Малко са събитията в днешната жалка действителност, които ни карат да се чувстваме наистина горди. Малко са събитията, които се открояват и блестят на фона на всеобщата разруха. Заобиколени от морален упадък и деградация, политически цинизъм и партизанщина, бездуховност и национален нихилизъм, едно такова събитие разцепи мрака над родината ни на 18 февруари и възвести на враговете ни, че победата им в никакъв случай не е гарантирана и ще трябва още малко да почакат. На този ден над 1 000 националисти потеглиха в марш, за да почетат двама велики българи - Апостола на свободата Васил Левски и генерал Христо Луков. Потеглиха въпреки бясното оплюване от антибългарски организации в страната и чужбина, въпреки натиска на предателите и безродниците във властта, въпреки полицейските репресии преди и по време на шествието… Въпреки всичко и всички "Луковмарш 2012 - Ден на герои" се състоя по - голям и по - масов от всякога. Напук на цялата истерия, на всички клевети и заплахи, които разчитаха, че ще откажат голяма част от решилите да дойдат на марша, ние бяхме повече, от когато и да било! Бяхме много и единни, бяхме смели и решителни, бяхме мощни и гръмогласни, бяхме истинска национална общност. На 18 февруари вечерта се събрахме един истински умален модел на българската нация – млади и стари, с различно социално положение и образователен статус, членуващи в различни организации и неформални групи или просто национално осъзнати българи ние излязохме на улицата и изказахме нашето общо верую. Едно верую, което споделяха и Левски и генерал Луков – национална свобода, самочувствие, независимост, почит към предците… Вече втори ден българофобите мълчат. Мълчат, защото ги е страх. Защото въпреки шантажа и несигурността за това дали шествието изобщо ще се проведе, на което те разчитаха, за да го провалят ние доказахме, че не се плашим и отчайваме лесно и за техен ужас се събрахме дори повече, отколкото самите очаквахме. Да, тазгодишното шествие в памет на генерал Христо Луков и Васил Левски беше един истински национален триумф, който убедени сме ще постави оттук нататък началото на нещо още по – голямо! А как само започна то? Още от 14:00 целият район около НДК беше ограден и отцепен от полиция и жандармерия. От около 17 часа започнаха да пристигат първите хора, на които веднага им бяха търсени документи за самоличност, личните им данни записвани, а след това и щателно претърсвани. Това продължи почти до започването на самото шествие и мнозина бяха арестувани. Ние обаче не се уплашихме, напротив това още повече ни амбицира да проведем марша, както сме го планирали. Със стройни и плътни редици се наредихме пред Националния дворец на културата в няколко блока. Най – отпред вървяха две момичета с портретите на Васил Левски и генерал Луков, те бяха следвани от малък блок униформени представители на спортната организация на Български национален съюз с венци и двама души с огромни флагове на Апостола и Генерала. Зад това първо формирование бяха основните блокове – знаменосците с български и черни знамена, колонат с факлите, а зад тях всички останали. Вече бяхме готови. И тъй като колониалните общински власти в последния момент ни промениха маршрута, не тръгнахме, както винаги досега по бул. Витоша, а директно по бул. Васил Левски. Улиците на София бяха огласени от скандирания "За България - свобода или смърт!", "Всички комунисти на съд, на съд, на съд, България поема по национален път!", "Генерал Христо Луков", "И преди, и сега Македония е българска!", "Българийо, събуди се", "Свободен, социален, национален". Няколко пъти беше изпят и националния химн. По време на целия път до къщата на Генерала жителите на столицата излизаха по прозорците и балконите на кооперациите си, за да наблюдават ставащото, а други заснемаха проявата с мобилните си телефони. Чуваха се и множество одобрителни възгласи. Така стигнахме до кръстовището на бул. Васил Левски и ул. Оборище, по която трябваше да завием, защото общината ни забрани да минем през паметника на Левски изграден върху мястото на неговата екзекуция. Забрани ни да се поклоним пред него, да оставим по едно цвете и просто да кажем – “Благодарим ти, Апостоле”. Едно от нещата, които със сигурност няма да забравим! Поради тази причина трябваше да коленичим и да запазим минута мълчание на ул. Кракра на сто метра от паметника, докато двама от нас отидат до него и поднесат венец. От ул. Кракра завихме по бул. Дондуков и така стигнахме до къщата на генерал Христо Луков пред, която той е убит от комунистическите изверги. Пространството пред нея се оказа твърде малко, за да събере всички присъстващи. Но в крайна сметка с много усилия успяхме да го изпълним. Пръв държа реч Симеон Костадинов, който заяви, че борбата на генерал Луков за национално могъща и социално справедлива България още не е приключила и ние сме тези, които трябва да я доведем до победен край. След него думата взе Пламен Димитров, който остро разкритикува всички атаки, които бяха осъществени спрямо тазгодишната проява и заяви, че е в интерес на всички чужди посланици оказвали натиск шествието да бъде забранено, да се въздържат от подобни призиви за в бъдеще, защото национално – патриотичната младеж на България може да марширува, както в българската столица, така и в техните собствени, но вече по друг повод. Трети беше съпредседателят и водач на софийската организация на Български национален съюз Звездомир Андронов. Той категорично отхвърли всички нападки по адрес на Луковмарш и организаторите му и заяви, че никой и нищо не може да ни попречи да честваме живота и делото на генерал Луков и ако някой си мисли обратното си прави много лоша услуга. Последен говори Петър Нешев, зам. водач на възстановеният СБНЛ и зам. председател на Съюза на репресираните след 09.09.1944 г. С това “Луковмарш 2012 – Ден на герои” завърши. Парадоксално, но факт, тазгодишното шествие въпреки най – сериозната съпротива досега и въпреки че до последния момент не се знаеше дали изобщо ще се случи, се превърна в най – големият ни триумф. И като масовост, и като отразяване, и като съпътстващи мероприятия. Но най – важното, което трябва да запомним е, че този триумф беше общ, на всички ни. Това може само да ни изпълни с надежда и увереност, че сме на правия път. Път, който ще ни изведе до крайната победа в битката за България. Следващата година е знаменателна. Ще има два кръгли юбилея – 70 години от смъртта на генерал Луков и 10 – тото поредно възпоменателно факелно шествие в негова чест. Отсега чуваме воят на чакалите, който ще се разрази, когато датата за поредния Луковмарш наближи. Но, кураж съратници! Това не е първото изпитание, с което сме се сблъсквали, няма да бъде и последното. Многото битки, които заедно спечелихме досега ни калиха и ни направиха по – силни. Ще спечелим и тази. И не забравяйте, в нашите вени тече кръвта на предците ни, душите и сърцата ни са обладани от техния дух, а когато той е с нас, кой може да ни излезе насреща? Часовника вече отброява дните до следващия Луковмарш! България над всичко и дерзайте!

Въпреки всичко и всички "Ден на герои – Луковмарш 2012" се състоя по - голям и масов от всякога. Над 1 000 млади и стари националисти се събраха пред пилоните НДК и тръгнаха с факелно шествие из улиците на София, за да почетат паметта на ген. Луков и Васил Левски чрез традиционния вече Луковмарш. Дори минусовите температури не отказаха последователите на Генерала и Апостола на свободата от проявата.

Полицейското присъствие в района бе засилено. Ангажирана беше и жандармерията. Проверките бяха масови.

Разветите български и черни знамена образуваха едно истинско море, което беше водено от два огромни флага с ликовете на генерала и образа на Васил Левски. Освен тях имаше и огромно знаме, копие на това от априлското въстание.

Улиците на София бяха огласени от скандирания "За България - свобода или смърт!", "Всички комунисти на съд, на съд, на съд, България поема по национален път!", "Генерал Христо Луков", "И преди, и сега Македония е българска!", "Българийо, събуди се", "Свободен, социален, национален". Няколко пъти беше изпят и националния химн.

Шествието предизвика интереса на жителите на София, някои от които излизаха от прозорците на кооперациите си, за да наблюдават ставащото, а други заснемаха проявата с мобилните си телефони.

Проявата завърши пред къщата на генерал Луков, където се държаха речи.

Очаквайте по - подробен репортаж съвсем скоро!

При изключително засилен интерес премина първата по рода си международна конференция в България – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”. В залата на ул. Пиротска №5 се събраха над 150 души, дошли от цялата страна специално за събитието. За съжаление, двама от лекторите отпаднаха в последният момент. Жан–Люк Гаске от Белгия поради здравословни причини, а Ангел Джамбазки поради сериозен ангажимент, изникнал малко след началото на събитието. Въпреки това, конференцията премина изключително добре. Първи говори Пламен Димитров, от Български Национален Съюз. Неговият доклад бе на тема „Свободната Национална Общност срещу свръхтоталитаризма на Новият Световен Ред”. Своето изложение, той започна с един по-различен поглед върху днешната световна криза. По думите му тя не е просто поредната финансова криза, а една тепърва зараждаща се и засилваща се цивилизационна криза, причинена от подмяната на традиционните ценности и натрапването на един противоестествен модел на развитие. Този модел, според него, не е нищо друго, освен модификация на робовладелския строй. В сегашният си вариант – по-прикрит, но на път да бъде наложен в своята абсолютна крайност като един нов световен ред. Според Димитров , днешната криза, като краен резултат ще доведе до сблъсъка на два основни модела на развитие на човешката цивилизация. Единият е неоробовладелският строй, другият е неговият антипод и продължение на естественият път на развитие на човечеството – свободната национална общност. Този сблъсък ще е от определящо значение за съдбата на цивилизацията. В своя доклад, той направи кратка характеристика на двата модела. Като беше подчертано, че българите, през цялото си историческо развитие са се явявали носител на модела на свободната нация. Втори на конференцията говори професор Пиер Виал, президент на френската националистическа организация „Земя и Народ“. Речта му беше посветена на съвременните проблеми на Европа и опасностите, заплашващи самото съществуване на европейските нации и държави. Беше посочена изключително вредната дейност на световната финансова мафия, която е и един от факторите, стоящи в основата на безпрецедентна заплаха надвиснала над нашите народи. Професор Виал говори за борбата на своята организация и въобще за борбата на европейските националисти за отстояване на своята идентичност. Подчертана бе нуждата от по-тясно сътрудничество между патриотите от цяла Европа, за да бъде отблъсната тази обща заплаха. Като изключителен еродит, професор Виал показа и своите обширни познания по българска история. Той говори за изключителната роля на Българите в създаването и защитата на европейската цивилизация. Нарече народа ни народ на герои, който добре познават цената на кръвта. В края на своята пламенна реч, професора призова на тази конференция да бъде поставено началото на един пакт. Пакт между всички присъстващи националистически организации, които да бъде отворен и за други националисти от Европа. Професор Виал беше аплодиран на крака от присъстващите. Третият лектор, които изнесе доклад бе Симеон Костадинов. Темата на презентацията му бе: „Стратегия на културната контрареволюция”. Своето представяне Костадинов започна, с проследяване генезиса на идеите, стоящи в основата на съвременните идеологии, които системата ни налага. Идеологии, рушащи националните общности и традиционния морал. Проследена беше изключително зловредната роля на Франкфуртската школа, прокарваща културният марксизъм. Цитиран бе и един от нейните представители Маркузе, който недвусмислено заявява как патологията трябва да се превърне в норма, а всичко нормално да бъде преследвано. Тези идеи, поднасяни в лъскава опаковка водят бавно но сигурно нациите към гибел. Ако можем да определим всичко това, като една марксистка културна революция, то възниква и необходимостта от една културна контрареволюция. Едно завръщане към истинските стойности, утвърдени сред народете през вековете. Концепцията за такава контрареволюция бе развита от Симеон Костадинов. Четвърти говори Франо Църко, представител на младежката организация към HČSP (Хърватска чиста дясна партия). Неговото слово бе кратко, но изключително съдържателно. Речта му бе посветена на един от фундаментите на националната общност – традиционното семейство. Той представи изключително точен анализ на съвременното състояние на голяма част от семействата и мерките, които трябва да се вземат за да се възстанови тази основополагаща и най-важна институция в общността. Франо Църко говори и за традиционно доброто и изключително тясно сътрудничество между хърватски и български националисти, още от времето на историческата ВМРО. В края на своята реч той подчерта нуждата днес, българи и хървати отново да се борят рамо до рамо, този път не само за доброто на собствените си народи, но и на цяла Европа. Пети говори нашият съратник от Германия, Михаел Щолер. Той представи един изключително обширен, задълбочен и философски анализ на процесите довели до този съвременен упадък. Генезисът на тези идеи бе проследен от древността до днес, като бе посочено и как носителите им са ги налагали подмолно или чрез груба сила над човешките общности. Целта на всичко това е една – създаването на новият човек. Този последен, бездуховен и лишен от разум човек, за който Ницше предупреждава. Това е една обречена утопия, поради неестествената си същност, чието налагане  е форсирано от  днешната система. Темите, които нашият германски приятел засегна бяха изключително интересни и важни и трудно могат да се обобщят само в няколко реда. Последената реч бе държана от Антон Рачев. Той говори за историята на европейските националистически конференции на международно ниво. Спомена две от най-важните -  московските конференции (юни 2006 и юли 2007) под егидата на международното руско списание „Атеней”, в които участие вземат и българи. Антон Рачев говори и за малко известния факт, че първата подобна конференция, събрала националисти от цяла Европа е организирана от българин – философа д-р Янко Янев. Рачев, също както и останалите лектори, акцентира върху нуждата от по-тясно сътрудничество между европейските националисти. Според него, тук особено важна е и ролята на българите. Те трябва да съдействат за установяването на едни трайно добри отношения между германци и руснаци – два народа с които сме  свързани исторически. Рачев счита, че това е основна предпоставка за европейски просперитет. От цялостното протичане на конференцията останаха изключително доволни, както участниците, така и гостите. Всички присъстващи изразиха желание и надежда, това първо и уникално събитие за България, да бъде само началото на една добра традиция, която да постави основите на едно трайно сътрудничество между европейските националисти.