С придобиването на все по-голяма популярност на Луковмарш, ни се налага да отговаряме и на много въпроси, свързани с шествието и личността на ген. Луков. Затова решихме да отговорим тук на най-често задаваните от тях и веднъж за винаги да прекратим свободните интерпретации по тези тези. Част от тях са отговори на инсинуациите, с които нашите врагове се опитват да заблудят българския народ и да прикрият истината. 

Защо точно ген. Христо Луков?

В своята хилядолетна история България има безчет герои, които са допринесли за нейното величие. Ген. Луков безспорно е един от тях. Нещо повече, неговия принос за Родината не е само в една област или в едно конкретно действие. На първо място неговото име завинаги ще е изписано със златни букви в българската военна история, благодарение на безпрецедентния му подвиг в края на Първата световна война, при който той сам успява да спре настъплението на цяла сръбска дивизия. И благодарение на който днес Кюстендил е в пределите на България. Ген. Христо Луков е и пример за всеотдаен и честен държавник, който между 1935 и 1938 година, когато е Министър на войната в България, възражда българската войска и я превръща от силно съкратената и деморализирана армия след Ньойския диктат, в една модерно оборудвана и с висок боен дух войска, която е отново фактор не само на Балканите, но и в цяла Европа. Генералът е пример и за великолепен политически водач и идеолог на българския национализъм, по времето когато е водач на СБНЛ, най-многобройната и влиятелна националистическа организация в България преди 9.9.1944 г. Освен всичко друго ген. Луков има и научни заслуги, тъй като пише няколко научни труда в областта на военната артилерия, които са основоположни в тази област.

Няма ли по-големи герои от него?

За геройство няма мерна единица. Българските герои не мога да се сравняват нито по големина, нито по нещо друго. Следователно всеки отдал живота си добруването на Родината българин е достоен за уважение и трябва да бъде почитан от бъдещите поколение. Затова е изключително грозно да бъдат сравнявани и противопоставяне велики българи от различни епохи и сфери на живота.

Защо не правите такова голямо шествие за други велики българи, например Васил Левски?

Ние организираме възпоменания и чествания за много велики българи, като ген. Луков е само един от тях. Васил Левски, Тодор Александров, ген. Христо Чаракчиев, кап. Димитър Списаревски, Владо Черноземски са само малка част от тях. Причината обаче, поради която другите ни мероприятия не са толкова известни и съответно толкова масови е, че безродниците в България все още не са посмели толкова нагло да опетнят паметта на другите наши велики предци, както правят това с ген. Луков и може спокойно да организираме възпоменания за тях, без да е нужна да слушаме оглушителния им рев. Затова влагаме толкова усилия и упорство в организацията на това мероприятие. И ще продължаваме да го правим, докато почитането на паметта на Генерала не стане нещо толкова нормално и естествено, както на всички останали велики българи.

Не може ли почетете паметта на Генерала по доста по-скромен начин, без да организирате такова шествие, което предизвиква толкова негативни реакции?

Първо, шествието предизвиква негативни реакции само в една много малка част от българското общество, съставена от професионални антифашисти и родоотстъпници, чиито хули срещу Луковмарш са широко отразявани от медиите.
А по принцип е възможно да се почете паметта на всеки герой без много публичност и масово мероприятие. Дори и човек да отиде да остави едно цвете на гроба му и да запази минута мълчание е достойно за уважение. Но няма да оставим на никой да определя как ние да организираме възпоменанието за такава славна личност от нашата история. Най-малкото ще позволим на безродниците от различните организацийки и казионни партии, както и чуждите посолства да определят кой и как да честваме в нашата Родина. Затова колкото повече те се опитват да ни отнемат правото да почитаме ген. Луков, толкова по-голям ще става Луковмарш.

Вярно ли е, че ген. Луков е бил нацист и антисемит и вие затова го почитате?

Това е една от основните лъжи, които се опитват да наложат нашите врагове, като смело следват максимата на д-р Гьобелс, че една лъжа повторена сто пъти, става истина. И така, те във всяка декларация или писмо срещу марша не пропускат да я споменат. Но никога не дават доказателства за това твърдение. И нищо чудно, защото просто такива доказателства няма. Няма нито един писмен документ останал от времето на Генерала, в който са записани негови думи или да става въпрос за него, в който дори да е спомената думата „евреин“. Как може тогава въобще да се говори за „антисемитизъм“?
А относно този прословут „нацизъм“, който му се преписва, пак няма някакви писмени доказателства, за това, че той е бил националсоциалист. Клеветниците дирижират тази лъжа, като се позовават на това, че той е имал връзки с германски държавни представители по времето, когато е бил Министър на войната и че имал симпатии към Германия. Но контакти с националсоциалистическа Германия тогава са имали всички държави по света, независимо дали това харесва на някой или не, но това със сигурност не прави техните политици националсоциалисти. А що се отнася до неговите симпатии към Германия, да сигурно ги е имал, както и по-голямата част от българския народ по това време, но те са били свързани с факта, че благодарение на тази държава успяваме да реализираме почти напълно идеала за национално обединение, а не са били породени от конкретна политическа идеология.
И ако нашите опоненти не се уповават на никакви доказателства, то ние може да предоставим стотици такива, от които е видно, че ген. Христо Луков е голям български националист и целия си съзнателен живот посвещава на България. Но дори и само едни думи, останали черно на бяло от него, ни стига, за да го почитаме вечно:

„България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“

Ген. Христо Луков

Защо правите шествието в София, а не във Варна например, където е роден или в Кюстендил, който благодарение на него днес е в пределите на България?

Шествието продължава традицията на стари легионери, съратници на Генерала, които от началото на 90-те години започват да организират панихида за него в църквата „Света София“ в София, в деня на убийството му, 13 февруари. Поради този факт и заради това, че убийството е извършена в София и къщата на ген. Луков, пред която е убит е запазена, младите националисти от БНС организират първото шествие в Столицата. Затова традицията са спазва вече 12 години и въпреки че шествието се провежда в София, в него взимат участие националисти не само от цяла България, но и различни европейски държави.