Министърът на войната генерал Хр. Луков пред чуждестранните военни аташета

Всяка година се стараем да ви представяме новооткрити архивни материали, свързани с личността на генерал Христо Луков. Настоящата статия е именно такъв автентичен документ. Тя е публикувана в списание "Народна отбрана", брой 1803 (1936 г.). В нея може да видите официалното обръщение на Генерала пред чуждестранните военни аташета, направено след военния парад на Гергьовден. Година по-късно ще дойде истинският триумф на Луков, като военен министър, чиято кулминация е отново Гергьовския парад. Ето и самата статия:   След бляскавия парад по случай най-чествания и любим на българския народ празник на ордена за храброст - празник на най-възвишената военна добродетел, на който присъстваха всички чуждестранни дипломатически представители и военни аташета, г. Министъра на войната генерал-майор Луков на 6 т.м. даде на последните традиционната за случая вечеря в Царския салон на Офицерското събрание. На вечерята присъстваха военните аташета на Англия, Франция, Германия, Съединените Щати, Италия, Югославия, Унгария, Чехословакия, Гърция, Румъния, Турция и Началник щаба на армията генерал-лейтенант Георгиев, представителя на Н.В. Царя, полковник Вариклечков, генерал-майор Златанов, генерал-майор Даскалов, полковник Лукаш и др. На тази вечеря г. Министъра на войната отправи към военните аташета следните думи: Господа, Днес имахте случая да присъствате на парада на една млада войска. Присъствахте на един от обичайните на стара Европа пролетни паради. За нас пролетния парад съвпада с една дата, в която българския народ по стара традиция чества храбростта - най-висшата военна добродетел. Ето и нашата войска. Днес тя се представи пред своя Цар и пред народа си. Представи се и пред Вас със своето желание да задоволи своя Върховен Вожд. Уверен съм, че в това сърдечно желание на нашия войник, Вие не сте съзряли нито омраза, нито заплаха към някого. Такива чувства липсват и на всеки друг войник, когато се представя пред народа си. Впрочем, войнишките сърца тъй много си приличат. Еднаквото възпитание и възвишените стимули на военната служба правят, щото на международна почва у войниците да съществува по-голяма търпимост и сърдечност, отколкото у другите граждани. Надявам се, днешното наше скромно тържество е отразило във Вашите сърца именно такива чувства. Като пожелавам преуспяване на войските, които представлявате, вдигам чашата си за здравето на вашите Държавни глави и за техните народи. На думите на г. Министъра, отговори доайенът на военните аташета, италианският подполковник А. де Ботини: Ваше Превъзходителство, Господа, Като доайен на постоянно пребиваващите в София военни аташета, щастлив съм, че мога много искрено да отблагодаря за любезните думи, които благоволихте да отправите към армиите, които ние имаме честта да представляваме пред Правителството на Негово Величество Царя на българите. Държа да Ви уверя, че отличния парад, на който Вие така любезно ни поканихте тази сутрин, ще остане отпечатан в нашите най-добри спомени. Празникът на храбростта - най-висшата военна добродетел, намира най-искрен отзвук сред всички войници на всички армии. Ние чувстваме тази вечер още един път, в тази толкова приятна среща, всичката му сила и срдечност. Отправяйки най-добри пожелания за преуспяването на българския народ и на неговата храбра армия, ние вдигаме чашите си за здравето на Негово Величество Царя на българите и за Царския дом!

Излезе брошурата „Героите не умират“

Брошурата “Героите не умират” – генерал Христо Луков – живот и дело, е първата по рода си. Тя е написана специално за славния и героичен житейски път на генерал Луков, който отдаде целият си живот в името на България и със своя пламенен национализъм се превърна в символ и пример за подражание на днешната национално-патриотична младеж. Написването на тази малка книжка беше особено необходимо, най-малко поради две причини. Първо, името на генерал Христо Луков продължава да тъне в незаслужено забвение. Както комунистите след 9-ти септември 1944г., така и либерал-демократите днес, правят всичко възможно, за да попречат на българската нация да научи за делото и заветите на един от най-свидните си синове. Второ, откакто младите български националисти възродиха името на Генерала и в негова памет започнаха всяка година, около датата на подлото му убийство да провеждат възпоменателни факелни шествия, всевъзможни антибългарски сили се опитват по най-различни начини да оклеветят и компрометират името на генерал Луков. Те правят това най-вече чрез лъжи и откровени манипулации, които българофобските медии с охота публикуват. Така обществото получава една изкривена или казано по-точно фалшива информация за това кой беше генерал Христо Луков и за какво се бореше. Всичко това създаде в автора на книжката Симеон Костадинов и в издателите от Български национален съюз, твърдата убеденост, че истината за Луков трябва да бъде написана, такава каквато е. Така националните активисти в България ще имат едно пособие, с помощта, на което да пропагандират и защитават името на генерал Луков от нападките и лъжите на антибългарските кръгове. Или както някога каза патриарха на българската литература дядо Вазов – “ще строшават на лъжата зъба”. Иначе съдържанието на брошурата е поместено в 6 глави, в които е представен героичния и изпълнен с войнска и национална чест живот на Генерала, започващ от самото му раждане в морската ни столица Варна, през незабравимият му подвиг по време на Първата световна война, когато сам спасява град Кюстендил от настъпващата сръбска пехота. Не е пропуснат и периода, в който той е бил министър на войната и как от нищото е вдигнал на крака българската армия, погазвайки напълно клаузите на Ньойския диктат, в името на едно по-велико национално бъдеще. Естествено не е спестено и това, с което генерал Христо Луков завинаги влезе в сърцата на българската национално-патриотична младеж – съгласието му да стане водач на Съюза на българските национални легиони. Една организация съставена предимно от ученици и студенти, начело на която застава един утвърден в обществото ни офицер и политик, превърнал се още приживе в легенда. Нещо което никой дотогава не си е представял. В последната глава се пише за това, как днешните млади националисти почитат името и делото на генерал Луков чрез различни инициативи, сред които най-много се отличава ежегодното факелно шествие в негова памет. Книжката завършва с въздействащ финал, който представлява един достоен край на този първи и много скромен разказ за живота и делото на генерал Христо Луков.

Тук публикуваме само предговора към брошурата. Цялата може да поръчате на info@lukovmarsh.info.

Генерал Христо Луков – разказ за една легенда (вместо предговор)

Какво е историята? Ако подходим академично и отворим някой дебел тълковен речник ще разберем, че това е наука за миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от древността до наши дни. Резултатът от едно историческо изследване обикновено е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Историята обаче не е само това. Чрез историята един народ опознава своето минало, своите герои, своите върхове и падения, своите най-велики победи, но и най-страшни поражения. Чрез историята един народ в крайна сметка опознава себе си. Опознава своите силни и слаби страни, разбира, как са се справяли в трудни положения предците му, за да го има него, тук и сега. Разбира че е длъжник на миналите поколения, които не един и два пъти са напоявали дървото на националното величие с кръвта си. И не на последно място, историята е извор на гордост и вдъхновение, че точно ти си продължител на определена кръвна линия, която има мисията да пребъде във вековете, напук на капризите на времето и коварството на враговете. Истината е, че тя е едно пътешествие, което ни отвежда до най-великите моменти на хилядолетния ни национален път, за да видим и почувстваме силата, смелостта и волята на най-добрите синове на Отечеството, да се поучим от тях и според силите си да следваме пътя им. Много често обаче историята има склонността да изпада в рутина, да представя величието твърде сухо, да не може да ни предаде с необходимия заряд посланието на миналото и неговите поуки. Защото в крайна сметка историята не е миналото, а само разказ за него, отглас от отминала епоха и опит да се предаде извървяния досега път с ограничените възможности на писаното слово. По някой път обаче миналото е толкова велико и наситено с историческа енергия, че историята няма друг избор, освен да се предаде. И тук на помощ идва легендата и мита, които с най-голяма истинност и правота ни предават историческото послание. Послание, което може да бъде предадено единствено и само с помощта на емоцията и въображението. Послание, което ни носи не само информация, но и сила. При него подвига е толкова голям, че не може просто да се преразкаже или да бъде маркирано само като действие, дата или географско положение. Легендата ни дава нещо много повече, тя ни потапя в миналото и ни пренася във времето и пространството, за да преживяваме отново и отново миговете на национална слава, редом с нашите герои. Легендата е енергия, събрала силата и мъдростта на историческия път, средоточие на минало, настояще и бъдеще. Легендата е по-силна дори от самия живот.

Това е разказ за една легенда.

Симеон Костадинов, ноември 2011

Луковмарш © Copyright 2025. All Rights Reserved.