При изключително засилен интерес премина първата по рода си международна конференция в България – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”. В залата на ул. Пиротска №5 се събраха над 150 души, дошли от цялата страна специално за събитието. За съжаление, двама от лекторите отпаднаха в последният момент. Жан–Люк Гаске от Белгия поради здравословни причини, а Ангел Джамбазки поради сериозен ангажимент, изникнал малко след началото на събитието. Въпреки това, конференцията премина изключително добре.
Първи говори Пламен Димитров, от Български Национален Съюз. Неговият доклад бе на тема „Свободната Национална Общност срещу свръхтоталитаризма на Новият Световен Ред”. Своето изложение, той започна с един по-различен поглед върху днешната световна криза. По думите му тя не е просто поредната финансова криза, а една тепърва зараждаща се и засилваща се цивилизационна криза, причинена от подмяната на традиционните ценности и натрапването на един противоестествен модел на развитие. Този модел, според него, не е нищо друго, освен модификация на робовладелския строй. В сегашният си вариант – по-прикрит, но на път да бъде наложен в своята абсолютна крайност като един нов световен ред. Според Димитров , днешната криза, като краен резултат ще доведе до сблъсъка на два основни модела на развитие на човешката цивилизация. Единият е неоробовладелският строй, другият е неговият антипод и продължение на естественият път на развитие на човечеството – свободната национална общност. Този сблъсък ще е от определящо значение за съдбата на цивилизацията. В своя доклад, той направи кратка характеристика на двата модела. Като беше подчертано, че българите, през цялото си историческо развитие са се явявали носител на модела на свободната нация.
Втори на конференцията говори професор Пиер Виал, президент на френската националистическа организация „Земя и Народ“. Речта му беше посветена на съвременните проблеми на Европа и опасностите, заплашващи самото съществуване на европейските нации и държави. Беше посочена изключително вредната дейност на световната финансова мафия, която е и един от факторите, стоящи в основата на безпрецедентна заплаха надвиснала над нашите народи. Професор Виал говори за борбата на своята организация и въобще за борбата на европейските националисти за отстояване на своята идентичност. Подчертана бе нуждата от по-тясно сътрудничество между патриотите от цяла Европа, за да бъде отблъсната тази обща заплаха. Като изключителен еродит, професор Виал показа и своите обширни познания по българска история. Той говори за изключителната роля на Българите в създаването и защитата на европейската цивилизация. Нарече народа ни народ на герои, който добре познават цената на кръвта. В края на своята пламенна реч, професора призова на тази конференция да бъде поставено началото на един пакт. Пакт между всички присъстващи националистически организации, които да бъде отворен и за други националисти от Европа. Професор Виал беше аплодиран на крака от присъстващите.
Третият лектор, които изнесе доклад бе Симеон Костадинов. Темата на презентацията му бе: „Стратегия на културната контрареволюция”. Своето представяне Костадинов започна, с проследяване генезиса на идеите, стоящи в основата на съвременните идеологии, които системата ни налага. Идеологии, рушащи националните общности и традиционния морал. Проследена беше изключително зловредната роля на Франкфуртската школа, прокарваща културният марксизъм. Цитиран бе и един от нейните представители Маркузе, който недвусмислено заявява как патологията трябва да се превърне в норма, а всичко нормално да бъде преследвано. Тези идеи, поднасяни в лъскава опаковка водят бавно но сигурно нациите към гибел. Ако можем да определим всичко това, като една марксистка културна революция, то възниква и необходимостта от една културна контрареволюция. Едно завръщане към истинските стойности, утвърдени сред народете през вековете. Концепцията за такава контрареволюция бе развита от Симеон Костадинов.
Четвърти говори Франо Църко, представител на младежката организация към HČSP (Хърватска чиста дясна партия). Неговото слово бе кратко, но изключително съдържателно. Речта му бе посветена на един от фундаментите на националната общност – традиционното семейство. Той представи изключително точен анализ на съвременното състояние на голяма част от семействата и мерките, които трябва да се вземат за да се възстанови тази основополагаща и най-важна институция в общността. Франо Църко говори и за традиционно доброто и изключително тясно сътрудничество между хърватски и български националисти, още от времето на историческата ВМРО. В края на своята реч той подчерта нуждата днес, българи и хървати отново да се борят рамо до рамо, този път не само за доброто на собствените си народи, но и на цяла Европа.
Пети говори нашият съратник от Германия, Михаел Щолер. Той представи един изключително обширен, задълбочен и философски анализ на процесите довели до този съвременен упадък. Генезисът на тези идеи бе проследен от древността до днес, като бе посочено и как носителите им са ги налагали подмолно или чрез груба сила над човешките общности. Целта на всичко това е една – създаването на новият човек. Този последен, бездуховен и лишен от разум човек, за който Ницше предупреждава. Това е една обречена утопия, поради неестествената си същност, чието налагане е форсирано от днешната система. Темите, които нашият германски приятел засегна бяха изключително интересни и важни и трудно могат да се обобщят само в няколко реда.
Последената реч бе държана от Антон Рачев. Той говори за историята на европейските националистически конференции на международно ниво. Спомена две от най-важните - московските конференции (юни 2006 и юли 2007) под егидата на международното руско списание „Атеней”, в които участие вземат и българи. Антон Рачев говори и за малко известния факт, че първата подобна конференция, събрала националисти от цяла Европа е организирана от българин – философа д-р Янко Янев. Рачев, също както и останалите лектори, акцентира върху нуждата от по-тясно сътрудничество между европейските националисти. Според него, тук особено важна е и ролята на българите. Те трябва да съдействат за установяването на едни трайно добри отношения между германци и руснаци – два народа с които сме свързани исторически. Рачев счита, че това е основна предпоставка за европейски просперитет.
От цялостното протичане на конференцията останаха изключително доволни, както участниците, така и гостите. Всички присъстващи изразиха желание и надежда, това първо и уникално събитие за България, да бъде само началото на една добра традиция, която да постави основите на едно трайно сътрудничество между европейските националисти.
