нагърбило с една не само непопулярна, но и отречена от народа задача – да се гонят евреите.". От това може да съдим, че ген. Луков не само не е насърчавал легионерите за някакви действия срещу евреите, ами напротив, ги е възпирал от такива.

Дружество "Петрол"

След напускането си на активна държавна и военна служба, за около две години Христо Луков е председател на управителния съвет на дружество "Петрол", което тогава е било частно дружество, в което са обединени всички търговци на петролни продукти по това време в България, сред които и световни лидери като "Стандарт ойл" и "Шел". Част от капиталите на дружество се държат от евреи акционери, а председател на управителния съвет, преди ген. Луков, е евреинът д-р Нисим Меворах. Заради тази си длъжност, кандидатурата му за водач на СБНЛ среща съпротива сред някои легионери. Така, някога обвиняван, че е бил близък до евреи, днес е обвиняван за това, че е антисемит.

Поздравителна телеграма до ген. Луков

Във вестник на еврейската общност в България от 1936 и 1937 г. (не може да се определи точно) може да прочетем поздравителна телеграма със следния текст: "Централната консистория на евреите в България като представител на целокупното еврейство има високата чест в този ден на възвишена родолюбивост и национална гордост запечатани в беззаветната храброст на родната българска армия да поднесем Вам и на храбрата родна армия най-сърдечни благопожелания за за славни и щастливи бъднини на Цар, Войска и Народ." Телеграмата е подписана от Йосиф Герон, председател на консисторията. Телеграмата е изпратена по случай Празника на храбростта на българската армия. В отговор на нея, ген. Луков също изпраща телеграма, в която благодари за хубавите думи. Би било добре от "Шалом" да обяснят какво толкова им е направил мъртвия ген. Христо Луков, че 80 години след тези думи на техни сънародници, коренно да си променят отношението си към него. От тези документи и писмени сведения, които ние открихме и които по някакъв начин са засегнати ген. Луков и евреите в България, по никакъв начин не може да се направи извода, че е бил антисемит. Напротив, заради някои лични и служебния взаимоотношения с представители на еврейския народ, той бил подлаган на критика от свои съвременници. Всичко това показва, че днешните обвинения в антисемитизъм, които се сипят по негов адрес, не са нищо повече от безочлива манипулация, която има за цел да донесе политически или финансови дивиденти на разпространяващите ги.