Хулите, клеветите и анонимните пасквили, които днес българомразци сипят по личността на ген. Христо Луков, не са нещо ново за политическия живот на България. И докато е бил жив ген. Луков, са се намирали неморални същества, които са се опитвали да хвърлят кал по една от най-изявените и популярни личности в България в периода между днете световни войни.
Тогава обаче, за разлика от днес, са се намирали много достойни българи от елита на нацията, които веднага са защитавали Генерала. Един такъв пример е Данаил Крапчев. Изтъкнатият журналист и общественик, главен редактор на един от най-големите ежедневници по това време - вестник "Зора", пише в своя статия от 31 март 1936 г. за анонимно писмо срещу ген. Луков, което се разпространявало по пощенските кутии в София. В статията със заглавие "Генерал Луков е първата им прeчка", Крапчев безпощадно се разправя с анонимните клеветници и защитава честта на ген. Луков.

Анонимните писма са чести у нас. Те се получават и по редакциите. Пускат се и по кутиите в частните жилища. Със съвсем редки изключения, авторите на тия анонимни писма са от утайката на българското общество. Клеветници, кални души, най-долнопробни доносници, престъпници и пр. Затова в нашата редакция и не се четат тия отвратителни пасквали.

Днес един приятел ми разказа съдържанието на едно анонимно писмо, пускано в пощенските кутии по частните жилища. Понеже в това писмо се хвърля кал върху военния министър, с погнуса го хванах и с омерзение го прочетох, за да разгадая намерението на автора или по-точно на авторите му.

В това недостойно за човек писмо думата генерал, се турия в кавички. Авторът оспорва и генералската степен на сегашния военен министър! Не аз ще давам атестация на генерала, който е войник от главата до петите, минал през всички военни градации, и е един от най-културните български офицери. Важното е, че авторът оспорва на ген. Луков генералския чин! От това е ясно, що за екземпляр е той.

Ако съм седнал да се занимавам с това мерзко писмо, то е защото покрай другите се намесва и в. ,,Зора" в него! Явилите се две статии в нашия вестник преди десетина дни против звенарите се преписват в анонимно писмо на генерал Луков. Това е лъжа. Авторът и на двете с статии съм аз, долупадписаният, който нося отговорност и за неподписаните работи. Ако военният министър се е солидаризирал със статията, толкова по-добре.

Цялото писмо е изпълнено с подобни лъжи и клевети, които не заслужават и опровержение.

Целта на авторите е ясна - те се стараят да изложат военния министър, който върви по петите им и няма да им позволи да правят политика с войската. А сега и самата войска няма да се остави, в никой случай, авантюристи, чужди оръдия, безогледни честолюбци да идват на власт чрез нея. Първата пречка, обаче, за целта на тия чужди оръдия е военният министър. Затова те почват и с него. Авантюристите този път, обаче, сигурно ще срещнат срещу себе целия народ.

Дан. Крапчев

Продължаваме с публикуването на статии от печата в Царство България, които са посветени на ген. Христо Луков или той е техен автор.
Днешната статия е от вестник "Народна отбрана" и е посветена на провъзгласяването на ген. Луков за почетен член на централното поборническо-опълченско дружество ,,Шипка’’. Слабо известен факт е, че бащата на Христо Луков е бил опълченец на Шипка и той най-младият от всички българи, защитавали върха.

г. Генерал Хр. Луков, Министър на войната, почетен член на д-во ,,Шипка’’

г. Генерал Луков  е провъзгласен за почетен член на дружество Шипка, като на 28.11 тази година му е връчен следния адрес:

Високо уважаеми г-н Генерале, Господин Министър, старите български ветерани от освободителната и предосвободителната епохи отдавна наблюдават това, което става в нашата обичана войска. Те с особен възторг виждат, че откакто вие застанахте на чело на войската, оная неспирна енергия, с която се работи за качествения и количествения възход на българските въоръжени сили и постиженията в тази посока, които едно военно око не може да не забележи.

Това изпълва сърцата на тези най-стари български войници. Давайки израз на тия чувства настоятелството на централното поборническо-опълченско дружество ,,Шипка’’ в заседанието си на 1-рви октомври т.г., протокол №5, ал. 8, като взе предвид тази Ваша отлична войнишка и народополезна служба, за добри и светли бъднини на България, единодушно и с душевно вълнение реши да Ви поднесе своята опълченска благодарност и Ви провъзгласи за почетен член на централно поборническо-опълченско дружество ,,Шипка’’ и на цялата ни организация в България, като същевременно ви поднася и своята опълченска значка.

За пръв път нашата организация дава подобен искрен израз на своето уважение. Като Ви моля да приемете това почетно звание и значката му,  централното поборническо-опълченско дружество ,,Шипка’’ Ви пожелава, за доброто на България, здраве и същата енергия на многая лета и Ви приветства със своето войнишко ‘’ура’’ тъй, както то ечеше над чукарите в Шипченската епопея и в Голготата на предосвободителните възстания.

г. Генерал Хр. Луков приемайки адреса на опълченците от Шипка, произнесе следната реч :

Господин Генерале, Господа!

Дълбоко трогнат, аз ви благодаря сърдечно за вниманието. Но го приемам повече отправено към войската, чиито родоначалници сте Вие, отколкото към мен, защото тя е, която осъществява напредъка, който вие - всеки от вас умъдрен под сянката на столетието - тъй проникновено прозирате.

Но трябва веднага да ви кажа, че тази енергия и възход на войската имат за свой извор нашия Върховен Вожд - Н.В. Царя. Той е, който инспирира, одухотворява. Неговата мъдрост е, която насочва, напътства, въодушевява. Аз съм само един Негов проводник и слуга из идеите, които Той промишлява.

Мога да ви уверя още един път, че нашата войска тръгна със здрави и сигурни стъпки напред. Трябва да ви кажа тъй също, че нищо не допринася тъй много за зачитането на България, за нейния напредък и име в такава степен, както една здрава и силна войска. Това трябва да се разбере от всички българи. Ако едно време, преди войните, ние бяхме тъй зачитани и сочени за пример в целия свят, причината за това не беше нито висока култура, нито други достойнства, а изключително нашата мощна войска и нейния силен железен юмрук.

Тъй и ще бъде!

Ето, Вие за втори път вече във вашата преклонна възраст давате на българските поколения пример как трябва да се служи на Отечеството: първо някога по върховете на Шипка, а преди това и във възстанията в епични боеве срещу многобройния неприятел и напоследък, като турихте начало със своите оскъдни средства за всенароден паричен сбор за самолет ,,Шипка’’. В този случай Вие налучкахте пулса на най-нужното, най-потребното днес.

Искам да Ви кажа още, взирайки се във вашите борчески чела, че аз изпитвам особено вълнение днес и поради това, че и моят баща бе опълченец, че и аз съм син на опълченец. Моят баща ще се радва много виждайки ме сред вас, наред с неговите бойни другари.

Благодаря Ви още веднъж и Ви моля да предадете моите благодарности и благопожелания на всички ваши другари в страната.

През последните години върху името на ген. Христо Луков се упражняват много фейсбук историци, виртуални анализатори и разбирачи по всичко. Едни, водени от своята омраза към всичко национално, му преписват какви ли не злини и негативни качества. Други пък обясняват, че той едва ли не бил напълно незначителна личност за българската история и нямал никакъв принос към България.
Разбира се и едните и другите са водени в своите изказвания не от исторически факти и обективност, а от личните си политически убеждения и собствено мнение за българската история.
Ние обаче, като организатори на Луковмарш, през последните 15 години се стремим да намерим и публикуваме възможно най-много исторически документи и сведения за живота и делото на ген. Луков. А те сами говорят са себе си и обрисуват един образ на ген. Луков, който е много далеч от това, което им се иска на неговите врагове.
Затова днес публикуваме една статия, излязла във вестник "Слово" малко след убийството на Генерала. В нея един офицер, служил при него, разказва история, от която ясно проличава мъжеството на Христо Луков и която е още едно неопровержимо доказателство за неговия принос към България.

Беше 11 часа. По района на казармата рядко се срещаха хора. Навсякъде се чувстваше спокойствие.

При входа на казармения двор се чу шум. Големите врати се отвориха и три леки коли влязоха в двора. Неволно сърцето ми се сви. Вгледах се и забелязах, че пътниците бяха чужденци-военни. За миг през главата ми преминаха тревожни мисли. Това бяха офицери от военния контрол, които не идеха за нищо добро. Ето, че групата се насочи към нас. Все още не подозирах, че те cа дошли, за да търсят скрито оръжие. Мина ми през ума само, че ще проверяват доброволците.

Докато аз още мислех, при мен дойде един подофицер и запъхтяно ми доложи: „Господин капитан, дошли са французи и търсят някой офицер. Изглежда, че не идат за хубаво”.

Думите на подофицера още повече ме разтревожиха. Време за губене нямаше. Успокоих подофицера и му казах, да се навърта около мен и бързо отидох при тях.

След обичайното поздравяване един от гостите ме помоли да ги
заведа в една от празните конюшни, която ми посочиха. Сега вече за мен беше ясно какво търсят. Някое изчадие, подмамено от пари, е дало сведения на тези натрапници по силата на договора, че там има скрито оръжие. И, разбира се, сведенията бяха верни. В тази конюшня бяха скрити четири батареи и много измервателни уреди, прикрити с разни стари непотребни вещи. Преди една седмица група офицери ги бяха почиствали.

Настъпи за мен страшно изпитание. С каква грижовност и колко жар ние бяхме работили няколко нощи, за да съберем в тази конюшня материалите. Докато да им отговоря, какви ли не мисли минаха през главата ми, а и не знаех как да постъпя. Настъпи за миг мълчание. Чужденците ме гледа много настойчиво, а в израза на някои се четеше и ирония. Това още повече ме озлоби. Без повече да се колебая, аз им казах, че нямам право да ги развеждам из казармата и че те трябва да се явят пред командира на полка. Само той е властен да развежда чужди хора из помещенията! Този мой отговор не ги учуди. Изглежда че и на други места те са били посрещани по същия начин.

Тежки минути на изпитание! По-скоро човек би предпочел да влезе в най-страшния бой, отколкото безпомощно да присъства пред един печален край на така ревностно скатано оръжие.

Увлечен в размишления, аз се намерих пред кабинета на командира. Изведнъж се окопитих. Почувствах, че вече имам сигурно опора. Почуках и докато чуя неговото разрешение, сърцето ми отново се затуптя, краката ми се подкосиха. Само енергичния отговор “влез” ме опомни.

- Господин полковник, господата са дошли и искат да бъдат отведени в едно конюшно помещение. Искат да правят някаква проверка. - Командирът не трепна. Лицето му беше спокойно. Очите му гледаха добродушно и с един много приветлив тон той покани гостите да влязат и се упъти да се ръкува с тях.

Този вид на командира обърка гостите. Пред тях стоеше едър мъж, който с вида си и с голямото си спокойствие ги завладя. Господинът, който на дворът говори с мен, сега отново се обади, но в говора му имаше несигурност и боязливост. Английският майор Нит повтори отново, защо са дошли и изрази тяхното желание.

Без да трепне нито мускул от лицето му, той веднага отговори, че ще изпълни исканията им и с един твърд и внушителен тон каза, че това ще бъде само излишен труд. След това взе шапката си и поведе “гостите” със себе си.

Сега на свой ред те се почувстваха в неудобно положение. Започнаха да се споглеждат. Стана им даже неловко. Италианецът капитан Сканагата, който правеше впечатление на най-разговорлив, започна да се извинява: “Това не е наше желание, господин полковник. Ние сме офицери и също като Вас изпълняваме един дълг. Молим ви, недейте ни се сърдите. Другарите му слушаха неговите думи и по лицата им се четеше одобрение. Подполковник Луков ги гледаше весело и спокойно. С жест той им даде да разберат, че не им се сърди. Това още повече завладя неканените гости.

Бяхме вече пред конюшнята. Подполковник Луков се обърна към мен и заповяда да се отвори вратата. Докато аз му отговоря, че конюшнята е заключена, той извика с още по-твърд тон: “Да се намери веднага ключът!”.

Настъпи в душата ми нови смущение. Аз вече не разбирах какво става. Взех да мисля, че може предишната нощ, материалите да са изнесени. Може би пък командирът да е забравил, че именно тук са скритите батареи. Тежки минути. Ами командирът неволно предаде тези батареи?

Потърсих с поглед подофицерът и му дадох знак да дойде при мен. В това време в районна нямаше жива душа. Всичко се беше изпокрило. Само по прозорците се забелязваха натрупани войници, които наблюдаваха развоя на работата. Какво ли преживяваха тези добродушни селянчета? Те сигурно тръпнеха пред страшната неизвестност. Сигурно и те изпитваха същата безнадежност или пламтяха от омраза към тези натрапници.

Наредих подофицерът да потърси и доведе ключаря. Той веднага изчезна и не след дълго се завърна и доложи, че ключарят от сутринта е изпратен някъде в града. Ново изпитание. Нови нерви. Чужденците се спогледаха. Това ги изненада неприятно. По лицата на някои се четеше дори съмнение. Само командирът беше спокоен. Той изгледа господата доста успокоително, като чели искаше да каже: “Не се безпокойте и това ще оправим” и заповяда: “Веднага да дойде техника да разбие бравата!” Това беше вече върхът на негово самообладание. Тези думи подействаха много силно върху контрольорите и техният председател, майор Нит се обърна към командира със следните думи: “Извинете господин полковник, това не е необходимо. На един офицер, като вас, ние не може да не вярваме. Ние вече знаем, че тук няма нищо и че сме били подведени”. Тези думи бяха съпроводени от всеобщо одобрение на останалите чужденци. Командирът им благодари за доверието и им пожела добър път.

Аз все още не можех да дойда на себе си. Струваше ми се, че всичко това е сън. Само едно чудо можеш да избави това оръжие от откриване. А чудото беше командирът. Той запази пълно спокойствие. Неговото самообладание беше поразително. Само увереността му убеждаваше. Дори аз, който знаех какво има там, бях почнал да вярвам че няма нищо. Горкият подофицер, той също като мен не доумяваше. Сега вече постепенно лицето му почна да се променя и то засия. Той беше щастлив да присъства на един неподражаем пример, който голямото сърце и рядката мъжественост на нашия любим командир можеше да даде. А войниците? Те бяха изчезнали от прозорците и се тълпяха около вратите. Какво точно бе станало, те още не знаеха. Само бодрият и спокоен вид на командира им подсказваше, че опасността е преминала. На тях не беше много необходимо да им се говори. Сърцата им бяха разбрали всичко.

Дълго след това ние коментирахме стореното от командира и благоговейно говорехме за него. Той беше спечелил всички ни.

В понеделник официално бе открита кампанията за Луковмарш 2020 г. Датата 6 януари се наложи като традиционна за това, не само защото се счита, че тогава е роден ген. Христо Луков. Символично в този ден е преплетена съдбата на три поколения националисти, защото тогава е роден и поетът революционер Христо Ботев и на този ден ни напуска големият родолюбец и борец срещу комунистическия режим Илия Минев. Съдбовността на тази дата сякаш още по-ярко се подчертава от факта, че тогава Православната църква чества Богоявление и Кръщение Господне - един от най-важните празници, вплетен в традициите на народа ни. Обичаите в този ден са свързани и с проява на мъжество и издръжливост - качества особено силно проявени и в тези трима велики българи.

Но връзката между тримата не е просто символична, а е една естествена приемственост и развитие на националната идея, която те носят и пазят. Именно за това в този ден почитаме и тримата, като поклонението ни започва от паметника на Христо Ботев в Борисовата градина. Срещата там бе в 18:00 часа. Церемонията започна със слово на Цветелин Пенков от софийската организация на БНС. То бе посветено именно на дълбоката връзката между тримата герои и по специално на Ботев, който поставя солидната основа, над която надграждат легионерите своите идеи за социалната правда в националната общност. Ботев е и силно вдъхновение не само за ген. Христо Луков, но и за Илия Минев. След поднасянето на цветя, участниците се отправиха към паметника на Илия Минев.

Там пред събралите се говори водача на софийската организация на БНС - Пламен Димитров. Той припомни речта на ген. Христо Луков, държана пред студентите от СУ, в която той дава Ботев като един от най-ярките примери за двете най-важни начала у българският дух, издигали народа ни до висоти - творческото и борческото. Именно в олицетворение на тези добродетели се превръща и Илия Минев, в една друга епоха. Годините на комунистически репресии и издевателства, не само не пречупват духа му, но дори в такива тежки условия, той намира начини да се бори срещу системата. Изтикан извън политическия живот от демократите, Минев остава докрай верен на националната идея и въпреки преклонната си възраст намира начини да развива дейност. Истински пример за новите поколения националисти. С поднасяне на цветя пред озареният от светлината на факли паметник и минута мълчание, церемонията завърши.

Втората част на откриването продължи в централният щаб на Български Национален Съюз. След 20:00 часа, там бе представен за пръв път записът на "Дванадесетият час" - марш създаден от легионери след смъртта на Генерала, в негова памет. Музиката на марша е била написана от известния композитор Манол Манолов. Самият нотен лист бе случайно открит от наш съратник, запален по историята, в един антикварен магазин. Оценил голямата му стойност, той се свърза с нас, за да възстановим това произведение потънало в забрава, както някога бе потънал и самият спомен за ген. Луков. За усилията, трудностите и всичко интересно, през двете години, които изминаха докато бъде реализиран професионалният запис на марша, разказа Цветелин Пенков - нашият съратник, нагърбил се с тази задача. Резултатът е впечатляващ, не само като музикална стойност. Произведението има и много висока културна и историческа стойност - не само бе възстановен един изгубен марш за голям български герой, но това е и единственият известен запис на легионерски марш.

В края на официалната част говори Звездомир Андронов, водачът на БНС. Той разкри изключително интересни подробности около друг един проект, свързан с ген. Луков, над който се работи - а именно написването на книга за живота и делото на героя. Андронов сподели за работата му по проучване на архивите, и големият обем информация и материали, които са открити и събрани до момента. Сподели и много неизвестни досега истории, разкази и факти, свързани с ген Луков, които в още по-голяма пълнота разкриват величието на неговата личност. От хладнокръвието му, при спасяването на четири батареи от комисиите на Антантата, през благотворителната дейност, която развива в подкрепа на сираци, до публичните лекции по история, които изнася в различни градове на страната. Това бяха само част от новите неща, които присъстващите на събитието научиха. Още много за дейността му като общественик и интересни подробности за негови роднини бяха споменати. Въпреки усилията на враговете на народа ни, истината постепенно излиза наяве. За това следете кампанията за Луковмарш и се информирайте редовно. Интересното предстои!

През последните 10 години имахме възможността да изнесем лекции за живота и делото на ген. Луков в над 20 български града. Благодарение на тях много млади българи се запознаха с личността на Генерала или допълниха познанията си за него. 

Тези лекции, заедно с Луковмарш и информационната кампания преди него, допринесоха за силното популяризиране на името Христо Луков сред българския народ, което беше обречено на забрава след 45 години комунистическата власт. В последните години тази популярност излезе и извън границите на нашата Родина и днес ген. Луков е понятие за много европейски националисти, някои от които са посетили и Луковмарш.

Именно заради нарасналата популярност на Генерала в Европа бяхме поканени да изнесем лекция за неговия живот и историята на Луковмарш в Германия. Поканата дойде от партия “Десните”, с която Български Национален Съюз си сътрудничи от години и всяка година нейни представители пътуват до София, за да вземат участие в Луковмарш. 

Така на 6 декември в германския град Дортмунд се състоя първата лекция за ген. Луков извън България. Лектор беше водачът на БНС Звездомир Андронов. Пред събралите се членове и симпатизанти на “Десните” той първоначално накратко разказа за историята на България от освобождението от турско робство до Първата световна война. Беше нужно да се направи това кратко встъпление, защото за чужденци, които не познават добре българската история, е много трудно да разберат идеалите и подбудите на поколенията българи от това време и в частност на Христо Луков. След това Андронов представи най-важните моменти в живота на Луков до подлото му убийство и разясни защо неговата личност обединява и вдъхновява младите български националисти днес. 

Във втората част на своето изложение Звездомир Андронов разказа за историята на Луковмарш - от първото му провеждане през 2004 година с 15 участници, до последната година, когато по улиците на София маршируваха около 2000 националисти от цяла България и няколко европейски държави. Той обясни и за пречките, които българските институции и най-вече столичният кмет Йорданка Фандъкова, създават на организаторите на марша. Също така спомена за опитите на някои антибългарски кръгове да очернят името на Генерала и които последните 10 години не спират да бълват лъжи и клевети за организаторите и участниците в Луковмарш.

В края на лекцията присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси на лектора. От това се възползваха няколко германски националистите, а от зададените от тях въпроси си личеше, че личността на генерал Луков живо ги интересува и искат да научат възможно най-много за него. Те изказаха съжалението си, че за този български герой се знае твърде малко извън България и информацията за него на чужди езици е много оскъдна.

Освен за лекцията, посещението на българската делегация бе използвано и за затвърждаването на приятелските отношения между българските и германски националисти, които съществуват вече дълги години. Също така бяха обсъдени бъдещи съвместни дейности и разбира се участието на германските ни приятели в Луковмарш 2020.   

Идентично копие на това писмо сме изпратили до всички кандидати за кмет на Столична община (без Йорданка Фандъкова) и ще публикуваме техните отговори, които получим до 23 октомври.

ОТВОРЕНО ПИСМО
до
Всички кандидати за кмет на Столична община

Уважаеми/а г-н/г-жо,

В този месец погледите на всички софиянци са насочени към Вас и Вашите конкуренти за кметския стол на българската столица. Намирайки се в предизборна кампания, Вие със сигурност сте принуден ежедневно да отговаряте на въпроси на Ваши потенциални избиратели, свързани с евентуални Ваши действия, ако бъдете избран/а за градоначалник. Затова ние от Български Национален Съюз решихме да отправим един въпрос към Вас, като сме сигурни, че да чуем от Вас неговия отговор, ще бъде интересно не само за нас, но и за голяма част от софиянци. Така всеки избирател ще може да направи по-информиран избор, когато отиде до урните, и ще се намали възможността да остане неприятно изненадан от своя избраник в бъдеще, ако той предприеме действия, които самият избирател не одобрява.

Вече 17 години, в средата на февруари, ние организираме факелно шествие по софийските улици в памет на ген. Христо Луков – герой от Първата световна война, министър на войната в периода 1935-1938 г. и водач на Съюза на българските национални легиони до 1943 г., когато е убит от комунистически терористи пред дома си на 13 февруари. Това мероприятие доби известност под името “Луковмарш”.

В първите години, в които провеждахме този марш, той оставаше почти незабелязан от широката общественост и за него разбираха, освен участниците в събитието, само случайни минувачи, станали свидетели на неговото преминаване по софийските улици. През последните 7-8 години обаче се надигна една доста гръмогласна съпротива (засега само вербална) срещу организираното от нас мероприятие. Неправителствени организации, някои партии, чуждестранни посолства и отделни личности “осъждат” провеждането на “Луковмарш” и настояват за забраната му.

И ако в началото тези призиви оставаха само думи, то в последните няколко години този натиск явно постига донякъде желания ефект и настоящият кмет на Столична община, Йорданка Фандъкова, прекъсва провеждането на шествието или директно го забранява предварително. Това е нейно право според чл. 12, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Основанията, с които г-жа Фандъкова обосновава своите забрани, обаче са тотално неоснователни и не покриват минималните изисквания на закона, за да се предприеме такова действие. Твърденията, че по време на “Луковмарш” може да се стигне до нарушаване на обществения ред, са смехотворни, след като за толкова много години провеждане на мероприятието, такова нещо не се е случило нито веднъж. И това не е само наше твърдение, а констатация на СДВР. Съответно и всеки път, когато обжалваме пред съда забраната на столичния кмет, се потвърждава, че правото е на наша страна, като съответната заповед е отменяна и ние можем да проведем нашето шествие.

Пределно ясно е, че реалните мотиви на Йорданка Фандъкова не са свързани с опазване на обществения ред или сигурността на софиянци, а са политически и са свързани с натиска, който оказват върху нея гореспоменатите противници на “Луковмарш”. Но един кмет трябва винаги да съобразява действията си със законите и Конституцията на Р. България, а не с прищевките и желанията на една група от обществото, колкото и влиятелна да е тя. А вече няколкото решения на българския съд по казуса “Луковмарш” ясно показват, че имаме право свободно да изразяваме нашето мнение по избрания от нас начин.

И точно заради големия медиен шум около провеждането на “Луковмарш” и проблемите, свързани с това, през последните години голяма част от софиянци, а и не само те, имат отношение към това мероприятие – било то положително или отрицателно. Затова нашият въпрос към Вас е следният:

Как бихте процедирали Вие спрямо Луковмарш, ако бъдете избран/а за кмет на София?

Държим да уточним, че нашият въпрос е свързан с изпълнението на закона и вменените Ви от него задължения и права като градоначалник и в този смисъл очакваме Вашия отговор. Той не е свързан с Вашето мнение относно ген. Христо Луков, нас като организатори или политическите идеи, които изповядват участниците в марша. Разбира се, ако желаете да споделите Вашето мнение по тези въпроси, то ние, а сигурни сме и всички Ваши потенциални избиратели, ще се радват да го чуят. Но основният въпрос, на който ние искаме да получим отговор, е – как ще действате Вие като кмет през месец февруари следващата година, когато предстои поредният “Луковмарш”, а и в годините след това.

Длъжни сме да ви информираме, че настоящото писмо ще бъде изпратено на всички кандидати за кмет на София (с изключение на г-жа Йорданка Фандъкова, която достатъчно красноречиво е показала своята позиция) и съответно ще публикуваме всички отговори, които получим, независимо какви са, на нашата интернет страница. Уверени сме, че с това ще допринесем за по-информирания избор на всички софиянци. Надяваме се да не ги оставите в неведение по този въпрос и да ни изпратите най-късно до 23 октомври Вашия отговор.

Ако не сте достатъчно добре запознат/а с този казус, оставаме на разположение при всякакви уточняващи въпроси от Ваша страна и сме готови да Ви предоставим всякаква информация, която би могла да Ви помогне за изграждането на позицията и предоставянето на отговор.

С уважение,

Звездомир Андронов,
Председател на Български Национален Съюз

Едно от най-положителните неща, които превръщат Луковмарш в наистина уникално събитие е духът на единство, който носи. Този дух се усеща още с началото на кампанията ни, преди самият марш. По време на обиколките ни в страната срещаме, както стари приятели, така и нови поддръжници и атмосферата е страхотна. Същото чудесно чувство изпитахме и в Битоля, когато за пръв път проведохме лекция за ген. Луков. Кулминацията на този дух обаче е самият Луковмарш.

Тази година, и над 2000 души присъстващи на марша, усетиха това. Едно истинско чувство на сплотеност, за което трудно се намират думи. Но всеки, който е бил, добре го познава. Въпреки, че всички ние имаме своите различия, това е ден в който наистина забравяме за тях. И сме истински единни -  в намерението си да почетем един достоен български герой, и в желанието си да видим България отново силна и просперираща. Чувстваме се и се държим, както подобава на една достойна нация. Гледаш на човека до теб като на брат, отнасяш се с искрено уважение към него. Спазваш реда и дисциплината, което е основата, от която започва градежа на всяка силна и благополучна страна. И този дух на единение е толкова силен, че излиза извън пределите на съвременните български граници. Няма по-ясен пример за това, от факта, че наши братя от Македония, отново бяха дошли да ни подкрепят. Момчетата от Национална борба бяха представени, този път с по-голяма група от миналата година. На марша имаше отново и наши сънародници от Западните покрайнини, застанали рамо до рамо с нас, въпреки трудностите.

Тази сила да сплотява, която носи духът на ген. Луков, става все по-осезаема и в европейски мащаб. Само тази година имаше представители на 9 нации, които бяха дошли за да отдадат почит на Генерала, заедно с нас. Най-голяма бе делегацията от Германия - близо 60 души. Имаше и десетки националисти от Франция, от Швеция. Наши съратници от Чехия, Унгария, Естония, Норвегия, Португалия и Англия, също поднесоха своята почит пред подвига на ген. Луков. Ето това е истинското лице на европейското братство и сътрудничество. То може да се гради само на основата на достойнство и уважение. Защото всеки уважава истинския герой и водач, посветил живота си на своя народ. За това ген. Луков ще предизвиква възхищение сред европейските родолюбци, докато съвременната ни политическа класа от плужеци, ще предизвиква презрение, дори и в очите на тези, на които слугува. Уважение предизвиква и този, който отстоява достойнството си. А всички ние, заедно по време на Луковмарш правим именно това - отстояваме достойнството си като народ и не се прекланяме пред натиска на чужди сили и техните сателитни организации тук.

Колко е заразителен този положителен дух, който носи Луковмарш, ще илюстрираме и с няколко примера от близките дни. По време на футболният мач между ЦСКА и “Черно море”, провел се също на 16-и февруари, феновете на ЦСКА издигнаха плакати и портрети с лика на ген. Луков, като израз на почит. На следващият ден, по време на срещата между “Левски” и “Локомотив” Пловдив, пловдивчани издигнаха транспарант в почит на ген. Луков. Жестът бе посрещнат с бурни ръкопляскания от публиката на “Левски”, които развяха знаме с лика на Генерала и скандираха името му. А няколко дни по-рано, нашите другари във Франция, издигнаха лика на ген. Луков, по време на възпоменание за убити френски националисти.

Ето това е силата на духа на ген. Христо Луков, силата на Луковмарш - да обединява. И на това не може да попречи пороя от хули и клевети, сипещ се от нашите противници. Въпреки натиска на чужди посолства. Въпреки усилията на добре платени от вън НПО-та. Въпреки яростта на идейните и физически наследниците на убийците. Въпреки угодническото клякане на столичния кмет и всевъзможните саботажи от страна на СО. Въпреки абсурдните сборища срещу марша (които са толкова непопулярни и лишени от подкрепа в България, че е необходимо ежегодно да се внасят анархисти от Гърция, Сърбия и Австрия, а организаторите им реват за пари в чужбина). Въпреки всичко това, Луковмарш ще го има и той ще ни обединява. Ще обединява народа ни, ще ни сближава и с нашите съратници в цяла Европа.

Ето за това треперят нашите противници. И онези думи, изречени някога след убийството на ген. Луков са истинско пророчество, защото действително: “И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият.”

“Никому нищо лошо не съм направил” - това са думите, с които генерал Христо Луков, категорично отказва да му бъде назначена лична охрана от легионерите или да ходи въоръжен, по съвет на близките си, след отправени заплахи за живота му. Това е описано в спомените на полк. Андрей Андреев (“Моят живот и моята борба”). На полковникът са известни подробности от живота на ген. Луков, тъй като е женен за сестрата на съпругата на Луков. За този категоричен отказ, потвърждават и много стари легионери, като Иван Григоров.

Тези няколко на глед прости думи, чистосърдечно изречени от Генерала, всъщност улавят в дълбочина едни от най-ярките черти на личността му - неговата изключителна почтеност и добронамереност. За съжаление, заради тези си добродетели, силно подценява подлостта на своите врагове, което му коства живота. Но Луков е напълно прав, когато казва, че никому не е сторил лошо. Всъщност, през целият си съзнателен живот, той работи упорито в полза на народа ни и е вършил добро за Отечеството.

Не случайно тези, които хулят личността на ген. Луков, не могат да посочат нито един конкретен пример, когато той е направил нещо лошо. Нито един. Нито едно доказателство. Нищо. Просто защото няма. Въпреки това, те продължават да сипят гнусни хули, за които са напълно наясно, че са откровени лъжи. Едно от най-отвратителните и мерзки неща, които може да направиш е съзнателно да лъжеш за да омърсиш името на почтен човек, при това покойник, който няма как да се защити. Това говори достатъчно за моралния облик на нашите противници. Но много от тях дори продължават, като се опитват да оневинят и дори героизират доказани садисти и убийци - било то терористите убили Луков или касапите, развихрили се по време на “народния съд”. Страхливецът винаги ще мрази смелият, подлецът винаги ще мрази почтения. Така и враговете на България, винаги ще мразят Луков.

Но за тези, които познават историята и обичат истината, генерал Луков е олицетворение на онези легендарни добродетели на старото ни офицерство - чест, дълг, доблест и достойнство. И в тези добродетели той е възпитан от най-ранна възраст. Малко известен факт е, че баща му е бил опълченец, сражавал се в Освободителната война. С този морален пример расте Христо Луков. И поемайки по стъпките на баща си, съвсем млад се насочва към военното призвание. През 1907 г., 19 годишен, завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик. В последвалите войни за национално обединение се доказва като храбър и талантлив войн, за което свидетелстват и отличията, които получава. След войните има изключителен принос за развитието на артилерийското дело, като преподавател. Но акцента в този текст няма де е върху успехите на бойното поле или заслугите за развитието на военната мисъл. Тук ще подчертаем няколко момента от живота на Луков, които показват неговата грижа за народа, като държавник, но и дори, когато е в немилост пред властта. Паралелно ще коментираме и някой от най-разпространените и гнусни лъжи по негов адрес.

Това, което постига ген. Луков като министър на войната, чрез реформата си е успех граничещ с чудо. Подобен по мащаби държавнически подвиг, при това извършен в изключително кратък срок - само 2 години, е без аналог в историята ни. А може би и в световната военна история! Заварил армията в много тежко положение - след Ньойския диктат, тя е съкратена 10 пъти до абсолютен минимум, унищожена е авиацията, почти унищожена е артилерията и тежкото въоръжение, едвам смогва да гарантира сигурността на границите ни… За тези две години, той я реорганизира, увеличава числеността, въвежда модерно обучение, купува съвременно въоръжение, възстановява артилерията, изгражда танкови войски и наново създава авиацията. Мощта демонстрирана на Парада на Гергьовден 1937 г. и на последвалите Големи царски маневри край Попово, остават в шок чуждестранните военни кореспонденти. Благодарение на Луков, България отново е сериозен фактор на Балканите и в Европа. И това превръща ген. Луков, буквално в най-обичания от народа ни човек по това време. Именно тази популярност му изиграва лоша шега и води до конфликта с царя и в крайна сметка - изпращането на Луков в пенсия.

Луков е дълго обичан от народа, дори след 1944 г. До толкова, че цели 41 години след убийството на Генерала, комунистите решават да изфабрикуват нова гнусна клевета, която и днес някой от най-необразованите им последователи, папагалски повтарят. Разбира се, фабрикацията е нескопосана по комунистически. Клеветата се появява в книгата на партизанката, а впоследствие и кадър на ДС, Митка Гръбчева - “Закъснели отговори”. Написаното е истински шедьовър на некадърността на комунистическата пропаганда. В книгата си Гръбчева буквално твърди следното - през 1966 г. (23 години след убийството на Луков!), е получила писмо на царски офицер, който и се изповядва преди да умре (явно осъзнал колко велика и непогрешима е БКП...), та той по време на погребението на Генерала, бил чул, как други двама офицери си говорили за тайна телеграма на германското разузнаване, в която телеграма пък, се говорело за това, че Луков имал тайна сметка с милиони в холандска банка… Следва съвет към другарката Гръбчева да изрови този документ от архивите (което, странно защо тя не прави, по-натам в книгата). Разбира се, нито подобно писмо съществува, още по-малко, шифрована телеграма. Но цялата тази нелепа история, трябва да внуши, че всъщност, реформата на Луков е била, за да се обогати. А този абсурден пасквил и до днес се ползва, за да се хули Генерала. Между другото, в друг подобен пасквил на Гръбчева (“В името на народа”), по адрес на Луков, тя буквално се подиграва на 10 годишната дъщеря на Генерала, станала свидетел на убийството, пишейки следното: “Синовните чувства се оказали много по-слаби от животинския страх за собствената безопасност”. Повече от показателно, както за морала, така явно и за осведомеността на Гръбчева, за възрастта на момичето...

Ето на такива източници се основават грозните хули. А колко, наистина се е обогатил ген. Луков, показва, това което е оставил - една скромна къща на семейството си. Несметните му богатства са били така големи, че семейството му приема държавата да плати разноските при погребението, поради затруднено финансово положение. Това се потвърждава не само от полк. Андреев, но и от Никола Мушанов. По този повод, той пише в дневника си: “Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка... Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!”

На грозната комунистическа лъжа обаче, ще противопоставим една истинска история, описана отново от полк. Андрей Андреев. А именно, как ген. Луков попречва дружество “Петрол” да стане собственост на Германия (което би направило чужда държава монополист на пазара) и спомага, то да стане собственост на България. В един период, след пенсионирането си, той е представител в управителния съвет на дружеството, което е частно. С него се свързват германски представители, които искат да го купят. Той любезно обяснява, че не зависи от него, след което се свързва с директора и му казва да не продава. Оценил стратегическата важност на отрасъла, той бързо се свързва с премиера Филов, военния министър Даскалов и търговския Захариев. Едва последния си дава сметка и действа решително. Това ген. Луков прави, въпреки конфликта с Царя, на който може да е заслужено обиден, въпреки недобрите отношения с Филов и Даскалов. Пропускайки възможност лично да се облагодетелства от германците. Защото е истински националист и поставя интереса на България преди всичко. Това е показателно и за другата лъжа, че е германски агент. Авторитета си и връзките си с Германия, Луков винаги ползва в интерес на народа ни.

Лъжите по адрес на СБНЛ, воден от ген. Луков са цяла отделна тема. Но тук ще кажем най-важното - Легионът никога не е използвал убийства като метод за водене на политическа бора. За разлика от най-големия противник и хулител на организацията - комунистите, които се доказват като терористи и садистични главорези.

Но дори и след 1989 г., лъжите по адрес на ген. Луков от антибългарските кръгове не секват. Дори стават още по-абсурдни и безумни. Според някой от тези хора, Луков е способен за злодеяния, дори след смъртта си. Защото едно от обвиненията срещу него бе за убийството на ястребинчетата (11 месеца, след смъртта му!). Но най на едро лъжат от “Шалом” (които впрочем изключително радушно възхваляват комунистическата партия след 1944 г. и дейно подкрепят новата власт). Те обвиниха ген. Луков, че е отговорен за депортацията на евреите от Беломорието и Македония (близо два месеца, след смъртта му). След като станаха за смях с това твърдение, се опитаха да излязат от положение, с друго нелепо твърдение, че Луков бил знаел и подкрепял готвеното. Което няма как да е вярно, тъй като този акт е пазен в строга тайна, а Луков, не само не е във властта но той и Легиона са репресирани от властите по това време! Въпреки абсурда на лъжата за участието му в депортацията, тя продължава да се тиражира в световен мащаб от Световния еврейски конгрес, дори след като въпросната организация бе уведомена официално, че това е откровена лъжа.

Ето на такива нагли и безочливи лъжи се основават всички хули, които се сипят срещу ген. Луков. Един заслужил герой, един изключително почтен човек, който в съзнателния си живот, никому нищо лошо не е сторил.

Генерал Луков не е спорна личност, както твърдят някой злонамерено, а други от невежество. Генерал Луков е безспорен герой! Това разбират все повече хора, защото истината винаги намира път да излезе наяве!

Луковмарш се превърна в събитие, към което все по-малко хора могат да останат безразлични. За това все по-често нашите кресливи противници се напъват да обясняват какво бил Луковмарш. Или по-точно, да внушават кухите си идеологеми с менторски тон. В тези си напъни, те не се скъпят нито в обилното изливане на хули, нито в наглите лъжи. Но въпреки тяхната гръмогласност, все повече хора съзират манипулациите им и търсят истината. 

Именно за хората, които тепърва проявяват интерес към марша в чест на ген. Луков, и които непредубедено се опитват да разберат повече за него, решихме да дадем нашето обяснение. Да разкажем, какво е за нас, организаторите на Луковмарш. Решихме да го направим по един по-нестандартен начин. Като изберем няколко ключови думи, които описват най-добре същността на Луковмарш. В няколко статии ще ви представим всяка от тях, придружена с кратко пояснение за смисъла, който влагаме в нея.

9. Борба - Луковмарш е път на борба.

След като веднъж си се пробудил и си се осъзнал, следващата стъпка е да се бориш. Луковмарш се наложи с постоянна и упорита борба. Борба, срещу всички онези, които се опитваха да унищожат националният дух, да заличат споменът или да охулят името на Генерала. Това е борба за опазване на нашата памет, идентичност и достойнство. Човек не може да постигне нищо значимо, ако не се бори за него. Борбата е това, което те изгражда като силна и пълноценна личност. България може да се промени към по-добро, единствено ако се борим постоянно и упорито за това. И от тази гледна точка, Луковмарш е една от стъпките в тази посока.

10. Идеализъм - Луковмарш е идеализъм в действие.

Ако нещо липсва наистина остро на нашето общество през последните десетилетия, то това е искреният идеализъм. Във време на краен егоизъм и нихилизъм, рушащи не само държавността, но и основните връзки, изграждащи всяко общество, идеализмът е противоотровата срещу тези разрушителни процеси. Разрухата може да бъде преодоляна, единствено когато едно общество се ръководи от по-висш идеал и когато отделната личност се бори за общото благополучие. И тук можем да кажем, че Луковмарш е пример за положителния резултат от усилията на хора, водени от идеализъм. Идеализъм, който е заразен и който сплотява все повече млади хора.

11. Вяра - Луковмарш е вяра в нашите сили и в едно по-добро бъдеще, което можем да извоюваме, следвайки примера на националните ни герои.

Идеята, че някой друг ще дойде да реши проблемите ти, без сам да си помръдваш пръста е истинска отрова, която убива нацията ни. Нямаме нужда от по-големи братя, независимо дали са на Изток, на Запад, на Север или на Юг. Ние вярваме, че ако искаме да променим нещата към по-добро, то тази промяна трябва да започне първо от самите нас. Трябва да повярваме в силите си и да се борим упорито. Народът ни е напълно способен да вземе съдбата си в свои ръце и да се бори сам за своя просперитет и по-добро бъдеще. Това е доказано многократно в историята ни. Но за това трябва вяра. Тази вяра ние превръщаме в действие и Луковмарш е прекрасен пример за това.

12. Победа - Луковмарш е триумф на националния дух.

Триумф, над всички онези разрушителни сили, които целенасочено работят срещу народа ни. Победа, която показва, че когато сме единни, винаги можем да наложим волята си, независимо колко трудно или невъзможно изглежда това. Тази победа показва, какъв огромен потенциал имаме като народ, ако сме водени от родолюбие, ако пазим паметта на предците, ако следваме дългът си към тях и бъдните поколения, ако живеем с чест, ако сме достойни, ако сме единни, ако почитаме традициите, ако поддържаме съзнанието си будно, ако се борим упорито, изпълнени с идеализъм и вяра в силите си!

Първите две части може да намерите тук:

Какво е за нас Лукомарш (част 1)
Какво е за нас Лукомарш (част 2)