През последните, вече над 10 години, държавните репресии и безсрамното погазване на законите от страна на властите се превърнаха в основен инструмент при опитите за възпрепятстване на Луковмарш. На осемдесет и първата годишнина от убийството на генерал Христо Луков нещата не бяха по-различни. Това обаче не само не ни спря, но и послужи като вдъхновение за нови инициативи, с които да почетем достойно паметта на този бележит българин. Вместо да го почетем само с едно събитие, имаше серия от акции и мероприятия в памет на Генерала.  Първите по-големи от тях се състояха седмица преди датата на марша. 

На 10 февруари се проведе една своеобразна репетиция за Луковмарш, която завърши с церемония със запалени факли пред дома на героя. На нея слово държа председателят на БНС Звездомир Андронов. Последва и ефектен флашмоб пред Народния театър "Иван Вазов", по-късно същата вечер. Огнени струи от десетки футболни факли озариха пространството и отекнаха възгласи в чест на ген. Луков. На следващият ден в серията от инициативи се включиха и младежите от "Спортен клуб Азъ", които организираха тренировка за малки и големи. Всички участници бяха с тениски с лика на Генерала, а на стената бе поставен голям банер с логото на Луковмарш. Седмицата продължи с по-малки акции и с традиционното поклонение на гроба на ген. Луков на 13 февруари (датата, на която е убит от комунистическите терористи).

Датата, за която бе определен тазгодишния Луковмарш, бе 17 февруари. Но преди него, в същия ден бяхме предвидили и друго събитие. То целеше да акцентира върху един проблем, особено видим около всеки Луковмарш. А именно, поругаването на паметта не само на генерал Христо Луков, но и на много други жертви на комунистическите престъпници, което продължава и е поддържано, както от преките наследници на БКП, така и от редица партии и НПО-а от целия политически спектър, иначе опитващи се да се представят като антикомунистически. Именно последните редовно преповтарят болшевишките лъжи по адрес на ген. Луков и настояват за грубото погазване на законите с цел да се попречи на траурното шествие в памет на героя. 

За да се разобличи това лицемерие и за да се акцентира върху нуждата от декомунизация, бе организирано шествието “България помни жертвите на комунистическия терор”. То започна в 15 часа от площада пред столичната църква “Света Неделя” - храмът, някога взривен от комунистическите изверги при един от най-кървавите атентати в историята ни. То започна с реч на Пламен Димитров от БНС. След това стотиците националисти се подредиха в стройни колони и с високо вдигнати български знамена се отправиха на поход по централните софийски улици. Начело на шествието бяха младежи издигнали плакати с ликовете на някои от великите българи, убити от комунистическите сатрапи. Издигаха се възгласи като “Забранен, но не забравен!” по повод репресиите срещу Луковмарш и хулите срещу Генерала, както и “Всички комунисти - на съд (х3), България поема по национален път” и “Свободен, социален, национален!”. Шествието премина по ул. "Граф Игнатиев", бул. "Патриарх Евтимий" и по бул. "Витоша" се завърна отново до площад "Света Неделя". След официалният му край, участниците се отправиха към пилоните на НДК, където бе и сборният пункт за Луковмарш.

И тук, съвсем очаквано, започнаха проблемите и демонстративното беззаконие на отговорните институции. Въпреки решенията на съда, отменящи кметската забрана на Луковмарш (подробно може да се запознаете - тук), полицията, в грубо нарушение на закона, се опита да отпрати желаещите да се включат в марша и блокира пътя към сборния пункт. Това се случи при влязло в сила решение на съда и при липсваща заповед за прекратяване на започнало мероприятие от страна на кмета (каквато се очакваше да се издаде). Тоест, в момента в който полицията прилагаше спуснатите “отгоре” заповеди, това бе в пряко нарушение на закона и Конституцията. Абсолютно същите хора от предходното шествие, преминало без проблеми, изведнъж бяха станали рискова група, според властите. След продължителни разправии и ангажиране на репортери, на полицаите им се наложи да отстъпят и хората все пак се събраха пред пилоните на НДК. 

С това обаче абсурдните и незаконни действия не приключиха. Скоро пристигна и самото нареждане от кмета за прекратяване на започнало мероприятие. По закон то трябва да е аргументирано с абсолютно неоспорими факти, че е налице опасност за обществения ред. Разпореждането бе меко казано смехотворно и съдържаше бисери, като това, че прекратяването на шествието е необходимо поради наличието на ксенофобски проява, забележете - в цял свят! Да, добре прочетохте. Забраната също така се основаваше и на отказът ни да се съобразим със съгласувателното писмо на кмета, отменено от съда като незаконно. Макар целият дух на заповедта да бе толкова нелеп и очевидно незаконен, решението бе да не се ескалира ситуацията (защото очевидно и това бе целта на тази провокация), а вместо това, желаещите да почетат паметта на ген. Луков се отправиха по различни маршрути към дома на героя, където бе предвидена церемония. Това в крайна сметка доведе до ситуация, в която големи групи преминаваха през различни централни улици и скандираха името на Генерала, като няколко импровизирани шествия. Но и незаконните действия на кмета няма да останат без последствия, тъй като при възпрепятстване на провеждане на масово мероприятие чрез измама или заплаха, законът предвижда наказателна отговорност до две години затвор. Така, че предстои консултация с нашите юристи и последващи съдебни действия.

На церемонията пред къщата на генерал Луков се събраха стотици националисти, като огромната част от тях бяха предимно младежи. Тази година отново имаше и делегации от различни европейски държави. Наши съратници от Германия, Франция, Швеция, Италия, Швейцария и Румъния пристигнаха, за да почетат заедно с нас делото и наследството на генерал Луков, който се е превърнал и в общоевропейски символ на борбата за една свободна Европа на нациите. След като и последните очаквани участници пристигнаха, а факлите бяха раздадени и запалени, церемонията започна. Тя бе открита със слово на Пламен Димитров от Български Национален Съюз. След него думата получиха представителите на две младежки родолюбиви организации - Боян Марков от “Млада гвардия” и Борислав Игнатов от “Младежи за България”. Последната реч бе на Цветелин Пенков от БНС. Последва поднасянето на венците и цветята, както и минута мълчание в памет на героя. След това участниците изпяха българския химн “Шуми Марица”. С това приключи и официалната част от възпоменанието в памет на генерал Христо Луков.

Ако има нещо, което ясно пролича на тазгодишния Луковмарш, то това е че бъдещето наистина ни принадлежи. И това е така, защото новото, младо и жизнено поколение будни български националисти показа, че е готово да се бори за идеалите, завещани от предците ни. Приживе ген. Луков бе вдъхновение за младежите от СБНЛ, днес неговият безсмъртен дух вдъхновява най-новото поколение млади родолюбци. Разликата между Луковмарш и което и да било събитие, организирано от нашите противници е, че именно на Луковмарш се концентрира жизнената сила на нашия народ - младите и будни българи! Репресиите срещу нас са конвулсиите на една умираща система. Бъдещето принадлежи на национално мислещата и активна младеж!

Всяка година в дните преди провеждането на възпоменателното, факелно шествие в памет на генерал Христо Луков в медиите започват да се тиражират спекулации, свързани с мероприятието. Най-често можем да прочетем заглавия от типа “Луковмарш беше отново забранен”, които обаче категорично не отговарят на истината. В подобни случаи наблюдаваме перфектна координация между кмета на София (който и да е той) и медиите – първият съвсем целенасочено съобщава фалшива информация, а журналистите я разпространяват като папагали, без да направят и най-малко усилие да я проверят. Целта на всичко това е ясна – колкото се може повече хора да бъдат заблудени и отказани да почетат паметта на генерал Луков.

И за да изпреварим тазгодишната вълна от манипулативни статии в медиите, ще разясним каква е ситуацията от правна гледна точка за провеждането на  Луковмарш на 17 февруари.

Както изисква Законът за събранията, митингите и манифестациите, ние заявихме провеждането на възпоменателното, факелно шествие още на 27 октомври 2023 г. т.е. почти 4 месеца преди реалното провеждане на самото мероприятие. Тук е много важно да уточним, че според цитирания закон, режимът за провеждането е “уведомителен”, а не разрешителен. Затова ако някъде прочетете, че не ни е било дадено “разрешение” за нашето събитие, трябва веднага да сте наясно, че информацията е напълно невярна.

Съвсем очаквано обаче, подобно на миналите години, вече бившият кмет на София, Йорданка Фандъкова, забрани със заповед провеждането на Луковмарш. Една напълно “стандартна” процедура, когато става въпрос за почитане паметта на генерал Луков, и с която сме свикнали. В следствие на поредната забрана, ние обжалвахме заповедта пред Административен съд София-град.

Още на 8 ноември 2023 г. съдът излезе с решение, което напълно логично е в наша полза и отменя заповедта за забрана. Самото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Ето няколко кратки откъса от него, от които ясно проличава несъстоятелността на забраната:

Съдът намира, че оспорената заповед не е в достатъчна степен мотивирана.

...

Съдът счита, че забраната за упражняване на конституционно гарантирано право, провеждане на митинг в конкретния случай, е радикална мярка, която изисква солидна обосновка.

...

Като се е позовал на писмо на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, в което не се съдържат установени данни и като не е изложил собствени мотиви, административният орган е постановил немотивиран акт.

...

Отделно от това в преписката не се съдържат доказателства, че участниците в марша могат да застрашат обществения ред в София.

Цялото съдебно решение може да прочетете тук.

Съдебното решение е напълно основателно, като се има предвид, че за всички 20 години в които се провежда Луковмарш, никога не се е стигнало до нарушаване на обществения ред, или каквото и да е друго нарушаване на българските закони, така че да има някакво основание за забрана на марша.

Но от Столична община ясно демонстрираха, че за тях не са важни конституционните права на българските граждани, а инструкциите, които получават от задкулисни кръгове, враждебни на България. Те решиха да не се съобразят напълно срешението на съда и на 22.11.2023 г. издадоха така нареченото “Съгласувателно писмо”, което се явява вид заповед, с която на нас ни се нарежда да не провеждаме факелно шествие, а да се съберем само пред къщата на генерал Христо Луков, където да проведем “кратка церемония”.

По този начин Столична община, след като се провали в това да забрани напълно Луковмарш, се опитва да ограничи нашето мероприятие до стационарно събиране пред къщата на Генерала. Разбира се, тъй като въпросното “Съгласувателно писмо” противоречи тотално на разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестациите, ние обжалвахме и него пред съда.

Така на 30 ноември 2023 г. Административния съд в София излезе с второ решение, което отменя “Съгласувателното писмо” на Столична община и както първото решение, то е окончателно и не подлежи на обжалване.

Пълното съдебно решение може да прочетете тук.

От всичко написано става видно, че не са налични никакви правни пречки Луковмарш да се състои както е предвидено на 17 февруари 2024 г. Всяка информация, която твърди противното, представлява манипулация, която цели да заблуди потенциалните участници в марша, а всеки евентуален опит от страна на държавните органи, неговото провеждане на 17 февруари да бъде затруднено, би бил неизпълнение на съдебно решение и погазване на българската Конституция.

Затова не се оставяйте да бъдете заблудени и разпространявайте тази информация сред вашите приятели и познати, които също имат намерение да присъстват на Луковмарш. На 17 февруари ще се видим отново по софийските улици, които ще бъдат разтърсени от мощни скандирания ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ!

Традиционно кампанията, предхождаща Луковмарш, беше открита на 6 януари. Дата изключително важна за нас като български националисти. Дата преплитаща съдбите на личности белязали няколко епохи в българския национализъм: поетът и революционер от Възраждането - Христо Ботев, генералите Никола Жеков и Христо Луков - герои от войните за национално обединение и личности посветили живота си на българската войска и Отечеството, и Илия Минев - символът на антикомунизма и дисидентството в България след 9 септември 1944 г.

Събитието започна в 15 часа на входа на Борисовата градина до езерото Ариана, от където множеството националисти се насочи към паметника на Христо Ботев. Там реч държа Боян от Млада гвардия. Той посочи величието и идеите на тези славни българи, като подчерта приемствеността между поколенията български националисти и нашият дълг в днешно време да продължим делото им, с което не само да се запазим като народ, но и да изградим една по-силна и независима България. След речта последва поднасяне на цветя и едноминутно мълчание.

След това участниците в събитието се насочиха към паметника на Илия Минев в градинката “Баня Лозенец” в близост до НДК. Там реч държа Цветелин Пенков от Български Национален Съюз. Във своето слово той наблегна на съдбата на Илия Минев и непримиримия му дух, за желязната му воля, с която надживя комунизма, въпреки прекараните над три десетилетия в лагери и затвори. Цветелин подчерта колко е важно да помним примера на хора като Илия Минев и да знаем, че дори под постоянни репресии имаме силите да се борим и да бъдем свободни.

След речта участниците отново поднесоха цветя и запазиха минута мълчание в памет на героя.

И така тази дата отново ни напомни, чрез битието на тези български герои, какво е да се бориш ежедневно за народ и Отечество. За това и тази година ще проведем Луковмарш и отново ще излезем по софийските улици, за да почетем паметта на ген. Луков, въпреки репресиите от властта в родината ни или от чужди държави. Защото го дължим на предците си и на поколенията идващи след нас.

Вероятно много малко хора изобщо са разбрали как умишлено бе провален опита да се преименува улицата в столичния квартал "Люлин 2", носеща скандалното име "Виолета Якова". На косъм бе да се поправи безумието, улица в София да е именувана на комунистическа терористка и убийца, работила за унищожението на България във военно време, изпълнявайки заповедите спускани от СССР и получавала пари от там, за да извършва подривна дейност и терористични нападения. Най-големият и "подвиг" е да убие в гръб българския национален герой генерал Христо Луков пред очите на 9-годишната му дъщеря. 

Якова се бори не за друго, а за триумфа на световната комунистическа революция. Когато не обслужва нуждите на другарите си партизани, Якова е доста активна в престъпната дейност на БКП - тя е участник в подпалването на "Ташков чифлик" и кожухарска кооперация "Св. Илия" в София, участва в атентатите срещу журналиста Данаил Крапчев, инженер Кулчо Янакиев, народния представител Сотир Янев, а заедно с Иван Буруджиев участва и в убийството на дърводелеца Никола Христов – Кутуза. Вероятно този списък би бил по-дълъг, но през 1944 г. Якова е заловена след престрелка с полицията, а при опита и за бягство от ареста е убита.

Престъпният комунистически режим в България остави в наследство много паметници и имена на улици, местности и населени места, посветени на подобни "герои" - убийци, терористи и изверги. Няма нищо по-естествено те да бъдат систематично премахвани. И в този дух бе предложено, колкото и да е странно, от двама представители на ДБ в Столичния общински съвет, улица "Виолета Якова" да бъде преименувана. Това бе доста добре аргументирано в доклада на Веселин Калановски и Яна Тодоранова. Предложението обаче бе оттеглено в деня, в който трябваше да се гласува - 27 юли. 

Стана ясна и причината за това - натиск, не само от страна на апологетите на болшевизма от "Антифашисткия съюз", но и от леви НПО-а в розовия спектър на марксизма, както и на "представители на еврейската общност", както се изразяват със задоволство самите левичари. Дали тези представители са били лицата от "Шалом", пряко свързани с комунистическите сатрапи и престъпленията им, дали е бил някой член на социалистическото младежко движение на Израел, който днес е част от управляващата коалиция, можем само да гадаем. Но един от доводите на левите срещу преименуването бе, че това е "антисемитизъм".

Фактите обаче са ясни - розовите либерали и кърваво червените комунисти са в страстна прегръдка, бранейки общата си "героиня". И това се вижда не само сега, но и всяка година на мижавия протест срещу Луковмарш. Тогава джендър активсти вдигат снимки с лика на комунистическата терористка Якова, призовавайки последователите си да постъпват като нея. Абсолютно противозаконно поведение поне по няколко параграфа - от възхвала на обявения за престъпен комунистически режим, през пропагандиране на антидемократична идеология до открити призиви към насилие, убийства и тероризъм. Но това поведение се игнорира системно от властите и има твърд отказ да се приложи закона. За сметка на това същите тези власти ежегодно, грубо погазват законите, за да попречат да се почете паметта на един национален герой, убит от тази терористка - генерал Христо Луков. Такива уродливи сцени ражда сношението между розовите джендър комунисти и червените болшевишки метастази.

Отмина 80-годишнината от подлото убийство на един от най-светлите синове на майка България - генерал Христо Луков. Доблестен войн, блестящ командир, мъдър държавник и всеотдаен родолюбец, чието сърце гореше за народа. Човек впечатлявал съвременниците си със своята почтеност и скромност. Всеки, който познава историческите извори, добре знае че нищо от казаното не е преувеличено. Напротив, може още много да се говори за добродетелите на този безпорен герой. И именно защото Генералът бе всичко това, той бе убит. Бе убит от комунистическите безродници, които искаха да докарат съветската робия на народа ни. И действително  - след смъртта на генерал Луков, това ново робство дойде на щиковете на Червената армия, за да удави Родината ни в кръв.

Убийството на генерал Луков бе не просто престъпление срещу личността му, но и престъпление срещу народа ни, защото бе отнет един от истинските ни водачи. Това престъпление обаче далеч не се свежда до физическите убийци на генерала. Защото те имат много съучастници. Включително и днес. Комунистите бяха ужасени от личността на Генерал, защото той бе пълното им отрицание. Затова те се опитаха да убият и името му, като го хулят, а след това се опитаха и да го заличат от паметта на народа ни. Но не успяха. И споменът за него възкръсна точно преди 20 години, когато с първият Луковмарш поколението на старите националисти и легионери, оцелели след комунистическия терор, предаде пламъка на новата генерация млади родолюбци. И това отново хвърли в ужас цялата политическа класа слугуваща на чужди интереси.

Днес убийците на ген. Луков намират нови съучастници в лицето на всички онези подели последните години кампания за очерняне на името му. И тези престъпници са на високи позиции в редица държавни институции, не само в Столична община, но и във Външно министерство и Главната прокуратура, например.Тук не говорим за наивници, подвели се от комунистическата пропаганда. Говорим за хора, като главният прокурор Иван Гешев, който е напълно наясно с историческата истина за генерал Луков и с факта, че маршът в негова памет е абсолютно законен. Но той няма проблем нито с хулите по адрес на един национален герой, нито с това да настоява за грубо погазване на законите и Конституцията, за да угоди на чуждите си господари и да запази поста си. Месец по-рано, Гешев бе в САЩ, за да проституира пред три от най-влиятелните еврейски лобистки групи (да ни прощават проститутките, че ги сравняваме с такъв морално деградирал човек). Каква е връзката на кратко - властта на Гешев зависи от американското посолство, а най-силните лобистки групи, определящи политиката на САЩ са еврейски. Така, за да си гарантира тази подкрепа, той иска да им се хареса. Тези групи са замесени в кампанията срещу генерал Луков и Луковмарш от организацията “Шалом”, развиваща дейност у нас. В тази организация са събрани онези представител на еврейската общност у нас, свързани с комунистическата номенклатура, а някои от тях, като Леа Коен са преки техни наследници (баща и Пепо Менахем Коен е един от касапите на “Народния съд”). Виолета Якова - комунистическата терористка, която е физически убиец на ген. Луков е от еврейски произход. Това не изглежда никак добре, особено на фона на това, че Царство България не изпраща евреите си в германските лагери. Вместо да се разграничат от личността на Якова и действията й, шаломовци на практика подкрепят терористката и се хвърлят в яростна кампания да охулят националния ни герой генерал Луков. Кампания, в която увличат държавата Израел и всички международни еврейски лобистки групи.

Всяко възможно средство за натиск се използва - от декларациите на редица чужди посолства, включително това на САЩ и Русия, които са на практика с идентични позиции, през клеветнически кампании в медиите, пригласяне от страна на почти всички партии, до незаконните действия на различни зависими държавни служители. Тук Москва и Вашингтон и контролираните от тях политически групировки у нас са в унисон. Защото никой от двата центъра не иска независима и свободна България, каквато символизира образът на ген. Луков.

Резултатът тази година бе, че беззаконието и произволът на институциите надмина всякакви граници. Този път бе пресечна една червена линия, която до момента не бе прекрачвана. И тук не става въпрос за правният абсурд, който бе допуснат (решението на съда в наша полза, отменящо забраната на Луковмарш, което по закон трябва да е окончателно, заради съдебна грешка бе изпратено за обжалване пред ВАС, където бе отложено за след датата на марша - по този начин позволявайки на институциите да тълкуват, че марша е забранен до произнасяне на съда). Става въпрос за това, че на протеста срещу забраната на Луковмарш, който организирахме, по един абсолютно незаконен начин бе забранено да се споменава името на генерал Луков и да се показва образът му. В противен случай, участниците бяха заплашени с употреба на сила от страна на полицията. При така създалата се ситуация, се съобразихме с условията поради единствената причина, че евентуално допускане на конфликт, ще бъде представено като предизвикване на безредици от наша страна, а от там насетне това би могло да се използва като основание да бъдат забранявани не само прояви в памет на Генерала, но много по-широк кръг мероприятия. 

Ясно трябва да се разбере обаче, какво означава този произвол и това беззаконие от страна на властите. Не бе допуснато на български граждани в собствената ни страна да скандираме името и да носим лика на един национален герой, защото на някой в чужбина това не му харесва. И това при условие, че именно в съда по безспорен начин и с категорични доказателства бе потвърдено, че всички хули срещу личността на генерал Луков са лъжи, неподкрепени от нито един исторически документ или свидетелство. И при условие, че отново в съда, по абсолютно категоричен и безспорен начин се доказа, че за 20 години по време на Луковмарш по никакъв начин, никога не е бил нарушаван закона. Това бе доказано в делото за забрана на БНС - организатор на Луковмарш, когато Иван Гешев, отново под давление от шаломовци, направи всичко по силите си да издейства забрана за организацията ни. Но не успя, защото истината бе на наша страна и победихме категорично.

Тази нова мерзост в името на чуждия господар, до която сега прибягнаха властите, ни върна отново във времената на комунистическо мракобесие. Диктатурата на демократите стана още по-очевидна. Макар вече близо едно десетилетие властите да нарушават системно законите и Конституцията в опит да угодят на външни сили, този път бе достигнато ново дъно. И това не бива да остане без отпор. Защото в по-голямата картина, всичко това е част от глобалния процес, налаган от либералния политически ред, в който всичко традиционно трябва да бъде деконструирано. Трябва да се премахнат нациите, като се започне от спомена за героите. Но виждаме, че на Запад този процес далеч не завършва с това - там се разбива семейството и се прави опит да се деконструира нещо толкова базово и естествено, като биологичната полова идентичност на човека. Всичко това в името на новата утопия, която също като комунистическата, приложена на практика води само до разруха и унищожение в ужасяващи размери.

Затова ние никога няма да отстъпим от името на Генерала. Ако го направим, утре ще е Апостолът. Добре запомнете това и не се примирявайте, а се организирайте и бранете всичко родно - нашите традиции, вяра и герои. 

Въпреки този натиск, ние успяхме да почетем паметта на генерал Луков със серия от прояви. Освен кампанията, която течеше в продължение на месец с различни мероприятия, като лекции и различни информационни акции, имаше и възпоменателни събития. Първото се състоя на самата дата на убийството на ген. Луков, в часа, когато пада убит, на мястото където го убиват - пред дома му на ул. “Тракия” 1. Там бе проведена паметна церемония с факли, поднасяне на венци и речи. На 24 февруари по централни софийски улици премина и флашмоб от сто души с футболни факли, знамена и възгласи в памет на генерал Христо Луков. 

На 25 февруари, когато бе обявена датата за Луковмарш, от 14 часа се събрахме пред пилоните на НДК на протест под надслов “Забраненият марш”, за да изразим недоволството си от грубото погазване на законите от страна на властите. Развели 300 български знамена, преминахме през столични булеварди и улици, скандирайки “забранен, но не забравен” в памет на героя, който никой не може да ни отнеме. Шествието завърши пред паметника на Незнайни войн и църквата света София, дала името на града ни. Именно в тази църква, преди 20 години възкръсна и споменът за генерал Луков с първият марш в негова чест. На мястото речи държаха водачът на БНС Звездомир Андронов, ръководителя на софийската структура на Съюза Пламен Димитров и журналиста Георги Драганов. На следващият ден - 26 февруари, заедно с чуждестранните гости, дошли да почетат паметта на генерал Луков, посетихме паметната плоча на къщата му и поднесохме венци и цветя пред нея.

Тук трябва да благодарим на всички наши съратници от Европа, които специално дойдоха за да отдадат почит на Генералът. Бяха представени, както нашите другари с които сме заедно в Съюз “Крепост Европа” от Германия (партия “Родината” /Die Heimat), унгарските ни приятели от Легион Унгария (Légió Hungária) - с делегация от над 30 души, както и съратниците ни от Франция (партия “Национластите” / Les Nationalistes) и Чехия (движение “Националисти” / Nacionalisté), така и редица организации, с които си сътрудничим - от Швеция и Норвегия (Нордическото движение за съпротива / NRM), Полша (Автономни националисти), Испания (Испанската Фаланга / Falange Española, чийто лидер Мануел Андрино присъства лично), Италия (Torino Identitaria) и Румъния (Фондация “Йон Гаврила Огорану” / Fundatia "Ion Gavrila Ogoranu"). Посетиха ни и националисти от Австрия, Словакия, както и представители на руските националисти в изгнание, борещи се срещу необолшевишкия режим в страната им. Общо представители на тринадесет нации. Така името на ген. Луков за поредна година обедини не само българските родолюбци, но и националистите, антишовинисти от десетки европейски държави, борещи се срещу антинационалните сили на Запад и на Изток, за една свободна Европа на нациите.

Всички усилия на нашите противници са обречени, защото лъжата винаги се проваля и нищо не може да спре истината. Споменът за генерал Луков е възкръснал и ходът на историята не може да бъде спрян. Защото, както пророчески написа след смъртта на героя, проф. Владикин: "Водач е вече не човекът, а неговия безсмъртен дух". Духът на генерал Луков вече води пробудената българска младеж, а образът му е заел заслуженото място в пантеона на европейските герои. “Но както сами можем да видим, децата, които са родени когато това нещо започна, вече участват в него” - това са думи на един от най-яростните противници на Луковмарш, Соломон Бали. Те потвърждават нещо, което тепърва ще разберат нашите противници - бъдещето ни принадлежи!

Преди няколко дни главният прокурор Иван Гешев нарече Луковмарш “незаконен”. Но не си мислете, че той е “незаконен”, защото противоречи на българското законодателство или със съдебно решение е определен за такъв. Напротив, не само, че това мероприятие винаги е провеждано според всички законови изисквания, но и пет години подред българският съд отменя заповедта за неговата забрана на кмета на София Йорданка Фандъкова. И въпреки това главният прокурор, който по дефиниция трябва да е човекът в България, който най-стриктно да изисква спазването на закона, съвсем спокойно застава над него. Позволява си го, защото на негова страна може да не е закона, но са американското и руско посолство, куп чуждестранни либерални НПО-та, безродни партии и техните политици от целия политически спектър и не на последно място казионните медии, които безкритично предават посланията на всички изброени.

От другата страна на този, на пръв поглед, всемогъщ картел, който очевидно вече не зачита писаните закони, а сам определя кое е законно и кое не, според усмотрението си, сме ние, всички българи, които искаме сами да решаваме коя личност от нашата история да почитаме и как да го правим. Да, наистина звучи като като битка между Давид и Голиат. Защото единственото, което може да противопоставим на картела е историческата истина и желязната ни воля, да не позволяваме паметта за нашите славни предци да бъде заличена в името на глобалистката утопия.

Затова решихме тази година съвсем законно, извън Луковмарш, да организираме протест под надслов “Незаконният марш”, с който да свалим демократичните маски на всички от картела и да покажем истинското им, тоталитарно лице. Този протест няма да бъде нито честване, нито възпоменание за една или друга историческа личност. Той ще бъде протест за правото ни на национална памет, за правото ни да говорим свободно и да се събираме свободно в собствената ни държава, без някое задкулисие, било то в България или извън нея, да ни отнема това право.

Принудени сме да се изправим срещу хулите, лъжите и поругаването, защото макар и днес те да са насочени конкретно към един български герой, тези, които стоят зад тях, са се прицелили във всичко това, което ни прави българи - история, култура, традиции, вяра.  

Ако сега не надигнем глас срещу тези, които с тоталитарни средства се опитват да ни запушат устите ни и да ни казват кой може и кой не, да почитаме, сме обречени да видим как все още прикритата и мека либерална диктатура се превръща в открита и се връщат времената, познати ни от комунистическото потисничество в България.

В тази връзка призоваваме всеки свободолюбив патриот да се присъедини към нашия протест на 25 февруари, за да покажем, че няма незаконни маршове, а има незаконни действия от страна на българските институции, за което те активно са подстрекавани от безродни политици и чуждите им ментори.

Протестът ще се проведе под формата на шествие, което ще тръгне от пилоните пред НДК. На него ще могат да се носят само български знамена (ще има осигурени от организаторите, но всеки може да донесе и свое собствено със себе си) и тематични транспаранти, свързани с повода на събитието. След провеждането на протеста всички желаещи ще могат да отдадат почит към ген. Христо Луков в отделно мероприятие. 

КОГАТО ПРАВОТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В БЕЗПРАВИЕ, СЪПРОТИВАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!

На 4 февруари се проведе лекция, целяща да възроди спомена за генерал Никола Жеков - един от най-храбрите и самопожертвователни синове на нашата България. Събитието бе част от кампанията за Луковмарш. Лекцията започна малко след 17:30 ч., а лекторите бяха представени от Пламен Димитров - водач на Софийската организация на БНС. 

За Борис-Михаил попТодоров той сподели, че освен възпитаник на Софийската духовна семинария, е и младеж с исторически познания, които му помагат в националното дело, което за него върви ръка за ръка до творчеството. Спомена се и за спечеления конкурс на Министерство на културата, което възнагради националиста за написаната от него новела с националистическо-философски сюжет, на която скоро предстои публикуване.

Тодор Щраков представи като младеж със също толкова дълбока любознателност и желание за развитие в историографията, която неминуемо съпътства неговия живот. Димитров сподели, че това не е първата лекция, която двамата млади националисти водят: През 202 г. Тодор Щраков говори за “Генетичният и антропологичен облик на българите”, а попТодоров е представил миналата година “Настолна книжка за Българската младеж“.

Лекцията започна с описание на предосвобожденския Сливен - градът, който ражда Жеков; градът, от който е рода на попТодоров: именно затова младежът представи накратко историята на Жеков и паметния четнически град.

Тодор Щраков и попТодоров преминаха през битието на Никола Жеков, включващо годините на ранното детство; дните, преминали като юнкер и доброволец в Сръбско-българската война; специализацията му в Торино; началник щаб на Втора армия във войните за национално обединение; главнокомандващ българската войска през Първата световна война и още много други важни моменти.

Споменаха се малко известни факти относно семейството на генерала; относно неговия труден период в емиграция след края на Първата световна, укриващ се в Будапеща след болшевишкия преврат на Бела Кун; относно дейността му, свързана със Съюза на Българските Национални Легиони и за месеците, обвързани с множество премеждия преди да нахлуе Червената армия в Българската земя.

Публиката беше предимно съставена от младежи, които слушаха с интерес разказа на двамата лектори за дългия и достоен живот на генерал Жеков. Именно националната младеж има право и дълг, повече от всеки друг, да възхвалява подвига на генералите Жеков и Луков, да брани тяхната памет и да разпалва сърцата на своите сънародници.

Като част от кампанията за тазгодишния Луковмарш на 21 януари в централния щаб на БНС се проведе лекция на тема "Интелигенцията в Царство България и СБНЛ". Гост-лектор бе професор Никола Алтънков, който вероятно е най-добрият познавач на националистическите движения в България от периода след Първата световна война. Това се дължи не само на задълбочените проучвания, които е провеждал, но и на личните му контакти и познанства с едни от основните фигури на националното ни движение в онези години. Сред тях са един от основателите на Съюза на българските национални легиони Иван Дочев, легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов и иконата на антикомунистическата съпротива в България след 1944 г. - легионерът Илия Минев.

Самият професор Алтънков има не по-малко бурна съдба, което го прави и толкова интересен лектор. Като млад самият той става жертва на комунистическите репресии заради родолюбивите си възгледи и прекарва 2 години в лагера в Белене. След като обстоятелствата го принуждават да емигрира в САЩ, той се издига до заместник председател на Българския национален фронт - организацията създадена от легионерите спасили се от комунистическия терор в окупирана България. Там се дипломира и като историк от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Завръща се в Родината при първа възможност, като и до днес, въпреки завидните си 90 години, активно развива родолюбива дейност. Автор е на шест книги, сред които и най-пълната и подробна история на престъпленията на БКП.

На 21 януари професор Алтънков отново не ни разочарова и успя да грабне вниманието на младата публика с изключително интересната лекция, която изнесе. Той говори за създаването и развитието на Легиона и за това, как интелигенцията в Царство България, първоначално подходила с пренебрежение към тези младежи, впоследствие в голяма степен е запленена от родолюбивия плам, който те разпалват. Това бе допълнено с чудесен анализ на политическите процеси, развиващи се в страната и Европа, както и с много интересни и малко познати факти. Не липсваха и увлекателни истории от личните срещи на професор Алтънков с някои от историческите фигури, които споменахме. Присъстващите имаха шанс да задават въпроси на лектора, което направи събитието още по-интересно. Бурните овации на публиката бяха повече от красноречиво потвърждение за чудесния начин, по който професор Алтънков ни представи лекцията.

Едно от нещата, които професорът пожела на младежите бе да изживеят възкресението на българския национализъм и неговият нов триумф. За да се сбъдне това пожелание обаче, ще трябва всички ние да се потрудим заедно. А едно от събитията, които са стъпка в правилната посока е Луковмарш. Затова се надяваме да се видим с всички вас отново на 25 февруари на двадесетия юбилеен Луковмарш, когато ще почетем и 80 години от смъртта на генерал Христо Луков.

По традиция кампанията за Лукомарш бе открита на 6 януари - една дата изпълнена с дълбок символизъм. Дата, която за нас олицетворява сакралност, традиция и приемственост. Защото освен, че тогава се чества Богоявление, с 6 януари е свързан и житейския път на четирима от стожерите на българския национализъм. Четири ярки личности, представящи различните поколения български националисти - поетът революционер Христо Ботев, символ на национално-освободителното ни движение; генералите Никола Жеков и Христо Луков - герои от войните за национално обединение и последователно водачи на Съюза на българските национални легиони; Илия Минев - един от символите на антикомунистическата съпротива в България. С церемония в тяхна чест кампанията ни официално започна.

Участниците в събитието се събраха в 18:30 ч. пред входа на Борисовата градина, до езерото Ариана. От там се отправиха към паметника на Христо Ботев, където под светлината на факли се състоя първата церемония. Пред присъстващите говори Александър Петрев от младежката организация на БНС. Той произнесе реч, в която подчерта връзката и приемствеността между четиримата герои, и наблегна на ключови моменти от тяхната борба. Словото му завърши с призив към младежите да продължат борбата и да пазят паметта на героите, за да бъдат техни достойни наследници.

След това присъстващите поставиха цветя на паметника на героя и запазиха минута мълчание в негова памет. Когато поклонението приключи, участниците се отправиха към следващата дестинация - паметника на Илия Минев, намиращ се в градинката “Баня Лозенец”, между булевардите “Евлоги Георгиев” и “Черни връх”.

Церемонията там започна с реч на Борис Поптодоров, също член на младежката структура на БНС, в която той припомни житейския път и тежките изпитания, през които е преминал националистът дисидент Илия Минев. Посланието на Поптодоров към присъстващите младежи бе да се ръководят от този пример и да възпитават у себе си същите качества - готовност за лишения и абсолютно себеотрицание в името на Родината.

След него слово държа Тодор Тодоров, отново член на младежката организация на БНС. В речта си той отправи няколко призива към присъстващите. Първият бе да не позволяват за тях, често споменаваните качества като героизъм, себеотрицание и храброст, които са притежавали Ботев, Луков, Жеков и Минев, да се превърнат просто в празни думи. А да ги възприемат живо, като нещо към което да се стремят и към което да водят действията им. Втория призив бе да не гледат на историята и личностите на героите ни, като нещо далечно и откъснато от съвремието ни, а да са със съзнанието, че са част от историческия процес и с действията си трябва да се стремят да са достойни наследници на нашите предци. Защото това е една от целите на предаването на пламъка на родолюбието.

В края на събитието говори и водача на софийската структура на БНС - Пламен Димитров. Той подчерта, колко пряка е приемствеността между поколенията националисти и как тя не е просто предаване на абстрактни идеи, а е живо и директно общуване между всяка генерация. Това бе илюстрирано с примери, започващи от това, как поколението на национал-революционерите повлиява следващото - ген. Христо Луков е син на най-младият опълченец на Шипка, докато ген. Никола Жеков служи заедно с много от герои от национално освободителните борби. Те двамата, на свой ред, подкрепят новата генерация български националисти в лицето на младежите създали Съюза на българските национални легиони. А един от най-видните членове на СБНЛ е Илия Минев. Луковмарш като събитие, започва след като младежи от БНС посещават панихида в памет на ген. Луков, организирана от стари легионери, оцелели от ада на комунистическите лагери. Някой от тези легионери дори се вливат в редиците на новата родолюбива организация, а други и техни наследници и съмишленици и до днес посещават марша. По този начин щафетата е вече предадена на нашето поколение и от личните ни усилия зависи, дали ще се окажем достойни наследници на предците ни.

След това слово, присъстващите поднесоха цветя пред паметника на Илия Минев и паднаха на колене, за да почетат героите. С това и церемонията завърши.

Тази така важна за българският национализъм дата ежегодно ни напомня, че историята е нещо живо, което ние оформяме всеки ден, чрез всяко свое лично действие или чрез общите ни усилия. Вече над 20 години от БНС се стремим не просто да поддържаме паметта за героите ни, но и да се борим според силите си за по-доброто бъдеще на нашия народ. Затова и тази година, на 25 февруари, отново ще излезем на улиците в столицата ни, за да почетем делото на генерал Луков и плеядата български герои, отдали живота си за нас.