След като дълги години всички безродници и врагове на националната кауза се опитват безуспешно да провалят Луковмарш, сега враговете на българщината са измислили нещо ново, с което се надяват да заличат паметта на ген. Христо Луков и неговото дело. Днес те искат да премахнат паметната плоча, която стои върху къщата в София, където Генералът е живял и на 13 февруари 1943 г. е бил подло застрелян от комунистически терористи.

Със сигурност всеки, който поне веднъж е присъствал на Луковмарш, е виждал тази плоча, защото възпоменателното факелно шествие завършва именно пред тази къща и под плочата поднасяме венци и цветя по време на траурната церемония. Самата паметна плоча е поставена през 2005 г. с позволението и съдействието на наследниците на ген. Луков. В тази връзка интересен факт е, че на комунистическите сатрапи не им е било достатъчно, че са убили физически ген. Луков, но и народния съд допълнително, постфактум, го осъжда на смърт, с цел да бъде заграбено негово имущество, което се изразява най-вече в скромната му къща. Така неговата вдовица и дъщеря му са изгонени от дома им и той е даден на партийни галеници. Чак след промените от 1989 г. неговите наследници успяват да си върнат къщата чрез реституция и днес живеят в нея.

Но как може да бъде премахнат този единствен артефакт, който днес напомня за това кой е живял в тази къща и за подлото му убийство? Преди няколко дни председателят на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов, получи писмо от кмета на Столичния район “Оборище”. В него той го уведомява, че след възложена от него проверка е установено, че върху фасадата на къща в район “Оборище” има поставена паметна плоча на ген. Христо Луков, “с размери 30х50 см”. Но тъй като той не намирал в някакъв публичен регистър актуално разрешение за поставянето й, то изисква такова да му бъде предоставено в тридневен срок или в противен случай ще задейства процедура по премахването на плочата.

Както вече написахме, тя е поставена върху къщата през 2005 година. Тоест след цели 17 години и половина, този районен кмет изведнъж се е сеща за съществуването й и че тя според него не е поставена според изискванията на закона. Разбира се, тази инициатива на районния кмет не произлиза от желанието му да спазва стриктно нормативната уредба. Пределно ясно е, че подстрекателите на тази срамна инициатива, са същите идейни наследници на убийците на ген. Луков, които дори толкова години след смъртта му, изпадат в ужас само при споменаването на неговото име. А въпросният кмет просто услужливо се е поставил на техните услуги.

В тази връзка може би не е случайно, че кметът на район “Оборище” се казва Николай Александров и е представител на Демократична България. Той и съпартийците му обичат да се представят като антикомунисти, но явно не се притесняват да премахнат паметната плоча на една от най-емблематичните жертви на комунистическия терор преди 9 септември 1944 г. При това, поставена на къщата, в която е живял и която и днес е собственост на неговите наследници.

Тези псевдо антикомунисти вече 32 години не правят нищо, за да изчезне от София паметникът на съветската окупационна армия, която доведе на власт терористите от БКП за цели 45 години. Те нямаха и нищо против в София да бъде изграден паметник на американските пилоти, които през Втората световна война бомбардираха безмилостно жени, деца и старци в нашата столица. Но единственият монумент, който напомня за един доблестен български офицер, сражавал се храбро за родината в три войни и възродил българската армия след погрома на Ньойския диктат, представлява очевидно голям проблем и изведнъж институциите много скоростно се заемат с неговото премахване.

Но не трябва да се лъжем, че тези, които седят зад тази позорна инициатива, ще се спрат само с тази паметна плоча, ако тя бъде премахната. Свидетели сме как през последните години в някои западни държави са поругавани и разрушавани паметниците на такива фундаментални личности за историята на съответните нации, като Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и Ото фон Бисмарк. Там това се извършва основно от обезумяла тълпа леви лумпени. Поради липсата на такава у нас, безродни политици и национални предатели са се заели със същото. И както днес на мушката е ген. Луков, така утре тяхната мишена може да някой друг наш национален герой или заслужил българин. Ако не сте чули, само преди няколко дни руското външно министерство нарече в свой доклад кап. Димитър Списаревски, защитавал саможертвено небето над София, “сътрудник на фашистите”. Така че не трябва да се изненадваме ако след известно време бъде подета инициатива за премахването и на неговия паметник в столичния квартал “Дружба”.

Трябва обаче да успокоим всички, които са решили, че ние ще приемем безропотно тази гавра с паметта на ген. Луков и няма да направим нищо. Напротив! Ще използваме всички законови средства, за да спрем това кощунство. Свързали сме се с юристи, които вече работят по случая. От тук нататък ще ви уведомяваме своевременно, винаги когато има някакво развитие по този казус. Ако е нужно, ще организираме и различни форми на граждански протест, за да покажем на безродниците, че няма да позволим да се изгаврят с паметта на този български герой. Разбира се, ще се надяваме много и на вашата помощ. Очаквайте скоро информация за това как ще може да подкрепите общата кауза, за да остане тази паметна плоча на своето място. А дотогава, може да споделите тази статия, за да достигне информацията за това позорно намерение на кмета Николай Александров до възможно най-много хора.

Както ген. Христо Луков не е отстъпил нито крачка на бойното поле пред врага, защото е знаел, че защитава най-святото - своето Отечество, така и ние днес сме длъжни да не отстъпим пред тези, които искат да заличат нашата национална памет. Дължим го на Генерала, дължим го и на бъдещите поколения, на които трябва да завещаем спомена за славните ни предци.

Защо Луковмарш отново беше “забранен” от Йорданка Фандъкова? Защо бяхме принудени да направим три отделни шествия, вместо едно факелно? През последната седмица често ни биват задавани подобни въпроси. Затова в тази статия ще се опитаме да разясним как се стигна до това за първи път Луковмарш да се проведе като три отделни шествия.

На първо място трябва да стане едно нещо ясно. Фандъкова не забрани Луковмарш. Или поне не го направи на 12 февруари. Тя го беше направила на 5 април 2021 г., веднага след като бяхме заявили марша, но след наше обжалване Административен съд София-град отмени тази забрана. Решението на съда беше окончателно и съответно Луковмарш нямаше как да бъде забранен за втори път. 

След забраната Столична община се опита да ограничи нашето мероприятие до статично събиране само пред къщата, където е бил убит ген. Луков, но и тази заповед беше отменена от АССГ. Подробно описахме тази съдебна битка и публикувахме двете съдебни решения в статията “Отново спечелихме съдебната битка – Луковмарш НЕ е забранен”, която написахме преди марша.

Че съдебните решения и спазването на законите обаче не са по вкуса на кмета Фандъкова е вече широко известно. Затова въпреки недвусмислените съдебни решения и правото на наша страна, се бяхме подсигурили с резервен план за провеждането на Луковмарш. 

И както показаха събитията, бяхме познали, че и тази година Фандъкова ще погази брутално закона, само и само да изпълни желанието на една малка клика безродници и чужди агенти. Направи го по познатия начин от минали години - издаде заповед за прекратяване на мероприятието. И тук е тънкия момент, който не се разбира от много хора, които смятат, че Луковмарш е забранен. 

Законът за събранията, митингите и манифестациите дава право на даден кмет на община освен да забрани предварително едно мероприятие (чл. 12, ал. 2 от ЗСММ), което вече уточнихме, че не можеше да направи Фандъкова, но и да прекрати едно вече започнало събития (чл. 13, ал. 1 от ЗСММ). Разбира се, в закона е уточнено при какви условия може да бъде прекратено едно мероприятие: “Кметът на общината, прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон.”

Провежда ли се Луковмарш в нарушение на ЗСММ? Разбира се, че не. Казваме го не само ние, но и българския съд със своите решения. Нещо повече, на практика заповедта за прекратяване е незаконна дори само заради това, защото идва в момента, в който нашето шествие още не е започнало. Така на практика се прекратява нещо, което всъщност не се е състояло все още. Всъщност самата заповед по всяка е изготвена още на предишния ден и на самото събитие само е донесена от представител на общината. 

Законни ли са основанията за издаването на тази заповед? Абсолютно не, и отново го казваме не само ние, но и българския съд, защото в предишни години няколко пъти сме обжалвали тази административни актове и те са били отменяни. Така се случи и миналата година, когато по същия начин беше прекратен Луковмарш. Ние обжалвахме това прекратяване и то беше отменено с решение на АССГ от 04.10.2021 г. (Цялото съдебно решение може да прочетете тук). Това съдебно решение беше обжалвано от Столична община и на 20 април тази година е насрочено заседание на Върховния административен съд по това дело. Но по всяка вероятност и той ще излезе с решение в наша полза.

Сигурно се питате обаче какви са формалните основания, които са записани в заповедта на Йорданка Фандъкова за прекратяване. През годините досега те винаги са били изключително неоснователни и направо несериозни, и затова заповедите са падали в последствие в съда. Но тази година кметът на София счупи всички рекорди по абсурдност, което е явно израз на пълната безпомощност и липса на аргументи срещу Луковмарш. 

Така в заповедта тази година, освен стандартните общи приказки за това, че ще събират голям брой хора с крайнодесни възгледи, е записано като аргумент за прекратяването и това, че “предвид предстоящото откриване на пролетния полу-сезон на “Ефбет” футболна лига на територията на гр. София са проведени множество приятелски футболни срещи” и евентуално привърженици на враждуващи футболни отбори може да се включат в Луковмарш и така да застрашат обществения ред. Но забележете някои от футболните срещи на отбори с “многобройни, враждуващи фенове”, които са изброени - СФК “Царско село” срещу ФК “Марек” Дупница и ПФК “ЦСКА 1948” срещу ПФК “ЦСКА 1948 II”. Но изглежда на Фандъкова не се е задоволила с този убийствен аргумент и решила да сложи черешката на тортата от нелепост, като към приятелските футболни срещи добави и две срещи от първенствата по волейбол и баскетбол на България. 

Така заповедта за прекратяване се превръща в подигравка както с българския съд, който многократно е отменял подобни заповеди на Фандъкова, така и със самата институция на кмет на столичния град. 

Сигурни сме, че тя е напълно наясно, че нарушава закона с тази заповед и даже вероятно се подсмихва когато подписва нелепиците, изфабрикувани от някой бездарен чиновник в общината. Но тя може съвсем спокойно да си го позволи, защото знае, че ние няма как на момента да обжалваме нейното решение и че полицията услужливо ще изпълни стриктно заповедта, макар и органите на реда да са наясно, че след няколко месеца тя ще бъде отменена от съда. Може да си го позволи, защото в този случай не рискува да бъде нападната от “Спаси София”, както при поредния некадърно извършен ремонт или да отговаря на неудобни въпроси пред медиите. Напротив, за незаконосъобразните си действия тя знае, че ще бъде похвалена от целия антинационален елит в България. Включително от тези, които иначе много реват за върховенство на закона и съдебна реформа.  

Тези действия ни показват, че в борбата си за достойно почитане на един заслужил българин, ние сме абсолютно сами, срещу един многократно превъзхождащ ни с ресурсите си враг. Точно както сам е бил и Христо Луков, пред настъпващата сръбска армия през 1918 г. Но както той не е дезертирал и е останал на позиция, така и ние няма да отстъпим пред враговете на България. Затова другата годин отновоа ще им се наложи да проверяват кое напечено дерби в първенството по водна топка или кърлинг ще се играе по същото време в София, за да оправдаят прекратяването на Луковмарш.

За деветнадесета поредна година участниците в Луковмарш доказаха, че това е едно истински уникално събитие, не само за Родината ни, но и за цяла Европа, задушаваща се в хватката на либералната тирания. Защото отново триумфира силата на българския дух и отново заедно защитихме истината и отстояхме свободата, дори на тези, които не могат да го разберат. Въпреки добре синхронизирания, жесток натиск от страна на евробюрократи и американско, израелско, руско и други чужди посолства. Въпреки директното вмешателство във вътрешните ни работи от страна на глобалистки НПО-та. Въпреки срамното и жалко надупване на почти всички парламентарно представени партии, грозно и мерзко охулващи светлата памет на един от най-големите ни герои в новата ни история, призоваващи да се погази Конструкция и закони, само и само да угодят на чуждите си господари. Въпреки гнусните и абсолютно незаконни действия от страна на общината (за които същата е многократно осъждана през годините). Въпреки медийните лъжи и всякакви други мръсни номера. Въпреки всичко Луковмарш се състоя! 

Тази година възпоменанието за генерал Христо Луков събра около хиляда родолюбци от цялата страна. Специално за да ни подкрепят дойдоха и наши братя от българското землище, останало извън политическите граници на съвременна България - Македония и Западните покрайнини. Националисти от Германия, Франция и Швеция също бяха изпратили свои делегации, въпреки затрудненията заради ковид ограниченията и въпреки незаконните действия на германската полиция, опитала да спре част от делегатите да посетят България (включително и общинският съветник от град Дортмунд от партия “Десните” Матиас Дейда - случай за който ще разкажем подробно скоро). Какъв по-добър пример за обединителната сила, която притежава личността на генерал Луков? 

Участниците в марша започнаха да се събират на обявената начална точка, пред пилоните на НДК, още от 17:00 часа. Началото на събитието бе открито по план, малко след 17:30 с обявяване на правилата. Последва реч на Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС и комендант на проявата през предходни години. След него въздействащо слово държа Борис-Михаил попТодоров - един от най-младите членове в редиците на БНС. Веднага след речите обаче стана ясно, че Столична община няма да изневери на доказано незаконната си практика и отново излезе със заповед за прекратяване на започнало мероприятие (макар буквално минути преди това представители на СО да уверяваха, че шествието ще се проведе нормално).

Разбира се, този път бяхме готови за такъв сценарии. Тъй като очаквахме именно този развой на събитията, предварително бяхме заявили три други прояви, на три различни места в София - на площада при църквата "Св. Неделя" , на площад "Славейков" и на площад "Патриарх Евтимий". Никоя от тях не бе забранена, така че нямаше какво да ни спре. Щом заповедта за прекратяване бе връчена, водачът на БНС Звездомир Андронов обяви пред присъстващите плана за действие - множеството се раздели на три колони и всяка пое към съответната локация. Благодарения на охраната и на високата самодисциплина на участниците, това стана бързо и ефективно. Така, вместо един марш, по софийските улици преминаха три шествия в памет на генерал Луков, чиито възгласи огласиха целия център на Столицата. 

Първото пое към храмът "Св. Неделя" , преминавайки по бул. "Витоша". Множеството бе посрещнато с голям интерес и симпатия от хората по оживената улица. Виждайки колоната, случайни минувачи се включваха в редиците на преминаващите националисти. Пеейки химнът на Царство България - "Шуми Марица", многолюдната процесия достигна и до първата спирка от маршрута - църквата "Св. Неделя" . Там слово пред събралите се държа Звездомир Андронов. След него шествието премина през Триъгълника на властта и се отправи към дома на ген. Луков.

Второто шествие пое по улица "Раковски" и се насочи към другата заявена зона - площад "Славейков". Името на генерал Луков отчетливо отекваше по време на похода, а за всички противници на марша звучеше скандирането: “Всичко комунисти, на съд, на съд, на съд! България поема по национален път!”. Точно когато колоната завиваше към площад Славейков, бе направен трагикомичен опит за провокация. Седем-осем леви лумпени с трудноопределим пол опитаха да излязат на пътя на националистите, истерично викайки нещо с тънки гласчета. Тази гледка стана още по-нелепа и будеща смях, когато опънаха наопаки транспарант с левичарския лозунг “No passaran”. Излишно е да отбелязваме, че преминахме, след това кратко комедийно шоу. На площад "Славейков" Пламен Димитров говори на събралите се за това какъв пример за държавник е бил Христо Луков, сравнявайки го с днешните ни политици. След словото, шествието продължи отново по ул. "Раковски" към къщата на ген. Луков.

Третото шествие се проведе по бул."Васил Левски" в посока паметника на патриарх Евтимий. То бе съпровождано от камион с озвучение, спомагащ посланията на марша да стигнат до по-голям брой хора. Изпълнените с ентусиазъм участници също изпяха химнът “Шуми Марица” по време на шествието. Когато колоните на националистите достигнаха до паметника на Васил Левски, присъстващите спряха, за да паднат на колене пред Апостола на свободата и да почетат паметта му с минута мълчание. Бе произнесена и кратка реч от Цветелин Пенков. 

Като по часовник и трите колони, всяка идваща от своя маршрут, излязоха на булевард "Дондуков", сливайки се в едно общо множество при домът на генерал Луков. Там участниците се построиха в стройни редици, със запалени факли, за да се проведе церемонията в памет на героят. Тя бе открита със слово на Тодор Щраков от младежката организация на БНС, посветено на това, колко е важно да пазим паметта за героите, която е ключ в борбата ни за по-добро бъдеще. Последва слово на Георги Добриянов, в което бе разгледана истинската същност на национализма - а именно любовта към своя народ, възприеман като по-голямо семейство. Силно и изпълнено с емоции бе посланието на Цветелин Пенков, който говори за силата на духа на българския национализъм, който ще победи и надживее всички врагове. В края на тържествената част бе поднесен венец пред паметната плоча на героя, а когато участниците паднаха на колене за минута мълчание, светлината на запалени футболни факли озари улицата. Когато присъстващите се изправиха на крака, името на генерала дълго отеква в тази паметна вечер.

За пореден път благодарим от сърце на всички вас, които дойдохте и показахте каква е силата на българския дух и какво можем да постигнем когато сме сплотени, дори срещу противник с огромна власт и влияние, пред който е клекнала цялата държава. Благодарим на нашите братя от българското землище, които специално дойдоха, за да ни подкрепят, макар те самите да водят една тежка, трудна и постоянна борба, за да могат да опазят българската си идентичност от посегателства. Благодарим и на нашите европейски съратници, които понесоха доста несгоди и неприятности, но въпреки това бяха рамо до рамо с нас. Тази сплотеност и това единство са пътят по който ще извоюваме не само бъдеще за собствения си народ, но и за европейската цивилизация, от която сме част. Благодарим!

Стана традиция в дните преди провеждането на традиционното факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, по-познато като Луковмарш, да се пише и говори как въпросното мероприятие е забранено. Основен източник на тази невярна информация е кметът на Столична Община Йорданка Фандъкова.

За да бъде максимално услужлива спрямо наглите искания за забрана на марша от страна на НПО-та, чужди посолства и ционистки организации, тя така описва ситуацията пред журналисти, че те да останат с впечатлението, че наистина Луковмарш е забранен и съответно да отразят тази новина в репортажите си. Истината обаче е съвсем друго - досега няма случай, за всички 18 години откакто се провежда това мероприятие, то да е било забранено и съдът да е потвърдил тази забрана. И това, разбира се, може съвсем лесно да бъде доказано на базата на всички съдебни решения по казуса до този момент. 

Каква е ситуацията тази година?

Тъй като очакваме и тази година да се разиграе същата сценка, в която Фандъкова да обяснява на журналистите как “Луковмарш е забранен”, ще дадем предварително информация за съдебната битка, която водим срещу Столична община в последните месеци и резултатите от нея. Така се надяваме да не позволим отново общественото мнение да бъде манипулирано по тази тема и всеки, който желае да почете ген. Христо Луков, да знае, че ще може да го направи напълно свободно и законно. 

Всяка година подготовката за предстоящия Луковмарш започва почти 12 месеца преди неговото реално провеждане. Първата стъпка, която предприемаме в тази посока е да подадем писмено уведомление до Столична община с информация за планираното от нас мероприятие, каквото е изискването на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Забележете, че изискването на закона е такова уведомление да бъде подадено минимум 3 дни преди реалното провеждане на събитието. А ние го правим между 8 и 12 месеца преди Луковмарш. Сигурни сме, че в това отношение нашето мероприятие е уникално, защото няма друго, което да бъде заявявано толкова рано. Да не говорим, че много от протестите, за които често чуваме по новините, въобще не са заявени в общината и съответно се провеждат противозаконно. Но въпреки това те са толерирани, за разлика от Луковмарш, за който се прави всичко възможно да бъде спрян.

За шествието в памет на ген. Луков през 2022 година подадохме нужното уведомление на 5 април 2021 г. Но както предишните няколко години, Йорданка Фандъкова наложи писмена забрана на мероприятието в 24-часовия срок, който и е даден от закона. Това беше напълно очаквано от нас, защото бяхме свикнали с тази процедура от предишни години. Не ни изненадаха по никакъв начин и аргументите за наложената забрана, описани в заповедта. При пълната липса на реална причина за забрана на Луковмарш, Йорданка Фандъкова отново беше принудена да си изсмуква от пръстите небивалици, като например да обсъжда как са били облечени участниците в предишни шествия и какво впечатление оставяло то в софиянци. Не липсваха и дежурните писма за алиби от СДВР и ДАНС, които отново бяхме изпратени за рекордните няколко часа след запитването за становище от Столична община. Нека после някой да твърди, че българските институции били мудни и неефективни.

Всичко написано във въпросната заповед, обаче, не кореспондираше по никакъв начин с чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСММ, в който са описани условията, при които може да бъде забранено едно масово мероприятие. Затова ние подадохме нужната жалба срещу заповедта до Административен съд - София град. На 2 август 2021 г. съдът излезе с решение (цялото решение тук) по нашата жалба. И то, както очаквахме, беше отново в наша полза - заповедта Йорданка Фандъкова беше отменена. Нещо повече. Явно не само на нас ни е писнало от упоритото желание на Йорданка Фандъкова да използва административни номера, за да саботира Луковмарш, защото в съдебното решение съдията по делото е записал следното: 

Прави впечатление, че ответникът (Йорданка Фандъкова) упорито не се съобразява с 3 бр. аналогични, предходни на това - окончателни решения на АССГ /с все същите като изложените тук указания по приложението на ЗСММ/. 

От това няма по очевидно доказателство, че кметът на Столична община предпочита всяка година да нарушава закона, само и само да угоди на една креслива шайка от антибългарски организации и чужди посолства. 

Съдебното решение на Административен съд - София град беше окончателно и не подлежеше на обжалване. Затова след неговото оповестяване Фандъкова опита друг трик, с който поне да ограничи нашето мероприятие - издаде заповед, в която ни нареждаше да се съберем само пред къщата на ген. Луков, където да проведем събитие, без да правим шествие. Тази заповед обаче също беше в нарушение на закона, защото той не дава право на кмета на променя характера на едно мероприятие (от динамично в стационарно), а му позволява само да предлага промяна в маршрута. Обжалвахме и тази заповед и съвсем логично с решение от 28.10.2021 г. на АССГ (цялото решение тук) и тя беше отменена. 

След тази втора съдебна плесница по Фандъкова, на нея ни е останал никакъв законен начин да попречи на провеждането на Луковмарш. Това трябва да се знае от всеки, който иска да почете ген. Луков и тази информация да бъде споделяна сред максимално много хора, за да не може Лъжливка, пардон, Йорданка Фандъкова, да хвърля отново прах в очите на обществото, когато застане пред журналистическите микрофони и бъде запитана за Луковмарш. 

След това подробно обяснение се надяваме, че няма да бъде заблудени и излъгани от вражеска пропаганда. Очакваме ви на 12 февруари от 17:30 часа пред НДК за едно поредно успешно шествие в памет на кумира на националистична Българи - ген. Христо Луков!

Лекцията озаглавена “Съюза на българските национални легиони - Историята на една борба” с лектор Звездомир Андронов, се състоя в централния щаб на Български Национален Съюз на 29 януари от като част от кампанията за Луковмарш 2022.

Пъстротата на слушателите, техните различия в професията, във възрастта и в ежедневието, не попречиха да се обединят под един общ знаменател - родолюбиви български националисти, които желаят да опазят спомена за предците жив.

Малко преди началото на лекцията бе изложен личният архив на водача на БНС и тазвечершния лектор - всичката налична литература за СБНЛ и легионерите, писана за и по време на тяхната съдба в бурните времена на междувоенния период, комунистическата диктатура, животът в емигрантство и измамния преход, който закри червената епоха и позволи на старите издеватели над народа да пребоядисат цвета си, подготвящи своя син деспотизъм.

Мнозина се възползваха с интерес от този жест - да се докоснат до оригиналните вестници и брошури, съставяни от легионерите - като напр. в. “Прелом”, в. “Легионер”, “Нашата борба”, “Легионерският светоглед”, “Нашата програма и нашето движение” и пр.

Почетен гост на мероприятието бе проф. Никола Алтънков, автор на книгата “Нарекоха ги фашисти”, познаващ лично и работил с част от легионерските водачи; пример за подражание на младото поколение националисти.

В началото на лекцията Звездомир Андронов сподели с аудиторията предисторията на легиона, а именно организацията “Родна Защита”. Или както ги нарече самият лектор - “бащите на легионерите”.

Първоначално легионерите изграждат своите редици като университетска корпорация - младежко движение на “Родна защита”, наречено Съюз на Младежките Национални Легиони. В последствие, когато набират самочувствие и популярност, решават да тръгнат по собствен път и да се отделя в самостоятелна организация, чието има през 1935 година се променя на Съюз на Българските Национални Легиони.

Лекторът представи на публиката обосновано историческо изложение за етимологията на думата “легионери”, емблемите на организацията и техният символизъм. Думата “легион” е с латински произход и значи многочислена бойна група. Но всъщност легионерите се кръщават на легията на Г. С. Раковски. Доброволческите отряди на Раковски, минавайки пред пруското консулство в Белград, били поздравени от пруския консул и от сръбските войници с възгласа “Да живее България и българският легион!”. Помежду си българските войници се наричали “Български легион” и “легионери”. 

Последваха историята за емблема, връзката между легионерите и другите национални организации като “Ратничество за напредък на българщината”, Всебългарски съюз „Отец Паисий“ и “Бранник”, връзката между офицерството и легиона и ген. Никола Жеков като доайен на движението. 

Социалният въпрос, който е от изключителна важност за СБНЛ, също бе разгледан. Най-силно негово отражение е възгласът на легионерите: “За национално могъща и социално справедлива България”. 

Иван Дочев и неговата връзка с ВМРО, последвалото емигрантство и неговото завръщане в Родината след 10 ноември 1989 г. станаха обект на лекцията към нейния край.
В частта за СБНЛ и комунистите се споменаха огромните жертви, претърпели легионерите. Избити, изчезнали, осъдени в затвори и концлагери, изселвани и преследвани. Но все пак издържали на мъченията и борещи се за освобождение дори в затворите и лагерите.

Лекторът разказа историята на Иван Григоров, неговата борба с комунисти, демократи и всякакви антибългари; неговото запознанство с Андронов и тяхното дългогодишно приятелство. Голяма част от архива си, свързан с годините борба на СБНЛ, Григоров завещал на водача на БНС и оттам започнало преданието на идеологията и любовта към Родината. 

Звездомир Андронов завърши с призив към националистите да помнят миналото на своите предци и чрез изучаването му да бъдат достойни наследници на най-многобройната националистическа организация в историята на България - Съюза на Българските Национални Легиони.

Въпреки всичко, Луковмарш имаше! Въпреки всички мръсни номера на властите и абсолютно незаконните им и противоконституционни действия, факелно шествие в чест на ген. Луков се проведе! 

Да, не бе с числеността от предходни години, не всички желаещи можаха да се включат, маршрутът бе по-кратък от обичайно, но бе изключителен успех, предвид, че властите бяха направили всичко по силите си да не се проведе. Тъй като в деня на марша научихме какво се подготвя, трябваше да реагираме своевременно. Заповедта за прекратяване на Йорданка Фандъкова (не трябва да се бърка със забрана, каквато на практика нямаше), не само бе предварително подготвена, но бе основана на милиционерски (да точно така - милиционерски, като в най-добрите традиции на комунистическата диктатура) трик. Нещо повече, имахме сигурни данни, че се подготвя и провокация, като за целта имаше и нарочно изпратен екип, който да я заснеме. Това трябваше да послужи за компрометиране на Луковмарш и да даде правно основание той да бъде наистина забранен от тук насетне. 

При тази сложна обстановка трябваше да действаме бързо. Една част от охраната на марша бе разположена на пилоните на НДК, за да гарантира сигурността на хората, които се събираха там, защото знаехме със сигурност, че на полицията не може да се разчита за това. Друга част се организирахме в различна точка от предварително заявения, напълно законен маршрут на шествието. Единствено благодарение на изключителната дисциплина и високото самосъзнание на участниците в Луковмарш, при такива екстремни условия успяхме бързо да съберем внушителен брой хора, с които успяхме да проведем един, макар и съкратен, марш по софийските улици. След като той достигна до къщата на ген. Луков, всички търпеливо и дисциплинирано изчакаха и останалата част от участниците, ескортирани от кордони полиция, като някакви престъпници, от НДК до крайната точка. Щом се събрахме започна и официалната церемония, с която почетохме паметта на Генерала. Духът на самото събитие трудно може да бъде предаден с думи, но всеки който присъства на място усети онзи пламък, който се разгаря в гърдите, онова чувство, че сме общност, че сме народ, че до теб са твои братя и сестри, че си едно цяло с предците и героите, които са паднали за Родината. Дълго отекваше името на Генерала в нощта, озарена от факли.

И тук е мястото да изкажем своите изключителни благодарности към участниците, които направиха всичко това възможно - както към онези, които успяха за толкова кратко време, при такива тежки и трудни условия, да се организират, за да проведем факелното шествие, така и към онези, които стоически търпяха на НДК, въпреки студ и сняг, въпреки отношението на полицията и въпреки постоянната опасност от провокация. Горди сме с всеки един от вас! За пореден път доказахте, че сте сред най-будните и непримирими синове и дъщери на нашето Отечество! Докато този дух е жив, ще е жива и България! А Луковмарш за пореден път се доказа като символ на съпротивата!

Колкото до поведението на българските власти - “позорно” ще е твърде слаба дума за тази абсолютно безгръбначна колониална администрация. Въпреки че многократно са осъждани от нас за опитите да спрат Луковмарш, въпреки че решенията на няколко съдебни инстанции потвърждават, че тези им действия са не само незаконни, но и противоконституционни, тези жалки лакеи продължават грубо да погазват законите и Конституцията, само и само да получат потупване по рамото от чуждите господари. Не се посвениха за пореден път да разиграят този срамен театър, поругаващ паметта на един от най-големите ни герои. Проституиращата политическа класа също се включи в хулите, като нямаше разлика между изявленията на класически марксисти, неолиберали и псевдо десни. Това за пореден път доказа пълната й несъстоятелност. Но показа и че всичко това бе предварително планирано и подготвено - от действията на община и полиция, през предварително подготвените и еднакво звучащи медийни репортажи (никъде не бе отразено реалното провеждане на марша, защото такова не бе очаквано и не бе спуснато в сводката), до изявленията на официални институции, като МВнР. Нещо повече, изявлението на едно определено посолство показа, че това е акция, координирана отвън, на която българските власти са просто изпълнител. Същевременно същите допуснаха открито пропагандиране на убийства и тероризъм от страна на крайнолевите лумпени, протестиращи срещу Луковмарш.

Ясно трябва да си дадем сметка за този двоен стандарт и да съобразяваме нашата борба с него. Живеем в една антиутопия, която ще става все по грозна, лицемерна и абсурдна. Но Луковмарш ни показа, че можем да победим системата и борбата ни никога не трябва да спира. Никога не бива да капитулираме. Победата принадлежи на най-упоритите, за това бъдете все така единни, твърди и непреклонни, както бяхме и тази година на марша!

Само няколко дни след откриването на кампанията за Луковмарш представихме първата книга свързана с личността на генерал Христо Луков – „Генералът говори“. Това е първият по рода си труд, който някога е правен за генерала. Съставена е от речи и статии, произнесени и писани от самия Христо Луков. Именно това е начинът, безпристрастно да се научи за идеите и разбиранията на един човек - неговите думи са най-ценния извор. Наред с нея представихме и нашия нов проект, а именно стартиращото издателство на БНС, „Перо и меч“. Както знаете, част от нашите усилия са насочени към културно-просветната дейност и особено към младите българи, които в наши дни лесно получават информация за всякакви полезни и вредни събития, личности и процеси, но за  съжаление трудно могат да намерят обективна историческа литература. Точно затова решихме нашият проект да започне и с „Генералът говори“, книга за която ще разберете повече в този материал.

За представянето избрахме неделната вечер и за наша радост интереса беше голям. Решихме да разчупим малко обстановката, за да излезем от типа на обикновената лекция и за това мероприятието премина в задаване на въпроси от водещия към Звездомир Андронов, който е отговорен за съставянето на книгата. В началото Пламен Димитров обясни накратко идеята на издателството, както и причините за неговото създаване, а след него започна и основната част. Въпросите бяха разнообразни и целяха да хвърлят малко повече светлина върху процеса по съставяне на книгата, както и някои интересни щрихи от съдържанието й.

Един от въпросите, който събуди голям интерес в хората, бе дали с годините сме открили повечето информация свързана с ген. Христо Луков. Звездомир Андронов обясни, че всъщност сме в самото начало на този процес, а много от изворите образно казано са „недокоснати“. Въпреки усилията на комунистическия режим да заличи паметта за ген. Луков се оказва, че времето, както и доблестни хора са запазили ценна информация, част, от която е събрана в новата книга.  В разговора, който продължи около час, водачът на БНС изнесе много интересна подробности, като например това, че в изданието можем да намерим информация не само за ген. Луков, но и за различни процеси и настроения, както от предвоенния период в България, така и от времето на ВСВ. Също така обясни по-подробно и колко труден и бавен е целият процес, започващ от търсенето на извори, издирване и преглеждане на хиляди вестници, книги, списания и други материали. Следва нелеката част по хронологична подредба на документите, както и набиране на текстовете, които са написани със стария правопис, а това е само една част от процеса.

В разговора стана ясно, че книгата е много ценна поради ред причини. На първо място тя дава достъп до обективна информация за личността на ген. Христо Луков, така че да се избегнат спекулациите с неговото име. „Генералът говори“ е стъпка към изчистване на името му от обидите и хулите на либералната хунта. Също така в нея се съдържат документи, които ако не бяха открити и публикувани сега, щяха да изчезнат безвъзвратно, защото за да бъдат запазени от ръцете на комунистите са крити по мазета и тавани, и част от тях са в много лошо състояние. За щастие, сега те ще бъдат предадени на следващите поколения.

В края на представянето, възможност да зададат своите въпроси имаха и всички присъстващи, което породи интересна дискусия. А Звездомир Андронов разкри и някои интересни подробности, на които се е натъкнал, докато работи по книгата. Безспорно прочитането на това издание ще бъде полезно, както за запознатите с личността на ген. Христо Луков, така и за хората, които слабо го познават или дори изобщо не знаят нищо за него.

Шести януари е датата, на която по традиция откриваме кампанията за Луковмарш, тъй като в този ден е преплетена историята на трима герои, всеки от които олицетворява епоха в борбата на българския национализъм. На този ден е роден както поетът революционер Христо Ботев, така и ген. Христо Луков. Това е и датата, на която ни напуска борецът срещу комунистическата диктатура Илия Минев. Затова и кампанията ни започва с отдаване на почит към тези герои, свързани от общото дело и идеала, който са ни завещали.

Церемонията започна вечерта, след 19:00 часа, с поклонение на паметника на Христо Ботев в столичната Борисова градина. Пред събралите се слово произнесе водачът на софийската организация на БНС - Пламен Димитров. Той говори за това, колко е важно да се пази и отстоява паметта за героите - за това как, особено във време на духовен и нравствен упадък, техният пример може да е спасителен за народа ни. Припомни и как, дори всеки от тези трима славни българи е намирал вдъхновение и пример за подражание в героите преди него - пример, който му е помогнал сам да се изгради като герой. Димитров подчерта и колко е важно да не отстъпваме и да браним своите национални герои, когато те са хулени от чужди агенти и от продажници, заради користни интереси. Защото ако днес се поддадем и отстъпим от личността на ген. Луков, утре ще бъде поруган и заличен Ботев и това няма да спре, докато не бъде унищожен и поменът от националното, от българското. Затова и ние, никога не ще капитулираме пред онези, които мразят народа ни! 

След речта му, под светлината на факли, бяха поднесени цветя пред монумента на Христо Ботев. Поклонението продължи с церемония на паметника на Илия Минев, намиращ се в градинката между булевардите "Евлоги Георгиев" и "Черни връх". Тук Димитров говори за делото на Илия Минев, за неговият непреклонен дух и последователен антикомунизъм, продиктуван от пламенният му национализъм (самият Минев е бил виден деец във воденият от ген. Луков СБНЛ). Мразен от комунистите, неуспели да пречупят волята му в концлагерите, ненавиждан от либералните демократи, натикали го в мизерия, Илия Минев триумфира и над двете човеконенавистни системи, защото днес споменът за делото му грее в сърцата на младите националисти. С цветя и с минута мълчание, този герой бе почетен в деня на кончината му. И понесли споменът за него, за великият Ботев и за доблестния генерал Луков, продължаваме напред, заредени с нови сили за борба.