И тази година шествието в памет на големият български герой  генерал  Христо  Луков взриви спокойствието и смути съня на определени кръгове и групировки. В това число и на най-голямата престъпна банда в българската история – БКП-БСП. Тези дни в печатният орган на терористичната организация – вестник „Дума” (недвусмислено  наречен от българския народ „Чума”) се появи статийка, изливаща поредната доза болшевишки клевети и мръсотия по адрес на един от най-видните българи. Марксисткото журналистче, автор на този пореден пасквил, дори си позволи да отправи обвинение в национално предателство към Генерала и го нарочи за превратаджия. Това, разбира се, са откровени и долнопробни лъжи, които нямат нищо общо с историческата истина. Но подобни хули и нескопосани опити за манипулация са нещо обичайно за болшевиките. Нека все пак да видим, от страна на какви кръгове идват обвиненията. Малко история. БКП-БСП възниква като терористична групировка, бореща се за налагане на болшевишко управление в България, целяща да постави Родината ни в пълна и абсолютна зависимост от СССР. Организацията е отговорна за редица убийства, грабежи и други престъпления срещу българският народ. Сред „геройствата” на БКП-БСП е безпрецедентния и изключително вероломен акт – взривяването на църквата Св. Неделя. Само при него общия брой на жертвите е 213 души. Но тази престъпна банда се развихря истински, когато на 9.ІХ.1944 г. е поставена на власт от Червената армия, окупирала България. Следва една от най-кървавите вакханалии в българската история – Народният съд и последвалия терор. Хиляди българи са брутално избивани, изнасилвани и изтезавани от червените сатрапи. БКП-БСП нанася и едни от най-тежките поражения на българските национални интереси – усилено спомага на сърбите при създаването на македонската „нация” и унищожаването на национално мислещите хора в този български край. Ликвидирана е и патриотичната организация на българите мюсюлмани „Родина”, а членовете и са подложени на жестоки репресии. Прави се опит за създаване на изкуствен помашки „етнос” и „нация”, действия които стоят в основата на събитията довели до Възродителния процес. От 9.ІХ.1944 г. започва един от най-мрачните и тежки периоди в българската история – управлението на БКП-БСП. Този период се характеризира с постоянни репресии над инакомислещите, систематично и последователно унищожаване на българската интелигенция, тотално потъпкване на националните ни интереси и пълна зависимост от СССР. Но престъпната и анти-българска дейност на криминалната групировка БКП-БСП далеч не се ограничава до периода 1944 – 1989 г. Разпада на Източния блок и промяната в международен план, кара тази престъпна банда да реорганизира дейността си, за да може да се приспособи към новите условия. Започва т.нар. преход към демокрация, който е просото процес на мимикрия на БКП-БСП, която на практика никога не напуска властта. Това е начало на създаването на организираната престъпност от тайните служби на БКП-БСП. Именно тази престъпност се налага и като един от основните инструменти, с които терористите от БКП-БСП упражняват властта си. Те стоят и зад псевдо-опозицията в България. Освен всичко, БКП-БСП никога не се отказва от марксистката идеология, която изповядва. А марксизмът доказано е най-престъпната и човеконенавистна политическа доктрина съществувала някога и отнела живота на над сто милиона души в цял свят. Колкото до БКП-БСП, то те и до днес продължават своята престъпна дейност и своята политика на геноцид над българите с пълна сила. Това са лицемерите и престъпниците, които обвиняват Луков, които обвиняват днешната българска национална младеж в какви ли не грехове. Както е казал народа: „Крадеца вика дръжте крадеца”. Те ни обвиняват и сипят хули по наш адрес, защото се страхуват. Треперят от страх. Страх ги е, някой да не им потърси сметка за безбройните жестоки и нечовешки престъпления срещу българският народ. Страх ги е, защото всяка година на Луковмарш се събира най-младата и будна част от българските националисти. И всяка година ние ставаме все повече. Различни организации, неформални групи и отделни националисти, веднъж годишно загърбват всякакви свои различия и излизат заедно на улицата. Събират се, за да почетът един велик герой. Събират са за да покажат, че те са наследниците на неговите идеи. А тези идеи са много ясни и прости и нямат нищо общо с лъжите на комунистите. Той е искал едно нещо –  България, в която ще управляват българи в български интерес. България, в която всеки ще получи своето – героят почит, престъпника наказание. За тях днес генерал Луков е много по-опасен. Защото той вече не е човек, който могат да убият. Той е една безсмъртна идея, която гори в сърцата ни с пламъка на българският дух. И той, дори след смъртта си ще донесе справедливото възмездие.