Над 90 години след подвига на ген. Христо Луков, при който той сам с 4 оръдия спира настъплението на цяла сръбска дивизия, това унижение на бойното поле все още не може да бъде преглътнато от сърбите. За това свидетелства и една случка от вчерашната вечер на Българо-сръбската граница. По-надолу предаваме разказа на потърпевш от сръбския произвол:

Група от четирима млади български националисти решава да посети Унгария, за да присъства на мероприятие, организирано местни патриоти. Избират да пътуват с кола и на 9-ти февруари  следобед потеглят към целта на пътуването си. Привечер пристигат на ГКПП Калотина, къде трябва да влязат в Сърбия, която да я преминат транзитно, за да стигнат до Будапеща. И четиримата са пътували не веднъж в чужбина и имат всички нужни за това както лични документи, така и на автомобила. Затова и всички са спокойни за пътуването.  Но както всеки българин трябва да знае от последните 150 години в нашата история, ако от някъде може да получим неочакван удар, то това е Сърбия. Пристигайки на границата, нашите съратници преминават безпрепиятствено проверката на българските митничари. Сръбските им колеги обаче решават, че трябват да направят обстойна проверка на колата и пътниците в нея. Четиримата са разбира се спокойни, защото не носят нищо забранено или поне така си мислят. При продължилото над 45 минути претърсване на колата, сърбите се натъкват на няколко пропагандни лепенки за „Луковмарш 2012“, 2-3 брошури за ген. Христо Луков и едно българско знаме със знака „IYI“ на него. Намерените вещи са разгледани подробно и биват заснети в различни конфигурации – знаме и брошури, знаме и лепенки, лепенки и брошури. След което заснемат и колата и слагат черни печати в паспортите на нашите сънародници, като лаконично им обясняват, че не са желани в Сърбия и ще трябва да се върнат. Всякакви опити на българите да получат логично обяснение  за причината да им бъде отказано преминаването през Сърбия и с какво намерените вещи са притеснили толкова митничарите, са безуспешни. Преминавайки обратно през българският пункт на границата, дари нашите митничари също изказват недоумението си от случилото се. Така пътуването за четиримата най-изненадващо приключва, преди да е започнало.

Тази случка доказва още веднъж, че в антибългарското мислене на сърбите и тяхната държавна политика не се е променило абсолютно нищо, колкото и днешните ни властимащи да се опитват да ни заблудят с кухите си фрази за добросъседски отношения, общи европейски ценности и европейска интеграция. Сърбите го доказаха и миналата  година, когато забраниха честването за Васил Левски в Босилеград, доказват го и ежедневно в такива на пръв поглед безобидни за тях ситуации. Но това е напълно разбираемо. Те изпитват страх, страх типичен за човек, който е откраднал нещо и знае, че рано или късно може да му се поиска сметка за откраднатото и ще бъде принуден да го върне. И сърбите си дават много добре сметка, че ако един ден България се управлява от хора, които носят в сърцето си духа на Левски и ген. Луков, ще бъде сложен край на разделението на българите от двете страни на изкуствената граница и за тези, които повече от 90 години тероризират наши сънародници, няма да има прошка. Зависи единствено от нас, кога ще сбъднем техните кошмари и те няма да имат повече възможност да унижават българи.

На 30 януари /понеделник/ от 8:00 часа Звездомир Андронов и Пламен Димитров от Български Национален Съюз ще гостуват в сутрешния блок на телевизия СКАТ. Главната тема на разговор ще бъде предстоящия Луковмарш 2012. Представителите на организаторите ще разкажат за причините и историята на мероприятието и това какво ще представяла то тази година. Освен това ще бъде представена брошурата „Героите не умират – Генерал Христо Луков живот и дело“ на Симеон Костадинов. Младите националисти ще дадат и подробности около международната конференция „Европа на свободните нации, не диктатура на евробюрократите“, която ще се състои един преди шествието, на 17 февруари.

Нов адрес на провеждане!

На 28 януари (събота) от 16:30 часа в "Младежкия дом" на ул. "Авксентий Валешки" 20 в град Пловдив, ще бъде открита кампанията за “Луковмарш – 2012″ в града под тепетата. Присъстващите ще бъдат запознати от Звездомир Андронов – съпредседател на Български национален съюз и водач на софийската му организация с историята на тази проява, с това как ще протече шествието тази година, какви ще бъдат новостите, както и някои други подробности. След него пред пловдивските националисти ще бъде представена и брошурата за генерал Христо Луков от нейния автор Симеон Костадинов, който ще изнесе лекция за живота и делото на Генерала, както и за съвременния прочит на неговите завети. Накрая ще се завърши с кратка ретроспекция за историята на българския национализъм.

Брошурата “Героите не умират” – генерал Христо Луков – живот и дело, е първата по рода си. Тя е написана специално за славния и героичен житейски път на генерал Луков, който отдаде целият си живот в името на България и със своя пламенен национализъм се превърна в символ и пример за подражание на днешната национално-патриотична младеж. Написването на тази малка книжка беше особено необходимо, най-малко поради две причини. Първо, името на генерал Христо Луков продължава да тъне в незаслужено забвение. Както комунистите след 9-ти септември 1944г., така и либерал-демократите днес, правят всичко възможно, за да попречат на българската нация да научи за делото и заветите на един от най-свидните си синове. Второ, откакто младите български националисти възродиха името на Генерала и в негова памет започнаха всяка година, около датата на подлото му убийство да провеждат възпоменателни факелни шествия, всевъзможни антибългарски сили се опитват по най-различни начини да оклеветят и компрометират името на генерал Луков. Те правят това най-вече чрез лъжи и откровени манипулации, които българофобските медии с охота публикуват. Така обществото получава една изкривена или казано по-точно фалшива информация за това кой беше генерал Христо Луков и за какво се бореше. Всичко това създаде в автора на книжката Симеон Костадинов и в издателите от Български национален съюз, твърдата убеденост, че истината за Луков трябва да бъде написана, такава каквато е. Така националните активисти в България ще имат едно пособие, с помощта, на което да пропагандират и защитават името на генерал Луков от нападките и лъжите на антибългарските кръгове. Или както някога каза патриарха на българската литература дядо Вазов – “ще строшават на лъжата зъба”. Иначе съдържанието на брошурата е поместено в 6 глави, в които е представен героичния и изпълнен с войнска и национална чест живот на Генерала, започващ от самото му раждане в морската ни столица Варна, през незабравимият му подвиг по време на Първата световна война, когато сам спасява град Кюстендил от настъпващата сръбска пехота. Не е пропуснат и периода, в който той е бил министър на войната и как от нищото е вдигнал на крака българската армия, погазвайки напълно клаузите на Ньойския диктат, в името на едно по-велико национално бъдеще. Естествено не е спестено и това, с което генерал Христо Луков завинаги влезе в сърцата на българската национално-патриотична младеж – съгласието му да стане водач на Съюза на българските национални легиони. Една организация съставена предимно от ученици и студенти, начело на която застава един утвърден в обществото ни офицер и политик, превърнал се още приживе в легенда. Нещо което никой дотогава не си е представял. В последната глава се пише за това, как днешните млади националисти почитат името и делото на генерал Луков чрез различни инициативи, сред които най-много се отличава ежегодното факелно шествие в негова памет. Книжката завършва с въздействащ финал, който представлява един достоен край на този първи и много скромен разказ за живота и делото на генерал Христо Луков.

Тук публикуваме само предговора към брошурата. Цялата може да поръчате на info@lukovmarsh.info.

Генерал Христо Луков – разказ за една легенда (вместо предговор)

Какво е историята? Ако подходим академично и отворим някой дебел тълковен речник ще разберем, че това е наука за миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от древността до наши дни. Резултатът от едно историческо изследване обикновено е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Историята обаче не е само това. Чрез историята един народ опознава своето минало, своите герои, своите върхове и падения, своите най-велики победи, но и най-страшни поражения. Чрез историята един народ в крайна сметка опознава себе си. Опознава своите силни и слаби страни, разбира, как са се справяли в трудни положения предците му, за да го има него, тук и сега. Разбира че е длъжник на миналите поколения, които не един и два пъти са напоявали дървото на националното величие с кръвта си. И не на последно място, историята е извор на гордост и вдъхновение, че точно ти си продължител на определена кръвна линия, която има мисията да пребъде във вековете, напук на капризите на времето и коварството на враговете. Истината е, че тя е едно пътешествие, което ни отвежда до най-великите моменти на хилядолетния ни национален път, за да видим и почувстваме силата, смелостта и волята на най-добрите синове на Отечеството, да се поучим от тях и според силите си да следваме пътя им. Много често обаче историята има склонността да изпада в рутина, да представя величието твърде сухо, да не може да ни предаде с необходимия заряд посланието на миналото и неговите поуки. Защото в крайна сметка историята не е миналото, а само разказ за него, отглас от отминала епоха и опит да се предаде извървяния досега път с ограничените възможности на писаното слово. По някой път обаче миналото е толкова велико и наситено с историческа енергия, че историята няма друг избор, освен да се предаде. И тук на помощ идва легендата и мита, които с най-голяма истинност и правота ни предават историческото послание. Послание, което може да бъде предадено единствено и само с помощта на емоцията и въображението. Послание, което ни носи не само информация, но и сила. При него подвига е толкова голям, че не може просто да се преразкаже или да бъде маркирано само като действие, дата или географско положение. Легендата ни дава нещо много повече, тя ни потапя в миналото и ни пренася във времето и пространството, за да преживяваме отново и отново миговете на национална слава, редом с нашите герои. Легендата е енергия, събрала силата и мъдростта на историческия път, средоточие на минало, настояще и бъдеще. Легендата е по-силна дори от самия живот.

Това е разказ за една легенда.

Симеон Костадинов, ноември 2011