Наближава Луковмарш 2018 и към нас започнаха да валят въпросите – „Забранен ли е Луковмарш?“, „Разрешен ли е Луковмарш?“, „От къде ще започне шествието?“, „Какъв ще е маршрута на шествието?“ и така нататък. Напълно разбираме хората, които са объркани и им е трудно да разберат какъв е правния статус на мероприятието и ще се проведе ли въобще. Отговорно може да заявим, че това е търсен ефект от Столична община и другите институции, които имат отношение към шествието. А ефекта се постига с целенасочена дезинформация по въпроса, най-често от страна на столичния кмет Йорданка Фандъкова. В свои йезуитски изявления пред медиите, тя създава често впечатлението, че е забранила провеждането на Луковмарш, без това реално да е факт. За да дадем повече яснота във връзка с тазгодишния марш и да осветлим абсолютно неправомерните действия и откровените опити за саботаж на Столична община през последните няколко месеца, публикуваме тази статия. Още преди една година публикувахме статията „Забрана, не съгласуване, прекратяване – или как всъщност се опитват да спрат Луковмарш“, в която разяснихме значението на някои термини, които Йорданка Фандъкова често използва пред медии и те папагалски предават, без да й зададат критични въпроси. От нея всеки може да прочете какви са законовите предпоставки за провеждането масово мероприятие в България и съответно как евентуално то може да бъде забранено или прекратено. Също така съветваме всеки, които иска по-добре да разбере темата, да прочете „Закона за събранията, митингите и манифестации“. Няма да ви отнеме много време, тъй като е доста кратък и съдържа само 14 члена. Но не е нужно да сте юрист, за да видите още при прочитането му, колко несъстоятелни са изказванията на кмета и как тя се опитва да манипулира общественото мнение. Но какво е положението тази година? Сигурно повече от вас вече са прочели статията „Забранен ли е Луковмарш? За медийните манипулациите на един министър“, която публикувахме ноември месец миналата година. Тя беше в отговор на изявлението на вътрешния министър Валентин Радев, че кмета на Столична община Йорданка Фандъкова е забранила Луковмарш. Това негово изявление беше публикувано в почти всички електронни медии. То разбира се също целеше да заблуди българската общественост, защото министъра не казваше цялата истина. Затова във въпросната статия обяснихме, че наистина за първа година, откакто се провежда Луковмарш, шествието беше забранено официално от столичния кмет, в 24-часовия срок след писменото му заявяване, както е по закон. Това обаче се оказа добре дошло за нас, защото ни даде възможност да обжалваме забраната в съда. В следствие на което Административния съд - София-град отсъди в наша полза, като отмени решението за забрана на мероприятието. Цялото решение на съда може да прочетете ТУК. Най-важното от него обаче се крие в следното изречение: „По изложените съображения ще следва заповедта на кмета на Столична Община да бъде отменена, като преписката се върне на административния орган с указание да осъществи процедурата по чл. 12, ал.1 от ЗСММ - да предложи промяна на мястото и времето на провеждане на траурното факелно шествие.“ Кратко, точно и ясно съдът постановява на Столична община какво трябва да направи. Между другото това съдебно решение е звучен шамар и по всички врагове на Луковмарш, които години наред настояват за неговата забрана. Ако си мислите обаче, че Йорданка Фандъкова уважава решенията на съда и смята да ги спазва, много се лъжете. На 21 септември 2017 г., само два дена след съдебното решение, получихме „Съгласувателно писмо“ от Столичния кмет, в който тя „ПРОМЕНЯ (изписването с големи букви не е наша приумица, така е в писмото) заявеното в уведомление вх. № СОА17-СГ01-542/08.09.2017 г. от Български Национален Съюз – Еделвайс мероприятие и определя да се проведе като церемония по полагане на венци от 17 до 21 часа на 17.02.2018 г. на ул. „Тракия“ 1 (Където се намира къщата на ген. Луков, пред която е бил застрелян)“. Тоест Фандъкова, вместо да „да предложи промяна на мястото и времето на провеждане на траурното факелно шествие“, както е записано в решението АССГ, налага ултимативно промяна на мероприятието от факелно шествие, което по своята същност е манифестация, както е определението в ЗСММ, в едно стационарно мероприятие. Явно на госпожа Фандъкова не и е известно, че шествие не може да се провежда на едно място, още по-малко факелно такова. В отговор на това нагло неспазване на постановлението на съда, ние изпратихме на 25.09.2017 г. писмо до нея, в което ясно заявихме, че въпросното „Съгласувателно писмо“ представлява неизпълнение на съдебно решение и я уведомихме, че ако не ни бъде предложен друг маршрут за провеждане на факелното шествие, ще бъдем принудени да проведем Луковмарш по предварително заявения от нас маршрут. Цялото писмо може да прочетете ТУК. Оказа се, че и това наше писмо беше глас в пустиня и никой не благоволи да ни изпрати някакъв отговор, бил той и отрицателен. Ние обаче явно сме големи наивници изхождайки, че в тази държава има някакви минимални останки от законност и работещи институции и затова изпратихме ново писмо до столичния кмет миналата седмица. В писмото си от 23.01.2018 (може да прочете целия му текст ТУК) ние призовахме отново Йорданка Фандъкова да изпълни решението на АССГ и да предложи алтернативен маршрут за провеждането факелното шествие в памет на ген. Христо Луков. Излишно е да казваме, че до ден днешен нямаме какъвто и да отговор и на това писмо. Дадохме всички тези пояснения и предадохме цялата хронология на събитията от последните няколко месеца, само за да онагледим престъпния начин, по който Столична община в лицето на кмета Йорданка Фандъкова се опитва да саботира Луковмарш. Наглото незачитане на българското законодателство и на решенията на българския съд само още веднъж доказват, че управляващите ни безродници предпочитат да изпълняват волята и прищевките на вътрешните и външни антибългарски сили, отколкото волята на българския народ. Това поведение на колониалната администрация, която управлява в момента тази територия (защото за българска държава трудно може да говорим), нас по никакъв начин не ни изненадва. През всички тези години, откакто организираме Луковмарш, сме ставали свидетели на него. То единствено отново и отново ни убеждава в правотата на нашите действия и идеи и ни мотивира на продължаваме борбата. В отговор на нежеланието за изпълнение на съдебно решение и бездействието на Столична община и Йорданка Фандъкова, заявяваме най-отговорно, че ще проведем факелното шествие в памет на ген. Луков по предварително заявения от нас маршрут. Началната точка на който е площада до църквата "Света Неделя" в София. За всички евентуални проблеми и усложнения при провеждането му, ОТГОВОРНОСТ ЩЕ НОСИ ЛИЧНО ГОСПОЖА ФАНДЪКОВА!

Често чуваме въпроси от типа “Защо не почитате други генерали/герои от нашата история?”, “Нужна ли е тази провокация?”, , “Защото не почете ген. Луков по друг начин?”, “Има ли смисъл провеждането на на шествието, при всичките спънки от общината и огромното полицейско присъствие?”. Тези въпроси, са зададени към нас, като организатори на Луковмарш, най-често от журналисти или хора, които стоят доста далече от нашите идеи. Но понякога се случва да чуем такъв въпрос и от хора, които не са безразлични към личността на Христо Луков, особено последния въпрос. Затова решихме да обясним в една статия защо се борим толкова упорито за провеждането на Луковмарш и защо никога не бихме се отказали от това мероприятие. Всеки, който поне малко се е поинтересувал от нашата дейност знае, че ген. Луков далеч не е единствения български герой, който почитаме и то вече над 15 години. Стотици са възпоменанията, които сме организирали за личности като Васил Левски, Христо Ботев, Тодор Александров, Владо Черноземски, полковник Борис Дрангов, генерал Христо Черакчиев, Димитър Списаревски, Илия Минев и още много други. Освен да почетем паметта на тези бележити българи, ние сме си поставили и целта да извадим от забравата част от тях, защото по същия начин, както Христо Луков, те бяха обречени на забрава по време на комунистическата диктатура. А по времето на така наречения “преход” не бе направено нищо, за да се поправи тази несправедливост спрямо едни от най-големите български герои през последния век. Когато преди 15 години за първи път проведохме факелно шествие до дома на ген. Луков, със скромните около 15 човека, имахме само една цел в главата - да се опита поне малко да възродим спомена за този велик българин сред нашите сънародници. Тогава негово име беше толкова непознато на широката общественост, че никой не си е и помислял да нарече това мероприятие провокация. Така беше и следващите няколко години. Макар числеността на участниците в марша да растеше всяка година, то не беше отразявано от медиите и по-този начин не ставаше достояние на огромна част от българския народ, а беше познато само на сравнително малката общност от български националисти. И честно казано ние никога не сме изпращали прессъобщения до журналистите или по някакъв друг начин да сме търсили тяхното внимание, за да бъде то популяризирано чрез тях. Винаги сме били наясно, че за да почиташ личността на ген. Христо Луков, да приемаш неговите идеи и да разбираш и оценяваш положително времето, в което е живял, трябва да водиш живот малко по-различен от този, който се върти само около чашката, софрата, телевизора и да имаш интереси, които се простират малко по-далеч от коли, телефони, биг брадър, коя къде си е сложила силикон и кой политически помияр каква глупост е казал. Това разбира се изключваше голяма част от днешния български народ като целева група за нас. Затова и нашата пропаганда за популяризирането на събитието водехме най-вече сред зараждащата се общност от национално мислещи българи и младежи, все още непокварени от “духа на времето”. Когато обаче шествието стана толкова голямо, че трудно можеше да остане незабелязано, към него вниманието си насочиха познатите на всички антибългарски кръгове. Заваляха писма, декларации и изказвания, в които най-нагло и безцеремонно се сипеха клевети и лъжи по адрес на ген. Луков. Ние, разбира се, бяхме наричани “фашисти” и “неонацисти” и се настояваше за забрана на шествието (Че за това нямаше и няма никакви законови предпоставки, никога не ги е интересувало). БХК, “Шалом”, “Бней Брит” и както се казват всички останали организацийки, откриха в Луковмарш чудесна възможност да симулира дейност и да борят призрака на “надигащия се фашизъм”. А тъй като тази клика е изцяло зависима от чуждестранни дарители, грантове, еврофондове и държавни подаяния, чрез тази си дейност тя си осигури финансиране и продължаване на паразитното си съществуване. Тази малка групичка от “правозащитници”, разпределена в многобройни организации от по 2-3 човека, обаче се ползва с много голям медиен комфорт. И когато те надигнаха вой срещу Луковмарш и ген. Христо Луков, той беше бързо разпространен безкритично от казионните медии. Така все повече в общественото пространство започна да се чува за Луковмарш и за Христо Луков. Ние приехме напълно спокойно тези атаки, защото осъзнавахме, че лъжите на въпросната клика могат само да ни направят реклама сред всеки трезвомислещ българин. И наистина стана така, че без да искаме, получихме безценна помощ. Числеността на присъстващите рязко скочи и поучаваме подкрепа от все повече места. Ген. Луков, днес вече е понятие за повечето българи, макар и представата да много от тях за него да е изкривена от медийните манипулации. Получи се ефект, който не бяхме търсили, но не може да отречем, че много ни помогна. Може съвсем смело да заявим, че никога не сме търсили някакви провокация или конфронтация, с организирането на това мероприятие. Но явно самото наше съществуване и паметта за ген. Христо Луков, са достатъчни да провокират изблици на ярост сред антибългарите и всяко наше действие да бъде толкова остро и настоятелно атакувано от тях. Щом е така, ние гордо бихме сме нарекли провокатори. И се радваме, ако сме провокирали колкото се може българи да научат кой е бил ген. Луков, в какви времена е живял и за какво се е борил. А ако новонаученото го е провокирало да се замисли за бъдещето на нашата Родина и евентуално за алтернативи за нейното развитие извън безродния комунизъм след 1944 година и бандитската демокрация от днес, то ние сме свършили провокаторската си работа. Но дали наистина не може да почетем паметта на ген. Луков по друг начин? Дали има смисъл да си навличаме всичките тези главоболия, да се борим с толкова много врагове, които са концентрирали огромен властови и финансов ресурс в себе си? Ако става въпрос единственно за почитане паметта на Генерала, трябва да признаем, че може да я почетем и доста по-скромно. Може просто с поставянето на венец на къщата, където е бил застрелян и с кратка церемония, да му отдадем заслуженото. А може дори с едно оставена цвете на гроба на героя да покажеш признателност. Но всъщност истинската почит се показва не толкова с церемонии и мероприятия, а с ежедневно следване на примера на един човек. Тоест с ежедневните си дела ние може по най-добрия начин покажем колко ценим делото на този човек и гордо да се наречем негови идейни наследници. Защо тогава е нужен толкова Луковмарш? Най-краткия отговор на този въпрос е защото искаме да го организираме и защото можем. И защото никой (било то в или извън България) не може да ни определя дали и как да почитаме един български герой. Отдавна това шествие не е само едно възпоменателно шествие в памет на един заслужил българин. След като мероприятието и Генерала станаха основна мишена на антибългарските среди, провеждането на Луковмарш стана въпрос на съпротива! Съпротива срещу организации, партии, фондации, чужди посолства и хора, които правят всичко възможно да заличат националната ни памет, да принизят националните ни герои и да убият българския дух в нас. Съпротива срещу управляващата върхушка, независимо от кой цвят е тя, и мафиотската олигархия, с която се е сляла и с която ежедневно убиват бъдещето на нашата Родина и нашите деца. Съпротива срещу безразличието на овчедушието на онези наши сънародници, които живеят единствено за задоволяване на биологичните си нужди и които безропотно се съобразяват с всички неправди и безобразия, които се извършват срещу нашия народ. Луковмарш е нашия начин да покажем, че ние няма да гледаме безучастно как всички гореспоменати ни отнемат бъдещето и ще се борим за него. Ние сме последната съпротивителна линия, която може да спре надвисналата гибел над България и нейния народ. Нашите предци изпълниха своя дълг, сега е наш ред!

Всяка година Луковмарш преминава под различен надслов, свързан с нашата борба и с личността на Генерала. За петнадесетата годишнина на марша и за 75-годишнината от подлото убийство на генерал Луков, ние избрахме едно послание, което нашите противници ще трябва да проумеят и колкото и да не им се иска, обстоятелствата ще ги принудят да се съобразят с него. А именно - “Бъдещето ни принадлежи”! Когато през 1943 г., болшевишките терористи, духовни и идейни братя на всички днешни противници на марша и сквернители на името на Луков, го убиха, те опитаха да ни отнемат бъдещето. Когато червените изверги, качени на власт с щиковете на съветската армия избиваха цвета на нацията ни, преследваха, репресираха и убиваха съмишлениците и последователите на генерал Луков, те опитаха да убият нашето бъдещето. Когато фалшифицираха историята ни и се опитваха да изтрият споменът за Генерала от паметта на народа ни, те искаха да ни отнемат надеждата за бъдещето. Когато потомците на червената номенклатура провеждаха своя бандитски “Преход” и градяха извратената си демокрация, под благия поглед на новите си западни господари, те ограбваха нашето бъдещето. Когато днес безродници, чужди агенти и посолства реват срещу нас и искат да ни забранят да почитаме нашия герой - Христо Луков, те искат да няма бъдеще за българския народ. Либерали, марксисти и ционисти отново вкупом се нахвърлят срещу нас, защото искат да ни отнемат бъдещето. А продажни и жалки лакеи, облечен с власт, се опитват да им угодят. Но духът на Генерала оцеля! Запази се и в дните на кървав болшевишки терор, и в ада на концлагерите! Запази се и след опитите да се изтрие от историята споменът за този изключителен герой! Запази се и през годините на бандитска демокрация и политическо беззаконие! Запази се и възкръсна като феникс от пепелището, в което превръщаха Родината ни. Възкръсна, защото духът на генерал Луков е едно от многото героични въплъщения на онзи древен дух на нашия народ, които ни е опазил през вековете и в най-големите опасности. Въпреки 74 години на систематични усилия, нашите врагове не успяха! Днес духът на генерал Луков е по-жив от всякога и разпалва все по-ярко огъня в сърцата на новото българско поколение! Идеите му докосват и озаряват умовете на все повече младежи! А именно младите са бъдещето на всеки народ! Днес виждаме и нарастващия ужас в очите на нашите противници. Виждаме и как те стават все по-слаби и немощни, въпреки огромната власт и финансови средства, с които разполагат и които не жалят в борбата си срещу нас. Докато ние, въпреки неблагоприятните обстоятелства, набираме все по-голяма сила. Колелото на историята неумолимо се завърта. И времето за разплата наближава. Бъдещето ни принадлежи и ние ще си го извоюваме! Защото трябва и защото можем!

По традиция 6 януари, денят в който е роден генерал Христо Луков, е и денят в който официално откриваме кампанията, предшестваща всяко издание на Луковмарш. През годините винаги сме се старали да развиваме и надграждаме постигнатото, да търсим нови начини за популяризиране на личността и делото на Генерала и най-вече, да разкриваме все по-ясно историческата истина. За това за 15-годишнината на Луковмарш, кампанията за шествието бе открита с представянето на една наистина уникални книга - "Съюзът на българските национални легиони и неговата борба – Един легионер разказва". Авторът й Иван Григоров става член на СБНЛ още на 16 години, преживява комунистическия терор и след 10 ноември, въпреки напредналата си възраст, дейно се включва в борбите за възстановяване на Легиона. Именно това прави книгата толкова ценен и автентичен източник на информация. Поради ежегодните саботажи на различни държавни институции, самото откриване бе проведено в полу-конспиративни условия, като адреса на залата бе пазен в тайна до последния момент. Това се налага заради горчивия ни опит през годините, когато различни държавни органи са оказвали натиск, за да ни бъдат отказвани зали, макар подобно поведение от страна на институциите да е абсолютно незаконно. Въпреки това обаче, интереса бе голям и залата бе пълна. Самото представяне на книгата направи водача на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов. Именно той е човека, спомогнал ръкописите, записките и документите, водени и събирани от Иван Григоров в продължение на дълги години, да се обработят и да се превърнат в настоящата книга. Труд отнел повече от една година работа. За съжаление самият автор, който е на завидните 93 години не можа да вземе участие в самото откриване и сам да представи книгата, поради неприятен инцидент, който го сполетя няколко седмици по-рано. Желаем на Иван Григоров, който в момента е на легло със счупен крак, бързо възстановяване! Въпреки че бе възпрепястван да присъства, той изпрати най-сърдечни поздрави на присъстващите с пожелание да продължат достойно борбата. Звездомир Андронов резюмира най-интересните и важни моменти в самата книга, която е най-пълният и цялостен източник за СБНЛ, издаван след 1944 година. Във втората част на събитието, думата взе Пламен Димитров, който е комендант на Луковмарш от 2012 година, насам. Той говори за всички проблеми и опити за саботаж, които съпътстват шествието през последните години. Основно внимание бе обърнато на правната страна на въпроса и на абсолютно незаконните действия на Столична община в лицето на кмета Фандъкова. За възпрепятстването и прекратяването на Луковмарш през 2016 година, кмета на София вече бе осъдена на две инстанции, като присъдата на Върховния административен съд, която потвърди, че заповедта на Фандъкова е противозаконна, не подлежи на обжалване. През месец май ВАС трябва да се произнесе окончателно и за действията по прекратяването на Луковмарш през 2017 година. Ние сме убедени в правотата си и в това, че закона е на наша страна. Специално бе обърнато внимание и на опита на кмета, за първи път да забрани Луковмарш, позовавайки се на съответния член в ЗСММ. Забрана, която атакувахме отново в съда, като резултата отново бе в наша полза. Нещо повече, с решението на съда, което не подлежи на обжалване, Столична община се задължава да съгласува провеждането на Луковмарш тази година. На място имаше и щанд, на който всеки желаещ можеше да закупи, както книгата, така и новите продукти свързани с Луковмарш. Освен тениски с тазгодишното лого имаше и значки, копие на значките, които легионерите пускат в памет на ген. Христо Луков, след подлото му убийство. Приходите от всеки продукт отиват директно за покриване на материалните и юридически разходи по провеждането на Луковмарш. Тъй като шести януари е наистина емблематичен за българския национализъм, защото тогава е роден Христо Ботев и именно на тази дата ни напуска Илия Минев, ние по традиция отдаваме заслужена почит и на тези велики българи с поклонение на паметниците им в столицата. Тази година отново поднесохме цветя и венци пред тях. Така завърши официалното откриване на кампанията, но мероприятията предхождащи Луковмарш тепърва предстоят. За това редовно следете страницата ни, преди проявата. Снимки от откриването на кампанията може да разгледате  [button color="orange" size="small" link="https://www.demo.lukovmarsh.info/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88-2-3/" icon="" target="true"]ТУК[/button] .

Няколко дни преди официалното откриване на кампанията за Луковмарш 2018, Ви представяме първата голяма новост за тази година. Интернет страницата Lukovmarsh.info, която от много години е основен източник за информация за всичко свързано с Луковмарш и ген. Христо Луков, е с обновен дизайн и функционалности. Решихме, че е крайно време да осъвременим изгледа на страницата, за да е максимално удобен за всички потребители и същевременно да отговаря на съвременните стандарти в уеб пространството. Затова новата страница има и адаптивен дизайн, така че да е еднакво удобна за четене както на настолен компютър и лаптоп, така и на смартфон или таблет. Амбицията ни е, тази интернет страница да се развие от един обикновен информационен сайт, в интернет портал, в който както редовно да се обновява информация за всичко случващо се е около Луковмарш, така и да има и много информация за ген. Христо Луков и Съюза на българските национални легиони, организацията която той е водил. Затова ще заложим усилено, освен на статиите, и на мултимедийното съдържание. Редовно ще публикуваме видео материали от различни мероприятия и акции, записи на изказвания на съвременници и историци за ген. Луков и легионерите, както и разбира се много клипове от Луковмарш през всичките му издания до днес. Към това ще намерите и много галерии със снимки от Луковмарш и всички мероприятия около него. Също ново на Lukovmarsh.info ще е вградения електронен магазин. От него ще можете директно да поръчате всички артикули и пропагандни материали, свързани с шествието и ген. Луков. Това е и най-лесния и удобен начин, по който може финансово да помогнете за организирането на най-голямото ежегодно националистическо мероприятие в България. За да бъдете винаги информирани с всичко ново и актуално около марша, Ви препоръчваме да се абонирате за новия имейл бюлетин. Ще се стараем редовно да разпращаме бюлетини с последните новости, особено дните преди Луковмарш, когато събитията са много динамични и е възможно да има някои промени по провеждането на шествието. Като цяло ще си заслужава да посещавате редовно страницата преди 17 февруари тази година, а и след това, защото ще бъде обновяване ежедневно с интересна и полезна информация. А това е само началото от новостите, които сме предвидели за петнадесетия юбилеен Луковмарш и 75-годишнината от подлото убийство на ген. Христо Луков.

Стана традиция да откриваме кампанията за Луковмарш на 6 януари, ден неразривно свързан с българския национализъм. Освен че на този ден е роден ген. Христо Луков, на същата дата през 1848 г. се ражда великия български революционер и поет Христо Ботев. А на 6 януари 2000 г. от този свят си отива най-дългогодишния политически затворник в България и легионерски деец, Илия Минев. На 6 януари 2018 г. за 15 поредна година ще започнем работа по организирането на възпоменателното факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, познато вече като Луковмарш. Да, неусетно изминаха годините, в които шествието се превърна в най-масовата и известна националистическа проява в България, а вече смело може да кажем и едно от най-популярните националистически мероприятия в Европа. През 2018 година освен 15-годишния юбилей на проявата, ще отбележим и 75 години от подлото убийство на ген. Луков. Тези две кръгли годишнини ни задължават още повече Луковмарш 2018 да се превърне в триумф да националната воля и демонстрация на силата и сплотеността на националното движение в България. В тази връзка сме подготвили редици инициативи и акции по време на кампанията преди марша, в които се надяваме да вземат участие максимален брой български националисти. Именно откриването на кампанията на 6 януари ще бъде първата такава проява. На тази дата от 17 часа ще се съберем в София в една предварително наета зала. Там първо ще представим книгата "Съюзът на българските национални легиони и неговата борба - Един легионер разказва", на вече 93-годишния легионер Иван Григоров. Това е проект, по който работим вече повече от година и се радваме, че ще види бял свят точно за откриването на кампанията. Смело може да кажем, че тази книга е уникална и няма аналог. Тя е единствената книга, написана от легионерски деец след 1944 г., изцяло посветена на СБНЛ.  В нея ще може да прочете най-важните исторически моменти и събития, маркирали развитието на тази организация. Също така е отделено внимание на основните характеристики на Легиона – идеология, структура, символи, униформи и т. н. Присъстват биографични данни за едни от най-емблематичните и известни дейци на СБНЛ. И всичко това е допълнено с богато приложение от автентични документи и снимки, някои от които за първи път виждат бял свят. Разбира се в книгата е отделено и място на ген. Луков, като един от водачите на СБНЛ. Може само да се възхищаваме на Иван Григоров, който въпреки преклонната си възраст, е намерил сили да напише този безценен исторически труд и до ден днешен не е мръднал и на йота от националистическите си убеждения, в които е възпитан още като млад легионер. За наше голямо съжаление автора няма да може сам да представи книгата, въпреки че имаше голямо желание, въпреки 93-те си години да пътува от Бургас до София и да сред нас на това мероприятие. Неприятен инцидент, при който беше счупен крака му преди няколко дни, ще го възпре от това намерение. Използваме случая да му пожелаем бързо оздравяване. Издаването на книгата "Съюзът на българските национални легиони и неговата борба - Един легионер разказва" е в синхрон с акцента, който ще поставим на кампанията на Луковмарш 2018. А именно Съюзът на българските национални легиони. Тази година освен за ген. Луков, ще говорим много и за СБНЛ, като най-силната и многочислена националистическа организация преди 1944 г. и като наш идеен предвестник. Подготвили сме много интересна информация по тема, която ще публикуваме в седмиците преди марша. След представянето на книгата, ще говорим за всичко свързано с Луковмарш 2018. Ще дадем повече яснота около правния статус на шествието в момента и ще направим разяснение в тази връзка, тъй като в медиите през последните седмици се появиха доста материали, които заблуждават и манипулират относно тази тема. Ще разкажем какво се предвидили като инициативи и акции и ще обясним как всеки ще може да се включи в тях. Ще представим вече готови рекламни материали и ще обявим такива, които тепърва ще се изготвят. Подготвили сме и някои изненади за присъстващите. Точния адрес на залата ще оповестим в последния момент, тъй като имаме неприятен опит от минали години, когато зали са ни били отказвани в последния момент, заради оказван натиск върху собствениците от служби, които уж според наименованието си, би трябвало да пазят "националната сигурност".

През последните шест години противниците на Луковмарш организират все по-яростни клеветнически кампании срещу марша и срещу личността на генерал Луков. Но въпреки големите усилия, които полагат, лъжите за Генерала не успяват да хванат корен и една по една рухват под тежестта на фактите. Сред най-големите хулители на този светъл български герой се нарежда организацията на евреите в България "Шалом" (на мотивите им, ще се спрем по-надолу в този текст). Този път те стартираха кампанията си доста рано преди шествието, организирайки международен натиск върху българските власти с помощта на Световния еврейски конгрес - лобистка организация, печално известна с грубата си намеса във вътрешните работи на редица държави. Но във фанатичната си злоба, шаломовци, тази година стигнаха до нов абсурд, с който станаха за смях. В агитационият клип срещу Луковмарш те обявиха генерал Луков за отговорен за депортирането на около 11 хиляди евреи от освободените територии в Тракия и Македония, върнати на България. Събитие, случило се цял месец след убийството на Генерала! Впрочем, няма нито един документ или записано изказване на генерал Луков, в което той да заема каквато и да било позиция по отношение на евреите. Човек се пита, дали шаломовци не са решили твърдо да опровергаят мита за еврейската гениалност? Или са решили да залагат на пропагандния принцип, за пръв път формулиран от д-р Йозеф Гьобелс, че лъжа повтаряна хиляди пъти се превръща в истина? Ако е първото - то им се получава, ако е второто - не се справят. Самият крайно манипулативен клип е разпространяван от Световния еврейски конгрес, заедно с виртуална подписка срещу Луковмарш. Подписка, в която изманипулирани чужди граждани, могат да се подписват безкрайно много пъти, с колкото си искат фалшиви имена и данни. Този елементарен пропаганден ход цели да се симулира масово недоволство сред "международната общност" по отношение на марша. В същото време обаче, Луковмарш, въпреки злостните клеветнически кампании през годините, се радва на изключително сериозна и широка подкрепа от българския народ. Защо обаче генерал Луков е такъв трън в очите на “Шалом"? Истината е много проста - случаят с убийството му разкрива една много неудобна истина. Единият от физическите убийци на Генерала е Виолета Бохор Якова, еврейка и комунистистическа терористка, работеща срещу българската държава. Тази терористка, член на антибългарската БКП, убива един безспорен български герой - генерал Христо Луков. Също както друг един евреин и член на комунистическата партия, Марко Хаим Фридман, убива стотици от най-добрите синове на майка България при атентата в църквата “Света Неделя”. Впрочем и половината от съдиите на престъпния комунистически "Народен съд", който ликвидира цвета на нацията ни, са също евреи. И всички тези престъпления на фона на спасяването на българските евреи от народа ни. Ето за това, организации като "Шалом" (чиито представители са тясно свързани с предишния режим), фабрикуват митове за "антисемитизъм" в България. За това се плюе по нашите герои, вместо официално да се осъди престъпната дейност на представители на еврейската общност. Има разбира се и друг момент - познайте, кой усвоява средства от международни еврейски организации, за да бори "антисемитизма" в България? И разбира се, когато "антисемитизъм" (тази така удобна дума-етикет от съвременния новоговор) няма, такъв трябва да се изфабрикува. Който е идвал през годините на Луковмарш, добре знае, че евреи не са били коментирани на събитието, но обратното е факт - от както го има марша, той е дъвкан и атакуван, като "антисемитска проява" от "Шалом" и сие. Борбата срещу "антисемитизма" има и друго острие - окупирането на властови ресурси и прокарването на определени политики в полза на определени групи и чужди държави. Или по-конкретно на Израел, защото структури като "Шалом" са ни повече, ни по-малко чужда агентурна мрежа, оперираща зад фасадата на културна организация. Само че по отношение на "антисемитизъм", България е проблемна - не изпраща евреите в германските концлагери. Поради този факт е много по трудно да се извиват ръцете на народа ни по определени политики, както и да се изискват пари като обезщетение. За това през последните години се търси начин да се капитализира депортацията на споменатите около 11 хил. евреи от новоосвободените територии. Събитие, за което не може да бъде търсена отговорност от държавниците ни. Но както стана ясно, обективната истина далеч не вълнува чуждата агентура. Положителното във всичко това е, че чрез настоящата  груба намеса във вътрешните ни работи и откритата атака на едно събитие посветено на български герой, ясно се разкрива зловредната роля на тази агентурна мрежа. А ефектът от подобни атаки е, че ще сплоти националните сили в страната ни още по-силно зад светлия образ на генерал Христо Луков.  

През последните няколко дни в някои български електронни медии беше публикувана новината (Прочети тук, тук и тук), че кмета на София, Йорданка Фандъкова, е забранила провеждането на Луковмарш през 2018 година. Във всички медии като източник на тази информация се посочва вътрешния министър Валентин Радев, който пък от своя страна отговаря на писмено запитване от депутата от ДПС Джейхан Ибрямов. Самият Ибрямов искал да знае от министъра как МВР ще попречи на провеждането на нашето мероприятие в годината на българското европредседателство. В тази връзка сме принудени да направим едно много важно уточнения относно въпросните материали и информацията в тях. Защото много от нещата, поднесени от журналистите не отговарят на истината или са представени по манипулативен начин. Вина за това има Валентин Радев, който съобщава заблуждаваща информация в писмото си, а и самите журналисти, които безкритично и доста повърхностно се отнасят към темата (и то не за първи път) и с това вкарват в заблуда читателите си. Основното и най-важно твърдение в това писмо е, че Луковмарш е забранен от Йордана Фандъкова. Да, наистина на 11.09.2017 г. получихме писмо от кмета на Столична община, с което тя забранява провеждането на нашето мероприятие, заявено с писмо до нея 3 дена по-рано. Тук трябва да отбележим, че за първа година, откакто провеждаме това шествие, то е забранено според изискванията на Закона за за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/. Противно на твърденията на медиите, че Луковмарш е забраняван всяка година, това досега никога не се е случвало. Луковмарш е бил прекратяван (За което вече веднъж осъдихме столичната кметица - виж тук) след започването му, но това е нещо съвсем различно. Тук журналистите просто предават като папагали думите на Фандъкова, която всяка година се изказва доста мъгляво относно това, какво е правното положение със шествието, с което се опитва да създаде впечатлението, че го е забранила, а същевременно не е налагала никога такава забрана, както изисква закона. А не го е правила никога, защото е била наясно, че няма правните основания за това. Но както казахме, това беше до тази година, когато за първи път се престраши и писмено забрани мероприятието в 24-часовия срок след заявяването му, както е по закон. Смелостта й е подплатена с две писма от МВР и НСО, които очевидно предварително са били изфабрикувани в съучастничество със Столична община, с цел най-накрая да бъде угодено на някои антибългарски кръгове, за които Луковмраш е трън в очите от много години. Във въпросните писма, с изсмукани от пръстите аргументи, МВР и НСО препоръчват на Йорданка Фандъкова да не позволява провеждането на това мероприятие. Тук няма да обсъждаме подробно всички аргументи, защото ще увеличим ненужно обема на настоящата статия, но ще го направим в отделна статия, защото някои от аргументите са толкова нелепи, че предизвикват искрен смях във всеки, който ги прочети и сами говорят за „сериозността“ на становищата на МВР и НСО. Ние обаче решихме, че няма да се примерим с тази явна несправедливост и опит да бъдат отнети конституционните ни права и подадохме жалба срещу забраната в административния съд София-град. В описаните от ЗСММ срокове, съда насрочи заседание, на което да разгледа жалбата. Резултата от заседанието беше съдебно решение № 5423 от 19.09.2017 г. (Цялото решение може да прочетете тук), с което съда отменя заповедта за забрана на Луковмарш от Йорданка Фандъкова, защото макар да приема някои от доводите й, закона много ясно казва, че кмета на съответната община трябва да предложи друг маршрут за провеждане на шествието, а не самоволно да го забранява. Затова съдията по делото определя на кмета на София 24-часов срок, в който да ни предложи друг маршрут за провеждането му. Тоест, съда задължи общината да допусне провеждането на Луковмарш. Нарочно не съобщавахме решението по това дело, защото очакваме решението по друго дело, което водим срещу Столична община и което очакваме да бъде решено в наша полза и по този начин, да съобщим за двете едномремено. Но министъра на вътрешните работи, със своето манипулативно писмо, ни накара да избързаме и да ви съобщим тази добра новина. Друг е въпроса, защото един министър си позволява да лъже по този нагъл начин. Не може да си представим, че той не е бил уведомен от Йорданка Фандъкова, за решението на съда. С това категорично решение на съда още веднъж доказахме, че няма никакви законови причина, с които да бъде забранен и спрян Луковмарш, а кмета Фандъкова действа противозаконно, в услуга на противниците му. Трябва едно нещо да е ясно на всички, приятели и врагове, Луковмарш ще има и през 2018 година. Очаквайте съвсем скоро повече подробности около неговото провеждане и кампанията, която ще го предшества. За това юбилейното, 15 издание на марша, предвиждаме доста интересни неща и се надяваме на дейното участие на всички, които са съпричастни с идеята, която стои зад това мероприятие. А на края искаме ние на свой ред да зададем един много простичък въпрос до неуважаемия депутат Джейхан Ибрямов. Мислите ли, неуважаеми господине, че със забраната на едно мероприятие, което и да е било то, ще накара хиляди млади българи да се откажат от идеите на българския национализъм, предадени ни от ген. Христо Луков и българските легионери, след като, нито концентрационните лагери и терора на комунистическите сатрапи не успяха да го направят за 45 години , нито антибългарското демократично управление през последните почти 30 години?