Въпреки всичко, Луковмарш имаше! Въпреки всички мръсни номера на властите и абсолютно незаконните им и противоконституционни действия, факелно шествие в чест на ген. Луков се проведе! 

Да, не бе с числеността от предходни години, не всички желаещи можаха да се включат, маршрутът бе по-кратък от обичайно, но бе изключителен успех, предвид, че властите бяха направили всичко по силите си да не се проведе. Тъй като в деня на марша научихме какво се подготвя, трябваше да реагираме своевременно. Заповедта за прекратяване на Йорданка Фандъкова (не трябва да се бърка със забрана, каквато на практика нямаше), не само бе предварително подготвена, но бе основана на милиционерски (да точно така - милиционерски, като в най-добрите традиции на комунистическата диктатура) трик. Нещо повече, имахме сигурни данни, че се подготвя и провокация, като за целта имаше и нарочно изпратен екип, който да я заснеме. Това трябваше да послужи за компрометиране на Луковмарш и да даде правно основание той да бъде наистина забранен от тук насетне. 

При тази сложна обстановка трябваше да действаме бързо. Една част от охраната на марша бе разположена на пилоните на НДК, за да гарантира сигурността на хората, които се събираха там, защото знаехме със сигурност, че на полицията не може да се разчита за това. Друга част се организирахме в различна точка от предварително заявения, напълно законен маршрут на шествието. Единствено благодарение на изключителната дисциплина и високото самосъзнание на участниците в Луковмарш, при такива екстремни условия успяхме бързо да съберем внушителен брой хора, с които успяхме да проведем един, макар и съкратен, марш по софийските улици. След като той достигна до къщата на ген. Луков, всички търпеливо и дисциплинирано изчакаха и останалата част от участниците, ескортирани от кордони полиция, като някакви престъпници, от НДК до крайната точка. Щом се събрахме започна и официалната церемония, с която почетохме паметта на Генерала. Духът на самото събитие трудно може да бъде предаден с думи, но всеки който присъства на място усети онзи пламък, който се разгаря в гърдите, онова чувство, че сме общност, че сме народ, че до теб са твои братя и сестри, че си едно цяло с предците и героите, които са паднали за Родината. Дълго отекваше името на Генерала в нощта, озарена от факли.

И тук е мястото да изкажем своите изключителни благодарности към участниците, които направиха всичко това възможно - както към онези, които успяха за толкова кратко време, при такива тежки и трудни условия, да се организират, за да проведем факелното шествие, така и към онези, които стоически търпяха на НДК, въпреки студ и сняг, въпреки отношението на полицията и въпреки постоянната опасност от провокация. Горди сме с всеки един от вас! За пореден път доказахте, че сте сред най-будните и непримирими синове и дъщери на нашето Отечество! Докато този дух е жив, ще е жива и България! А Луковмарш за пореден път се доказа като символ на съпротивата!

Колкото до поведението на българските власти - “позорно” ще е твърде слаба дума за тази абсолютно безгръбначна колониална администрация. Въпреки че многократно са осъждани от нас за опитите да спрат Луковмарш, въпреки че решенията на няколко съдебни инстанции потвърждават, че тези им действия са не само незаконни, но и противоконституционни, тези жалки лакеи продължават грубо да погазват законите и Конституцията, само и само да получат потупване по рамото от чуждите господари. Не се посвениха за пореден път да разиграят този срамен театър, поругаващ паметта на един от най-големите ни герои. Проституиращата политическа класа също се включи в хулите, като нямаше разлика между изявленията на класически марксисти, неолиберали и псевдо десни. Това за пореден път доказа пълната й несъстоятелност. Но показа и че всичко това бе предварително планирано и подготвено - от действията на община и полиция, през предварително подготвените и еднакво звучащи медийни репортажи (никъде не бе отразено реалното провеждане на марша, защото такова не бе очаквано и не бе спуснато в сводката), до изявленията на официални институции, като МВнР. Нещо повече, изявлението на едно определено посолство показа, че това е акция, координирана отвън, на която българските власти са просто изпълнител. Същевременно същите допуснаха открито пропагандиране на убийства и тероризъм от страна на крайнолевите лумпени, протестиращи срещу Луковмарш.

Ясно трябва да си дадем сметка за този двоен стандарт и да съобразяваме нашата борба с него. Живеем в една антиутопия, която ще става все по грозна, лицемерна и абсурдна. Но Луковмарш ни показа, че можем да победим системата и борбата ни никога не трябва да спира. Никога не бива да капитулираме. Победата принадлежи на най-упоритите, за това бъдете все така единни, твърди и непреклонни, както бяхме и тази година на марша!

Само няколко дни след откриването на кампанията за Луковмарш представихме първата книга свързана с личността на генерал Христо Луков – „Генералът говори“. Това е първият по рода си труд, който някога е правен за генерала. Съставена е от речи и статии, произнесени и писани от самия Христо Луков. Именно това е начинът, безпристрастно да се научи за идеите и разбиранията на един човек - неговите думи са най-ценния извор. Наред с нея представихме и нашия нов проект, а именно стартиращото издателство на БНС, „Перо и меч“. Както знаете, част от нашите усилия са насочени към културно-просветната дейност и особено към младите българи, които в наши дни лесно получават информация за всякакви полезни и вредни събития, личности и процеси, но за  съжаление трудно могат да намерят обективна историческа литература. Точно затова решихме нашият проект да започне и с „Генералът говори“, книга за която ще разберете повече в този материал.

За представянето избрахме неделната вечер и за наша радост интереса беше голям. Решихме да разчупим малко обстановката, за да излезем от типа на обикновената лекция и за това мероприятието премина в задаване на въпроси от водещия към Звездомир Андронов, който е отговорен за съставянето на книгата. В началото Пламен Димитров обясни накратко идеята на издателството, както и причините за неговото създаване, а след него започна и основната част. Въпросите бяха разнообразни и целяха да хвърлят малко повече светлина върху процеса по съставяне на книгата, както и някои интересни щрихи от съдържанието й.

Един от въпросите, който събуди голям интерес в хората, бе дали с годините сме открили повечето информация свързана с ген. Христо Луков. Звездомир Андронов обясни, че всъщност сме в самото начало на този процес, а много от изворите образно казано са „недокоснати“. Въпреки усилията на комунистическия режим да заличи паметта за ген. Луков се оказва, че времето, както и доблестни хора са запазили ценна информация, част, от която е събрана в новата книга.  В разговора, който продължи около час, водачът на БНС изнесе много интересна подробности, като например това, че в изданието можем да намерим информация не само за ген. Луков, но и за различни процеси и настроения, както от предвоенния период в България, така и от времето на ВСВ. Също така обясни по-подробно и колко труден и бавен е целият процес, започващ от търсенето на извори, издирване и преглеждане на хиляди вестници, книги, списания и други материали. Следва нелеката част по хронологична подредба на документите, както и набиране на текстовете, които са написани със стария правопис, а това е само една част от процеса.

В разговора стана ясно, че книгата е много ценна поради ред причини. На първо място тя дава достъп до обективна информация за личността на ген. Христо Луков, така че да се избегнат спекулациите с неговото име. „Генералът говори“ е стъпка към изчистване на името му от обидите и хулите на либералната хунта. Също така в нея се съдържат документи, които ако не бяха открити и публикувани сега, щяха да изчезнат безвъзвратно, защото за да бъдат запазени от ръцете на комунистите са крити по мазета и тавани, и част от тях са в много лошо състояние. За щастие, сега те ще бъдат предадени на следващите поколения.

В края на представянето, възможност да зададат своите въпроси имаха и всички присъстващи, което породи интересна дискусия. А Звездомир Андронов разкри и някои интересни подробности, на които се е натъкнал, докато работи по книгата. Безспорно прочитането на това издание ще бъде полезно, както за запознатите с личността на ген. Христо Луков, така и за хората, които слабо го познават или дори изобщо не знаят нищо за него.

Шести януари е датата, на която по традиция откриваме кампанията за Луковмарш, тъй като в този ден е преплетена историята на трима герои, всеки от които олицетворява епоха в борбата на българския национализъм. На този ден е роден както поетът революционер Христо Ботев, така и ген. Христо Луков. Това е и датата, на която ни напуска борецът срещу комунистическата диктатура Илия Минев. Затова и кампанията ни започва с отдаване на почит към тези герои, свързани от общото дело и идеала, който са ни завещали.

Церемонията започна вечерта, след 19:00 часа, с поклонение на паметника на Христо Ботев в столичната Борисова градина. Пред събралите се слово произнесе водачът на софийската организация на БНС - Пламен Димитров. Той говори за това, колко е важно да се пази и отстоява паметта за героите - за това как, особено във време на духовен и нравствен упадък, техният пример може да е спасителен за народа ни. Припомни и как, дори всеки от тези трима славни българи е намирал вдъхновение и пример за подражание в героите преди него - пример, който му е помогнал сам да се изгради като герой. Димитров подчерта и колко е важно да не отстъпваме и да браним своите национални герои, когато те са хулени от чужди агенти и от продажници, заради користни интереси. Защото ако днес се поддадем и отстъпим от личността на ген. Луков, утре ще бъде поруган и заличен Ботев и това няма да спре, докато не бъде унищожен и поменът от националното, от българското. Затова и ние, никога не ще капитулираме пред онези, които мразят народа ни! 

След речта му, под светлината на факли, бяха поднесени цветя пред монумента на Христо Ботев. Поклонението продължи с церемония на паметника на Илия Минев, намиращ се в градинката между булевардите "Евлоги Георгиев" и "Черни връх". Тук Димитров говори за делото на Илия Минев, за неговият непреклонен дух и последователен антикомунизъм, продиктуван от пламенният му национализъм (самият Минев е бил виден деец във воденият от ген. Луков СБНЛ). Мразен от комунистите, неуспели да пречупят волята му в концлагерите, ненавиждан от либералните демократи, натикали го в мизерия, Илия Минев триумфира и над двете човеконенавистни системи, защото днес споменът за делото му грее в сърцата на младите националисти. С цветя и с минута мълчание, този герой бе почетен в деня на кончината му. И понесли споменът за него, за великият Ботев и за доблестния генерал Луков, продължаваме напред, заредени с нови сили за борба.