Февруари дойде, а с него наближава и традиционното възпоменателно шествие за генерал Христо Луков. Име, което вече много рядко се нуждае от представяне или поясняване. Главна заслуга затова има горепосочената проява и съпътстващите я информационни кампании, които Български Национален Съюз провежда всяка година. За жалост, както през последните 2-3 години, така и тази година по традиция дойде и клеветническата кампания срещу шествието, също по традиция открита от организацията на евреите в България – „Шалом”. Въпреки че всяка година тази декларация се състои предимно от едни и същи клишета, като в най-добрия случай бива разместен реда на абзаците в писмото до медиите, то няма как те да не получат отговор. Без да поместваме цялото писмо, него спокойно може да намерите във всяка една медия, ето отговор на някои от най-безумните твърдения в него:

„Провеждането на такава демонстрация на неонацистки и ксенофобски идеи, с униформи, нацистки символи и запалени факли не само ще провокира прояви на омраза, етническо, религиозно и расово противопоставяне, но и създава негативен образ на България, като държава, допускаща проява, която пропагандира делото на човек, изповядвал нацистка идеология и активно е прилагал изпълнението на антиеврейските закони в страната ни по време на Втората световна война. „

Пасаж от класическия пасквил на „Шалом”, в който единственото вярно нещо е правописа. Защото: Неонацистки и ксенофобски идеи никога не са били афиширани на „Луковмарш”. Напротив! Организаторите на проявата следят строго, по-строго от полицията и всичките си критици, подобни неща никога да не намерят почва на шествието в памет на генерал Луков.

Нещо повече. Задаваме следните въпроси.

Колко ксенофобска може да е една проява, на която присъстват заедно, рамо до рамо, българи, германци, румънци, унгарци, хървати, французи, англичани, шведи, испанци, италианци, швейцарци и дори палестинци?

Така ли се провокират прояви на етническо противопоставяне, според „Шалом”?

Как се провокират прояви на религиозно противопоставяне с проява, в която участват българи православни християни, българи евангелисти, българи католици, българи мюсюлмани, палестинци мюсолмани, германски протестанти, хърватски и италиански католици и атеисти?

Нека „Шалом” не преписват на нас практики, които техните събратя в Израел практикуват вече над 65 години по отношение на другите народи там. Ние никога не сме делили хората на добри и лоши според религията им. Напротив. За нас това няма значение. Единственото, което ни интересува е достойното почитане на ген. Луков.

На последно, но не по важност място, бихме желали да обърнем внимание на самото заглавие на декларацията на „Шалом”:

„Провеждането на събитието под мотото „Традицията продължава“ е предизвикателство и провокация”

Мотото на тазгодишния Луковмарш е „Напред и нагоре”. „Традицията продължава” и тълкуването на тези две думи са свободно съчинение на „Шалом”, което няма нищо общо с истината. Съветът ни към тази организация е да не се опитва чрез толкова елементарни лъжи да създава противопоставяне в българското общество. Също така ги съветваме да преустановят клеветническата си кампания срещу възпоменанието ни за националния герой генерал Христо Луков. Не заради нас самите. Не и заради генерал Луков. Мир на праха му. Най-малкото с подобно нагло поведение и с такива опашати лъжи „Шалом” не правят услуга на самите себе си, защото дават повод да се създават и подсилват стереотипни образи за евреите, срещу които самите те уж се борят. Не се опитвайте да противопоставяте обикновените евреи на обикновените българи и обратно! Всеки народ има право да почита героите си. Ние не даваме предписания на „Шалом”, нито на държавата Израел, как и кога да чества героите си. Хайде тогава, господа от „Шалом”, моля ви, дръжте се по-сериозно, по-отговорно и по-признателно към страната, която и на вас ви се явява родна. Лошо от България вие не сте видели.

След като миналата събота и неделя обиколихме големите градове на Централна северна и южна България и се срещахме с активисти там, които участват дейно в организирането на Луковмарш и кампанията преди него, тази седмици наред беше Югозападна България. В тази част на Родината има много националисти, които от години подкрепят много активно марша и затова решихме да отделим специална обиколка на този регион. Първата ни спирка беше в града, който днес е в пределите на България благодарение на безпрецедентния подвиг на ген. Луков - Кюстендил. Там се срещнахме с членове местната структура на БНС. Освен всичко около предстоящото шествие, обсъдихме и актуалната дейност и плановете за близкото бъдеще на националистите от града. След Кюстендил се спряхме в Благоевград. Там бяхме посрещнати от местни националисти, с които вече от години си сътрудничим успешно. И при тях срещата не премина единствено с обсъждането на всичко около Луковмарш, а бяха обсъдени и други въпроси, свързани с дейността на националното движение в България. Последната спирка от пътуването ни беше Разлог. В този град гостувахме за първи път, но бяхме много приятно изненадани от ентусиазма на местните активисти. Те бяха наели зала в местното читалище, в която изнесохме и две лекции. Първо пред събралите се говори Звездомир Андронов, който разказа за историята и развитието на Луковмарш през години, както и други подробности около организирането му. След него Пламен Димитров говори за приемствеността между различните поколения български националисти, като онагледи своите думи чрез примера на Христо Ботев, ген. Луков и Илия Минев. Тази обиколка ни вдъхна още повече кураж, че във всеки повече кътчета на нашето Отечество са събуждат млади хора и благодарение на Луковмарш те се обединяват, за да водят заедно борбата за спасение на България.

В навечерието на факелното шествие в памет на ген. Христо Луков, във все повече български градове, национални активисти провеждат различни акции и кампании, с които да привлекат вниманието на хората към живота и делото на великия българин.  Един от най-ефективните начини за пропаганда е използването на шаблони с лика на Генерала. Тъй като получихме много запитвания как може да се изработи такъв шаблон, Ви предоставяме кратко упътване как може да го изработите сами. Инструкции за изработване на шаблон: 1. Свалете файла от ТУК и го запишете на Вашия твърд диск. 2. Разпечатайте модела на бял лист. Препоръчителен размер на листа е А3. Това може да направите във всеки копирен център/книжарница във вашия град. Може да изберете по-дебела хартия или да я ламинирате, за да издържи шаблона на по-дълга употреба. 3. С макетен нож изрязвате внимателно черните полета на шаблона, като внимавате да не изрежете части от него, които трябва да останат.             Нашите съвети: 1. Пръскайте със спрей на разстояние 30-40 см. от шаблона и не повтаряйте два пъти на едно място, защото боята ще се разтече. 2. Не полагайте надписи върху фасади на частни домове, освен ако нямате предварителна уговорка с собственика. Също така избягвайте прясно боядисани фасади.

През събота и неделя няколко човека обиколихме шест града в страната, където се срещнахме с представители на едни от най-дейните организации и групи, които помагат в подготовката и провеждането на шествието в памет на ген. Луков. Освен с националисти, с които вече от години си сътрудничим за Луковмарш, а и за други мероприятия, се срещнахме и с хора, които за първи път проявиха желание да помогнат за кампанията. На тези срещи запознахме присъстващите с техническите подробности около факелното шествие тази години, както и инициативите и мероприятия, които са предвидени за кампанията преди него. Обсъдихме и конкретния ангажимент на активистите от съответния град, свързани с подготовката на марша. Разбира се раздадохме и актуалните рекламни материали. Навсякъде ни бяха зададени много въпроси, като най-честия от тях беше свързан с възможността и тази година Столична община да се поддаде на натиска от безродниците, на които Луковмарш пречи и да се опитат да саботират нашето мероприятия по всякакъв начин, както беше последните години. На този въпрос отговорихме, че тази години сме твърдо решени да не правим никакви компромиси с правото ни, дадено ни по закон, да организираме това шествие, но подробности за нашата тактика, свързана с противопоставяне на искането за забрана на марша, няма да съобщаваме засега. Навсякъде където обсъждахме този въпрос, бяхме уверени от присъстващите, че те седят твърдо до нас в намерението ни да не се поддаваме на никакви шантажи и да проведем Луковмарш както е предвидено. Като цяло сме много доволни от ентусиазма на всички, с които се срещнахме тези два дни, а и на други хора от всички краища на Родината, които непрекъснато се свързват с нас и ни питат с какво могат да помогнат. Това ни показва, че усилията ни не са напразни и ген. Луков има достойни наследници, които продължават борбата за България

Вече са налични рекламните лепенки за тазгодишния Луковмарш. По традиция те са един от основните пропагандни материали за мероприятието. Засега са напечатани 10000 лепенки, но е възможно да бъдат поръчани и още, тъй като само за първите 2 дни, след като излязоха от печат, бяха  изпратени по поръчки над 5000 от тях в 15 града на България, където активисти започнаха с тяхното разпространение. Затова и призоваваме всеки, който желае да организира пропагандни акции с лепенките в своя град, да поръча възможно най-скоро. Лепенките може да поръчате от ТУК.

Представяме Ви рекламния клип за Луковмарш 2015. Музиката към него е на германската рок група Libertin, а песента им е посветена специално на ген. Христо Луков.

Със сигурност почти всички от вас, присъствали на Луковмарш или разглеждали снимките и клиповете от шествието през годините, са останали възхитени. От безкрайното море от факли озаряващо софийските улици, от дългите колони български националисти, стекли се от всички краища на България, от пламъкът в очите на младите, готови на всичко, за да изпълнят завета на ген. Луков, от чувството на съпричастност към една целеустремена общност, която става все по-голяма и значима. Но колко са хората, които си дават сметка за това какво е нужно, за да се състои това мероприятие? Едва ли са много хората, които знаят, че още месеци преди датата на Луковмарш започва подготовката за него. Че той е възможен единствено благодарение на безвъзмездната работа на национални активисти от цялата страна, които седмиците наред използват всяка минута от свободното си време, в името на това ген. Христо Луков да получи едно достойно възпоменание. Не са много и хората, които знаят, че Луковмарш освен много работа, изисква и много средства. И докато работа за работата може да разчитаме на идеализма на младите националисти, които за радост все повече се отзовават, а срещу натиска за забрана противопоставяме нашата непоколебима воля, то парите, нужни за организацията на марша, няма как да съберем сами. Защото факлите, знамената, транспарантите, пропагандните материали, озвучаването, че дори и страницата, от която четете този текст, струва пари. За съжаление последните години към стандартните разходи свързани с организацията на шествието и кампанията се добави и още един, който никак не ни е приятен, а и не е малък, но обстоятелствата го изискват. Става въпрос за адвокатски услуги, които сме принудени да използваме, за да защитаваме законното си право да шестваме по софийските улици, срещу Столична община, която е подложена на огромен натиск и се опитва по всякакъв начин или да забрани марша или максимално да го скъси. Затова сега вие сте на ход! Всички, които искате отново многохилядно множество от български националисти да разтресе софийските улици със скандирания „Генерал Христо Луков“ и да накара нашите врагове да треперят, може да помогнете. 5 или 10 лева не са проблем почти за никой, но дарена такава сума от стотици хора, ще направи Луковмарш грандиозно събитие за националното движение в България. Всеки, който има желание да помогне с осигуряването на нужните средства, може да го направи по следните начини: - Чрез дарение по Pay pal от ТУК или просто да изпратите превод на info@lukovmarsh.info. - Като дари пари в нашата касичка в щаба на Български Национален Съюз или при обиколките ни през страната. - Като ни пише на info@lukovmarsh.info за да му обясним по какъв друг начин може да изпрати средства. Разбира се ще се радваме с нас да се свърже и всеки, който по някакъв друг начин иска да участва и помогне в подготовката на Луковмарш.

"Всичко се състои в нашите задружни усилия."            

Васил Левски                            

Всяка година публикуваме нови автентични материали за ген. Луков, написани от негови съвременници или статии и речи от него самия. В тези материали много добре си проличава какво наистина е мислил и какво е правил Генерала и какво е било общественото мнение за него. Те по безупречен начин опровергават всички лъжи, с които днес е заливано неговото име от предателите и политическите опортюнисти. Статията, която публикуваме, е дело на обикновен войник, малко след убийството на ген. Луков.

ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ

Душата на всеки честен българин бе наранена от печалната вест за трагичния край на големия син на България – генерал Христо Луков. Подла ръка прониза с куршум човека, който тъкмо сега бе най-потребен. Една гордо вдигната глава клюмна, отлетя един буен дух, престана да тупти честно войнишко сърце. Тъмни сили убиха неумолимия апостол на непрестанната борба за въздигане и възвисяване на българското и България. И с право! Идеята, борбата и делото на които генералът служи до последния миг от живота си, заслужава убийствена омраза и кървава ненавист на предатели и изменници, престъпни съвести, врагове на нацията. Убийците отнеха на Отечеството един незаменим войник, доблестен гражданин и възторжен обществен водач. Действително, генерал Луков притежаваше обилни качества и всестранни интереси. И той се проявява по много посоки. Винаги близко до народа и неговите тежнения. В казармата той е вдъхновен и даровит началник, с богат опит, смел, с широк поглед; в обществения живот по-сетне той е възторжен борец, безкористен служител и твърд бранител на славния български Трон и борец за Велика и силна България. Незабравим ще остане неговия дял като военен министър. На неговата упоритост и енергичност се дължат големите подобрения във войската, които я поставиха здраво на краката й, направиха я гордост на българите, опора в тежки дни. Паметните маневри при Шабаница извикаха възторга на всички българи, повдигнаха националното самочувствие и укрепиха вярата в храбрите войскари и великото бъдеще на България. От тях отекнаха възторг, гордост и увереност, чак зад пределите на родината сгряха сърцата на тогава робуващите наши братя. Войската ни се издигна, снабди и въоръжи – държавата ни получи по-висока стойност. Враговете се смутиха. Преминавайки в запаса генерал Луков не преустанови творческите си прояви, обещавайки себе си и всичките си сили и дарования в служба на България. Образцов живот, твърд характер, силна воля и здрава ръка – това виждаха всички в него. Те даваха неговия цялостен облик. Ето кое прави загубата непоправима, скъпа. Цар, народ и войска загубиха в негово лица бореца за новото, апостола на национално и социално величие и въздигане. Това му спечели любовта на младите поколения, чиято мъка днес е горда и несравнима. Горда е мъката на силните духом, които знаят, че тялото загива, но духът е вечен, вечно е великото, благородно дело. А генерал Луков украси челото си с много образцови дела, които ще служат за пример и вдъхновение. Затова нека враговете знаят: Делото на генерал Луков е дело на българската чест и то ще пребъде. България ще бъде силна, велика и справедлива, а блясъка на българската корона ще осветява и най-затънтените кътчета на Балканите. Това е и клетвата на новото българско поколение пред пресния гроб на генерала. шк. Георги Радков 3-та батарея

Все по-рядко в България има нещо, което се задържа за дълго и се превръща в традиция. Времената на тотален държавен разпад и ценностна деградация, доведоха до там, че постоянството е все по-слабо застъпено като добродетел сред нашия народ. На този фон почти няма инициатива, колкото и добра да е тя, която да просъществува повече от няколко години. И въпреки това шествието, което организираме в памет на ген. Христо Луков и което вече е познато под името „Луковмарш“ вече 12 години се провежда, дори и с непрекъснато растящата съпротива срещу него. Със сигурност никой от тези около 15 човека, които са присъствали на първия Луковмарш преди 12 години, не си е мислил, че поставят началото на една традиция, която ще се превърне в най-голямото мероприятие на националното движение в България. Така през годините факелното шествие се превърна в нещо много повече от едно обикновено възпоменание за един български герой. Луковмарш днес е символ на надигащата се и обединена националистическа младеж в България, която веднъж в годината се събира и осветява софийските улици с факлите си. Името и идеите ген. Луков обединяват националисти от различни организации и групи, които в този един ден в години демонстрират своята твърда воля и непримиримост в борбата си за спасението на България. Колкото обаче шествието набираше популярност и ставаше по-посетено, толкова и враговете му се множаха. Започнаха първо с епизодични, бутафорни декларацийки на някои от обичайните псевдо-правозащитни организации. В последните години обаче срещу Луковмарш се надигна целия спектър от антибългарски кръгове. Като се започне от стожерите на борбата срещу национализма в България от БХК и гравитиращите около нея цигански, еврейски и прочие организации от по двама човека, мине се през казионните политически партии и се стигна до европейски организации и дори чужди посолства. Така се стигна до миналата година, когато натиска над Столична община за забрана на шествието беше огромен. Стигна се до там, че иначе партии, уж вечни противници на политическата сцена, като БСП и Синята коалиция (мимикрира по-късно в Реформаторския блок) се изказаха за забраняването на марша, а от антиконституционната, турска партия ДПС дори излязоха и със специална декларация с това искане в парламента. Не само това, но и вечните съперници в на полето на гоеполитиката в световен мащаб, Русия и САЩ, този път бяха единни в позицията си, че Луковмарш трябва да бъде забранен и заклеймиха организаторите и участниците в него. Позиция, изразена чрез техните посолства в София. Ежедневно казионните медии бълваха лъжите и клеветите на нашите врагове, спрямо личността на ген. Луков и всичко свързано с мероприятието, но, разбира се, без нито веднъж да ни потърсят и да ни дадат възможност да изкажем нашето мнение. Една стара германска поговорка обаче гласи: „Много врагове, много чест“. Верни на тази максима, ние не само не се отказахме от нашето намерение да проведем шествието, но всичките тези атаки ни мотивираха допълнително и ни направиха още по-непримирими в нашата цел. И в крайна сметка устояхме на всичко и Луковмарш се състоя, макар и със съкратен маршрут. Не случайно и мотото на мероприятието беше „Въпреки всичко!“. Преди 12 години, когато започнахме тази инициатива, целта ни беше просто да популяризираме личността и делото на ген. Луков. Когато се заехме с тази задача, неговото име не говореше нищо на огромна част от българите, а и на голяма част от националистите. Смело може да кажем, че 12 години по-късно, тази цел е почти изпълнена. И трябва да признаем, не без помощта на нашите врагове. Благодарение на широкомащабната медийна кампания, която с лъжи и изфабрикувани факти целеше да опетни Генерала и нас, като организатори, всъщност дължим популярността на шествието и личността, чието име то носи. Радостното е, че огромна част от българите не се подведоха по помията, която се изливаше, и днес знаят истината за този достоен българин, отдал целия си съзнателен живот на България и в крайна сметка убит по най-подъл начин заради това. След като постигнахме първата си цел, вече се борим за следващата: да затвърдим това шествие като традиция, която не може да бъде нарушена от нищо и от никой и с която ще трябва да се съобразяват нашите врагове. Осъзнаваме, че ще ни е много трудно, но както ген. Луков не е направил нито крачка назад на позицията, която е бил, пред наближаващата сръбска войска, така и ние няма никога да се откажем, преследвайки тази цел. Но всичко сторено от ген. Христо Луков, от всички наши велики предци, от нас до този момент, ще изгуби смисъл, ако не изпълним основната си цел като български националисти, да спасим Отечеството и народа си от гибел. Затова и всичко, което правим, включително и Луковмарш, трябва да е подчинено на основната цел, спасение и възраждане на България. Само по този начин може да се наречем продължители на завета на великия Генерал и легионерите, които той предвождаше. Да осъзнаят нашите сънародници колко критично е положението и колко съдбоносни за нас ще са следващите години, ще е основно за нас и Луковмарш през тази година. Затова мотото на тазгодишната кампания и мероприятието е взаимствано от стар легионерски лозунг и показва посоката, в която от тук нататък трябва да се движим, ако искаме България да пребъде:

НАПРЕД И НАГОРЕ!

В датата 6 януари са преплетени съдбите на трима велики българи. На 6 януари 1848 година в град Калофер, в сърцето на Балкана, е роден един от най-видните български революционери и голям поет, Христо Ботев. На същата дата през 1888 година в морската столица на България, Варна, е роден героят от Първата световна война, Министър на войната и водач на СБНЛ ген. Христо Луков. На 6 януари 2000 година от този свят си отива един от най-големите борци срещу комунистическата диктатура и най-дългогодишния политически затворник в България, Илия Минев. Макар и представители на различни епохи, тримата са едни от най-преданите борци за българщината за времето си и тримата жертват живота в името на нашето Отечество. Затова всяка година избираме тази символична дата за българския национализъм, за да стартираме кампания на ежегодния Луковмарш, шествието в памет на ген. Христо Луков, което се превърна в най-голямото мероприятие на националното движение в България. В мразовитата вечер на 6 януари, се събрахме малка група националисти първо пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в София. На фона на запален факли и развети знамена, пред присъстващите говори Пламен Димитров, председател на софийската организация на БНС. В словото си той разясни защото избираме именно тази дата, за начало на кампания и каква е връзката между Христо Ботев, ген. Луков и Илия Минев. На базата на техния пример, той онагледи приемствеността между различните поколения български родолюбци и обясни, че именно заради тази приемственост, всяка поколение е имало своите герои, готови да жертват живота си за България. След края на речта, бяха поднесени цветя, след което всички се отправиха към паметника на Илия Минев. Там говори Антон Рачев от Русе. Благодарение на това, че е имал честта лично да се познава с Минев, той разказа интересни факти от неговия живот. Разбира се, не пропусна да отбележи и факта, че въпреки всички страдания, които е принуден да изтърпи Минев в комунистически затвори, след така наречените промени, той и други достойни дисиденти, бяха изтласкани от политическия живот от псевдо антикомунисти и новоизлюпени демократи. Така той умира в мизерия и забрава и до днес името му е слабо известно на българския народ. В края на мероприятието, след поднасянето на цветя, всички присъстващи паднаха на колене и запазиха минута мълчание в памет на загиналите герои. Снимки от мероприятието може да разгледате ТУК.