Над 90 години след подвига на ген. Христо Луков, при който той сам с 4 оръдия спира настъплението на цяла сръбска дивизия, това унижение на бойното поле все още не може да бъде преглътнато от сърбите. За това свидетелства и една случка от вчерашната вечер на Българо-сръбската граница. По-надолу предаваме разказа на потърпевш от сръбския произвол:

Група от четирима млади български националисти решава да посети Унгария, за да присъства на мероприятие, организирано местни патриоти. Избират да пътуват с кола и на 9-ти февруари  следобед потеглят към целта на пътуването си. Привечер пристигат на ГКПП Калотина, къде трябва да влязат в Сърбия, която да я преминат транзитно, за да стигнат до Будапеща. И четиримата са пътували не веднъж в чужбина и имат всички нужни за това както лични документи, така и на автомобила. Затова и всички са спокойни за пътуването.  Но както всеки българин трябва да знае от последните 150 години в нашата история, ако от някъде може да получим неочакван удар, то това е Сърбия. Пристигайки на границата, нашите съратници преминават безпрепиятствено проверката на българските митничари. Сръбските им колеги обаче решават, че трябват да направят обстойна проверка на колата и пътниците в нея. Четиримата са разбира се спокойни, защото не носят нищо забранено или поне така си мислят. При продължилото над 45 минути претърсване на колата, сърбите се натъкват на няколко пропагандни лепенки за „Луковмарш 2012“, 2-3 брошури за ген. Христо Луков и едно българско знаме със знака „IYI“ на него. Намерените вещи са разгледани подробно и биват заснети в различни конфигурации – знаме и брошури, знаме и лепенки, лепенки и брошури. След което заснемат и колата и слагат черни печати в паспортите на нашите сънародници, като лаконично им обясняват, че не са желани в Сърбия и ще трябва да се върнат. Всякакви опити на българите да получат логично обяснение  за причината да им бъде отказано преминаването през Сърбия и с какво намерените вещи са притеснили толкова митничарите, са безуспешни. Преминавайки обратно през българският пункт на границата, дари нашите митничари също изказват недоумението си от случилото се. Така пътуването за четиримата най-изненадващо приключва, преди да е започнало.

Тази случка доказва още веднъж, че в антибългарското мислене на сърбите и тяхната държавна политика не се е променило абсолютно нищо, колкото и днешните ни властимащи да се опитват да ни заблудят с кухите си фрази за добросъседски отношения, общи европейски ценности и европейска интеграция. Сърбите го доказаха и миналата  година, когато забраниха честването за Васил Левски в Босилеград, доказват го и ежедневно в такива на пръв поглед безобидни за тях ситуации. Но това е напълно разбираемо. Те изпитват страх, страх типичен за човек, който е откраднал нещо и знае, че рано или късно може да му се поиска сметка за откраднатото и ще бъде принуден да го върне. И сърбите си дават много добре сметка, че ако един ден България се управлява от хора, които носят в сърцето си духа на Левски и ген. Луков, ще бъде сложен край на разделението на българите от двете страни на изкуствената граница и за тези, които повече от 90 години тероризират наши сънародници, няма да има прошка. Зависи единствено от нас, кога ще сбъднем техните кошмари и те няма да имат повече възможност да унижават българи.