След като дълги години всички безродници и врагове на националната кауза се опитват безуспешно да провалят Луковмарш, сега враговете на българщината са измислили нещо ново, с което се надяват да заличат паметта на ген. Христо Луков и неговото дело. Днес те искат да премахнат паметната плоча, която стои върху къщата в София, където Генералът е живял и на 13 февруари 1943 г. е бил подло застрелян от комунистически терористи.

Със сигурност всеки, който поне веднъж е присъствал на Луковмарш, е виждал тази плоча, защото възпоменателното факелно шествие завършва именно пред тази къща и под плочата поднасяме венци и цветя по време на траурната церемония. Самата паметна плоча е поставена през 2005 г. с позволението и съдействието на наследниците на ген. Луков. В тази връзка интересен факт е, че на комунистическите сатрапи не им е било достатъчно, че са убили физически ген. Луков, но и народния съд допълнително, постфактум, го осъжда на смърт, с цел да бъде заграбено негово имущество, което се изразява най-вече в скромната му къща. Така неговата вдовица и дъщеря му са изгонени от дома им и той е даден на партийни галеници. Чак след промените от 1989 г. неговите наследници успяват да си върнат къщата чрез реституция и днес живеят в нея.

Но как може да бъде премахнат този единствен артефакт, който днес напомня за това кой е живял в тази къща и за подлото му убийство? Преди няколко дни председателят на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов, получи писмо от кмета на Столичния район “Оборище”. В него той го уведомява, че след възложена от него проверка е установено, че върху фасадата на къща в район “Оборище” има поставена паметна плоча на ген. Христо Луков, “с размери 30х50 см”. Но тъй като той не намирал в някакъв публичен регистър актуално разрешение за поставянето й, то изисква такова да му бъде предоставено в тридневен срок или в противен случай ще задейства процедура по премахването на плочата.

Както вече написахме, тя е поставена върху къщата през 2005 година. Тоест след цели 17 години и половина, този районен кмет изведнъж се е сеща за съществуването й и че тя според него не е поставена според изискванията на закона. Разбира се, тази инициатива на районния кмет не произлиза от желанието му да спазва стриктно нормативната уредба. Пределно ясно е, че подстрекателите на тази срамна инициатива, са същите идейни наследници на убийците на ген. Луков, които дори толкова години след смъртта му, изпадат в ужас само при споменаването на неговото име. А въпросният кмет просто услужливо се е поставил на техните услуги.

В тази връзка може би не е случайно, че кметът на район “Оборище” се казва Николай Александров и е представител на Демократична България. Той и съпартийците му обичат да се представят като антикомунисти, но явно не се притесняват да премахнат паметната плоча на една от най-емблематичните жертви на комунистическия терор преди 9 септември 1944 г. При това, поставена на къщата, в която е живял и която и днес е собственост на неговите наследници.

Тези псевдо антикомунисти вече 32 години не правят нищо, за да изчезне от София паметникът на съветската окупационна армия, която доведе на власт терористите от БКП за цели 45 години. Те нямаха и нищо против в София да бъде изграден паметник на американските пилоти, които през Втората световна война бомбардираха безмилостно жени, деца и старци в нашата столица. Но единственият монумент, който напомня за един доблестен български офицер, сражавал се храбро за родината в три войни и възродил българската армия след погрома на Ньойския диктат, представлява очевидно голям проблем и изведнъж институциите много скоростно се заемат с неговото премахване.

Но не трябва да се лъжем, че тези, които седят зад тази позорна инициатива, ще се спрат само с тази паметна плоча, ако тя бъде премахната. Свидетели сме как през последните години в някои западни държави са поругавани и разрушавани паметниците на такива фундаментални личности за историята на съответните нации, като Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и Ото фон Бисмарк. Там това се извършва основно от обезумяла тълпа леви лумпени. Поради липсата на такава у нас, безродни политици и национални предатели са се заели със същото. И както днес на мушката е ген. Луков, така утре тяхната мишена може да някой друг наш национален герой или заслужил българин. Ако не сте чули, само преди няколко дни руското външно министерство нарече в свой доклад кап. Димитър Списаревски, защитавал саможертвено небето над София, “сътрудник на фашистите”. Така че не трябва да се изненадваме ако след известно време бъде подета инициатива за премахването и на неговия паметник в столичния квартал “Дружба”.

Трябва обаче да успокоим всички, които са решили, че ние ще приемем безропотно тази гавра с паметта на ген. Луков и няма да направим нищо. Напротив! Ще използваме всички законови средства, за да спрем това кощунство. Свързали сме се с юристи, които вече работят по случая. От тук нататък ще ви уведомяваме своевременно, винаги когато има някакво развитие по този казус. Ако е нужно, ще организираме и различни форми на граждански протест, за да покажем на безродниците, че няма да позволим да се изгаврят с паметта на този български герой. Разбира се, ще се надяваме много и на вашата помощ. Очаквайте скоро информация за това как ще може да подкрепите общата кауза, за да остане тази паметна плоча на своето място. А дотогава, може да споделите тази статия, за да достигне информацията за това позорно намерение на кмета Николай Александров до възможно най-много хора.

Както ген. Христо Луков не е отстъпил нито крачка на бойното поле пред врага, защото е знаел, че защитава най-святото – своето Отечество, така и ние днес сме длъжни да не отстъпим пред тези, които искат да заличат нашата национална памет. Дължим го на Генерала, дължим го и на бъдещите поколения, на които трябва да завещаем спомена за славните ни предци.