В навечерието сме на десетия, юбилеен Луковмарш, с който ще отбележим 70-годишнината от подлото убийство на ген. Христо Луков, извършено от комунистически терористи. За съжаление обаче Генерала не може да намери покой и в смъртта си. За поредна година, духовните и идейни наследници на неговите убийци, се опитват с една мащабна клеветническа кампания да провалят шествието, което организираме в негова памет. За да постигнат тази цел, коалицията от професионални правозащитници и антифашисти, ционистки организации и леви групи и партии, действа главно в две направления. От една страна се сипят лъжи, инсинуации и непотвърдена информация по адрес на ген. Луков, с цел той да бъде демонизиран като чудовище, а от друга организаторите и участниците в Луковмарш се представят като криминална шайка лумпени, като са заклеймявани с изтъркани клишета като „фашисти“, „неонацисти“, „ксенофоби“ и т.н. Заливайки медиите с лавина от декларации, писма и изявления, малката клика от противници на шествието, се опитва да създаде масова психоза сред обществото, във връзка с Луковмарш и по този начин да притисне Столична община да го забрани. Ироничното и гротескното в писанията им е, че те хем са обявяват в защита на демокрацията, хем същевременно се опитват с тоталитарни методи да възпрепятстват български граждани да се възползват от дадените им по конституция право на събиране и свободно изразяване на мнение. Досега не взимахме активно отношение във връзка с тази клеветническа кампания, защото смятахме, че нашите сънародници са достатъчно интелигентни и исторически гармотни, за да се хванат на тези инсинуации. Но след като големи медии започнаха да препечатват наглите лъжи, безпочвени твърдения и измислени факти на противниците на шествието, е крайно време ние, организаторите и участниците в него, да направим няколко важни уточнения:

1.  Ген. Христо Луков е герой от Първата световна война, благодарение на чиито безподобен подвиг, днес Кюстендил е в пределите на България. Той е предан военен и брилянтен държавник, който възкресява българската армия след Ньойския погром. Ген. Луков е и с голям принос в академичната сфера, като има редица трудове и публикации свързани с артилерийното учение, които служат за учебници на поколение български артилеристи, включително и в близкото минало. Не на последно място той е и един от основопожниците на съвременния, български национализъм. Заради всички му тези качества, ние почитаме ген. Луков, като един заслужил българин, отдал живота в полза на отечеството.
2.  Обвиненията към Генерала в изповядване на фашистка идеология, антисемитизъм, прокарване на чужди интереси и т.н. не почиват върху никакви исторически документи или други източници, а са плод на свободни съчинения от страна на противниците на марша, с цел да изопачат историческата истина. Не случайно те никога не цитират конкретни архивни документи в клеветническите си пасквили. За абсурдността на техните твърдения е показателен факта, че те обвиняват някой в антисемитизъм, който в нито един известен документ, излязъл под неговото перо, не е споменал думата „евреин“.
3. Колкото и да ни хулят с кухи понятия като „фашисти“, „неонацисти“, „ксенофоби“, ние сме били и ще бъдем винаги само едно – български родолюбци! Ние сме се отдали на борбата за спасение на родината, която се намира в най-тежката си демографска, икономическа и духовна криза в цялата си хилядолетна история. В това ние сме естествени продължители на делото на ген. Луков, който води същата борба до сетния си дъх.
4. Колкото и да им се иска на нашите противници, да изкарат участниците в шествието  „лумпени“, „пияници и наркомани“, „криминални елементи“ и прочие, истината е съвсем различна. На марша присъстват хора от всички социални и възрастови групи в България. Може да видите възрастни хора, съвременници на Генерала, студенти и ученици да ходят рамо до рамо. Млади семейства с децата си, дори свещеници. Един до друг вървят и привърженици на различни футболни отбори, загърбили враждата в името на България. На Луковмарш може да видите от обикновенни работници до университетски професори. И това е така, защото националната идея не се изповядва само от една определена прослойка на нашето общество, а е проникнала във всички социални слоеви и професионални съсловия сред българския народ. На този фон опитите за маргинализиране на хората, участващи в марша, издава липсата на сериозни аргументи от страна на нашите противници.
5. Основният аргумент, с който се опитват да издействат забрана на Луковамарш е, че организаторите му са криминално проявени лица, а на самото шествие редовно биват нарушавани българските закони. Говори се за показването на забранени символи, насаждането на расова омраза, вандалски актове и т.н. Затова е нужно да заявим категорично – никой от преките организатори на Луковмарш няма каквато и да е било осъдителна присъда. При провелите се досега девет марша не е констатирано нито едно нарушение на обществения ред или друго закононарушение от полицията и това е записано в писменото становище на Охранителна полиция към СДВР, което е поискано от кмета на София Йорданка Фандъкова, за да прецени дали има правни основания за забрана на марша. Освен това през последните две години на шествието присъства и дежурен прокурор, който да следи за забранена символика и реч на омразата, което толкова притеснява псевдоправозащитниците. Може да сте абсолютно сигурно, че и при най-малките нарушения щеше да бъде повдигнато обвинение срещу нарушителите или организаторите и това с охота би било използвано от общината, за да забрани Луковмарш и да угоди на кресливите му противници. Но за тяхно съжаление нищо подобно не беше открито.

В заключение на всичко казано до тук, ние заявяваме категорично: ген. Христо Луков е български герой, който ние ще почетем както тази година, така и в бъдеще. Няма да позволим шепа безродници да ни слагат намордник и да ни казват кой може да се почита и кой не в нашата собствена Родина. Затова е наше задължение в събота да излезем по софийските улици и да защитим свободата, която веднъж ни отнеха за 45 години убийците на ген. Луков и сега отново се опитват,  лека по-лека,  да ни отнемат техните наследници. Ние ще изпълним своят дълг и на 16-ти февруари, отново хиляди ще се съберем на Луковмарш под мотото „70 години безсмъртие“!

Български Национален Съюз

ВМРО – БНД

Българска национал-радикална партия

СБНЛ

Национална съпротива

ПП „Съюз на репресираните в България след 9-ти септември 1944“

СНЦ „Вярност“

Асоцияция „Сътрудничество за развитие“

Сдружение на българските футболни привърженици

Фенклуб „Берое“ – Стара Загора

Опитите за оказване на натиск и откровените саботажи, съпътстващи кампанията за Луковмарш продължават. Освен, че от ГДБОП все още привикват националисти за разпити, стана ясно и че патриоти от град Казанлък, посетили лекцията за генерал Луков, също са били подложени на разпит от местната полиция. Припомняме и, че след намеса на държавни органи, предварително заплатената зала в Историческия музей в града ни бе отказана. Същото нещо сега се случва и в град Севлиево. Предварително уговорената зала в читалище „Развитие” ни бе отказана. Въпреки доброто желание на управата да ни съдейства, стана ясно, че е бил оказан натиск „от горе”, събитието да не се провежда там. Въпреки това, лекцията за генерал Луков и прожекцията на филма „На нож” ще се състоят. Променя се само мястото. Мероприятието ще се проведе в рок клуб “Shadow”, на улица „Стефан Пешев” 50A (заведението под СБА Севлиево). Дата е 9-и февруари, началният час е 14:00.

Националисти от Града под тепетата организират пътуване с автобус за възпоменателното факелно шествие в памет на ген. Христо Луков на 16 февруари. Автобуса ще тръгне в 12:30 часа на 16-ти от площад "Съединение" в Пловдив. Желателно е всички желаещи да пътуват с него да са на мястото поне 20 минути преди тръгване. Цената на пътуването е 15 лв. За резервация и повече информация може да се обадите на телефон 0878826454.

Призоваваме всички групи от други краища на България, които ще пътуват организирано до София за Луковмарш, да ни пишат на info@lukovmarsh.info, за да публикуваме подробности за тяхното пътуване и така да могат и други активисти от съответния регион да се присъединят към тях.

България е обединена. Идеалът на всички поколения след освобождението е осъществен. Народът прибра в широките си пазви, своите свидни чеда от Добруджа, Македония и Тракия робували тежко до сега на разни господари и отдъхва облекчително. Радостен е той и обнадежден. Но се радва, някак стиснато, сънливо. Не се отдава всецяло на радостта си. Защото е едновременно и загрижен. Загрижен е за утре, мене това не ме смущава, защото всъщност, тая игра е тъкмо най-доброто и творческото в радостта на нашия народ и което  трябва да ни успокоява и да ни вдъхва вяра във възможностите на собствените ни сили да превърнат факта на националното ни обединение в едно здраво и трайно дело. Защото да имаме етнически граници на, своята държава е още нищо, по- важното е да пресъздадем държавата в разширените и предели, като крепост на българщината жилава и здрава, способна да устой на всеки натиск, отгдето и да иде той.

Труден е пътят на българското национално обединение, стръмен и неприветлив. И много мъки, много кърви и жертви бяха потребни, докато изкачим върха. на два пъти едва не паднахме в пропастта. Но верният другар в борбата не ни остави. Опрени на победоносната му десница, най-после ето ни горе. Та кога историческия път на българския народ  е бил по- равен и гладък? От Испериха и до ден днешен нашата служба е била да се борим за своето място на Балканите. И колчем сме оставали верни на тази си съдба, имали сме свобода, държава творили сме култура и величие. Напротив нещастията са ни идвали, когато е отпадала готовността ни да се борим, когато сме предпочитали спокойствието пред подвига и жертвата.

Що ни чака сега, когато сме изкачили стръмното на националния ни път : отдих, спокойствие, лесен живот? Не. Чакат ни нови борби  за суверенитет върху националната земя и подвизи за нови национални постижения. Да се поддържа у народа такова съзнание, значи да се държат бодри жизнените му сили и да укрепва волята му да живее достоен живот.

А всичко говори, че националните сили, наистина трябва да се държат на щрек. Като изключим един, всички останали съседи не сториха хас от нашето обединение. Те не ще се примирят с него още дълги години и всякога ще проявяват тази си непримиримост, колчем се покажем слаби или се намерим в затруднение. Тази е истината. И аз предпочитам да бъда наклеветен във военнолюбие от професионалните миролюбци, отколкото да я скрия. Ние дълги години ще трябва да браним обединението си. Затова трябва да бъдем преди всичко силни.

Ала не само поради това. Новата българска държава сега е извикана да играе още по- решителна роля на Балканите. Заела място, тъкмо на кръстопътя, гдето се срещат големите интереси на велики народи, България сега още повече не ще може да отбягва от колебанията в голямата политика на югоизтока, както за лишен път напоследък се обедихме. “Балканите за балканските народи“ се оказа химера за наивните и нищо повече от един лукав ход в политиката за обграждане на Германия. Трябва ли да продължаваме да се заблуждаваме и сега, че е възможно да се турят в каква и да е хармония, толкова разнообразните и преплетени интереси от каквито гъмжи пространството от Трапезунд до Алпите и от Карпатите до Крит, щом великите сили остават разделени в своите стремежи към проливите и към близкия изток?

Тази е тя, действителността, сложна и тежка и за която в името на големите интереси  на нацията, трябва да държим добра сметка. Значи ли това, че съдбата е обрекла балканските народи да живеят в размирие и вечна вражда? Не. Не бива да искаме и не бива да вярваме, но не бива и да се заблуждава ме, че балканското братство може да настъпи още утре, стига само да пожелаем. То ще бъде една от целите на външната ни политика, но не и единствената, за която може да се пожертвуват големите интереси на държавата и нацията. И в това направление ние сигурно ще бъдем зидари, а не рушители. Но не трябва да бъдем и наивни.

Трябва ли, след всичко това, да се позоваваме и на уроците на нашето историческо минало, за да се убедим в абсолютната необходимост да бъдем преди всичко силни, за да може да твори нацията ни в мир, трудолюбие и културен напредък? Кого още трябва да убеждаваме от нас, че извън българската държава няма сигурност нито за езика, нито за четмото на българина? Петстотин години робувахме без да загубим език и съзнание народно, но стигаха 25 години на модерното варварство, за да похити девствеността на коравата инак българщина в доскоро поробените краища на българската земя. Този е той горчивия опит от нашата близка орис. Той трябва да ни държи очите отворени и мисците корави и яки.

Борба и сила, обкръжени от ореола на най- хубавото и почетно съдържание, което може да се вложи в тия две думи - ето опорите, върху които ще се изгражда сигурността и напредъка на нова, обединена България. Борба с всичко, което пречи за развитието на българщината: борба със себе си най- напред, за да превъзмогнем недостатъците, които ни съпътстват, борба със земята, за да сразим беднотията и тъй да станем по - годни да браним бащинията си. и сила, всестранна на дух, държава, войска, стопанство.

С борба и със сила ще градим държавата си, но не с насилие. Ние няма да повторим печалния опит на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и като не можа да намери своята нова мисия в живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните различия и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана идея за създаване, чрез насилие унитарна държава с унитарен народ. И се провали.

Ако трябва да подражаваме, ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги обайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик. Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи - Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме.

Една държава могъща, силна с правото и с морала и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува.

            Аз твърдо вярвам, че така и ще бъде !

            Ген. Христо Луков