На 15 февруари в Софийския университет ще се проведе форум, част от българското европредседателство, под мотото „София казва „НЕ” на словото на омраза и екстремизма”. Основен организатор на форума е „Сдружение за човешки права “Маргиналия“. Датата не е избрана случайно. Този форум е пряка провокация спрямо предстоящия Луковмарш, което става ясно и от следната информация, публикувана от организаторите:  „... да предостави алтернативна среда и трибуна за говорене, което се противопоставя на неонацистката реторика на прояви от мащаба на предстоящия Луковмарш.“ В настоящата статия ще внесем повече яснота какво всъщност ще се проведе на 15 февруари в София, кои са организаторите, с чия подкрепа ще се проведе, кои ще са гостите и лекторите и как възнамеряваме ние да отговорим на тази провокация.

Какво е „Сдружение за човешки права “Маргиналия“ и кои хора стоят зад него?

„Сдружение за човешки права “Маргиналия“ е известно с поддържания едноименен интернет портал. Той е платформа на едни от най-радикалните либерали и безродници в България. Там, в повечето статии, лъха нескрита ненавист към всичко българско и национално. А ревностно се защитава мултикултурализва, хомосексуалната пропаганда и джендър идеологията, масовата имиграция на неевропейци в нашия континент и расово мотивираните престъпления на различни етнически групи в България. Част от хората, които стоят зад сдружението и публикуват редовно в сайта са Юлиана Методиева, Татяна Ваксберг, Емил Коен, Марта Методиева, Светла Енчева. Когато прочетем само част от визитката на главния редактор на "Маргиналия", Юлиана Методиева, ни става ясно към какво идеологическо блато ни бутат "маргиналите": "Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.“.

Кой подкрепя мероприятието и как?

Партньори на организаторите в това антибългарско събитие са:

• Българско интернет общество - На пръв поглед не става ясно какво общо има една организация, която си поставя като основна цел да защитава интересите на интернет-потребителите и свободата на словото в интернет с това събитие. Всъщност това е точно в противовес с желанието на организаторите на форума, да ограничат свободата на изразяване и събиране на всички българи, които не изповядват техните ултра-либерални и антинационални идеи. Но когато разберем, че начело на това "общество" стои Вени Марковски, всичко ни става ясно. За тези, които не познават въпросната личност, само ще споменем, че е внуче на номенклатурчика и македониста Венко Марковски, на чиято съвест лежи насилственото помакедончване на българите в Благоевградско. Негов кум е Сергей Станишев, а самия Марковски смята, че "Цар Борис III е с потънали в кръв ръце".
• Организация на евреите в България "Шалом" - Тази организация от години е един основните източници на лъжи и клевети по адрес на ген. Христо Луков и нас, като негови организатори. Тази година обаче те надминаха себе си в опита да манипулират общественото мнение с декларация и клип срещу ген. Луков и Луковмарш, в която обвиниха ген. Луков във вина за депортирането на евреите от новоосвободените територии през ВСВ, въпреки че самия той е убит повече от месец преди тези събития от сънародничка на хората от "Шалом".
• Асоциация на европейските журналисти в България -  Факт е, че журналистите в България, с малки изключения, отразяват едностранно и пристрастно събитията свързани с Луковмарш. Освен това те почти винаги дават думата само на едната страна, враговете на марша, което е грубо незачитане на собствените им журналистически стандарти. Те безкритично разпространяват неистина и лъжи за ген. Луков и водената от него организация СБНЛ. Затова не е изненада, че подобно организация се поставя в услуга на едни откровени шарлатани и с нейни помощ ще бъдат разпространени манипулативните послания от форума.

Отделно са оповестени и няколко медийни партньори. Няма да изброяваме всички, защото някои от тях не будят никаква изненада, като се има предвид редакционната им политика досега, а други са абсолютно неизвестни и не заслужават да ми правим реклама. Единствено ще коментираме основния медиен партньор, който е Българското национално радио. Като публична медия, която се финансира изцяло от нашите данъци, би трябвало да очакваме, че тя ще е изцяло безпристрастна и ефира й не би се използвал за политическа пропаганда и то на идеи, които се възприемат крайно отрицателно от мнозинството от българския народ. Но точно обратното. В последните години БНР нееднократно е давала трибуна на противниците на Луковмарш, за да могат те необезпокоявано да разпространяват лъжите си. А на нас или на други патриотични сили никога не е била давана възможност да представим своята гледна точка. Още през 2013 година поискахме с писмо от ръководство на програма "Хоризонт" да ни бъде дадено право на отговор, но не получихме дори отговор на своето писмо. Ето как една обществена медия, която ни е струвала 42,3 млн. лева за 2017 г., цензурира тези, от които се издържа.

Кой ще говори на форума?

До този момент организаторите са обявили "обичайните заподозрени" политици, „правозащитници“ и университетски преподаватели, които ще изнесат речи и доклади на събитието. То ще бъде открито лично от кмета на София Йорданка Фандъкова. Да, същата, която последните няколко години прави всичко възможно да попречи за провеждането на Луковмарш и в това си желание дори не се свени да нарушава българското законодателство. За което вече два пъти беше осъдена. И това е същата, която не намира време вече няколко месеца, да отговори на нашите писма до нея, но има достатъчно време, за да се включи в това мероприятие и с познатото си празнословие и сервилничество да подкрепи користните идеи на маргиналите. Ето още няколко имена, които ще ни поучават от трибуната на Аулата на Софийския университет:

• Георг Георгиев, зам.-министърът на външните работи  - Той е типичен пример верен на партия комсомолец, който заради слугинажа си е възнаграден с държавен пост. Бившия председател на младежката организация на ГЕРБ стана заместник министър едва на 25 години, без нито един ден трудов стаж в дипломацията. Освен това има още една помпозна длъжност, която го квалифицира идеално за този форум - "Национален координатор за борбата с антисемитизма".
• Александър Оскар, председател на ОЕБ „Шалом“ - Организацията на евреите в България явно има някакъв фетиш към ген. Луков и Луковмарш. Макар самия Христо Луков да е имал добри отношения с редица евреи и да няма намерен досега нито един документ, доказващ негово враждебно отношение срещу еврейската общност в България, тя му се "отблагодарява" с редица нагли лъжи и клевети. Върха на тях беше подетата кампания и искане за забрана на Луковмарш преди няколко месеца, в която се събираха подписи с бутафорна онлайн подписка, в която всеки можеше да се подпише неограничено брой пъти. За да убедят хора, да се "подпишат" в нея, те бяха изготвили един безсрамен клип, който обвиняваше ген. Луков в прегрешение, което трябва да е извършил след смъртта си. Не случайно клипа беше преведен на английски и почти всички виртуални подписали не са българи. Лесно се манипулират хора, които си нямат ни най-малка представа кой е ген. Христо Луков и какво е направил той за България. Неприкритата омраза на шаломовци, която ще демонстрират със сигурност и на мероприятието в Софийския университет, си обясняваме с две неща. Първо, гузна съвест, тъй като именно представителка на техния народ, Виолета Бохор Якова, е застреляла подло Генерала в гръб, пред очите на дъщеря му. И второ възможност за финансови постъпления от чуждестранни донори, национални и европейски грантове и програми, за което е нужно единствено достатъчно правдоподобно да се използван призрака на антисемитизма. Затова те толкова отчаяно се нуждаят от антисемити и като не могат да намерят реални, си ги измислят.
•  Ана Джумалиева, председател на Комисията от дискриминация - Тази комисия е съвременния  вариант на "народения съд". Да, вероятно присъдите, които налага не са толкова тежки (все още), но целта е една и съща - да се наказват всички инакомислещи, които са се осмелили да не вярват в утопичните идеи на властващата идеология. Затова нищо чудно, че другарката Джумалиева в интервю за БНР преди една седмица призова Столична община да "не допуска провеждането на Луковмарш", защото "поляризират обществото". Оставяме настрана, че Джумалиева съветва Столична община да наруши българския закон, което също само по себе си е престъпление. Показателно е, че тя иска да няма Луковмарш, защото той "поляризира", тоест спрямо него има абсолютно противоположни мнения в нашето общество. Явно тя си мечтае за "доброто старо минало", в което партията казваше на всички какво трябва да мислят и какво не, и така не се стигаше до "поляризиране".  Така че да очакваме на 15 февруари тя да ни съобщи от трибуната на този форум какво е позволено и какво не е, да мислим.
• Андреас Холщайн, кмет на германския град Алтена - В представлението на абсурда, което се явява този форум, Андреас Холщайн ще изиграе любимата роля на всички либерали, жертвата. Кмета на едно безизвестно германско градче ще влезе в ролята на жертвата на десния екстремизъм, който с прочувствена реч ще насълзи очите на събралите се борци срещу фашизма. В речта си той ще обясни, как е жертва зъл и човеконенавистен ултра ксенофобо-растито-нацист, който се е опитал да му отреже главата, но провидението някак си го е спасило. Каква е обаче реално случката с Андреас Холщайн? Кмета на малкото градче в Западна Германия е станал известен миналата година с мазохистичните си наклонности спрямо управлявания от него град и жителите му, след като е поискал да подслони в него 200 имигранти повече, отколкото е изискано от германското правителство. С това си "геройство" той веднага печели сърцата на всички мулти-култи фетишисти в Германия, а и в Европа. Един ден, няколко месеца след това, Андреас Холщайн си купувал храна от местната дюнерджийница в града, когато един от посетителите, разбирайки че това е кмета, взима готварски нож, допира го до врата му и заплашва да го убие. След кратка суматоха, нападателя се отказва от заплахата си и се предава на полицията, която е извикана. От нападението кмета получава само една малка драскотина, и още на следващия ден дава пресконференция и участва на живо в студиото на германската обществена телевизия. Оказва се, че нападателя е 55-годишен германски строителен работник, останал без работа преди няколко месеца и напуснат от жена си преди това. Същия, явно изпада в тежка житейска криза след тези случки, защото опитва да се лекува от психически проблеми в различни клиники няколко пъти и се алкохолизира. По време на деянието си също е пиян. Макар германските служби да обявяват, че нямат никакви данни въпросното лице да имал връзки с националистически партии или организации, медиите го възхваляват като жертва на десния екстремизъм. Безспорно в същата си функция е поканен и в София. Явно при цялото си желание организаторите не са намерили някой в България, който да може достоверно да изиграе тази роля.
• Плеада университетски преподаватели от Нов български университет - От години е известно, че НБУ (или още известен като университета на Сорос) е котило, от което се пръкват едни от най-ревностните агитатори срещу национализма и българщината като цяло. Затова не изненадва, че маргиналите са поканили хора като Анна Кръстева, Антоний Тодоров, Румен Петров, Димитър Вацов. Компания ще им правят още стожери на либералната мисъл, като Валентина Георгиева, Ивайло Дичев, Николай Поппетров и други. Явно канейки толкова университетски преподаватели, организаторите ще се опитат да придадат някаква псевдонаучност на тезисите си. Още от времето на комунистическата диктатура, голяма част от българската "интелигенция" (най-често самопровъзгласила се за такава) е изключително опортюнистично настроена и обича да слугува на силните на деня. Не правят изключения и горепосочените лица.

Кой ще плати за всичко това?

Със сигурност този въпрос вълнува много хора, които са стигнали до тази част в статията. Затова няма да увъртаме много и ще го кажем директно - ти, да точно ти, който четеш тази статия, ще платиш за този маскарад. Защото цялото събитие се финансира по програма "Европа" на Столична община, тоест от парите, които ние всички плащаме за данъци. Или за да сме по точни, 18900 лв. ще ни струва удоволствието цял ден безродни политици, псевдо „правозащитници“ и преподаватели от университета на Сорос да ви обясняват колко лош човек сте щом не приемате мултикултурализма, хомосексуалната пропаганда и джендър идеологията, имигрантските орди и как да обичаш родината си и да се опитваш да съхраниш културата, традиции и историята на народа си е отживелица и не е "европейско". Интересно е, че според информация от сайта на програмата "Препоръчителния размер на финансиране по проект е до 10 хил.лв.", но маргиналите са получили почти двойно повече. Това е и най-скъпо финансирания проект по тази програма за 2018 г., като всички други проект (над 30 на брой) получават от порядъка на 8000-9000 лв. Без съмнение за Столична община нищо не е прекалено скъпо, щом става въпрос за антибългарска проява.

Какъв ще е нашия отговор?

След всичко изписано до тук е явно, че ни се готви събитие, което е част от опитите през последните години по агресивен начин да бъдат наложени антинационални идеи на нашия народ. Със сигурност и предстоящия Луковмарш ще бъде една от най-обсъжданите теми там и ще се направи опит отново да се разпространяват добре известните лъжи и манипулации по адрес на ген. Луков и нас, като негови последователи. Ние обаче не искаме да ги оставим толкова комфортно и необезпокоявано да разпространяват безродните си идеи и да се опитат да мътят мозъците на младите българи. Затова ще организираме граждански протест пред сградата на Софийския университет. Той ще се проведе на 15 февруари (четвъртък), между 16:30 и 18:30 часа пред главния вход на университета, на кръстовището на булевардите „Цар Освободител“ и „Васил Левски“. Там, под прозорците, зад които ще се събере въпросната шайка, ние ще изразим шумно и ясно нашето мнение относно тяхната престъпна дейност. Каним всеки българин, който споделя нашата кауза, да се присъедини към нашия протест. Да извикаме заедно "София казва "Не" на либералните лъжи и манипулации".

Наближава Луковмарш 2018 и към нас започнаха да валят въпросите – „Забранен ли е Луковмарш?“, „Разрешен ли е Луковмарш?“, „От къде ще започне шествието?“, „Какъв ще е маршрута на шествието?“ и така нататък. Напълно разбираме хората, които са объркани и им е трудно да разберат какъв е правния статус на мероприятието и ще се проведе ли въобще. Отговорно може да заявим, че това е търсен ефект от Столична община и другите институции, които имат отношение към шествието. А ефекта се постига с целенасочена дезинформация по въпроса, най-често от страна на столичния кмет Йорданка Фандъкова. В свои йезуитски изявления пред медиите, тя създава често впечатлението, че е забранила провеждането на Луковмарш, без това реално да е факт. За да дадем повече яснота във връзка с тазгодишния марш и да осветлим абсолютно неправомерните действия и откровените опити за саботаж на Столична община през последните няколко месеца, публикуваме тази статия. Още преди една година публикувахме статията „Забрана, не съгласуване, прекратяване – или как всъщност се опитват да спрат Луковмарш“, в която разяснихме значението на някои термини, които Йорданка Фандъкова често използва пред медии и те папагалски предават, без да й зададат критични въпроси. От нея всеки може да прочете какви са законовите предпоставки за провеждането масово мероприятие в България и съответно как евентуално то може да бъде забранено или прекратено. Също така съветваме всеки, които иска по-добре да разбере темата, да прочете „Закона за събранията, митингите и манифестации“. Няма да ви отнеме много време, тъй като е доста кратък и съдържа само 14 члена. Но не е нужно да сте юрист, за да видите още при прочитането му, колко несъстоятелни са изказванията на кмета и как тя се опитва да манипулира общественото мнение. Но какво е положението тази година? Сигурно повече от вас вече са прочели статията „Забранен ли е Луковмарш? За медийните манипулациите на един министър“, която публикувахме ноември месец миналата година. Тя беше в отговор на изявлението на вътрешния министър Валентин Радев, че кмета на Столична община Йорданка Фандъкова е забранила Луковмарш. Това негово изявление беше публикувано в почти всички електронни медии. То разбира се също целеше да заблуди българската общественост, защото министъра не казваше цялата истина. Затова във въпросната статия обяснихме, че наистина за първа година, откакто се провежда Луковмарш, шествието беше забранено официално от столичния кмет, в 24-часовия срок след писменото му заявяване, както е по закон. Това обаче се оказа добре дошло за нас, защото ни даде възможност да обжалваме забраната в съда. В следствие на което Административния съд - София-град отсъди в наша полза, като отмени решението за забрана на мероприятието. Цялото решение на съда може да прочетете ТУК. Най-важното от него обаче се крие в следното изречение: „По изложените съображения ще следва заповедта на кмета на Столична Община да бъде отменена, като преписката се върне на административния орган с указание да осъществи процедурата по чл. 12, ал.1 от ЗСММ - да предложи промяна на мястото и времето на провеждане на траурното факелно шествие.“ Кратко, точно и ясно съдът постановява на Столична община какво трябва да направи. Между другото това съдебно решение е звучен шамар и по всички врагове на Луковмарш, които години наред настояват за неговата забрана. Ако си мислите обаче, че Йорданка Фандъкова уважава решенията на съда и смята да ги спазва, много се лъжете. На 21 септември 2017 г., само два дена след съдебното решение, получихме „Съгласувателно писмо“ от Столичния кмет, в който тя „ПРОМЕНЯ (изписването с големи букви не е наша приумица, така е в писмото) заявеното в уведомление вх. № СОА17-СГ01-542/08.09.2017 г. от Български Национален Съюз – Еделвайс мероприятие и определя да се проведе като церемония по полагане на венци от 17 до 21 часа на 17.02.2018 г. на ул. „Тракия“ 1 (Където се намира къщата на ген. Луков, пред която е бил застрелян)“. Тоест Фандъкова, вместо да „да предложи промяна на мястото и времето на провеждане на траурното факелно шествие“, както е записано в решението АССГ, налага ултимативно промяна на мероприятието от факелно шествие, което по своята същност е манифестация, както е определението в ЗСММ, в едно стационарно мероприятие. Явно на госпожа Фандъкова не и е известно, че шествие не може да се провежда на едно място, още по-малко факелно такова. В отговор на това нагло неспазване на постановлението на съда, ние изпратихме на 25.09.2017 г. писмо до нея, в което ясно заявихме, че въпросното „Съгласувателно писмо“ представлява неизпълнение на съдебно решение и я уведомихме, че ако не ни бъде предложен друг маршрут за провеждане на факелното шествие, ще бъдем принудени да проведем Луковмарш по предварително заявения от нас маршрут. Цялото писмо може да прочетете ТУК. Оказа се, че и това наше писмо беше глас в пустиня и никой не благоволи да ни изпрати някакъв отговор, бил той и отрицателен. Ние обаче явно сме големи наивници изхождайки, че в тази държава има някакви минимални останки от законност и работещи институции и затова изпратихме ново писмо до столичния кмет миналата седмица. В писмото си от 23.01.2018 (може да прочете целия му текст ТУК) ние призовахме отново Йорданка Фандъкова да изпълни решението на АССГ и да предложи алтернативен маршрут за провеждането факелното шествие в памет на ген. Христо Луков. Излишно е да казваме, че до ден днешен нямаме какъвто и да отговор и на това писмо. Дадохме всички тези пояснения и предадохме цялата хронология на събитията от последните няколко месеца, само за да онагледим престъпния начин, по който Столична община в лицето на кмета Йорданка Фандъкова се опитва да саботира Луковмарш. Наглото незачитане на българското законодателство и на решенията на българския съд само още веднъж доказват, че управляващите ни безродници предпочитат да изпълняват волята и прищевките на вътрешните и външни антибългарски сили, отколкото волята на българския народ. Това поведение на колониалната администрация, която управлява в момента тази територия (защото за българска държава трудно може да говорим), нас по никакъв начин не ни изненадва. През всички тези години, откакто организираме Луковмарш, сме ставали свидетели на него. То единствено отново и отново ни убеждава в правотата на нашите действия и идеи и ни мотивира на продължаваме борбата. В отговор на нежеланието за изпълнение на съдебно решение и бездействието на Столична община и Йорданка Фандъкова, заявяваме най-отговорно, че ще проведем факелното шествие в памет на ген. Луков по предварително заявения от нас маршрут. Началната точка на който е площада до църквата "Света Неделя" в София. За всички евентуални проблеми и усложнения при провеждането му, ОТГОВОРНОСТ ЩЕ НОСИ ЛИЧНО ГОСПОЖА ФАНДЪКОВА!

Често чуваме въпроси от типа “Защо не почитате други генерали/герои от нашата история?”, “Нужна ли е тази провокация?”, , “Защото не почете ген. Луков по друг начин?”, “Има ли смисъл провеждането на на шествието, при всичките спънки от общината и огромното полицейско присъствие?”. Тези въпроси, са зададени към нас, като организатори на Луковмарш, най-често от журналисти или хора, които стоят доста далече от нашите идеи. Но понякога се случва да чуем такъв въпрос и от хора, които не са безразлични към личността на Христо Луков, особено последния въпрос. Затова решихме да обясним в една статия защо се борим толкова упорито за провеждането на Луковмарш и защо никога не бихме се отказали от това мероприятие. Всеки, който поне малко се е поинтересувал от нашата дейност знае, че ген. Луков далеч не е единствения български герой, който почитаме и то вече над 15 години. Стотици са възпоменанията, които сме организирали за личности като Васил Левски, Христо Ботев, Тодор Александров, Владо Черноземски, полковник Борис Дрангов, генерал Христо Черакчиев, Димитър Списаревски, Илия Минев и още много други. Освен да почетем паметта на тези бележити българи, ние сме си поставили и целта да извадим от забравата част от тях, защото по същия начин, както Христо Луков, те бяха обречени на забрава по време на комунистическата диктатура. А по времето на така наречения “преход” не бе направено нищо, за да се поправи тази несправедливост спрямо едни от най-големите български герои през последния век. Когато преди 15 години за първи път проведохме факелно шествие до дома на ген. Луков, със скромните около 15 човека, имахме само една цел в главата - да се опита поне малко да възродим спомена за този велик българин сред нашите сънародници. Тогава негово име беше толкова непознато на широката общественост, че никой не си е и помислял да нарече това мероприятие провокация. Така беше и следващите няколко години. Макар числеността на участниците в марша да растеше всяка година, то не беше отразявано от медиите и по-този начин не ставаше достояние на огромна част от българския народ, а беше познато само на сравнително малката общност от български националисти. И честно казано ние никога не сме изпращали прессъобщения до журналистите или по някакъв друг начин да сме търсили тяхното внимание, за да бъде то популяризирано чрез тях. Винаги сме били наясно, че за да почиташ личността на ген. Христо Луков, да приемаш неговите идеи и да разбираш и оценяваш положително времето, в което е живял, трябва да водиш живот малко по-различен от този, който се върти само около чашката, софрата, телевизора и да имаш интереси, които се простират малко по-далеч от коли, телефони, биг брадър, коя къде си е сложила силикон и кой политически помияр каква глупост е казал. Това разбира се изключваше голяма част от днешния български народ като целева група за нас. Затова и нашата пропаганда за популяризирането на събитието водехме най-вече сред зараждащата се общност от национално мислещи българи и младежи, все още непокварени от “духа на времето”. Когато обаче шествието стана толкова голямо, че трудно можеше да остане незабелязано, към него вниманието си насочиха познатите на всички антибългарски кръгове. Заваляха писма, декларации и изказвания, в които най-нагло и безцеремонно се сипеха клевети и лъжи по адрес на ген. Луков. Ние, разбира се, бяхме наричани “фашисти” и “неонацисти” и се настояваше за забрана на шествието (Че за това нямаше и няма никакви законови предпоставки, никога не ги е интересувало). БХК, “Шалом”, “Бней Брит” и както се казват всички останали организацийки, откриха в Луковмарш чудесна възможност да симулира дейност и да борят призрака на “надигащия се фашизъм”. А тъй като тази клика е изцяло зависима от чуждестранни дарители, грантове, еврофондове и държавни подаяния, чрез тази си дейност тя си осигури финансиране и продължаване на паразитното си съществуване. Тази малка групичка от “правозащитници”, разпределена в многобройни организации от по 2-3 човека, обаче се ползва с много голям медиен комфорт. И когато те надигнаха вой срещу Луковмарш и ген. Христо Луков, той беше бързо разпространен безкритично от казионните медии. Така все повече в общественото пространство започна да се чува за Луковмарш и за Христо Луков. Ние приехме напълно спокойно тези атаки, защото осъзнавахме, че лъжите на въпросната клика могат само да ни направят реклама сред всеки трезвомислещ българин. И наистина стана така, че без да искаме, получихме безценна помощ. Числеността на присъстващите рязко скочи и поучаваме подкрепа от все повече места. Ген. Луков, днес вече е понятие за повечето българи, макар и представата да много от тях за него да е изкривена от медийните манипулации. Получи се ефект, който не бяхме търсили, но не може да отречем, че много ни помогна. Може съвсем смело да заявим, че никога не сме търсили някакви провокация или конфронтация, с организирането на това мероприятие. Но явно самото наше съществуване и паметта за ген. Христо Луков, са достатъчни да провокират изблици на ярост сред антибългарите и всяко наше действие да бъде толкова остро и настоятелно атакувано от тях. Щом е така, ние гордо бихме сме нарекли провокатори. И се радваме, ако сме провокирали колкото се може българи да научат кой е бил ген. Луков, в какви времена е живял и за какво се е борил. А ако новонаученото го е провокирало да се замисли за бъдещето на нашата Родина и евентуално за алтернативи за нейното развитие извън безродния комунизъм след 1944 година и бандитската демокрация от днес, то ние сме свършили провокаторската си работа. Но дали наистина не може да почетем паметта на ген. Луков по друг начин? Дали има смисъл да си навличаме всичките тези главоболия, да се борим с толкова много врагове, които са концентрирали огромен властови и финансов ресурс в себе си? Ако става въпрос единственно за почитане паметта на Генерала, трябва да признаем, че може да я почетем и доста по-скромно. Може просто с поставянето на венец на къщата, където е бил застрелян и с кратка церемония, да му отдадем заслуженото. А може дори с едно оставена цвете на гроба на героя да покажеш признателност. Но всъщност истинската почит се показва не толкова с церемонии и мероприятия, а с ежедневно следване на примера на един човек. Тоест с ежедневните си дела ние може по най-добрия начин покажем колко ценим делото на този човек и гордо да се наречем негови идейни наследници. Защо тогава е нужен толкова Луковмарш? Най-краткия отговор на този въпрос е защото искаме да го организираме и защото можем. И защото никой (било то в или извън България) не може да ни определя дали и как да почитаме един български герой. Отдавна това шествие не е само едно възпоменателно шествие в памет на един заслужил българин. След като мероприятието и Генерала станаха основна мишена на антибългарските среди, провеждането на Луковмарш стана въпрос на съпротива! Съпротива срещу организации, партии, фондации, чужди посолства и хора, които правят всичко възможно да заличат националната ни памет, да принизят националните ни герои и да убият българския дух в нас. Съпротива срещу управляващата върхушка, независимо от кой цвят е тя, и мафиотската олигархия, с която се е сляла и с която ежедневно убиват бъдещето на нашата Родина и нашите деца. Съпротива срещу безразличието на овчедушието на онези наши сънародници, които живеят единствено за задоволяване на биологичните си нужди и които безропотно се съобразяват с всички неправди и безобразия, които се извършват срещу нашия народ. Луковмарш е нашия начин да покажем, че ние няма да гледаме безучастно как всички гореспоменати ни отнемат бъдещето и ще се борим за него. Ние сме последната съпротивителна линия, която може да спре надвисналата гибел над България и нейния народ. Нашите предци изпълниха своя дълг, сега е наш ред!

Непрекъснато се стараем да намираме нови исторически източници за живота и делото на генерал Христо Луков. Тъй като за съжаление вече почти 75 години след смъртта на Генерала, все още сериозен и непредубеден историк не се е заел със задачата да изследва неговата личност, ние сме принудени да правим това, колкото ни позволяват силите и възможностите. Затова сме много щастливи, че ни попадна следния документ, който споделяме по-надолу с вас. Той представлява разговор между генерал Луков и Стефан Танев, дългогодишен главен редактор на вестник "Утро", всекидневника с най-висок тираж в Царство България. Разговора е поместен в личния дневник на Танев, който е публикуван през 2005 година. Разговора, който е по-скоро монолог на генерал Луков, предава по един прекрасен и автентичен начин светогледа му. Мислите и идеите, които той излага, са абсолютно актуални и за днешното време. Дори и проблемите и недъзите на тогавашното общество, които той изтъква, са много сходни с днешните. От думите му лъха безкористния идеализъм и проницателната политическа мисъл на един български националист, чиято единствена цел е, както той сам казва: "Изпълнявам дълга си към своя народ". Снощи ме срещна Апостолов, синът на някогашния министър на просветата. - Христо Луков – ми разправя той – за вчера ми казваше, че не те бил виждал отдавна. Защо не му се обади. Обадих се тая сутрин на генерала по телефона. - Къде се загуби? Не съм те виждал толкова дълго време. - Най-лесното нещо. Ако искаш, мога да се отбия и сега у вас... - Чакам те... Започнахме приказките в девет и половина и свършихме в дванадесет и половина. И пак не ги свършихме. Неудобно ми беше да карам запасния генерал Георги Христов да чака, а чакаше вече от цял час. Започна той. - Това беше по време на Балканската война. Помниш, аз бях тогава млад поручик. Командвах батарея. Избухна войната, а в навечерието й се явява в батарята един от мобилизираните. Явява се с райе панталони и бомбе на главата. Дали му шинел и ботуши. Друго нямало. Учител, запасен подофицер, командир на едно от моте оръдия. Взех, че му свих крачолите на панталоните, и ги натиках в ботушите, та поне така да заприлича повече на войник. Така, в тоя вид, възседна коня си и пое командата на оръдието, с бомбе на главата. Имаше една грамадна глава и не можахме да намерим фуражка. Намерих му едва в Тюркмен, но до там той се би с бомбе на главата. Такава беше тогава епохата, романтична. Явяваха се всички под знамената и отиваха да мрат, без да искат да знаят. Отиваха да мрат за националните идеали на България. Не питаха дали имаме снаряди, не търсеха като днес по две одеяла. Чувствуваха се щастливи, ако им дадат по едно шинелче. Никой не се оплакваше от храната, от нищо. Така беше, защото цял народ беше възпитан в друг дух. Всички живееха с един идеал, за тоя идеал: да видиме България велика, обединена. И всички бяха готови да мрат и мряха. Офицерът не мечтаеше за апартаменти. Живееше с мисълта да умре за родината. И цял народ се хвърли с песни във войната. He cu забравил тия времена - продължава генералът. - Какво е днес. Това беше за вчера. Бях канен на обяд у Иван К. Балабанов в Бояна. Взех княжевския трамвай. Слезнах на Павлово, за да се прехвърля в тоя за Бояна. Гледам един мобилизиран войник се разправя с едного от инспекторите по движението на трамваите. И псува на майка. Псува инспектора, който иска да го предаде на близкия стражар, защото отказал да си купи билет. Бяло охранено лице. Вижда се, че е човек, който е живял в охолство, който си е угаждал. Стражарят извърна гръб. Не се интересува и той. Бяга от разправии, както днес всички бягат от отговорности. И войникът продължава да псува. Кого псуваше тоя войник? Инспектора ли? Не, псуваше държавата, псуваше на майка България. Години наред у него правителства, министри, всички са насаждали убеждението, че стопанството и задоволяването нуждите на стомаха е всичко. Това беше идеологията на последните години. В това направление се насочваха грижи на управление, на държава - да подобри стопанския бит. Нищо друго. И ето сега тоя войник, който е бил вдигнат от занятието си, който е бил откъснат от семейството си, псува държавата, задето го вика под знамената, защото не са го учили, че трябва да бъде винаги готов да се жертва за Отечеството, за България, за нацията, а са го учили на друго. Да се отдаде на печалба, да се стреми да изкара повече, за да задоволи нуждите на стомаха си. И негодува в душата си. Завчера бях в едно общество. Започнаха да се оплакват от порядките в армията. Офицерите се държели грубо с войниците. Храната била лоша. Нямало организация. Мислеха, че и аз ще се присъединя към тоя концерт. Смятаха, че по такъв начин ще ме поласкаят, защото това било така сега, но при мене като военен министър било по-друго. Казах им, че не са прави. Никога не сме имали толкова културно офицерство, каквото имаме днес. Никога българският войник не е бил хранен така, както днес, и никога не е бил така екипиран, както сега. И това е самата истина. Има наистина неща, за които аз не само бих ругал, но бих теглил куршум. Но ще ги кажа направо на военния министър, не пред тях. Ето сега, всред най-тежката зима, се сетили, че войниците нямали топли ръкавици, и отправят апели към гражданите да снабдят войската с вълнени ръкавици. Апелират към българската гражданка да изплете вълнени ръкавици за армията. Сега ще ги плетат, ще ги събират, ще ги изпращат, раздават. Кога ще стане всичко това? Когато войникът няма да има нужда вече от тях. Нима не трябваше да се погрижат за тия ръкавици още през лятото, през есента? Нима не можеха да се снабдят с вълна, да я раздадат на жените в малките бедстващи градове, като Копривщица, Каролово, Сопот, Елена, Севлиево, да им платят за наплитането и да имат навреме необходимите за войниците ръкавици. Войската щеше да вземе по някой лев. Днес всеки бяга от отговорности. Мащабът е малък. Какво значение има това, че ще бъдат хвърлени някакви пет милиона лева, за да се снабди армията навреме с топли ръкавици, при милиардите, които се харчат. Малък е мащабът, с който се мери. По мое време аз бях създал при министерството така наречения съвет за снабдяването на армията. Събирах ги всеки петък на доклад. Те се грижеха за цялостното снабдяване на армията, за въоръжение, за прехрана, за обмундироване, с една дума за всичко онова, което трябва да има една армия. Ти беше на Шабаница и видя как войникът в окопа, на самата позиция, получаваше хляба в пакет, топлата храна, всичко, от каквото имаше нужда. И затова погледът му светеше, затова ревеше така „ура“. Но тогава аз снабдявах, забележи, в мирно време, на маневри, войската с дажби, а не по склад. Частите получаваха всичко в дажби, а не в кредити. Командващите дивизиите нямаше защо да се грижат за продоволствието на своите войници, защото имаше кой да се грижи. Днес снабдяването става по склад. Главният интендант ще отвори бюджета. Погледне с какъв кредит разполага за прехрана. Разпредели го по дивизии. Разпрати кредитите навреме по дизвизиите и с това отърси от плещите си отговорността. Дивизионерите поставят тия кредити в разположение на дивизионните интенданти, последните ги разпределят между полковете, а много често полковете между дружините. По такъв начин всеки отърси отговорността от плещите си, има оправданието, че е изпратил парите навреме и е спокоен. На членовете на тоя снабдителен съвет аз тогава казах, че нямам нужда от ковчежници, че те не трябва да играят ролята на такива, защото мога да намеря по-добри ковчежници в лицето на специалисти по тая материя. Имам нужда от снабдители, от интелигентни офицери, които трябва да промишляват и да се погрижат войската да има навреме и в обилие всичко. Тогава не се даваха на частите по 14 лева за дажба на войник на ден, а продукти за 14 лева. И всички имаха еднаква храна. Предимствата на тая система са големи. И днес може да се прилага с много по-големи  резултати, отколкото в мирно време. Войникът има нужда на ден от 4800 калории. Аз няма да му дам 14 лева, а 4800 калории. За четиринадесет лева ще мога да му купя тия 4800 калории в Търново Сеймен или в Малко Търново. Ще му ги осигуря оттам, откъдето ги намеря, на най-изгодна цена. Ще прибегна до реквизиции, но той ще ги има. Едно трябва да се разбере, днес ни управляват хора с малък мащаб. Вземи всеки един от министрите поотделно. Не са лоши хора. Не са и непочтени. Но мащабецът им е малък. Вземи бай Добри Божилов. Той би могъл да бъде отличен министър на финансите, но в едно по-друго време, не като днешното. Чудесен министър За мирно време. Но малък за времена като днешните с мащаба на обикновен сарафин, а не на един голям финансист. Такива са всички. Вземи министър Загорова. Разбира от търговия, почтен човек, но няма размах Не е в състояние да се справи с големите въпроси на продоволствието и снабдяването, които му поставя днешното време. Всяка епоха си иска своите хора. Това е и Попов, министърът на външните работи. Каза ми, че искал да ме види. Ето вече три дни го търся, а все не мога да го намеря. Колкото пъти се обадих в министерството, всеки път ми отговаряха, че бил болен. Ще го потърся и днес. Нашите национални въпроси стоят зле. Мога да ти кажа, че по тях има пълно единодушие между Чърчил, граф Чано и Рибентроп. Няма да излезнем на Бяло море, запомни ми думите, защото нашето излизане на Егея е в разрез с интересите на Италия, на Англия. В края на краищата двете ще се споразумеят за наша сметка. Няма да се разширим и към Източна Тракия, защото такова едно разширение е в разрез с руските интереси. Така е, защотo ние вътрешно сме разложени, защото имаме едно слабо управление, защото никой не работи за създаване единство всред народа. Работят само силите на разложението. Това са комунистите. Никой друг. Страната продължава дa се наводнява с различни комунистически лозунги. Навсякъде се шири духът на разложението и затова ще видиш мобилизираните да се явяват с неудоволствие под знамената и когато се явят, още от първия момент започват да манифестират незадоволство. Търсят по две одеяла, храната им била лоша, офицерите се държели грубо с тях. Убит е духът на народа, защото тоя народ не живее вече с национални идеали, защото има други такива, идеала на личното задоволяване, на удобствата. Така е, когато материалните блага се възвеждат в идеал. Тогава не можеш и няма да намериш всред един народ дух. Той не се създава чрез стомаха. - Какво е дух - продължава генерал Луков. - Аз го казвам. Отправя се към бюрото си, взима едно картонче, върху кориците на което успявам да прочета, напечатано с червени букви: "Моето национално съзнание", и продължава: - Ето, казвам го тук, в точка пета. "Всеки българин е жива клетка от организма на своя народ, с определени функции и с назначение да го поддържа в общи усилия със своите сънародници, жив, здрав, цветущ, с бодър и борчески дух." Ти си една клетка от организма на своя народ с точно определени  функции. Ти не пишеш, за да задоволиш собствените си нужди, както и личните си нужди, а като отделни клетки от организма на своя народ изпълняват строго определено назначение. Всички поддържат в общи усилия живия, здравия, цветущия, бодрия дух на народа. И тогава само той може да бъде борчески. Всеки трябва да бъде проникнат от съзнанието, че не твори за себе си, а за народа си и че той не е нищо друго, освен една клетка в организма на цялото. И продължава да чете. Слагам в кавички текстовете, за да ги отделя от поясненията на генерала. Това съзнание определя и неговия светоглед: „Животът на българина е целен и ценен само в живота на своя народ и в неговата историческа мисия." Дейността на всяка една клетка от тоя организъм има своята цел. Тя не е да задоволява личните нужди. Личността и нейните нужди не могат да бъдат цел на живота. Тя е съвършено друга: да изпълни своята историческа мисия, да работи и бди върху съдбините на своя народ. Така само може да се осмисли един живот, така само той може да бъде целен и ценен. "Само в средата на своя народ и под закрилата на суверенната му държава той може да развива своите дарования и творчески сили и само чрез тях ще може да добие пълно задоволяване на своите духовни и веществени нужди. Поради това неговите отношения спрямо народа и държавата са само нравствени - на дълг и служба, - при които личното благополучие е подчинено на задълженията към делото и е в негова служба." Няма правни отношения между отделната личност и държавата, а само такива на дълг и служба на личността към държавата. Дълг на всяка отделна личност в народа, на всяка негова клетка е да служи на държавата, а чрез нея на народа си. Всеки е длъжен да подчини своето лично благополучие на своите задължения към народа, а не да поставя това благополучие на преден план. Само чрез труд за общото можеш да създаваш собственото си благополучие. Всеки от нас е преди всичко в служба на благополучието на своя род. Чрез труда изпълнява служба към народа си, а не се стреми да трупа само блага за лично благополучие. "Помежду си всички българи са братя и равни пред дълга." Равенство няма и не може да има. Равенство има само в изпълнение на дълга. Ние не можем да бъдем равни. Не всички са с еднакво дарование, с еднакви физически възможности. И поради това и функциите, които има да изпълнява в служба на народа, не могат да бъдат еднакви. Не са еднакви задълженията на отделните личности към народа, не са еднакви и отговорностите им, затова и равенство между тях има само пред дълга. "Пред народа, държавата и тяхната мисия личните духовни и имуществени достояния са само дарени възможности за по-достойно служене на дълга. На по-много имащите тежат по-големи задачи и повече отговорности. От това гледащите духовната, имуществената и обществената йерархия се основава само върху службата на дълга, а не върху субективното право - придобито или наследено." - Казваха ми, че си образувал един идеен център и че си излезнал със своето национално евангелие, което съдържало седем точки. Това ли е? -  Да. Работя, а около мене са се групирали приятели, които все като мене искат да изпълнят своя дълг към народа. И минава към първата точка. "Нашият народ е славянски, с подчертана прабългарска кръв, която е негова отлика и дава тон на духовните му прояви." Подчертавам, ние сме славяни по произход, но с прабългарска кръв.  По такъв начин затваряме вратите за идеята за интегрална Югославия или за какъвто и да било панславизъм. Прабългарската кръв, която тече в нашите жили, ни отделя от всички останали славянски народи. "Българският народ е вечен. Неговото съществуване не зависи от времената и обстоятелствата  - те се менят, а той продължава да живее." По време на турското робство българската държава не съществуваше. България беше заличена от картата на Европа, България не се поменаваше никъде, защото българската държава бе умряла. Въпреки това българският народ продължаваше да живее. "В поколенията, които днес живеят, е въплътена само безкрайно малка част от неговото битие; той носи в себе си опита и завета на поколенията, които отдавна са завършили жизнения си път; в него биологически и духовно живеят поколенията, които тепърва има да се явяват на свят." Всеки от нас е частица от своя народ. Всеки от нас носи в себе си не само кръвта, но и всичко нова, което е придобил от своите родители, от баща си и майка си, а те от своите. По такъв начин ние сме само връзката на поколенията, които се губят в тъмата на праисторическите времена, с ония, които ще дойдат след нас, които ние ще оставим. "Свята длъжност на всички поколения е да бдят върху неговите съдбини." "Великото минало на нашия народ свидетелствува за голямата му историческа мисия. Той създаде първата могъща национална държава в европейския свят." Това е държавата на Испериха, а тя е първата национална държава, най-старата в Европа. Ние създадохме своя национална държава двеста години преди англичаните да създадат Англия. "Създател и на славянската цивилизация, той векове подред носи култура за близки и далечни народи." Ние сме първият народ на Европа, който създаде своя азбука и своя писменост. Преди нас народите на Европа си служеха само с гръцката и латинската азбука. Едва двеста години след нас, след епохата на цар Симеон, френците за пръв път излизат със своя писменост, със своите първи редове, написани на френски език, служейки си с азбуката на латинския език. "Мисията на българския народ е вечна и неотменима. В благородно съревнование поколенията се надпреварват за нейното осъществяване.“ „Българската държава е крепост на българщината, чието вътрешно единство стои над всякакви временни граници. В тая държава тя се пази, усъвършенствува и се готви да твори своята съдба по пътя на заветната си мисия. Затова българската държава е за нашия народ абсолютна ценност независимо от нейната големина и богатство.“ "Българският народ е израснал, развивал се е и достойно е носил своята мисия в постоянна борба за свобода и суверенност, при които събирането на народните сили е бивало първото условие за нейното успешно водение. Затова обединението на всичките му духовни и веществени сили, за да стане той един дух, една вяра и една воля, е предната му задача и днес.“ „Силата на българския народ е в неговия дух и в труда. Българският дух се основава върху съзнанието на всеки един българин, че е носител на мисията на своя народ, и върху вярата му в могъществото на неговата държава. Трудът на българина е извор на всяка нравственост и основа на националното творчество. Държавата гради своето могъщество върху духовната и стопанската мощ на отделните си граждани. Нейната грижа е да подпомага слабите и като осигурява достатъчен труд за всеки свой гражданин, да му създава възможности да участвува в народното дело.“ „Делото на България е творба на българския национален гений и на общите усилия на всички българи. Формите, в които ще се изразят тия усилия, не могат да бъдат цел сами за себе си, защото абсолютна ценност е само народът, и върховна цел - осигуряване на неговото бъдеще." Партия не правя, изпълнявам дълга си към своя народ. Реакцията срещу комунистите сред младежта е силна. Всред всички: легионери, паисиевци, младежите на Цанков. Сега действат поотделно. Легионерите са разделени на три, разцепени. Най-силни са тия около генерал Жеков, но няма да бъда изненадан, ако всички тия младежи се обединят в една организация. Трябва да видиш какви запалени момчета има между тях, готови да сложат живота си за народа. Ще водя борба срещу разложението. Това не е борба за министерско място. Aз знам какво е да си министър. В едно време като днешното аз не бих могъл да остана повече от две-три години. С мене ще бъде свършено. Свикнал съм да се отдавам цял на службата си, да изгарям в нея. Не ламтя и за богатство. Ако обичах парите, щях да приема да ида в Анкара и можех да икономисвам половината от онова, което получавам. Имам един подслон, мога да изкарам образованието на дъщеря си. Други нужди нямам. Националните сили трябва да се обединят за борба срещу тия на разложението. Йовов се мъчи да обедини в една федерация запасни офицери, подофицери, бойци от фронта. И да постигне това обединение, нищо пак няма да направи, а ще ликвидира само и сега съществуващите техни организации. - Знам какво представляват запасни офицери и бойци от фронта. Какво представляват запасните подофицери? - Организация, обединена около своята посмъртна каса. Тя е, която ги свързва, и вниманието, което им се оказва като организация. Йосиф Робев ще може да ги води, за да ги изкарва на паради и тържества и да викат "ура". Това е само ролята, която играе организацията на подофицерите. Малки хора, малък мащаб. От години се разправя, че трябвало да се върнем към времената на Възраждането. С възрожденците е свършено. Те изиграха своята голяма роля и ни изправиха пред освобождението. Днешното време има нужда от други хора. Днес нищо няма да се постигне без самоизгаряне, без саможертва. Няма да ни спаси Търновската конституция. Не по пътищата на конституциите Хитлер намери ония шестнадесет хиляди младежи, които се хвърлиха с парашути в Ротердам и го знаеха. И утре, ако потърси сто и шестдесет хиляди души, за да се хвърлят с парашути в Англия, пак ще ги намери, защото създаде новия човек, с нов светоглед, със съзнателната саможертва на личността пред нацията той успя да наложи Германия над цял свят и да я поведе от победи към победи. Ето, това е пътят, по който трябва да тръгнем и ние, и само така можем да спасим страната, да спасим народа си. Друг път няма. Всеки от нас има върховен дълг да се пожертвува за народа. Това трябва да бъде идеалът на всеки от нас. Стопанското благосъстояние и удовлетворяване нуждите на стомаха не могат да бъдат идеал, не могат да запалят един народ. По тоя път тръгна Франция и рухна. Тоя път следваме и ние и затова нямаме, не представляваме никаква стойност - завърши генерал Луков.

Всяка година Луковмарш преминава под различен надслов, свързан с нашата борба и с личността на Генерала. За петнадесетата годишнина на марша и за 75-годишнината от подлото убийство на генерал Луков, ние избрахме едно послание, което нашите противници ще трябва да проумеят и колкото и да не им се иска, обстоятелствата ще ги принудят да се съобразят с него. А именно - “Бъдещето ни принадлежи”! Когато през 1943 г., болшевишките терористи, духовни и идейни братя на всички днешни противници на марша и сквернители на името на Луков, го убиха, те опитаха да ни отнемат бъдещето. Когато червените изверги, качени на власт с щиковете на съветската армия избиваха цвета на нацията ни, преследваха, репресираха и убиваха съмишлениците и последователите на генерал Луков, те опитаха да убият нашето бъдещето. Когато фалшифицираха историята ни и се опитваха да изтрият споменът за Генерала от паметта на народа ни, те искаха да ни отнемат надеждата за бъдещето. Когато потомците на червената номенклатура провеждаха своя бандитски “Преход” и градяха извратената си демокрация, под благия поглед на новите си западни господари, те ограбваха нашето бъдещето. Когато днес безродници, чужди агенти и посолства реват срещу нас и искат да ни забранят да почитаме нашия герой - Христо Луков, те искат да няма бъдеще за българския народ. Либерали, марксисти и ционисти отново вкупом се нахвърлят срещу нас, защото искат да ни отнемат бъдещето. А продажни и жалки лакеи, облечен с власт, се опитват да им угодят. Но духът на Генерала оцеля! Запази се и в дните на кървав болшевишки терор, и в ада на концлагерите! Запази се и след опитите да се изтрие от историята споменът за този изключителен герой! Запази се и през годините на бандитска демокрация и политическо беззаконие! Запази се и възкръсна като феникс от пепелището, в което превръщаха Родината ни. Възкръсна, защото духът на генерал Луков е едно от многото героични въплъщения на онзи древен дух на нашия народ, които ни е опазил през вековете и в най-големите опасности. Въпреки 74 години на систематични усилия, нашите врагове не успяха! Днес духът на генерал Луков е по-жив от всякога и разпалва все по-ярко огъня в сърцата на новото българско поколение! Идеите му докосват и озаряват умовете на все повече младежи! А именно младите са бъдещето на всеки народ! Днес виждаме и нарастващия ужас в очите на нашите противници. Виждаме и как те стават все по-слаби и немощни, въпреки огромната власт и финансови средства, с които разполагат и които не жалят в борбата си срещу нас. Докато ние, въпреки неблагоприятните обстоятелства, набираме все по-голяма сила. Колелото на историята неумолимо се завърта. И времето за разплата наближава. Бъдещето ни принадлежи и ние ще си го извоюваме! Защото трябва и защото можем!

По традиция 6 януари, денят в който е роден генерал Христо Луков, е и денят в който официално откриваме кампанията, предшестваща всяко издание на Луковмарш. През годините винаги сме се старали да развиваме и надграждаме постигнатото, да търсим нови начини за популяризиране на личността и делото на Генерала и най-вече, да разкриваме все по-ясно историческата истина. За това за 15-годишнината на Луковмарш, кампанията за шествието бе открита с представянето на една наистина уникални книга - "Съюзът на българските национални легиони и неговата борба – Един легионер разказва". Авторът й Иван Григоров става член на СБНЛ още на 16 години, преживява комунистическия терор и след 10 ноември, въпреки напредналата си възраст, дейно се включва в борбите за възстановяване на Легиона. Именно това прави книгата толкова ценен и автентичен източник на информация. Поради ежегодните саботажи на различни държавни институции, самото откриване бе проведено в полу-конспиративни условия, като адреса на залата бе пазен в тайна до последния момент. Това се налага заради горчивия ни опит през годините, когато различни държавни органи са оказвали натиск, за да ни бъдат отказвани зали, макар подобно поведение от страна на институциите да е абсолютно незаконно. Въпреки това обаче, интереса бе голям и залата бе пълна. Самото представяне на книгата направи водача на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов. Именно той е човека, спомогнал ръкописите, записките и документите, водени и събирани от Иван Григоров в продължение на дълги години, да се обработят и да се превърнат в настоящата книга. Труд отнел повече от една година работа. За съжаление самият автор, който е на завидните 93 години не можа да вземе участие в самото откриване и сам да представи книгата, поради неприятен инцидент, който го сполетя няколко седмици по-рано. Желаем на Иван Григоров, който в момента е на легло със счупен крак, бързо възстановяване! Въпреки че бе възпрепястван да присъства, той изпрати най-сърдечни поздрави на присъстващите с пожелание да продължат достойно борбата. Звездомир Андронов резюмира най-интересните и важни моменти в самата книга, която е най-пълният и цялостен източник за СБНЛ, издаван след 1944 година. Във втората част на събитието, думата взе Пламен Димитров, който е комендант на Луковмарш от 2012 година, насам. Той говори за всички проблеми и опити за саботаж, които съпътстват шествието през последните години. Основно внимание бе обърнато на правната страна на въпроса и на абсолютно незаконните действия на Столична община в лицето на кмета Фандъкова. За възпрепятстването и прекратяването на Луковмарш през 2016 година, кмета на София вече бе осъдена на две инстанции, като присъдата на Върховния административен съд, която потвърди, че заповедта на Фандъкова е противозаконна, не подлежи на обжалване. През месец май ВАС трябва да се произнесе окончателно и за действията по прекратяването на Луковмарш през 2017 година. Ние сме убедени в правотата си и в това, че закона е на наша страна. Специално бе обърнато внимание и на опита на кмета, за първи път да забрани Луковмарш, позовавайки се на съответния член в ЗСММ. Забрана, която атакувахме отново в съда, като резултата отново бе в наша полза. Нещо повече, с решението на съда, което не подлежи на обжалване, Столична община се задължава да съгласува провеждането на Луковмарш тази година. На място имаше и щанд, на който всеки желаещ можеше да закупи, както книгата, така и новите продукти свързани с Луковмарш. Освен тениски с тазгодишното лого имаше и значки, копие на значките, които легионерите пускат в памет на ген. Христо Луков, след подлото му убийство. Приходите от всеки продукт отиват директно за покриване на материалните и юридически разходи по провеждането на Луковмарш. Тъй като шести януари е наистина емблематичен за българския национализъм, защото тогава е роден Христо Ботев и именно на тази дата ни напуска Илия Минев, ние по традиция отдаваме заслужена почит и на тези велики българи с поклонение на паметниците им в столицата. Тази година отново поднесохме цветя и венци пред тях. Така завърши официалното откриване на кампанията, но мероприятията предхождащи Луковмарш тепърва предстоят. За това редовно следете страницата ни, преди проявата. Снимки от откриването на кампанията може да разгледате  [button color="orange" size="small" link="https://www.demo.lukovmarsh.info/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88-2-3/" icon="" target="true"]ТУК[/button] .