И тази година шествието в памет на големият български герой  генерал  Христо  Луков взриви спокойствието и смути съня на определени кръгове и групировки. В това число и на най-голямата престъпна банда в българската история – БКП-БСП. Тези дни в печатният орган на терористичната организация – вестник „Дума” (недвусмислено  наречен от българския народ „Чума”) се появи статийка, изливаща поредната доза болшевишки клевети и мръсотия по адрес на един от най-видните българи. Марксисткото журналистче, автор на този пореден пасквил, дори си позволи да отправи обвинение в национално предателство към Генерала и го нарочи за превратаджия. Това, разбира се, са откровени и долнопробни лъжи, които нямат нищо общо с историческата истина. Но подобни хули и нескопосани опити за манипулация са нещо обичайно за болшевиките. Нека все пак да видим, от страна на какви кръгове идват обвиненията. Малко история. БКП-БСП възниква като терористична групировка, бореща се за налагане на болшевишко управление в България, целяща да постави Родината ни в пълна и абсолютна зависимост от СССР. Организацията е отговорна за редица убийства, грабежи и други престъпления срещу българският народ. Сред „геройствата” на БКП-БСП е безпрецедентния и изключително вероломен акт – взривяването на църквата Св. Неделя. Само при него общия брой на жертвите е 213 души. Но тази престъпна банда се развихря истински, когато на 9.ІХ.1944 г. е поставена на власт от Червената армия, окупирала България. Следва една от най-кървавите вакханалии в българската история – Народният съд и последвалия терор. Хиляди българи са брутално избивани, изнасилвани и изтезавани от червените сатрапи. БКП-БСП нанася и едни от най-тежките поражения на българските национални интереси – усилено спомага на сърбите при създаването на македонската „нация” и унищожаването на национално мислещите хора в този български край. Ликвидирана е и патриотичната организация на българите мюсюлмани „Родина”, а членовете и са подложени на жестоки репресии. Прави се опит за създаване на изкуствен помашки „етнос” и „нация”, действия които стоят в основата на събитията довели до Възродителния процес. От 9.ІХ.1944 г. започва един от най-мрачните и тежки периоди в българската история – управлението на БКП-БСП. Този период се характеризира с постоянни репресии над инакомислещите, систематично и последователно унищожаване на българската интелигенция, тотално потъпкване на националните ни интереси и пълна зависимост от СССР. Но престъпната и анти-българска дейност на криминалната групировка БКП-БСП далеч не се ограничава до периода 1944 – 1989 г. Разпада на Източния блок и промяната в международен план, кара тази престъпна банда да реорганизира дейността си, за да може да се приспособи към новите условия. Започва т.нар. преход към демокрация, който е просото процес на мимикрия на БКП-БСП, която на практика никога не напуска властта. Това е начало на създаването на организираната престъпност от тайните служби на БКП-БСП. Именно тази престъпност се налага и като един от основните инструменти, с които терористите от БКП-БСП упражняват властта си. Те стоят и зад псевдо-опозицията в България. Освен всичко, БКП-БСП никога не се отказва от марксистката идеология, която изповядва. А марксизмът доказано е най-престъпната и човеконенавистна политическа доктрина съществувала някога и отнела живота на над сто милиона души в цял свят. Колкото до БКП-БСП, то те и до днес продължават своята престъпна дейност и своята политика на геноцид над българите с пълна сила. Това са лицемерите и престъпниците, които обвиняват Луков, които обвиняват днешната българска национална младеж в какви ли не грехове. Както е казал народа: „Крадеца вика дръжте крадеца”. Те ни обвиняват и сипят хули по наш адрес, защото се страхуват. Треперят от страх. Страх ги е, някой да не им потърси сметка за безбройните жестоки и нечовешки престъпления срещу българският народ. Страх ги е, защото всяка година на Луковмарш се събира най-младата и будна част от българските националисти. И всяка година ние ставаме все повече. Различни организации, неформални групи и отделни националисти, веднъж годишно загърбват всякакви свои различия и излизат заедно на улицата. Събират се, за да почетът един велик герой. Събират са за да покажат, че те са наследниците на неговите идеи. А тези идеи са много ясни и прости и нямат нищо общо с лъжите на комунистите. Той е искал едно нещо –  България, в която ще управляват българи в български интерес. България, в която всеки ще получи своето – героят почит, престъпника наказание. За тях днес генерал Луков е много по-опасен. Защото той вече не е човек, който могат да убият. Той е една безсмъртна идея, която гори в сърцата ни с пламъка на българският дух. И той, дори след смъртта си ще донесе справедливото възмездие.

Вече са напечатани 10000 рекламни лепенки за „Ден на герои – Луковмарш 2012“. Това са първите от серията пропагандни материали за тазгодишната кампания, които са готови и в момента се разпращат до градове в цяла България, за да могат националните активисти да започнат пропагандни акции. Ако и вие искате да помогнете за рекламирането на кампанията и шествието, във вашия град или квартал, може да поръчате лепенки на info@lukovmarsh.info. Цената е 5 лв. за 100 бр. Размер на лепенките – 16,5 х 5,5 см.

Брошурата “Героите не умират” – генерал Христо Луков – живот и дело, е първата по рода си. Тя е написана специално за славния и героичен житейски път на генерал Луков, който отдаде целият си живот в името на България и със своя пламенен национализъм се превърна в символ и пример за подражание на днешната национално-патриотична младеж. Написването на тази малка книжка беше особено необходимо, най-малко поради две причини. Първо, името на генерал Христо Луков продължава да тъне в незаслужено забвение. Както комунистите след 9-ти септември 1944г., така и либерал-демократите днес, правят всичко възможно, за да попречат на българската нация да научи за делото и заветите на един от най-свидните си синове. Второ, откакто младите български националисти възродиха името на Генерала и в негова памет започнаха всяка година, около датата на подлото му убийство да провеждат възпоменателни факелни шествия, всевъзможни антибългарски сили се опитват по най-различни начини да оклеветят и компрометират името на генерал Луков. Те правят това най-вече чрез лъжи и откровени манипулации, които българофобските медии с охота публикуват. Така обществото получава една изкривена или казано по-точно фалшива информация за това кой беше генерал Христо Луков и за какво се бореше. Всичко това създаде в автора на книжката Симеон Костадинов и в издателите от Български национален съюз, твърдата убеденост, че истината за Луков трябва да бъде написана, такава каквато е. Така националните активисти в България ще имат едно пособие, с помощта, на което да пропагандират и защитават името на генерал Луков от нападките и лъжите на антибългарските кръгове. Или както някога каза патриарха на българската литература дядо Вазов – “ще строшават на лъжата зъба”. Иначе съдържанието на брошурата е поместено в 6 глави, в които е представен героичния и изпълнен с войнска и национална чест живот на Генерала, започващ от самото му раждане в морската ни столица Варна, през незабравимият му подвиг по време на Първата световна война, когато сам спасява град Кюстендил от настъпващата сръбска пехота. Не е пропуснат и периода, в който той е бил министър на войната и как от нищото е вдигнал на крака българската армия, погазвайки напълно клаузите на Ньойския диктат, в името на едно по-велико национално бъдеще. Естествено не е спестено и това, с което генерал Христо Луков завинаги влезе в сърцата на българската национално-патриотична младеж – съгласието му да стане водач на Съюза на българските национални легиони. Една организация съставена предимно от ученици и студенти, начело на която застава един утвърден в обществото ни офицер и политик, превърнал се още приживе в легенда. Нещо което никой дотогава не си е представял. В последната глава се пише за това, как днешните млади националисти почитат името и делото на генерал Луков чрез различни инициативи, сред които най-много се отличава ежегодното факелно шествие в негова памет. Книжката завършва с въздействащ финал, който представлява един достоен край на този първи и много скромен разказ за живота и делото на генерал Христо Луков.

Тук публикуваме само предговора към брошурата. Цялата може да поръчате на info@lukovmarsh.info.

Генерал Христо Луков – разказ за една легенда (вместо предговор)

Какво е историята? Ако подходим академично и отворим някой дебел тълковен речник ще разберем, че това е наука за миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от древността до наши дни. Резултатът от едно историческо изследване обикновено е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Историята обаче не е само това. Чрез историята един народ опознава своето минало, своите герои, своите върхове и падения, своите най-велики победи, но и най-страшни поражения. Чрез историята един народ в крайна сметка опознава себе си. Опознава своите силни и слаби страни, разбира, как са се справяли в трудни положения предците му, за да го има него, тук и сега. Разбира че е длъжник на миналите поколения, които не един и два пъти са напоявали дървото на националното величие с кръвта си. И не на последно място, историята е извор на гордост и вдъхновение, че точно ти си продължител на определена кръвна линия, която има мисията да пребъде във вековете, напук на капризите на времето и коварството на враговете. Истината е, че тя е едно пътешествие, което ни отвежда до най-великите моменти на хилядолетния ни национален път, за да видим и почувстваме силата, смелостта и волята на най-добрите синове на Отечеството, да се поучим от тях и според силите си да следваме пътя им. Много често обаче историята има склонността да изпада в рутина, да представя величието твърде сухо, да не може да ни предаде с необходимия заряд посланието на миналото и неговите поуки. Защото в крайна сметка историята не е миналото, а само разказ за него, отглас от отминала епоха и опит да се предаде извървяния досега път с ограничените възможности на писаното слово. По някой път обаче миналото е толкова велико и наситено с историческа енергия, че историята няма друг избор, освен да се предаде. И тук на помощ идва легендата и мита, които с най-голяма истинност и правота ни предават историческото послание. Послание, което може да бъде предадено единствено и само с помощта на емоцията и въображението. Послание, което ни носи не само информация, но и сила. При него подвига е толкова голям, че не може просто да се преразкаже или да бъде маркирано само като действие, дата или географско положение. Легендата ни дава нещо много повече, тя ни потапя в миналото и ни пренася във времето и пространството, за да преживяваме отново и отново миговете на национална слава, редом с нашите герои. Легендата е енергия, събрала силата и мъдростта на историческия път, средоточие на минало, настояще и бъдеще. Легендата е по-силна дори от самия живот.

Това е разказ за една легенда.

Симеон Костадинов, ноември 2011