През следващите дни ще публикуваме речите на представителите на чуждестраните делегации, които присъстваха на Луковмарш 2020. Първата реч е на германеца Матиас Дейда от партия „Десните“. Първоначално тази реч трябваше да произнесе председателя на партията Саша Кролциг, но тъй като той бе спрян от полицията в Дортмунд, в нарушение на закона, да напусне Германия, словото трябваше да прочете Дейда.

Съратници и сподвижници от Германия, България и Европа,

Приятелството между немския и българския народ има дълга история. Ние си спомняме за бойното другарство между Царство България и Германския Райх през Първата световна война и присъединяването на България към тристранният пакт по време най-големия конфликт в човешката история. Германци и българи лежаха рамо до рамо в окопите под грохота на оръдията и дъжда от снаряди. Храбро и непоколебимо се биха заедно и при победи и при поражения, заедно се бориха срещу комунистическите партизани, стоически понасяха болката и лишенията, безропотно приемаха съдбата си на войници.

В същото гробище, където почива ген. Христо Луков, са погребани 278 германски войници от Първата световна война и 68 от Втората световна война, а до тях лежат техните мъртви тогавашни съюзници и противници. Като осъзнавам дългата и съдбоносна история на българо-германското приятелство, за мен е още по-голяма чест днес, като председател на партия “Десните”, която от години работи с нашите съратници от Български Национален Съюз, да говоря пред вас и още повече да скрипя това приятелство.

Почитането на паметта на паднали в борбата борци срещу болшевизма в Европа ме е отвело в много европейски страни. С нашите унгарски приятели съм почитал загиналите в “Крепостта Будапеща” на “Деня на героите”. В Стокхолм съм бил на възпоменание организирано от шведските националисти за убития Даниел Врестрьом. В Талин съм посещавал мероприятия на естонски ветераните, доброволци от Втората световна война. А днес, с представители на различни европейски народи, почитаме вашия национален герой, безсмъртния ген. Христо Луков – един борец срещу болшевизма и за една свободна Европа.

За мен лично, както и за моите съратници, е винаги особено чувство, да посещаваме държави, където е съвсем нормално да се почитат мъртвите предци. При нас в Германия, заради политиката на управляващите през последните 75 години, не е възможно да бъдат почетени достойно и благоприлично загиналите ни предшественици. Дори възпоменанието за загиналите над 200 000 цивилни жертви от съюзническите бомбардировки над Дрезден, бива омърсявано. Болшевишки елементи палят фойерверки, изхвърлят запалените свещи в боклука и подпалват поставените на паметници и гробища траурни венци. Ние виждаме, че дори и днес болшевизма да не присъства в Европа като държавна система, то неговите проводници и реставратори продължават разрушителното си дело.

Ние, националистите, обявяваме война както на болшевизма, така и на глобалистката плутокрация и бюрократичното чудовище, представляващо Европейския съюз днес. Ние националистите се застъпваме за суверенни национални държави в една свободна и силна Европа на отечествата. В една Европа със свободни и независими хора, които осъзнават своята народна принадлежност. В една Европа, в която живеят хора, които не само познават историята и културата на своя народ, но и са решени да ги защитават, въоръжени с дух и организирана политическа воля. Това е освободителната борба през 21 век, която водим на различни фронтове, но с обща цел: да запазим Европа като дом и естествено жизнено пространство на белите народи и да защитим нашия континент от неговите врагове.

Днес в София сме се събрали от няколко европейски държави, за да отдадем почит към българския герой ген. Христо Луков. Но когато дългите редици преминават дисциплинирано и достойно по улиците на града, ние не го правим, само с поглед в миналото, но с мисъл за настоящето и бъдещето. Като символ за това, че сме готови да продължим и довършим делото на ген. Луков и още много други европейски борци.

На германския поет Волфгант Гьоте принадлежи поговорката: “И така, през гробовете напред!”. Поговорката символизира, че носим миналото в сърцата си, но погледът ни е ясно и непоколебимо обърнат към бъдещето. Пламакът на свободата гори в сърцата ни, любовта към нашите народи и Европа ни води напред. Днес ние сме една сплотена общност от националисти, която е готова да извоюва благополучно бъдеще за нас и нашите деца. Затова и днес искаме символно да призовем към нов тласък в нашата европейска освободителна борба: И така, съратници, през гробовете напред!