Над 600 родолюбци от цяла България, както и десетки гости от Европа, отбелязаха за девети пореден път в София годишнината от подлото убийство на генерал Христо Луков. Стотици граждани от всички възрасти изпълниха пространството пред пилоните в късния следобед на 12-ти февруари, от където по-късно в стройни редици се отправиха към паметника на Незнайния войн и и след това към къщата, където е живял и където бива убит в гръб пред очите на дъщеря му генерала. По-рано същия ден беше отслужена панахида в параклиса на Мемориалния комплекс на жертвите на комунизма, намиращ се в градинката на НДК. За жалост червените наследници на някогашните убийци отново показаха човеконенавистния си характер, така присъщ за комунистическата идеология, която изповядват, издрасквайки паметните плочи и целия параклис с абсурдни лозунги и петолъчки.

Въпреки тази провокация и очернящата кампания през седмицата, възпоменанието за генерал Христо Луков тази година беше най-мащабното в историята на проявата и по традиция протече без каквито и да е инциденти, за което благодарим на всички участници, както и на хората отговарящи за охраната. Огромната колона с факли по бул. „Витоша” в началото на маршрута предизвикваше възхищение и радостни възгласи в минувачите, които открито аплодираха националистите и гордо отбелязваха: „България е жива!”. Естествено подобна мирна демонстрация на национална воля и достойнство няма как да бъде в интерес на враговете на България, затова и нямаше много медии. След като проявата мина без проблеми и без никакви опити за противопоставяне от страна на виртуалните герои разпращащи декларации, беше ясно,  че все нещо трябва да се измисли, за да звучат правдоподобно всичките глупости, които бяха изприказвани и изписани през седмицата. За това не ни изненада, че по-късно в няколко статии отново имаше брътвежи за „нео-нацизъм”, „расизъм” и „хитлеризъм”. Термини, които нямат нищо общо с нашата проява и с нашия мироглед. Всеки, присъствал поне веднъж на проявата, може сам да си направи сметка до колко подобни обвинения имат общо с реалността. Цинично е например, че драскачи, които през живота си никога не са идвали на „Луковмарш” ни обвиняват в „расизъм”, без да знаят, че по традиция вече няколко години на проявата има и делегация от представители на няколко арабски организации, които също отдават своята почит към героя генерал Луков. Странно нали? Какво биха правили при нас хора от друга народност, друг етнос и друга раса, ако наистина бяхме „расисти”, „хитлеристи” и прочие митични създания и чудовища? Търсещи евтина сензация писарушки от знайни и незнайни медии дори си позволиха да обиждат нашите гости от Германия, обявявайки знамето, което носят, че било „хитлеристко”. В случай, че тези „журналисти” поне малко се придържаха към етичния кодекс, който би трябвало да съблюдават, то те щяха да си направят труда да проверят кое точно знаме носеха младите патриоти от Германия, дошли да сведат глава пред подвига на генерала. Естествено, когато човек има за цел само да предизвиква скандали и да търси под вола теле, няма значение какви са реалните факти. Любопитното в случая обаче е, че старото германско знаме, носено от гостите ни от Германия вчера е ползвано от тяхната държава в периода на Ваймарската република (демократичният строй предшестващ режима на Хитлер). Нещо повече. Употребата на въпросното знаме е забранена от същия този Хитлер, комуто уж се възхищавали младежите вчера. Всеки сам може да си направи сметка до колко обективни и изобщо запознати с каквото и да е са нашите медийни експерти по сензациите. Ние обаче великодушно им прощаваме и им пожелаваме да залагат над стратегиите си по-добре до догодина, когато ще почетем за десети път генерал Христо Луков с още повече участници от цяла България и Европа.

+++ Подготовката +++ След успешните пропагандни акции от миналата година, през тази действията на активистите целяха да достигнат до още повече хора в още повече градове, а основна целева група бяха подрастващите. Стотици училища в цялата страна осъмнаха с лепенки за ген. Христо Луков, а улиците покрай тях масово бяха изпъстрени с лика му и адреса на страницата ни. Веднъж събуден, интересът на учениците беше трайно прикован и чрез множеството раздавания на листовки и установената по този начин директна връзка. Сравнително ново тази година беше и желанието на Столична община да саботира проявата ни чрез промяна на маршрута и ограничение относно броя на факлите, които обаче в последствие бяха преодолени благодарение на доводите ни и добрата ни работа през годините. За първа година към името на мероприятието добавихме и лозунга „Ден на Националната съпротива”, с което искахме да подчертаем, че 13-ти февруари е не просто ден, в който почитаме ген. Луков, а трябва да се превърне и в нещо още по-специално! Ден, в който всички националисти в България трябва да излезнат и заедно да демонстрират силата на движението и волята ни да се преборим с враговете на България. Ние разбира сме наясно, че налагането на този символ ще отнеме поне няколко години, но началото е поставено! Като организатори на проявата е редно да благодарим на всички идеалисти, които показаха, че истинският активизъм е на улицата, а не пред компютъра! Благодарим на тези, които раздаваха материали за ген. Луков, вместо да кроят планове за дребни интриги и нови раздори сред така или иначе достатъчно разделената Национална съпротива. Благодарим и на онези достойни наши съратници, които пазиха плочата на ген. Луков от посегателство подобно на онова от миналата година, когато страхливи червени плъхове хвърлиха боя по нея.

+++ Възпоменателното шествие +++ За втора година проявата ни стартира от кръстовището на бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”, като този път на нея имаше над 600 националисти от страната и чужбина. Би било излишно да изброяваме какви бяха всички те по отделно, защото важното е, че въпреки организационните, партийни, клубни и други принципни различия, в този ден те бяха обединени от желанието да почетат паметта на ген. Христо Луков. Въпреки лошото време и обичайното състояние на улиците след снеговалеж, стотици граждани и гости на столицата наблюдаваха с интерес колоната с факли, знамена и трансперанти, която се движеше бавно по централните улици. Пред паметника на Незнайния войн по традиция се състоя първата церемония, на която говориха представители на чуждестранните делегации от Румъния, Италия, Испания и Палестина, които изразиха своето преклонение пред образа на ген. Луков и своята солидарност с Българските националисти! По-късно реч произнесе Симеон Костадинов от БНС-София, който запозна присъстващите с интересни факти за живота и делото на генерала. Благодарствени думи отправи и доскорошния лидер на БНС Боян Расате, което обаче доведе до известни реакции от страна на част от присъстващите. След това шествието продължи към родната къща на ген. Луков, която за жалост е и негово лобно място, защото именно на нейния праг смъртта го застига от подлата ръка на Виолета Якова – червена терористка от комунистическата партия. Първи там говори Ивайло Колев от „Кръв и чест”, а след него думата взеха Борис Накев от Сливен и Александър Борисов от Варна. За жалост и двамата последни оратори, освен добри думи за ген. Луков намесиха в речите си и един вътрешноорганизационен конфликт, което ние, като организатори, макар и от БНС, не можем да приемем за допустимо! Проблемите на никоя организация, а още по-малко пък междуличностните проблеми на хора от нея, не може и не трябва да намират израз по време на една възпоменателна проява като тази за ген. Луков, защото по този начин радваме само враговете си! Принципно ние изобщо нямахме желание даже да коментираме въпросните събития, но бяхме принудени от появилите се в интернет няколко „репортажа”, в които основен акцент се поставяше не на положителните страни и на самото възпоменание, а на конфликта, чийто характер със сигурност не касаеше по-голямата част от посетителите, които бяха дошли да почетат ген. Луков, а не заради това да плюят или хвалят Боян Расате! Проявата по традиция беше закрита с изпълнението на Националния химн и поднасянето на венец пред паметната плоча на къщата.

+++ Заключение +++ В идните седмици ние внимателно ще преценим плюсовете и минусите около Луковмарш 2010, защото нашата цел е проявата да става все по-добре организирана и дисциплинирана от година на година, за да привличаме още повече гости от страната и чужбина, чрез което паметта на ген. Христо Луков да бъде почитана по един наистина достоен начин. Благодарим отново на всички националисти, които помогнаха по един или друг начин за провеждането на Луковмарш 2010! Вие сте тези, които доказаха, че тази проява действително е една от малкото, на която наистина всички са добре дошли – без значение коя организация, коя партия или кой футболен клуб представляват! Нека се срещнем отново през 2011-та и нека бъдем многократно повече, защото заветът на ген. Луков е и остава наш дълг!