Днес публикуваме речта, произнесена на Луковмарш 2020, от представителя на нашите приятели от "Легион Унгария".

Съратници,

За мен е удоволствие и голяма чест, да стоя днес пред вас, като представител на нашето движение “Легион Унгария”. Много неща се случиха през изминалите две седмици. Европейските националисти застанаха рамо до рамо в Будапеща, за да почетат героите, които се сражваха за да защитят своят дом и Европа. Те предпочетоха сигурната смърт, пред това да се опозорят и да изменят на военната клетва.

Днес, ние отново сме заедно, тук в София - истинските европейски патриоти. До нас достигнаха новини за случващото се тук, за това, че определени сили се опитват да попречат на Луковмарш и да забранят нашите български съратници. Същите тези сили работят срещу нас в Унгария и в цяла Европа. Те се опитват да ни забранят да почитаме нашите герои, да се гордеем с тях, с нашите нации, наследството и ценностите ни, както и да го отстояваме пред света. Твърдо заявявам, че няма да се предадем! Ние сме водени от идеали, неизмеримо по-висши от моментната политическа изгода, която те преследват. Фактът, че днес сме тук, ясно го показва. За което ви поднасям нашата благодарност и уважение, български приятели.

Те могат да убият човека, но не могат да убият идеята! Могат да забранят организация, но не могат да попречат на истината! Слава на героите! Да живее България! Да живее Крепостта Европа!

Втората реч, на представител на чуждестранна делегация на Луковмарш 2020, която публикуваме, е на Пиер-Мари Боне. Той държа слово от името на "Френската националистическа партия". Забележителното в неговата реч бе, че той я произнесе на български език, който той отскоро учи.

Скъпи приятели, днес съм тук за да ви донеса поздравите на вашите френски другари.

Първо бих искал да благодаря на организаторите на този марш за тяхната покана.

Моля, бъдете снизходителни и се надявам, че ще разберете моята реч, въпреки моя акцент.

Подобно на вас, ние имаме своите герои. Преди две седмици в Париж почeтохме тези, които паднаха за Отечеството. На 6 февруари 1934 г. тълпа от половин милион патриоти окупира улиците на Париж, за да осъди корумпираното правителство. На 6 февруари 1945 г. падна Робърт Бразилак, големият френски писател и поет, застрелян от „освободителите“, защото бе избрал страната на Европа срещу тази на Янките и Съветите. Борбата днес остава същата.

Докато властите по заповед се опитват да постигнат разпускането на Български Национален Съюз, ние уверяваме нашите националистически другари в нашата подкрепа. Нашата решителност и нашата солидарност са все по-силни, тъй като националистите във Франция вече сме преживели идентични атаки със същия произход. Всъщност, след посещение на председателя на Световния еврейски конгрес във Франция в Елисейския дворец, тогавашният министър-председател Манюел Валс се поддаде на натиск и през юни 2013 г. под измислен предлог разпусна две националистически движения: “Френско Дело” и “Млади Националисти”.

Но това очевидно е загуба на време. Ние знаем, че и в България, както и другаде в Европа, националистите не са в отстъпление и не са впечатлени от ударите, откъдето и да идват. А враговете ви трябва да внимават да не разгневят могъщия български лъв, който едва ли спи, след като се отърси от 500 години османска окупация и 45 години съветска окупация...

Мои другари, ние не сме последните от вчера, а първите от утрешния ден. Нашата решителност ще изгради нашата Европа. Да живее България! Да живее нашата крепост Европа!

През следващите дни ще публикуваме речите на представителите на чуждестраните делегации, които присъстваха на Луковмарш 2020. Първата реч е на германеца Матиас Дейда от партия "Десните". Първоначално тази реч трябваше да произнесе председателя на партията Саша Кролциг, но тъй като той бе спрян от полицията в Дортмунд, в нарушение на закона, да напусне Германия, словото трябваше да прочете Дейда.

Съратници и сподвижници от Германия, България и Европа,

Приятелството между немския и българския народ има дълга история. Ние си спомняме за бойното другарство между Царство България и Германския Райх през Първата световна война и присъединяването на България към тристранният пакт по време най-големия конфликт в човешката история. Германци и българи лежаха рамо до рамо в окопите под грохота на оръдията и дъжда от снаряди. Храбро и непоколебимо се биха заедно и при победи и при поражения, заедно се бориха срещу комунистическите партизани, стоически понасяха болката и лишенията, безропотно приемаха съдбата си на войници.

В същото гробище, където почива ген. Христо Луков, са погребани 278 германски войници от Първата световна война и 68 от Втората световна война, а до тях лежат техните мъртви тогавашни съюзници и противници. Като осъзнавам дългата и съдбоносна история на българо-германското приятелство, за мен е още по-голяма чест днес, като председател на партия “Десните”, която от години работи с нашите съратници от Български Национален Съюз, да говоря пред вас и още повече да скрипя това приятелство.

Почитането на паметта на паднали в борбата борци срещу болшевизма в Европа ме е отвело в много европейски страни. С нашите унгарски приятели съм почитал загиналите в “Крепостта Будапеща” на “Деня на героите”. В Стокхолм съм бил на възпоменание организирано от шведските националисти за убития Даниел Врестрьом. В Талин съм посещавал мероприятия на естонски ветераните, доброволци от Втората световна война. А днес, с представители на различни европейски народи, почитаме вашия национален герой, безсмъртния ген. Христо Луков - един борец срещу болшевизма и за една свободна Европа.

За мен лично, както и за моите съратници, е винаги особено чувство, да посещаваме държави, където е съвсем нормално да се почитат мъртвите предци. При нас в Германия, заради политиката на управляващите през последните 75 години, не е възможно да бъдат почетени достойно и благоприлично загиналите ни предшественици. Дори възпоменанието за загиналите над 200 000 цивилни жертви от съюзническите бомбардировки над Дрезден, бива омърсявано. Болшевишки елементи палят фойерверки, изхвърлят запалените свещи в боклука и подпалват поставените на паметници и гробища траурни венци. Ние виждаме, че дори и днес болшевизма да не присъства в Европа като държавна система, то неговите проводници и реставратори продължават разрушителното си дело.

Ние, националистите, обявяваме война както на болшевизма, така и на глобалистката плутокрация и бюрократичното чудовище, представляващо Европейския съюз днес. Ние националистите се застъпваме за суверенни национални държави в една свободна и силна Европа на отечествата. В една Европа със свободни и независими хора, които осъзнават своята народна принадлежност. В една Европа, в която живеят хора, които не само познават историята и културата на своя народ, но и са решени да ги защитават, въоръжени с дух и организирана политическа воля. Това е освободителната борба през 21 век, която водим на различни фронтове, но с обща цел: да запазим Европа като дом и естествено жизнено пространство на белите народи и да защитим нашия континент от неговите врагове.

Днес в София сме се събрали от няколко европейски държави, за да отдадем почит към българския герой ген. Христо Луков. Но когато дългите редици преминават дисциплинирано и достойно по улиците на града, ние не го правим, само с поглед в миналото, но с мисъл за настоящето и бъдещето. Като символ за това, че сме готови да продължим и довършим делото на ген. Луков и още много други европейски борци.

На германския поет Волфгант Гьоте принадлежи поговорката: “И така, през гробовете напред!”. Поговорката символизира, че носим миналото в сърцата си, но погледът ни е ясно и непоколебимо обърнат към бъдещето. Пламакът на свободата гори в сърцата ни, любовта към нашите народи и Европа ни води напред. Днес ние сме една сплотена общност от националисти, която е готова да извоюва благополучно бъдеще за нас и нашите деца. Затова и днес искаме символно да призовем към нов тласък в нашата европейска освободителна борба: И така, съратници, през гробовете напред!

Въпреки безпрецедентните репресии тази година, за пореден път успяхме да почетем достойно паметта на ген. Христо Луков. Няколкостотин националисти се събраха пред къщата на Генерала, макар промените да ни бяха наложени буквално в последния момент, макар оповестяването им да бе силно затруднено и въпреки тежките ограничения наложени от властите. Получихме информация и че много хора са били спирани и отпращани, за да не вземат участие в събитието. Много от тези, които успяха да се включат, трябваше да преминат по няколко абсолютно ненужни, но изрично разпоредени полицейски проверки на документите (имаше хора проверявани до 6-7 пъти, буквално през няколко десетки метра). Събитието обаче се състоя, дори да не бе във формата, в който го провеждахме до сега. Тук трябва да кажем, че подобно ограничение от Столична община се опитваха да ни наложат още от 2012 година насам. Е, най-сетне, 8 години по-късно, те успяха да намерят юридически трик, с който да го постигнат. За тази година! Защото за следващата ви гарантираме, че възпоменанието за генерал Луков отново ще премине под формата на траурен марш. А от настоящата ситуация сме си извадили необходимите поуки.

Тук е мястото да изразим и огромната си благодарност към хората, които не се поддадоха на натиска и почетоха с нас достойно паметта на Генерала. Отново имаше и наши сънародници, дошли от Македония и Западните покрайнини. За поредна година и наши приятели от цяла Европа се присъединиха към възпоменанието, за да изкажат своята почит към личността на ген. Луков. Нашите съратници, с които сме обединени в Съюз “Крепост Европа” - партия "Десните" от Германия, Френската националистическа партия и Легион Унгария, изпратиха свои делегации и бяха представени. Всяка от тези организации бе подготвила и реч за събитието, като френският представител дори произнесе своята на български. (Всяка от речите, както и поздрави от европейски съратници, които не бяха изказани от трибуната, ще публикуваме на страницата ни в следващите дни.) Присъстваха и другарите ни от Нордическото движение за съпротива, от Швеция и Норвегия. За Луковмарш бяха дошли и румънските националисти от организациите “Национализъм - Чест - Идентичност” и Фондация „Йон Гаврила Огорану“. Имаше и гости от Австрия и Холандия. Дори група от САЩ, специално бе пристигнала за възпоменанието в чест на Генерала.

Всеки от присъстващите усети отново онзи дух, който превръща Луковмарш в нещо изключително и уникално като изживяване. Дух на сплотеност, единение и усещане за нещо много по-голямо от теб, една близост с човека до теб, но и с духа на предците. Една мисия, която носиш към бъдещето. Усещането да си народ.

Какво се случи и беше ли забранено събитието?

Скоро ще публикуваме подробна статия за юридическата страна, касаеща тазгодишния Луковмарш. Но тъй като за пореден път политици и медии спекулират с твърдението, че е била наложена забрана, ще отговорим накратко. Събитието не бе забранено, но ни бе наложено ограничение, да се съберем само пред къщата на Генерала. Това стана поради специфичен правен прецедент, който обаче ще избегнем следващ път. Тъй като за разлика от нашите противници и от властите, ние спазваме закона, решихме да се съобразим с ограничението.

Самото то дойде, след безпрецедентен натиск от международни сили, най-вече от страна на една от най-печално известните лобистки групи - Световният еврейски конгрес. Натискът и последвалите репресии, този път дори надхвърлиха границите на нашата страна.

Репресии в европейски мащаб

Германската полиция, абсолютно незаконно, направи опит да попречи на една част от хората в делегацията на “Десните” да пътуват за Луковмарш. Това бе направено със скандалния предлог, че ги спират, защото ако участвали, това би накърнило реномето на Германия. Действията на полицията бяха атакувани в съда и след дело, протекло по бързата процедура, забраната бе определена като противоречаща на закона и отпадна. Така, много от спрените националисти, все пак успяха да дойдат за да почетат ген. Луков. А транспортните им разходи ще бъдат поети от полицейската служба, нарушила закона.

Още по-скандално е, че жертва на незаконните действия на германската полиция станаха и граждани на Швеция и Норвегия. На делегати на Нордическото движение за съпротива, летящи с прекачване през Германия, също бе отказан достъп до полета им за София. Отново поради същата причина - намерението им да се включат в Луковмарш. След много разправии с германските власти, една част от тях успяха да пристигнат, но на други бе попречено.

Опитът да се провали Луковмарш е част от една добре координирана атака, насочена не само срещу нас, но и срещу нарастващото единство на европейските националисти, борещи се срещу глобалисткия проект, унищожаващ народите ни. Луковмарш се превърна в един от най-ярките примери за това единение - на само на националистите у нас, но и на съратниците ни от цяла Европа. Делото в Комисията за защита от дискриминацията срещу нашия лидер Звездомир Андронов, настояването на главния прокурор Иван Гешев, Български Национален Съюз да бъде забранен под абсурден предлог, са част от тази атака. Катализатор за тези процеси бе обявеното през април миналата година, създаване на Съюз “Крепост Европа”. Като домакини на събитието, ние бяхме първите атакувани, но след това последваха репресивни действия буквално срещу всяка една от организациите учредители в съответната държава. Бяха саботирани събития и репресирани наши другари в Чехия, Полша, Франция, Германия и Унгария. И в дъното на тези последователни действия съвсем открито се афишира Световният еврейски конгрес - лобистката група, прокарваща политики, откровено вредящи на европейските народи.

Двойният стандарт и противозаконното шествие срещу Луковмарш

В същото време виждаме изключително лицемерие и двоен стандарт, прокарван от сервилните власти. Крещящ пример за това е протестът срещу Луковмарш, организиран от крайно леви и ултралиберални активисти. На него бяха нарушени съвсем явно и нагло няколко закона. Като започнем от това, че участниците бяха маскирани и криеха лицата си и стигнем до откровени призиви за насилие, възхвала на терористи, пропагандиране на убийства, като метод за водене на политическа борба и възвеличаване на комунистическата идеология, официално обявена за престъпна. Бяха издигнати плакати с лика на Виолета Якова (комунистическа терористка и физически убиец на ген. Луков) и се зовеше примерът й да бъде последван. Тоест, да се убиват физически идейните противници на крайнолевите лумпени, организирали този протест.

Вместо сборището им да бъде незабавно разтурено от полицията и да им бъде търсена наказателна отговорност, те се радваха на огромен комфорт и свободно пропагандираха омраза и насилие. Дори бяха похвалени от медии и организации като “Шалом”. В същото време Луковмарш, който е мирно шествие и пример за спазване на закона, за ред и дисциплина, бе силно ограничен, а на участниците в него бяха създадени всевъзможни затруднения. За което американското и израелското външно министерство похвалиха колониалната администрация в България.

От своя страна, тази администрация отново шумно декларира вярност към господарите. С крайно нелепо и несъстоятелно изявлението по повод Луковмарш излезе Външно министерство. То обаче не бе изненада. Факт е, че Екатерина Захариева е изключително некомпетентна за поста, който заема. За сметка на това обаче е особено сервилна към външни лобистки групи и няма никакви скрупули да обслужва техните искания, дори когато това е в грубо нарушение на суверенитета ни и националните ни интереси и излиза извън правомощията на воденото от нея министерство. Също така сервилана е и Йорданка Фандъкова, която е прекият инструмент, използван срещу нас. Ясно ни е, че всички тези административни кадри по веригата са просто кукли на конци. Но това, че си само инструмент, не те прави по-малко отговорен за престъплението, което извършваш. Радостта на нашите врагове обаче е прибързана. Защото Луковмарш ще го има, въпреки всичко.

Защо Луковмарш е толкова важен?

За да има бъдеще, всеки един народ трябва да познава миналото си, но и по-важно - да пази паметта на героите си. Да не позволява тя да потъва в забрава или да бъде петнена. Защото героите са тези, чийто пример може да ни води като пътеводна светлина в най-мрачните дни. От техния пример можем да черпим сила. И следвайки техните завети можем да се въздигнем като народ.

Луковмарш е една разделителна линия, която показва, кой искрено се бори да опази паметта на нашите предци, и по този начин да подсигури бъдещето на нашия народ, и кой откровено работи срещу това. Луковмарш е едно от събитията, което истински обеднява всички родолюбци. Всеки присъствал, познава това особено усещане на другарство и единение. А този дух на единение е заразителен, и вече надхвърля дори пределите на Родината ни. Привлича всички искрени патриоти от цяла Европа, готови да се борят за спасението на нашите народи. В тази съдбоносна битка, която се разгръща из целия континент и от която ще се определи нашата съдба - дали нашите народите, Европа и цивилизацията ни ще оцелеят и ще се въздигнат.

За това, никой не може да ни спре!

Днес бяхме на среща в СДВР, на която присъстваха и представители на Столична община. На тази среща представител на СО ни предостави решение на Върховния административен съд, с което се потвърждава заповедта на столичния кмет Йорданка Фандъкова, в която нарежда да се съберем само пред къщата, където е бил убит ген. Христо Луков и където по традиция завърша шествието. Тази заповед е в отговор на съдебното решение на Административен съд София-град, което отменя цялостната забрана на Луковмарш. Макар и да е абсурдно, но ВАС приема, че не проблем столичния кмет да промени характера на мероприятието от шествие в митинг и така да не може да се придвижим по софийските улици.   

За съжаление решението на ВАС е окончателно и не може да бъде обжалвано. А опирайки се на това решение от столичната полиция ни заявиха, че няма под никаква форма да допуснат провеждането на шествие. Дори обявиха, че ще спрат със сила всеки, който се опита да го направи.

От тук нататък ние разбира се няма да призоваваме за нарушаване на закона и за неизпълнение на едно съдебно решение. Но ще оставим на всеки да прецени къде да отиде, от къде да мине и как да се придвижва. Това, което ние може да гарантираме и което зависи от нас е, че пред къщата на ген. Христо Луков на ул. Тракия 1, след 18 часа ще се проведе подобаващо и достойно възпоменание за кумира на националистическа България. 

Очевидно е, че цялата държавна машина е впрегната, за да бъде възпрепятствано почитането на паметта на един велик българин. Въпреки всички проблеми, които тресат родината ни, приоритет на всички институции е да спрат няколко хиляди родолюбци мирно и цивилизовано да се възползват от тяхното право на свободно събиране и свободно изразяване.

Но явно не осъзнават, че с всички свои действия, те постигат точно обратния ефект. Защото още повече ни убеждават, че сме на прав път и карат нови и нови млади хора да се присъединяват към нашите редици. С всичките си забрани и репресии те няма как да изтръгнат духа на ген. Луков от нашите сърца, а само каляват волята ни за борба срещу тази корумпирана, антинационална система!  

И въпреки всичко утре в София ще кънти: ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ! 

Днес се случи нещо, което се случва всяка от последните 5-6 години и което не ни изненада: кмета на София Йорданка Фандъкова заяви пред журналисти, че Луковмарш е забранен. И тези, които много се обиждат да ги наричат “мисирки”, предадоха думите и дословно, без да и зададат нито един уточняващ въпрос и без да проверят вярността на казаното от Фандъкова.

А каква е истината?

Столичният кмет наистина е издал забрана за провеждането на Луковмарш през април 2019, след подаденото от уведомление за провеждане на мероприятието, НО тази забрана е отменена от Административен съд София-град с решение № 5173 от 25.07.2019 г. (Цялото решение може да прочетете тук). Съдебното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Следователно не съществуват никакви пречки пред провеждането на Луковмарш и той ще се състои както е предвидено на 22 февруари от 17:30 часа, със сборен пункт пилоните до НДК. Всяка друга информация по този повод представлява фалшива новина и има за цел единствено да заблуди желаещите да вземат участие в марша и те в крайна сметка да не присъстват.

Желателно е да разпространявате тази информация сред вашите приятели и въобще всички, които искат да почетат ген. Христо Луков, за да няма успех дезинформационната кампания на Йорданка Фандъкова.

Кое е най-българското оръжие? Ген. Луков дава еднозначен отговор, че това е ножът, с чиято помощ българите са извоювали легендарните си победи при Одрин и Тутракан. Това той прави в статия публикувана по случай празника на храбростта:

АПОЛОГИЯ НА НОЖА

Генерал Хр. Луков, който е днес военен министър, е известен като голям и признат артилерист. Известно е съревнованието между разните родове оръжие и нерядките препирни, кое оръжие е най-ефективно и най-важно в боя. Артилериста генерал Хр. Луков идва да ни каже със статията, която тук непосредствено след тия редове даваме, че ножът е решаващото бойно оръжие.

И понеже го казва той, не може да не е вярно. Още повече, от събитията и в Испания, и другаде, се вижда ясно, че във войната живата сила е последният и решаващ фактор, което значи: войната се решава в края на краищата гърди срещу гърди и, следователно, последното и решаващо оръжие е ножът, а ножът символизира самият дух на бойците.

Генерал-майор ХР. ЛУКОВ, м-р на вайната
ДЕН НА ХРАБРОСТТА

Нашата храбра войска започна своя живот под силното влияние на свежата догматика на суворовския начин за воюване, дето презрението към смъртта, храбростта и личното водачество служеха като основни камъни на стройната тактическа сграда на Суворов. Вдъхновените проповеди на Драгомирово, който осмя куршума, като оръжия на простака, окончателно установиха у нас доктрината на ножа, която не можа да бъде изместена, въпреки доброжелателните усилия на повлияният от първото появяване на картечницата наши и чужди военни писатели.

Ножът стана победният фетиш на българската войска. Не му еднакво се кланяха и редникът, и генералът. Той бе оста на маньовъра и ключът на победата. В него бяха упованията почти на цялото командване.
И, за добра чест на нашата храбра войска, добре, че бе така.
Ето как ,,устремът" стана основен и решителен двигател на боя, и характерен белег на всички победи на нашата много воювала войска.
И днес някои ни сочат огромното развитие на военната техника като важно и съдбоносно указване, а за да се откажем от всепобедния ,,устрем", на който нито Одрин, нито Тутракан можаха да устоят и да захвърлим ,,ножа", като вече много стара отживелица.

Не. Ние и сега ще упорстваме, не от консерватизъм и ретроградство, а защото сме уверени, че въпреки смайващите завоювания на военната техника, победният стимул ще бъде и ще остане само духът и желанието да се отиде до удар с нож - гърди в гърди.

Ние здраво ще се държим за свещените завети на многобройните и доблестни учители на българската войска, които на дело и с кръвта си доказаха правотата на своето учение, и няма да ги напуснем. Ние не ще сменим вярата си в стария и изпитан ключ на победата с най-смъртоносното оръжие, което днешната техника ни предлага.

Ние ще използваме това ново оръжие. Доказали сме, че бързо привикваме към него и бързо се научаваме да го употребяваме. Но ще го използваме само като средство за засилване на устрема и за подготвяне условията за приложение на ножа.

Това е нашата национална тактика. Здравият инстинкт на нашето жилаво и много препопатило племе ни я подсказва.
Ето защо народ и войска с такова увеличение празнува деня на храбростта.
Поклон пред храбростта!

Малко известен факт е, че преди да стане военен министър, ген. Христо Луков е началник на гарнизона в Сливен. При пребиваването си там, той става всеобщ любимец на жителите на града, което е видно от следната статия, излязла във вестник "Изток" на 7 август 1937 г.:

Водача на българската армия ген. Христо Луков

Обичат го всички българи, но най-много сливенци, защото всички знаем делото и заслугите на генерал Луков.

Като началник на Сливенския гарнизон, ние го виждаме ден и нощ на работа, за Сливен и България. След напускането на града, отивайки в Пловдив, той пак не забрави Сливен, който стана вече негов град. Като военен министър, също, ген. Луков като че ли все повече и повече се привързваше към забравения край - Сливен. Всички знаем какво той е направил и прави за родния ни град. Делата на генерала говорят по-силно отколкото нашите думи за него.

Военачалник, учен, човек, храбър войн - ето кое накара да бъде обичан от всички генерал Луков. Имайки тази сила, да спечели любовта на всички българи днес той е спокоен, твърд, решителен, отдаден само на работа и работа, за своя народ. Един водач, когато спечели сърцето на своя народ, тогава той може да бъде щастлив и спокоен и тогава да се отдаде на творческа работа. Така и водачът ни - военния министър генерал Луков, пръв помощник на Върховния ни вожд - Н. В. Цар Борис III, спечели сърцата на всички.

Всички българи виждат ясно в лицето на генерала Луков силата, мощта, която се справи с хилядите пречки, за да се осигури спокойствието на своите съотечественици. Застанал като лъв на поста си, ден и нощ той работи за издигане и модернизиране на най-голямата сила в държавата - армията. Не жали труд, енергия, непоколебим върви с твърда българска войнишка крачка, напред и напред, за да поднесе на Цар и Родина - здравата и сплотена сила на армията на армията готова за всичко.

Генерал Луков разпали огъня що мъждеше у нас и днес ние вече сме свидетели и виждаме с очите си разпаленото от него как буйно гори. Изпълнявайки своята войнишка клетва, с искреност и вяра, в единния път, предначертан от Върховния ни Вожд, той ни дава много уроци на доблест и личен пример как се служи на Цар и Родина. Затова нека ние бъдем още по-твърди и непоколебими, като гледаме с още по-голяма надежда на бъдещето си и очакваме с положителност светлото утро на България, вървейки по пътя на Върховния ни Вожд - Н. В. Цар Борис и неговия помощник.

Нека всевишния дарява здраве и живот на смелия, мъдрия и умния войник - генерал-майор Христо Луков.

Настоящият текст представлява позив към българския народ, разпространяван в брошура от легионерите веднага след подлото убийство на ген. Христо Луков.

Водачът Генерал Христо Луков падна убит. Той бе прострелян от ръката на български изчадия на прага на собствения си дом. 

В недрата на твоята страна е свил гнездо пъклен сатанизъм. Той кощунства с твоите светини. Той не търпи големите български сърца.

Твоят горд борчески дух е отречен. Доблестта е погазена. Водаческата личност -  низвергната. В земята на твоите деди се насаждат отровните плевели на подлостта, измяната, пораженството и користта.

Каква беше вината на призвания национален пастир генерал Луков? Тази ли, че изниза живота си във вярна служба на родината? Тази ли, че в две войни се сражава рицарски за отечеството? Тази ли, че остана до край верен на клетвата пред Царя и България? Тази ли, че възроди войската и я пазеше като зеницата на очите си, чиста от политически авантюри? Или най-сетне това, че се обрякоха да го следват Българските Национални Легиони? Грях ли бе тяхната борба за национално величие и народно благоденствие?

Не туптят ли в техните редици най-чистите и възторжени сърца?   

Куршумите, които пронизаха великото сърце на Генерал Луков убиха ли и твоята национална съвест? Навеки ли занемяха твоите уста?

Злодеите — убийци и техните ятаци разчитат на забравата: “Всяко чудо за три дни“. Ще оставиш ли да тържествува тяхното дело?

Български народе, ти не ще простиш за гнусното покушение върху твоя Велик Син.

Българската войска не ще се помири с посегателството над родения български полководец.

Пламенните легионерски сърца, понесли стоически кървавата жертва на своя Водач, ще замрат ли пред гроба му в сълзи на униние?

Не, никога.

Би било измяна пред свещената борба на българското през вековете.   

Би било падение пред жертвата на Великия Българин.

Сметката на злодеите ще излезе крива. Изстрелите пред, скромната генералска къща на улица Артилерийска, ведно с писъците на осиротялата девойка, отекнаха по цялата българска земя. Те свързаха истинските български сърца в свещена клетва.   

Като да бе осиротяла и сама България...

Но само за миг: пронизаният безжизнен труп на водача - генерал засия с ново величие, излъчи нова сила. Вледенената му десница призова отново повелително на борба.

Неговата смъртна жертва вдигна завесата на трагичната българска участ. Равнодушните се стреснаха, колебливите повярваха, сърцатите се заклеха за борба.

Изтръпнаха всички, които вярваха в националната звезда на България. С кръв се наляха сърцата на легионерите! Юмруци се свиха. Ала надделя заветът на националния водач за самообладание и национална дисциплина.

Едно ново еднофронтство на вътрешните български врагове излезе на показ. Този единен фронт е широк и могъщ ала по-могъща е националната воля у българския народ. По-непримирима е борческата мощ на легионерското движение.

„Кой го уби?“

„Защо го убиха?“

„Какво предстои?“

Ние питаме сега на свой ред:

Кой собствено задава анонимно тези въпроси? Тези ли, които до вчера се надпреварваха да тровят сърцето на доблестния български воин с жлъчката на злобата, хулата и клеветата?

Кой се осмелява да рони крокодилски сълзи над гроба на големия български син? Тези ли които до вчера търсеха да го удавят в капка вода?

Кой се е сетил днес, че той бил най-необходим за България и във времена като днешните и кой съжалява сега за загубата на големия българин? Тези ли, които до вчера го отричаха и обявяваха за най-опасен враг на държавата, трона и националното единство?

Кое платено перо и кой печатен парцал се надхитрят сега да го венцехвалят? Тези ли, които до вчера бързаха да се отличат пред своите вдъхновители, като се заливаха с най-долните клевети и закани?

Кой дръзва след неговата смърт да призовава последователите му на обединение около един режим на безначалие и разложение? Тези ли, които до сетното му издихание го държаха вън от законите?

Ние питаме: Защо и кому е нужен този парад на лицемерието, лукавството и безчестието?

Да не би някой да търси успокоение за гузната си съвест?

Дали някой не протяга да обсеби неговото морално наследство?

Ние само питаме? Знаем, че няма да получим отговор. Съвестта на онези, които би трябвало да отговарят, е отдавна онемяла. Те могат да отговарят само още с терор.

Кой наистина го уби?

Убиха го наемниците на сатанизма, насаждан и поддържан от масоните в страната ни.

Защо го убиха?

Убиха го, защото бяха слаби да му се противопоставят. Убиха го, защото се страхуваха от праведната му българска десница. Убиха го, защото искаха да очистят пътя на пъклените си замисли.

Какво предстои?

Клеветна борба до смърт или победа.

Не капитулация пред капищата на интелектуалните подбудители на злодеянието. Не разграбване на легионерските кадри от ренегати.

Легионери,

Българи,

Маските са смъкнати. Презрете изчадията — братоубийци и техните съучастници — близки и далечни, преки или косвени.

Да останем верни на заветите на падналия Водач. Ние носим неотменим дълг да осъществим неговото пророчество:

„Откакто свят светува, правото да тържествува е принадлежало само на истината.“

Той умря, но над гроба му засияха неугасимо много истини:

Истината за величието на един български голям Водач, срещу когото клеветата остана безсилна, та стана нужда от курщум.

Истината, че водачът — генерал е бил призван да гради националната съдба, та враговете на българското величие трябваше да го премахнат от пътя си.

Истината, че генерал Христо Луков запечата навеки с кръвта си великия завет към легионерите и към всички българи:   

„Една корист запазваме за себе си: да се чувстваме достойни българи и правото да умрем за отечеството си”. Увенчан с ореола на този завет, генерал Луков влиза в българската история.

Погребано е само тялото, духът му остана. Той ще живее, за да твори и довърши делото. Мъртъв генерал Луков се издига днес по-страшен за враговете, отколкото приживе. Зад светлата му сянка се тълпят и маршируват легиони. С всеки изминат ден техните редици се множат и сгъстяват. Възпламенени от неговата жертва, легиони български сърца, млади и стари, селяни и граждани, цивилни и военни, ще вървят по неговия път и ще останат верни на дълга си.

В този величав марш движението на българското национално възраждане и след падането на водача остана в сигурни ръце. Ако трябва и те да споделят съдбата на генерала — водач, ще дойдат нови да ги заместят. И все така, до крайната победа над силите на мрака, сковали днес родината ни. Български народе, пробуди се. Тръгни под знамето на българските национални легиони, което развя падналия твой генерал. То е знаме на обществената нравственост, на националната и социална правда, на народното благополучие и националното величие.

СБНЛ стои на поста си по-непоколебимо от всякога. Той е неуязвим от никакви съблазни и за никакви разколи. Онези, които след убийството на водача се домогват да мародерстват, ще останат гладни.  

Сега фронтовете са ясно очертани. Няма истински легионер, който да не носи днес в душата си причастието от кървавата жертва на генерала — водач. Няма истински българин, който да не жали за падналия генерал.  Ние ще крачим из неговия път, готови за саможертва.

С това съзнание, ние сме неустрашими. Ако ни отправят куршуми, ще ги посрещнем като него, с открити гърди и гордо чело, уверени, че след нас идат легиони. Те ще доведат делото до край. 

Наша ще бъде славата, ако и победата да минава през неизкупими жертви. На предателите и убийците ще остане позорът, ако и днес да злорадстват пред гроба на нашия водач.

На борба за България!

Днес ви предоставяме една статия, написана лично от ген. Луков и публикувана във вестник "Средец" на 5 май 1937 г. В нея Генералът говори за легендарната Първа пехотна софийска дивизия, наричана още "Желязната дивизия" или "Шопската дивизия", част от която е бил самия той.

Те бяха ,,коравите шопи’’. Тяхната дивизия наричаха веднъж ,,храбра’’, други пъти ,,непобедима’’, и най-често ,,желязна’’.

Ала винаги заслужено и справедливо!

Аз не мога да говоря за софийци обективно - не мога да им бъда историк. Защото сам софиец и скромен сподвижник в дивните подвизи на непобеждаваните полкове от прославената 1-ва Софийска дивизия, вече двадесет години от тогава, не мога да се освободя от спомени за ония големи събития, в които софийци показаха цялото величие на своя корав и непобедим дух.

А колко славен е бойният път на доблестните софийци!

Буйният устрем на младата софийска дивизия при Селиолу, на Тутракан е вече стихия. Но в паметните нощни боеве на Арджеш шопите на софийската бригада разкриха всички ценности на своя несъкрушим дух. Два дена и нощи двата софийски полка устояват на бесния напор на цялата 40-ста руска дивизия, дето полето на честта е само просека от 300 м. в гъстата и непроходима гора Дадилов. Тук няма място за маневра, за изкуство в командването и дума не може да става. Всичко е заложено на една карта - упоритостта на бойците. Атаките следват непрестанно една след друга. На упоритостта на софийци, русите отговарят със своето безгрижно и презрително отнасяне към смъртта. Боят е хаотичен и жесток. В тъмнината не виждаш кой е до тебе. Само блясъка от гранатите помага да се отличи врагът. Пехотинци, артилеристи, кавалеристи - всички са в единствения горски окоп, всички с една задача, всички с една грижа: да удържат до край. И наистина издържаха. Противникът се отчая и оттегли без да прибере труповете на своите войници. Славни, честни и доблестни времена...

Те често трябва да се сочат на градящите поколения, за да черпят от тях примери на доблестно служене на Родината и за да укрепва тяхната вяра в сигурното и достойно бъдеще на нашето кораво и упорито племе.

Тази е целта и на бойните чествания. Те не са предназначени за да се създава омраза към бившите противници, нито да се възбужда чувство на мъст. От такива чувства българският войник не се е въодушевявал и в ония паметни времена, когато по съдба трябваше да воюва дори срещу своя освободител.

Друго е чувството, което днес стопля сърцата на празнуващите бойци. Възторгът от подвига, от храбростта, от доблестта събира и старо и младо, и оцелелия храбрец и сакатия инвалид, и младата майка, която готви своето чедо за Родината, и тъгуващите вдовици, които още не знаят гробовете на своите героични съпрузи. Събира ги в името на една идея, на един и същи кумир. Събира ги в еднакви възвишени чувства.

Народ, който се прекланя пред подвига и знае да почита своите герои, е отреден да пребъде.

Ще пребъде и Българският народ.

ЛУКОВ
Генерал-майор - Министър на войната