„Верен на идеалите си до последен дъх“. Така може да бъде определен Иван Григоров с едно изречение. И то няма да бъде по никакъв начин пресилено. Защото 94-годишния легионер напусна този свят само няколко часа след като успя да види последното голямо дело на живота си – книгата „Съюзът на българските национални легиони и неговата борба – Един легионер разказва“, която той написа и с наша помощ бе издадена. Въпреки че над година продължи работата по книгата и въпреки преклонната си възраст, той не се даде, докато на видя с очите си плода на своя труд. И сме убедени, че бай Иван щеше да живее още дълго, ако не беше нелепия инцидент преди около месец, при който ме беше счупен таза и го прикова на легло. Защото всеки, който имаше честта да го познава, знаеше колко жив и енергичен човек беше, въпреки тези 94 години.

Живот отдаден на националната кауза

През целия си съзнателен живот Иван Григоров е бил националист. Син на преселници от Беломорска Тракия, той постъпва в редиците на Съюза на българските национални легиони още на 16-годишна възраст. Заради пламенния си ентусиазъм и добри ораторски и публицистични умения, той бързо се издига до секционен водач на СБНЛ в бургаската гимназия, в която учи. Това обаче го прави лесна цел за развихрилите се комунистически сатрапи след 9 септември 1944 г. и техния „Народен съд“. В обвинителния акт на Иван Григоров, изготвен от така наречения „Народен съд“, четем между другото за едно от страшните престъпления на легионерите: „Признаване на балканския полуостров за жизнено пространство на българската нация, обединение на всички „български“ земи под скиптъра на българските царе.“ За тези и други „великобългарски и шовинистични“ престъпления Иван Григоров получава 10 годишна присъда, която излежава почти напълно в бургаския и сливенския затвор. Единственото, което го спасява от още по-тежка присъда е, че по времето, когато е съден, няма навършени 21 години, колкото тогава е било пълнолетието.

След излежаването на присъдата си, той е принуден да работи тежък физически труд по строежи, тъй като не му е позволено, като „народен враг“ да следва и да придобие някаква квалификация. Това обаче не го спира да се развива интелектуално и да придобива широки познания, особено в сферата на историята. Репресии и тежкия живот не успят да го сломят и откажат от политическите му убеждения. През всички години на комунистическата диктатура той продължава да поддържа връзки с легионери, макар и прикрито. Веднага след 10 ноември той се включва активно в обществено-политическия живот на България. Първо чрез партията на старите легионери „Български демократичен форум“, а след като Иван Костов успява да я влее в СДС, и във възродения СБНЛ, на който той е председател от 1999 г.

Иван Григоров поддържа връзка и с младите националисти в България и се опитва да им помага с каквото може. За първите издания на Луковмарш дори пътува специално от Бургас до София, за да може лично да присъства на мероприятието, където държи и речи. В много статии, които пише, той се опитва да защити името на ген. Христо Луков и да обори лъжите, които се сипят по негов адрес.

Журналистическа и публицистична дейност

Още от младежките си години Иван Григоров демонстрира публицистична дарба. Като ученик той пише статии освен за легионерски вестници и списания, и за два бургаски ежедневника. След повторното учредяване на СБНЛ през 1999 г. той става главен редактор на вестник „Легионер“, който излиза редовно всеки месец в продължение на 12 години. Освен това е редактор на библиотека „Легионер“, от която излизат 7 брошури свързани с легионерската организация и идеология.

Освен с перо в ръка, Иван Григоров имаше и други журналистически изяви. Близо 15 години той беше водещ на предаването „Другата история“ по телевизия СКАТ. Всяка събота от малкия екран той показваше малко известни факти от българското минало, умишлено забравени или манипулирани от комунистическата власт. С тази си дейност Иван Григоров се превърна в най-възрастния телевизионен водещ в света.

Последното му и може би най-значително дело в тази област е книгата „Съюзът на българските национални легиони и неговата борба – Един легионер разказва“. Може само да ни радва, че за издаването на тази книга и ние имахме съществен принос. Когато преди повече от година Иван Григоров за първи път ни посрещна в апартамента си и ни даде ръкописите на тази книга, не знаехме колко работа ни очаква. Освен написаните на пишеща машина и на ръка листа, той ни даде много документи, снимки и всички броеве на вестник „Легионер“. На практика това бяха почти всички писмени документи, свързани със СБНЛ, които Иван Григоров беше събирал през последните 70 години. Последваха дълги месеци на набиране на текстове, оформянето и редакцията им. През тях се срещахме още няколко пъти с него и многократно се чухме по телефона. Това, което ни направи впечатление, освен отличното му физическо състояние за 92-годишен човек, беше неизменната му усмивка и гостоприемството му. Често той самия ни търсеше по телефона, за да се информира до къде е стигнала работата по книгата и кога се очаква да излезе. Нямаше търпение тя да види бял свят. С тази книга той сякаш искаше да изпълни последния си дълг към всички легионери, които не са вече на този свят и да постави един паметник, който да напомня за тях и легиона, на идните поколения. Щастливи сме, че успяхме да изпълним това него желание, макар и само няколко часа преди да почине.

Над 7 десетилетия от живота си Иван Григоров отдаде на една кауза. Той изживя целия си съзнателен живот като български националист и умря като такъв. Бай Иван е пример за себеотрицание, постоянство и отдаденост. Пример, който трябва да бъде следван и да вдъхновява младите националисти!