Вече е черно на бяло - заповедта на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова, с която тя прекрати тазгодишния Луковмарш при неговото започване и с която значително ни затрудни с провеждането му, е била абсолютно незаконосъобразна и беше отменена с решение на Административен съд - София град.   Още в деня след Луковмарш 2016 ние заявихме публично, че този път Столична община брутално прекали с опитите си да саботира нашето напълно законно мероприятие и това ни принуждава да потърсим в съда защита на нашите конституционни права. Всъщност това не беше първата година, в която от Столична община прекратяват Луковмарш с абсолютно изсмукани от пръстите и неясни мотиви. За трето година вече кмета на София Йорданка Фандъкова се поддава на натиска на шепа ревльовци, за които Луковмарш и ген. Луков са трън в очите, и в противоречие на Закона за събранията, митингите и манифестациите, ни възпира от нашето конституционно право свободно да се събираме и да изразяваме мнение и нашето човешко право като българи, да почетем паметта на един наш голям герой. Безгръбначието и сервилността на лелята от ул. "Московска" са добре известни на всеки и видими през целия период на нейното управление като кмет на София. А и тя явно си е мислила, че срещу себе си има шепа дечурлига, които може да финтира с една и съща заповед всяка година, в която се позовава на някакви мними лица в нетрезво състояние и такива, които в "предишен период са участвали в спортни мероприятия" (все едно е престъпление на отидеш като зрител на спортно мероприятие). Съвсем удобно всяка година тази информация и е уж предоставена от МВР, които със скоростта на светлината са успели да установят тези лица, да систематизират информацията за тях, да я изпратят до Директора на СДВР, той да напише писмо до Фандъкова, да и го изпрати, тя да го получи и да се запознае с него и съответно да напише заповедта за прекратяване, която да ни бъде донесена до НДК от сградата на Столична община. И това всичко за има, няма 30 минути. Е да, ама не! Тази година номера не мина точно както очакваше лелята и нейните кукловоди. След като пуснахме жалба срещу тази заповед, беше насрочено дело в софийския административен съд. На първото заседание от Столична община не само че не си направиха труда да изпратят представител, но и не предоставиха изисканото от съда писмо на СДВР, на която се позовава кметицата, за да прекрати Луковмарш. Беше насрочено второ заседание на съда, на което се повтори същата сценка. Фандъкова и подопечните и служители на СО продължиха да се крият като шумкари преди 9-ти септември и да не предоставят заветното писмо. В същото време ние предоставихме всички нужни доказателства, с които да покажем, че Луковмарш се е провеждал през последните 13 години без никакви инциденти и правонарушения и при всички изисквания на закона. Така на съдебния състав не остана никакъв друг избор, освен да излезе с решение, с което отменя заповедта на Йорданка Фандъкова. И не само това. Мотивите на съдията са цели 5 страници, в които той категорично заявява, че дори и да съществува писмо на СДВР и описаните лица в него, в нетрезво състояние и такива регистрирани с правонарушения в предишни периоди, да са реални, това в никакъв случай не дава право на Фандъкова да прекрати нашето мероприятие. Освен това съдията квалифицира тази незаконосъобразна заповед не само като нарушение на нашите конституционни права, но и като нарушение на чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека, която България е ратифицирала. Много ще се запитат сега,  "и какво от това обаче?" Нали мероприятието вече е минало и ние бяхме разигравани от полицията, на базата на тази заповед? Това е така, но решението на съда на практика ще направи почти невъзможно в бъдеще Фандъкова или нейните наследници, да саботират с правни аргументи Луковмарш и неговото нормално провеждане. Най-накрая ще можем да проведем едно подобаващо на името и делото на ген. Луков факелно шествие, без да трябва да сме изложени да всевъзможни спънки и репресии. Освен това, решението е и звучен шамар по устите на кликата от платени правозащитници, антифашисти и либерали, които всяка година преди Луковмарш, по стар сталинистки модел, призовават за забрана на шествието. Не един път сме го казвали, но ще го повторим още веднъж - няма сила на света, която да ни спре да почитаме паметта на ген. Христо Луков и да следваме неговия завет. Днешното решение на съда е още едно потвърждение за това. Затова софийските улици ще бъдат озарени от факли и следващата, и по-следващата година и така всяка следваща година, докато крачат още българи по тази земя, защото НАШЕТО ДЕЛО Е ПРАВО! Цялото решение на Административен съд - София град може да прочетете ТУК.

Едно нещо стана пределно ясно тази година, след успеха на 13-я пореден Луковмарш. Въпреки огромният ресурс, който е хвърлян за клеветнически кампании, водени с изключителна ярост и нечистоплътност вече 5-6 години, въпреки натиска от чужди посолства, въпреки саботажите на кмета и мръсните номера на институциите, въпреки опитите за извиване на ръце и умишлената дезинформация - общественото мнение е на наша страна. Хората все по-ясно виждат истината и все по-малко се поддават на манипулации. За поредна година, близо 2000 души отново почетоха паметта на генерал Христо Луков. Участниците в марша показаха не само изключителна дисциплина и ред, но и висок дух и непоклатима воля. Не ги спря нито лошото време, нито ги отказаха полицейските блокади. Въпреки, че шествието първоначално бе разделено на групи и придвижването бе умишлено затруднено, с ясната цел - колкото се може повече от хората да се откажат и разотидат, участниците не се поддадоха, удържаха на натиска и играта на нерви. Така в крайна сметка, множеството отново се събра. Факлите ни отново осветиха софийските улици и шествието достигна до дома на Генерала, където бяха държани речи и бе поднесен венец в памет на героя. Тук е мястото да изкажем благодарност на всички, които направиха възможно това мероприятие да се състои. Трябва да започнем с хората и организации, които ни помогнаха да организираме лекции за Генерала в осем български града. Благодарим също на всички, които се включиха в рекламната кампания и направиха възможно рекламни материали да достигнат до всяка късче на Родината, а и извън нея. Специални благодарности и на всички, които ни подкрепиха материално, чрез парично дарение или закупуването на специално изготвените материали. Без тези средствата Луковмарш нямаше да може да се състои. Много сме признателни и на всички момчета от охраната на шествието, които през целия ден на 13 февруари бяха на крак и изнесоха основната работа по гладкото и дисциплинирано провеждане на мероприятието. В цялостен план може да кажем, че за първи път получаваме толкова много помощ и подкрепа от най-различни хора и организации, което безкрайно ни радва и показва, че в България все по-интензивно се изгражда една сплотена национална общност, която е предпоставка за играждането на мощно и единно национално движение. За пореден път много ясно лъсна двойния стандарт на властите и някои медии. През годините Луковмарш абсолютно всеки път е протичал без никакви инциденти и при изряден ред. Въпреки това, последните няколко години напълно ненужно се струпват хиляди тежко екипирани полицаи и жандармеристи, докарани от цяла България, изкарват се водни оръдия и демонстративно се вади оръжие за разпръскване на масови безредици. Самите полицаи много добре знаят колко абсурдно и безсмислено е това. Дори има изказвания на униформени в този дух, пред журналисти. Ясно е, че няма нужда от подобни мерки, съпътствани от огромни парични разходи, ако идеята е да се гарантира обществения ред. Но разбира се, не това е целта. Очевидно е, че тук се цели хората да бъдат сплашени от тази демонстрация на сила. Вместо да се допусне едно траурно шествие за български герой да протече спокойно, при абсолютен ред и дисциплина, кметицата предпочита да саботира мероприятието, да харчи значителни средства, да ангажира огромен полицейски ресурс (отклоняван от далеч по-важни задачи) и да блокира за часове половин София. И това само и само, за да се хареса на някакви си чужденци и маргинални елементи от различни НПО-та. Впрочем евтиния бюрократичен трик, който се ползва, за да се попречи на марша, според нас е в разрез със закона и сме атакували и двете забрани в съда. Последните три години Фандъкова отказва да съгласува шествие, което само по себе си не означава нищо, тъй като режима е уведомителен. Но от миналата година тя се опитва да попречи на марша, като разпорежда на полицията да го прекрати. За да се изнамери основание за това, се прави следната постановка. Още преди марша в огромен район около сборния пункт, полицията започва да извършва проверки. Спират се не само хора, идващи за марша, но и напълно случайни граждани. И разбира се, все някой от тези случайни минувачи ще има в себе си я джобно ножче, я верига за ключове (квалифицирани като опасни предмети), ще е пийнал или пък ще се окаже, че преди 8 години е задържан за сбиване или някаква друга глупост. След това се праща едно писмо до кметицата, че има задържани лица носещи опасни предмети, лица в нетрезво състояние или такива, които някога си са имали проблеми със закона. На база на тези изсмукани от пръстите аргументи, Фандъкова заявява, че по нейно мнение има опасност от възникване на безредици и нарежда незабавно прекратяване на проявата. Всъщност, ако нещо създава предпоставки за възникване на безредици, то това е провокацията на кметицата, нареждаща хората да бъдат разпръснати, напълно неоснователно. Тук обикновено услужливо пригласят и някой медии, тръбящи, че на Луковмарш вече имало задържани. Разбира се, именно тази жалка аргументация на забраната сме атакували пред съда. Ето с такива мръсни номера колониалната администрация се опитва да ни попречи, защото дразним чуждестранните и господари. И докато ние срещаме такъв яростен отпор, просто защото искаме да почетем един български герой, то нашите противници се радват точно на обратното отношение. Да започнем от това, че клеветническата им кампания е широко отразявана, а твърденията им се представят абсолютно безкритично. Макар отдавна да сме ги оборили, включително и на продължителна пресконференция, преповтарянето им продължава. Нека вземем за пример и проведения протест срещу Луковмарш. На него присъстваха около 50 крайно леви лумпени, половината от които чужденци. Въпреки това, той бе представен като едва ли не, събитие равностойно по популярност и мащаб на Луковмарш. На тези дегенерати с изкривени от злоба муцуни бе осигурен и пълен комфорт от страна на общинската администрация. Въпреки факта, че чуждестранните така наречени "антифашисти", са пословични с бруталните погроми, които извършват по време на протестите си. Тук само ще споменем, че тези хора защитават яростно каузи като ислямското нашествие в Европа (пробутвано ни като "бежанска вълна") и разграждането на границите, осиновяването на деца от хомосексуалисти и всякакви подобни доказано вредни практики, унищожаващи устоите на обществото. Въпреки че половината от тях бяха маскирани - противозаконно поведение по време на протест, едва един от тях (забележете - полски гражданин) бе арестуван. Но колкото и да се пънат подобни маргинали със съмнително финансиране, колкото и да ги толерират властите, усилията им са обречени. Самите те открито признаха, че българското общество е на наша страна. И това е наистина така, въпреки всички усилия, които се хвърлят да ни се попречи. А най-будната част от българската младеж отново бе на Луковмарш. Духът на генерал Луков днес отново обединява искрените родолюбци, както някога самият той обединяваше националните сили. И може да сте уверени, че нашето време неумолимо идва. Идва едно ново Възраждане. И каквото и да правят нашите врагове, това няма да промени факта, че те са последните сенки от отиващата си нощ, докато ние сме първите лъчи на настъпващото утро.

Безспорно, една от най-големите заслуги на ген. Христо Луков към Родината е възраждането на българската армия. В ролята си на министър на войната, за едни изключително кратки срокове (само за 2 години!) той успява да постигне нещо, граничещо с чудо. След Ньойския диктат българска войска е съсипана - авицията е напълно унищожена, артилерията е почти напълно унищожена (част от тежкото въоръжение просто е укрито от чуждестранните комисии, отговарящи за ликвидирането му), армията е съкратена десет пъти, до абсолютен минимум, необходим за опазване на границите. Поел поста министър на войната в един критичен момент, Луков започва изключителна по мащаби реформа. Той напълно потъпква клаузите на Ньойския диктат. Войската ни е реорганизирана на съвременния принцип на дивизионно-полковата структура, превъоръжена е с ново, модерно оръжие, самата военна подготовка е осъвременена и хиляди наборници преминават специално обучение. Резултатите са зашеметяващи. Идва време и света да види възродената бойна мощ на България. И тази демонстрация е по време на парада на Гергьовден 1937 г. Едно изключително грандиозно събитие, продължило над шест часа. Очевидците ще помнят цял живот този ден. Ето разказ за парада от страниците на списание „Сердика“ , брой 3 от 1937 г.: "Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще. В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух. Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад „Александър I“. Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ. Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. – воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: „Покойници, вий в други полк минахте“… Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда. Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно „Ура!“. „Шуми Марица“ и „Химнът на Царя“ проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката. Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица. От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ. Площадът „Александър Невски“ е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви. Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ. Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици. Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо „Ура!“ се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината. Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи." След реформата на ген. Луков от 1935-37 г., българската армия отново е мощен фактор, не само на Балканите, но и в цяла Европа. И това е постигнато в едни толкова кратки срокове! Един истински подвиг, може би, без аналог в световната военна история!

Генерал Христо Луков, като убеден родолюбец и като достоен български офицер, през целия си съзнателен живот винаги е поставял на първо място интересите на България. Това обаче никога не е пречело на нечистоплътни твари, гонещи лични облаги, да хвърлят най-грозни обвинения по негов адрес. Една от най-разпространените клевети срещу генерал Луков е, че той бил маша на германците в България. Това внушение някога е било правено както от комунистите, така и от масонските кръгове около Двореца. Днес то отново е подето, както от наследниците на червената номенклатура, така и от либералното лоби и обикновените левичарски лумпени. Тоест, едни доказани интернационалисти, явни слуги на чужди интереси, обвиняват един достоен български националист, че той бил обслужвал чужди интереси. Подобна наглост, най-добре описва народната поговорка: "Крадеца вика дръжте крадеца". Но няма по-добро опровержение на грозните клевети на враговете, от самите дела на ген. Луков. Факт е, че Христо Луков се е ползвал с уважението на германците още от времето на Първата световна война, когато като артилерийски майор е бил изпращан на Западния фронт, в щаба на подполковник Пултковски, за да се запознае с новостите в немското военно дело. Той самият е бил на мнение, че трябва да поддържаме добри отношения с германския народ, не само защото Германия единствена е признавала справедливите ни териториални искания, а и защото германците са били наши постоянни клиенти, особено след Първата световна война. Но доброто отношение на Луков, никога не е замъглявало трезвата му преценка, когато е ставало въпрос за защита на българските национални интереси. И особено показателен за това е един момент от неговия живот. Този момент е описан от полк. Андрей Иванов Андреев в спомените му, издадени от сина му през 2009 г., като книга със заглавие "Моят живот и моята съдба". Той е един от хората, лчно познавали героя - съпругата на полк. Андреев, Елена е сестра на жената на ген. Луков. Самият полковник също е интересна личност - артилерист, като ген. Луков, ветеран от Дойран, след Ньойския договор е натоварен със секретната мисия да укрива оръдия и тежко въоръжение от комисиите на Антантата, отговарящи за унищожението му. Андреев и семейството му са репресирани от комунистите след 9.IX.1944 г., като той лежи в лагера "Белене" три години. В своите спомени полк. Андреев се спира на една много показателна случка, която напълно разсейва всяко съмнение относно това, чий интереси защитава ген. Луков. Според полковника, клеветата, че е немско оръдие, винаги е тежала много на Луков, който винаги е подчертавал, че е българин и служи на българския интерес. За да илюстрира това, Андреев дава за пример един малко известен епизод от живота на Генерала. Това е времето след неговото пенсиониране, когато познат на Луков го препоръчва за председател на управителния съвет на частното дружество "Петрол". Според Андреев, Генерала е приел, тъй като по това време пенсията му не стигала за семейната издръжка. Преди обаче да приеме тази длъжност, ген. Луков получил много по-апетитно предложение от германската фирма "Круп" да стане техен представител. Той обаче го отхвърля, именно защото не желае да е зависим от тях, нито да бъде считан за техен агент. Но именно като председател на управителния съвет на "Петрол", Луков умело защитава интереса на България. По това време дружеството е частно, като в него има и чуждестранни капитали. Германски представители си дават сметка за големите ползи, които биха имали, ако успеят да го закупят и започват да подготвят почвата за това. По думите на полк. Андреев, това би означавало, че: "Немците щяха да имат монопол над петролните продукти у нас и щяха да определят каквито си искат цени". Ето как описва този епизод Андреев в своята книга (стр. 173-174): "При него идват немци и му казват, че вярват, че той няма да има нищо против, ако дружество "Петрол" стане немско дружество, и затова дошли да чуят неговото съгласие. Той им отговорил: "Аз съм само председател на управителния съвет. По този въпрос идете и говорете с директора на дружеството г-н Бижев". Веднага след това той взел телефона и съобщил на директора на дружеството за разговора и му наредил да им откаже, като им отговори, че това е работа на правителството. След това Луков разговарял с министър-председателя Б. Филов, с военния министър генерал Теодоси Даскалов и с министъра на търговията Никола Захариев, като ги предупредил за опасността, която застрашава страната с понемчването на това дружество. Филов и Даскалов погледнали на този въпрос почти безразлично, но Захариев приел присърце тази работа. Той се вслушал в съветите на Луков да се направи дружеството държавно, преди немците да посегнат на него, за да им се пресече пътя. Луков дал формулите за това - да се изработи един законопроект от 4-5 члена и немците да бъдат поставени пред свършен факт. Зная само, че това попречи на дружество "Петрол" да стане немско предприятие." Така, въпреки доброто си отношение към германците като народ, Христо Луков блестящо защитава националния ни интерес - българската държава да придобие монопола в този толкова важен сектор. Пореден пример за самоотверженото родолюбие на Генерала. А сега сравнете това с продажността на болшевиките, които изтребваха народа ни, за да угодят на чуждите си господари в Москва. Сравнете го и с гнусната сервилност на днешните продажници, които слугуват на Брюксел, на Вашингтон и на кой ли не платежоспособен чужденец, за сметка на бедстващия български народ. Те винаги ще са робски души и жалки слуги, които винаги ще мразят, ще се страхуват и ще се опитват да очернят и оклеветят всеки истински борец за свобода и независимост. Било то и безспорен герой като ген. Христо Луков.