Защо наистина е толкова важно да сме отново заедно на поредния Луковмарш? Няма как да отговорим на този въпрос, без да кажем каква е самата му същност. Луковмарш безспорно е ден за почит на един изключителен български герой – събитие, което възкреси паметта за генерал Христо Луков и отново оживи духа му. И благодарение на този дух, маршът отдавна се превърна в нещо много повече от едно възпоменание. Луковмарш е живо, национално единение. Това е едно събитие, което успява да събере хора, организации и групи, които може и да имат някакви различия помежду си, но в този ден те остават на заден план, отстъпвайки място на националния идеал, олицетворяван от Генерала. Голямата част от участниците са предимно младежи, което е и едно от най-положителните неща на марша, защото младите са бъдещето. Няма да е преувеличено, ако кажем, че това е най-будната част от младото поколение. Но на Луковмарш има хора от вякакви възрасти, хора с различен социален статус, хора с различни професии. От студенти и ученици в горните класове, през работници, хора със собствен бизнес, инжинери, адвокати, лекари, ИТ специалисти, офицери от запаса, родители с децата си, дори свещеници. Луковмарш е като един умален вариант на това, какво може да бъде нацията ни, обединена от дух на родолюбие и сплотена от националния идеал. Който е присъствал на Луковмарш е усещал това толкова осезаемо чувство на единство, това усещане за общност в плния смисъл на думата. Луковмарш е триумф на силната воля, на упоритостта и на здравата и постоянна работа. Едно събитие започнало, като малко поклонение на едва 15 човека, пред паметта на един почти забравен герой. Събитие, събиращо днес хиляди родолюбиви и будни българи. Събитие, което продължава да се провежда въпреки неистовите усилия на враговете на народа ни, да ни спрат. Мрежа от чуждестранни агенти и подопечните им НПО-та с огромен финансов ресурс, наследниците на терористичната организация БКП, държащи все още сериозен властови ресурс, платени журналисти и обикновени лумпени - всички те от години леят помия и надигат вой срещу Луковмарш, без да се сквернят да хвърлят кал и по името на Генерала. Но въпреки това, въпреки незаконните, репресивни действия на властите в лицето на Столична община, Луковмарш го има. И става все по популярен. Защото волята на участниците е по-силна от клеветите и репресиите. Защото реда и дисциплината, които сами си налагат и спазват, всява респект и доказва, колко силен народ сме, когато сме единни. Луковмарш е символ на всичко, което можем да постигнем като нация. И един от най-силните аргументи за това е чуждестранното присъствие. Делегации от десетки европейски държави са идвали през годините, за да окажат почит и да покажат уважение, към духа и подвига на генерал Луков. Но и към хората, които поддържат жив този дух. Хората, които показват, че с твърдост и решителност ще отстояват националната си памет, идентичност и не ще позволят на никоя чужда сила да им налага волята си. Защото това са качествата, които предизвикват уважение към народа ни от страна на всеки чужденец, а не жалкото, угодническо и лакейско поведение на политическата класа у нас. Това е начина да се печелят истински съюзници в цяла Европа. Някога личността на генерал Луков се бе превърнала в обединителната сила, която сплотяваше националното движение в България и бе на път да го обедини в единна сила. Днес духът на Генерала, отново обединява здравите национални сили. Ние заедно извоювахме всичко това. И бъдете сигурни - заедно можем да направим много повече. За това, нека с дружни сили да се борим за онази цветуща България, за която се бореше и генерал Луков, напътствани от неговия дух!

Пишем тази статия, защото последните години около провеждането на Луковмарш в медиите, а и от институциите, излиза много невярна и подвеждаща информация относно това дали Луковамарш е забранен, дали е разрешен и въобще какъв му е правния статут. Сигурни сме, че с този текст ще отговорим на множеството въпроси, които сте ни задавали през годините, а и ни задавате сега и ще внесем яснота по този въпрос. Да започнем от там, каква е всъщност законовата база в България за организирането на мероприятие като Луковмарш. Тя е уредена със „Закона за събранията, митингите и манифестациите“. Според този закон, режима за организиране на публично мероприятие на открито е заявителен, а не разрешителен. Това означава, че трябва просто да заявите какво и къде ще правите, а не да искате разрешение за такова, защото никой не може да ви го даде. Заявлението става писмено в съответната община, не по-малко от 48 часа преди провеждането му. И ние, като организатори на Луковмарш, спазваме този член от закона, като заявяваме марша не няколко дни преди провеждането му, а няколко месеца по-рано. Така Столична община много добре знае кога и къде възнамеряваме да го проведем. Закона разбира се дава право на съответния кмет на община да забрани даденото мероприятие. Но това не може да стане самоволно, а само ако са изпълнени някои от четирите условия в чл. 12.(2) от закона. И то, забележете, до 24 часа след заявяването на проявата. До ден днешен Луковмарш никога не е бил забраняван по този член, защото никога не е отговарял на условията за това. По този начин отговаряме на първия мит, разпространяван от медиите, че Луковмарш е забраняван от Столична община. Йорданка Фандъкова съвсем съзнателно никога не се е възползвала от това си право, защото един такъв неин акт, може веднага да се атакува в съда, и е сигурно, че той ще отмени една такава заповед за забрана. Какво се случва обаче обикновено в дните преди шествието, когато за журналистите темата стана актуална и интересна и те подтикнати от клеветническите писма и декларации на кохортата от неправителствени и леви организации, политически партии и чужди посолства, с искане за забрана на Луковмарш, насочат микрофоните към кметицата и я запитат дали ще изпълни това желание на антибългарските кръгове. В този момент тя демонстрира познатата си безхарактерност и мекушавост, с която като цяло управлява града и смотолевя нещо от сорта „Аз няма да съгласувам това шествие, а само поднасянето на венци и цветя пред къщата на ген. Луков“. Безхаберните журналисти, без да задават допълнителни въпроси, веднага интерпретират това като забрана на марша (а и това е целта на Фандъкова) и разпространяват новината чрез медиите си. Така от една страна кмета си измива ръцете пред кръговете, които искат забрана на Луковмарш, от друга не нарушава в този момент закона, защото не е издала на практика заповед за забраната му, а от трета по този начин много хора се отказват или демотивират да присъстват на шествието, защото вярват на разпространената информация. Но какво всъщност се крие зад думите „не съгласувам“ на градоначалника. С две думи: абсолютно нищо! В горепосочения закон никъде не съществува думата „съгласуване“ и никъде не е дадено правото на кмета на съгласува или не едно мероприятие. Кметът единствено има право, според закона, да предложи друг маршрут, ако прецени по някаква основателна причина, че този не е уместен. Но Фандъкова никога не е правила това. Или с други думи, писмото, което тя праща до нас, за да ни уведоми, че мероприятието е „не съгласувано“, не означава абсолютно нищо и не ни ангажира по никакъв начин. И тя знае това много добре. Но както казахме, съзнателно се опитва да заблуди журналистите, а от там и широката общественост. Съобразно всичко написано до тук, ние всяка година се събираме на законно заявения начален пункт на шествието. През последните години в 17:30 часа, когато е обявено, че трябва да започне шествието, уж от общината дотичва един чиновник, който ни връчва заповед от Йорданка Фандъкова, с която тя прекратява мероприятието. По закон тя има такова право, когато то „не се организира или не се провежда при условията и по реда, установени с този закон.“ (Чл. 13 от Закона за СММ). И тук идва най-абсурдното, причината, с която се прекратява Луковмарш е, че са забелязани от полицията лица, които са регистрирани за правонарушения по време на спортни прояви и лица, които са в нетрезво състояние. За всичко това, Фандъкова е била уведомена с писмо от началника на СДВР. Нека обясним как трябва да се случило всичко това, за да се стигне до тази заповед. Тъй като марша е обявен за 17:30  часа, се предполага че първите хора трябва да са се появили на началния пункт около 17 часа. По това време полицаите на място трябва да са проверили въпросните лица, включително в архивите на МВР, за да установят, техните минали правонарушения. След това да докладват тази информация на своите началници, които да я докладват на шефа на СДВР. Той, по една случайност, да е на работа събота в 17 часа. След като се запознае с тази информация, да напише писмо до Йорданка Фандъкова, с това, което е установена и да й го изпрати. След това тя трябва да го получи (не се съмнявате, че и тя по една случайност събота вечерта е на работа). След като анализира информацията от писмото от СДВР, да реши, че това е основателна причина да се прекрати мероприятието и да напише съответната заповед за това. След това да я предаде на чиновник, който да я донесе при нас пред НДК. И цялата тази процедура трябва да отнеме всичко на всичко 30 минути ... Както се казваше в една реклама „И един мармот завива станиола“. На всички ни е ясно, че тази заповед е написана още миналия ден и не се базира на никаква информация от МВР. В следствие на тази заповед обаче, полицията не позволява да проведем шествието си нормално, а ни разделя на групи и по този начин да стигнем до къщата на ген. Луков, където госпожа Фандъкова така благородно ни позволява да поднесем цветя. Така вече три години държавата, в лицето на Столична община, ни отнема коституционните права на събиране и свободно изразяване на мнение, с репресивни мерки, познати от тоталитарните държави. Защото заповедта за прекратяване на Луковмарш е абсолютно незаконна. И това няма значение дали е възможно да се случи гореизложената процедура за 30 минути или не. Дори и да е възможно и информацията да е вярна, и благодарение на телепортация да се случило всичко това за този времеви период, по никакъв начин това не дава право на столичния кмет да забранява шествието. Най-малкото защото никъде в закона няма упомената забрана на масови мероприятие да присъстват хора, които по някакъв начин в предишен период за нарушили закона. За пияни хора дори няма нужда да се коментира, защото всеки, присъствал поне веднъж на Луковмарш, знае че организаторите не само не допускат видимо пияни участници, но и такива, които консумират алкохол, без да са пияни. Поради всичко изброено до тук, след марша миналата година, решихме че не може да позволяваме повече държавните институции по този начин да са се гаврят с нас и с паметта на ген. Луков, и пуснахме жалба в съда срещу заповедта на кмета. Административния съд в София, след като разгледа нашата жалба, взе логичното решение да отмени заповедта на Фандъкова или с други думи да я обяви за незаконна. Столична община обжалва това решение пред Върховния административен съд, но без да предоставя никакви нови доказателства в своя полза и следователно очакваме ВАС да потвърди решението на първоинстанционния съд съвсем скоро. Тук всеки би си помислил, че Столична община ще капитулира, в усилията си, неправомерно да попречи на провеждането на едно абсолютно законосъобразно заявено мероприятие. Но вместо да мислят как да решават безкрайните проблеми на Столицата, които след топенето на снеговете са още по-видими, те умуват как отнова да нарушат закона,  за да не проведем Луковмарш, както е предвидено. Това ни бе намекнато на срещу между нас, като организатори, полицаи от СДВР и представители на общината. Наглостта на тези, облечени във власт престъпници, минава всякакви граници, дори и за този абсурдистан, който в момента представлява българската държава. Но ние не смятаме да гледаме безучастно и да се примиряваме с това положение. Затова в петък, 17 февруари, от 13 часа организираме протест пред Столична община, на който ще изразим явно и шумно нашето мнение относно репресивните мерки спрямо Луковмарш. Надяваме се да бъдем подкрепени и от всеки честен и достоен българин. Защото действията на Столична община не са просто атака срещу ген. Луков и нас като организатори, те са атака срещу българския национализъм като цяло, защото зад тях стоят същите зли сили, които убиха и Генерала преди 74 години.

И тази година не изневерихме на традицията и създадохме рекламни лепенки с уникален дизайн за предстоящия Луковмарш. Всяка година те са един от основните пропагандни материали, който използваме в рекламната кампания, която предшества марша. През годините по улиците на почти всички големи, а и по-малки градове, се появяваха, в седмиците преди Луковмарш, стикери с лика ген. Луков. Благодаря на активната подкрепа от организации, неформални групи и отделни националисти от всички краища на нашето Отечество, информация за шествието и Генерала достига до максимален брой наши сънародници. И тази година първите пакети с лепенки заминаха вече за местата, където ще бъдат разпространявани. Ако и ти искаш да помогнеш за общата кауза и да включиш по този начин в тазгодишната кампания, може да поръчаш лепенки на нашата електронна поща info@lukovmarsh.info или с лично съобщение в нашата Фейсбук страница. Цената е 6 лв. за 100 броя лепенки, а размера им е 11 х 7,5 см. Побързайте с поръчките, защото опита от минали години показва, че стикерите свършват за по-малко от седмица.

На 6-и януари по традиция открихме кампанията за тазгодишния Луковмарш. Тази символна дата е вплела, сякаш нарочно съдбите на трима български герои, за да ни покаже приемствеността между три поколения националисти. Делото на националното освобождение, чиито ярък представител е Ботев, вдъхновява героите на национално-обединителните войни, сред които блести генерал Луков. Неговата личност, на свой ред, става пример за подражание на младите легионери, като бележития Илия Минев, на които ще се падне тежката участ да опазят българщината в мрачните дни на чужда окупация и безродна комунистическа диктатура. Какъв по-подходящ ден да сложим началото на поредната кампания, предшестваща Луковмарш - превърнал се не само в символ на почит към изключителния герой - ген. Христо Луков, но и в символ на борбата на съвременните български националисти. Не случайно именно Луковмарш е и ежегодния повод, всички врагове на народа ни да нададат вой в един глас срещу нас. На скромната вечерна церемония в снежна София, провела се на паметниците на Христо Ботев и Илия Минев, пламнаха и първите факли, които като искри, предзнаменуват огненото море, което ще озари столичните улици на 18 февруари. Като знак на почит към нашите предци и като ярко напомняне на техните завети, избрахме легионерският лозунг "Борба - Жертви - Дела" за надслов на Луковмарш 2017. Още в навечерието на кампанията се очертава, борбата тази година да е по-тежка от всякога, но ние сме уверени, че с дружни усилия, отново ще извоюваме победа над враговете на народа ни!

Вече е черно на бяло - заповедта на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова, с която тя прекрати тазгодишния Луковмарш при неговото започване и с която значително ни затрудни с провеждането му, е била абсолютно незаконосъобразна и беше отменена с решение на Административен съд - София град.   Още в деня след Луковмарш 2016 ние заявихме публично, че този път Столична община брутално прекали с опитите си да саботира нашето напълно законно мероприятие и това ни принуждава да потърсим в съда защита на нашите конституционни права. Всъщност това не беше първата година, в която от Столична община прекратяват Луковмарш с абсолютно изсмукани от пръстите и неясни мотиви. За трето година вече кмета на София Йорданка Фандъкова се поддава на натиска на шепа ревльовци, за които Луковмарш и ген. Луков са трън в очите, и в противоречие на Закона за събранията, митингите и манифестациите, ни възпира от нашето конституционно право свободно да се събираме и да изразяваме мнение и нашето човешко право като българи, да почетем паметта на един наш голям герой. Безгръбначието и сервилността на лелята от ул. "Московска" са добре известни на всеки и видими през целия период на нейното управление като кмет на София. А и тя явно си е мислила, че срещу себе си има шепа дечурлига, които може да финтира с една и съща заповед всяка година, в която се позовава на някакви мними лица в нетрезво състояние и такива, които в "предишен период са участвали в спортни мероприятия" (все едно е престъпление на отидеш като зрител на спортно мероприятие). Съвсем удобно всяка година тази информация и е уж предоставена от МВР, които със скоростта на светлината са успели да установят тези лица, да систематизират информацията за тях, да я изпратят до Директора на СДВР, той да напише писмо до Фандъкова, да и го изпрати, тя да го получи и да се запознае с него и съответно да напише заповедта за прекратяване, която да ни бъде донесена до НДК от сградата на Столична община. И това всичко за има, няма 30 минути. Е да, ама не! Тази година номера не мина точно както очакваше лелята и нейните кукловоди. След като пуснахме жалба срещу тази заповед, беше насрочено дело в софийския административен съд. На първото заседание от Столична община не само че не си направиха труда да изпратят представител, но и не предоставиха изисканото от съда писмо на СДВР, на която се позовава кметицата, за да прекрати Луковмарш. Беше насрочено второ заседание на съда, на което се повтори същата сценка. Фандъкова и подопечните и служители на СО продължиха да се крият като шумкари преди 9-ти септември и да не предоставят заветното писмо. В същото време ние предоставихме всички нужни доказателства, с които да покажем, че Луковмарш се е провеждал през последните 13 години без никакви инциденти и правонарушения и при всички изисквания на закона. Така на съдебния състав не остана никакъв друг избор, освен да излезе с решение, с което отменя заповедта на Йорданка Фандъкова. И не само това. Мотивите на съдията са цели 5 страници, в които той категорично заявява, че дори и да съществува писмо на СДВР и описаните лица в него, в нетрезво състояние и такива регистрирани с правонарушения в предишни периоди, да са реални, това в никакъв случай не дава право на Фандъкова да прекрати нашето мероприятие. Освен това съдията квалифицира тази незаконосъобразна заповед не само като нарушение на нашите конституционни права, но и като нарушение на чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека, която България е ратифицирала. Много ще се запитат сега,  "и какво от това обаче?" Нали мероприятието вече е минало и ние бяхме разигравани от полицията, на базата на тази заповед? Това е така, но решението на съда на практика ще направи почти невъзможно в бъдеще Фандъкова или нейните наследници, да саботират с правни аргументи Луковмарш и неговото нормално провеждане. Най-накрая ще можем да проведем едно подобаващо на името и делото на ген. Луков факелно шествие, без да трябва да сме изложени да всевъзможни спънки и репресии. Освен това, решението е и звучен шамар по устите на кликата от платени правозащитници, антифашисти и либерали, които всяка година преди Луковмарш, по стар сталинистки модел, призовават за забрана на шествието. Не един път сме го казвали, но ще го повторим още веднъж - няма сила на света, която да ни спре да почитаме паметта на ген. Христо Луков и да следваме неговия завет. Днешното решение на съда е още едно потвърждение за това. Затова софийските улици ще бъдат озарени от факли и следващата, и по-следващата година и така всяка следваща година, докато крачат още българи по тази земя, защото НАШЕТО ДЕЛО Е ПРАВО! Цялото решение на Административен съд - София град може да прочетете ТУК.

Завърши тазгодишната обиколка на България, част от кампанията за популяризиране на личността на ген. Христо Луков. Лекции за живота и делото на този изключителен български герой бяха изнесени в осем града на Родината. В това отношение, това бе и най-голямата до момента обиколка. За три седмици успяхме да проведем срещи в Бургас, Стара Загора, Пловдив, Костинброд, Варна, Ловеч, Благоевград и Разлог. Срещнахме се както със стари съратници, така и с нови приятели. С всички тях сътрудничеството ни тепърва ще се разраства. В някой от градовете за пръв път проведохме подобна лекция. На всякъде бяхме посрещнати много радушно и с голям интерес. А най-хубавото е, че основно будни млади хора посетиха сбирките. Самата лекция, подготвена от Пламен Димитров, който е и комендант на Луковмарш, бе интересна дори за тези, които са запознати с живота и делото на Генерала. От една страна бяха включени нови и интересни факти, открити на скоро. От друга, вече известни моменти и събития бяха разгледани под един нов ъгъл, даващ по-пълна и ясна картина за величието на образа на Христо Луков. Като цяло има голям интерес и желание лекции да се проведат и в други градове, но за тази година няма да успеем да посетим повече, тъй като наближаващия марш налага да насочим усилията си към други дейности. Ако обаче желаете следващата година да проведем такава среща и във вашето населено място, може да се свържете с нас предварително, за да ви имаме предвид. Единственото условие е да осигурите зала и да организирате минимален брой посетители. Благодарим много на всички родолюбиви българи, които ни съдействаха, за да направим тази обиколка!

Недраги „другарю” Миков, Не мислите ли, че не е редно да се произнасяте и то толкова тежко по теми, които не разбирате и явно не познавате. Факт е, че вие и мнозина от вашите съпартийци, дори бихме могли спокойно да заявим, че става въпрос вече за няколко поколения паразити, изградихте не само кариера, ами и цял един охолен живот около играта на думи с понятия и размахването на сопата с „фашизма”, но „другарю”, спрете се! Оставете фашизма, Третият райх и всички останали високопарни слова в ерата преди 10-ти ноември. Българският народ им се наслуша до краен предел от нечистоплътните ви усти повече от 45 години. Време е да смените плочата, макар да е ясно, че не вие, а някой ваш сътрудник е съчинил декларацията по повод вчерашната дата, но все пак толкова ли няма някой искрен човек около вас, който да ви препоръча преди да се изказвате, да използвате услугите на логопед? Тогава ще остане само абсурдното в изказванията ви, но за сметка на това няма да бъдат комични и да будите насмешка. Защо за разнообразие поне веднъж не изневерите на антибългарската си същност и не спрете да плюете един безспорно доказан български герой, какъвто е генерал Христо Луков? Не, не казваме да се извините, защото знаем, че вие и другарите ви „поемате вината с мезета”. Няма как да си помислим, че сте способни на нещо човешко. Говорим за друго. Защо не оставите паметта му на мира, след като имахте толкова години свобода да очерняте и опитвате да заличите образа му? Защо вместо да замълчите, като представител на същата човеконенавистна идеология и партия, от чиито редици излезнаха физическите убийци на генерала, вие продължавате с евтина демагогия и манипулация да се опитвате да очерняте един герой? Би трябвало да ви е ясно, че след като 45 години не успяхте да го заличите, то и сега, и конкретно вие ще се окажете едно малко джудже пред него, което след още 45 години никой няма да помни, докато генерал Луков и спомените за него ще бъдат вечни! Защо изобщо се занимавате с героите на България, а не се занимаете за разнообразие с „героите” в собствената си партия, като например „другаря” Иван Евстатиев? Виден ваш съмишленик (видно от прикачените снимки) , който вие години наред лансирате и подкрепяте, въпреки че за никой не са тайна афинитетите му. Все пак всички си спомняме, че още през 2004-та година името му беше замесено в скандал с проститутки, които са нямали 18 години. Последните дни пък надали остана човек, който да не е чул за поредния „подвиг” на този стожер на комунистическо-социалистическата партия, който в момента е в ареста с няколко обвинения , кое от кое по-гнусно. Защо не се изкажете по този въпрос? Защо не чуем от вас коментар и заклеймяване на действията на другаря ви Евстатиев? Може би, защото дори и след тези тежки обвинения, за вас и вашите съпартийци няма проблем да отидат да го защитават, като адвокати в предстоящия процес са му бивш и настоящ общински съветник от вашата партия в Пазарджик? Редно ли е тогава, такива персони, като вас и съпартийците ви изобщо да си позволяват да цапат името на генерал Луков, като го изричат и споменават под каквато и да е форма? Оставете генерал Луков на мира, оставете „Луковмарш” на мира, оправете се първо със собствената си партия и нагона на членовете й. Разбираме, че ви е проблем, че хиляди българи започват да проглеждат и виждат, че в славната ни история и герои  могат да открият пример, който да ни послужи, за да спасим родината си и днес. Разбираме, че бихте предпочели тези българи да са заслепени пионки, които подобно на вас и вашият съмнителен приятел Евстатиев да се кланят на чужди „герои”, като маршал Жуков, но „другарю” Миков, тук не е Москва и ние не сме руснаци. Също така не сме американци, нито германци. Ние сме българи и искаме да почитаме нашите си герои. Българските герои! Затова на вас оставяме Жуков и извращенията, които са на такава почит в партията ви, а за себе си искаме само едно – правото достойно да почетем Генерала! Така, както той го заслужава!  Само внимавайте, защото ако продължите да толерирате подобно държание със собствените си симпатизанти, то те ще избягат, а ако „другаря” Евстатиев получи присъдата, която заслужава, скоро ще ви се наложи да водите монолози сам самичък с бюста на Жуков в Стрелча.

Публикуваме интервю, което взехме от германската рок група Либертин, която миналата година написа песен в чест на ген. Христо Луков. В него ще научите интересни неща за групата, какво ги е мотивирало да напишат песен за този български герой, какво мислят за Луковмарш и българските националисти и още много други интересни неща. - Разкажете ни първо малко за вашата група? От кога съществува, какъв стил свирите, колко албума имате издадени досега? Здравейте и поздрави за България! Групата съществува от 2008 година и от тогава доста от членовете й са се сменили. Единственият член на групата, който от тогава до днес е неин член е Пийт, който от началото беше на барабаните, а сега забива на китарата и дори понякога се пробва да пее. Не мога да определя точно нашия стил, тоест не мога да спря върху един. Свирим това, за което имам настроение. Понякога по-бързи акорди, понякога по-бавни. Но най-общо мога да го определя като Рок, с Хардкор и Пънк примеси. Досега имам издадени два самостоятелни албума и няколко отделни песни, които са издадени в сборни албуми с други групи, издадени по повод на някои демонстрации или кампании. - Знаем че текстовете на вашите песни са основна с политическа, историческа и социално-критична насоченост. За какво пеете най-вече в вашите песни? Да, това е най-често нашата тематика. Ние винаги сме се разбирали като политическа група и сме гледали на музиката като на средство да изразим нашите мисли. Затова и повечето текстове са посветени на тези теми. Но не сме решили да се ограничаваме само до тях. Например в нашия нов албум ще пеем и за други неща. - В България станахте известни с песента, която написахте за ген. Христо Луков. Какво ви накара да напишете тази песен? Хм, какво ни накара ли? Аз (Пийт) съм бил няколко пъти в България и съм участвал в Луковмарш. Харесва ми вашия национален характер и винаги съм се чувствал много приятно при вас. Към това трябва да бъдат добавени и причините и обстоятелствата, при които е бил убит Генерала. Много групи са писали песни за различни европейски герои. От там се вдъхновихме и ние се видя нормално да направим песен за един български герой. - Част от членовете на вашата група са идвали в България специално за Луковмарш. Какво е вашето впечатление от шествието? За първи път участвах в марша през 2009 година. Беше много вълнуващо и впечатляващо да бъда и заедно с вас да взема участвие в това мероприятие. От тогава мисля че съм бил 4 пъти. И все пък наново се радвам, че съм част от това и ми е приятно как толкова хора се борят срещу забравата. Народ, който пази паметта за своите герои, има и бъдеще! - Какво мислите за националното движение в България и какви са приликите и разликите с Германия? Досега не съм успял да забележа някакви големи разлики. Но това, което със сигурност ми прави впечатление е, че при вас почти няма антифашисти. Иначе е почти както на всички други места. Има субкултурни хора, такива които са обвързани с някои партии или организации, а и свободни активисти. Но доколкото мога да преценя, повече работите заедно и държите един на друг, което е добре. - Искате ли да кажете още нещо на български националисти, които тази години за 13 път ще излязат на софийските улици, за да почетат ген. Луков? Не се оставяйте да ви отнемат правото да мислите свободно и да говорите свободно. Не се оставяйте да бъдете заслепени от Запада и неговата деградация, а запазете вашия манталитет. В противен случай живота ви ще се превърне във всяко отношение като клетка с златни решетки. Поздрави и до скоро!

Всяка година Луковмарш преминава под различен девиз, свързан с духа на проявата. През 2016-а маршът ще премине под надслов "Пламъкът е в теб!". Смисълът вложен в тези думи е дълбок. През последните години се превърна в традиция, на официалното откриване на кампанията за Луковмарш на 6-и януари (деня, в който е роден Генерала), да почитаме и други двама български герои, чиято съдба е обвързана с тази дата. Тогава е роден и Христо Ботев, тогава напуска този свят Илия Минев. Тримата са икони на три поколения български националисти. Всеки от тях - символ на своята епоха. Но това, което ги свързва е много повече от една дата. В една от предходните лекции, които организираме в страната, като част от кампанията за Луковмарш, разглеждахме подробно именно този въпрос. Христо Ботев е сред личностите, които са били вдъхновение за ген. Луков. Но и за младите легионери, които той предвожда. Те на практика поемат делото му и го надграждат. Това е видно и от речите на Генерала и от цялото писмено наследство на Легиона, но най-вече - от техните дела. След убийството на ген. Луков и след мрака, който пада от 9.IX.1944 г. с болшевишката окупация, идва и времето на едни нови герои. Те ще опазят наследството на националния дух от комунистическото мракобесие, въпреки жестокостите, които ще се стоварят върху тях. Един от най-ярките образи сред тях е Илия Минев - легионерски водач, служил под началството на ген. Луков. Оцелял след зверствата в концлагерите, само за да бъде изхвърлен в почти пълно забвение от новата стара власт след 1989 г. Отишъл си в тежка мизерия през 2000 година. Но изпълнил дългът си до край с изключително достойнство и чест. Както и неговите съратници. Именно старите легионери ни предадоха споменът за ген. Луков и делото му, който враговете на народа ни се опитаха да заличат. И почти успяха. Но както е казал Вазов: "Не се гаси туй, що не гасне". Пламъкът на българщината бе опазен през столетията от предците ни. Той бе предаван от поколение на поколение, устоявайки на бурите, избуявал най-силно, точно когато е изглеждало, че почти е угаснал. Този пламък приеха Луков и легионерите от Ботев и възрожденците. Него опазиха и съхраниха. До момента в който ни бе предаден. Днес пламъкът е в нас. Днес пламъкът е в теб. Ти, който си прозрял истината. Ти, който въпреки всичката ярост и усилия на враговете ни, ще дойдеш, за да почетеш ген. Луков. Ти носиш този пламък в себе си. От теб зависи, дали ще го съхраниш и предадеш на тези, които идват след теб. Това е светлината, която ще освети верния път. Това е хилядолетната сила на българския дух. Помни, че си потомък на горди и свободни войни и от теб зависи, дали ще поемеш по техния път или ще потънеш в забвение.

Пламъкът е в теб!