Днес публикуваме речта, произнесена на Луковмарш 2020, от представителя на нашите приятели от "Легион Унгария".

Съратници,

За мен е удоволствие и голяма чест, да стоя днес пред вас, като представител на нашето движение “Легион Унгария”. Много неща се случиха през изминалите две седмици. Европейските националисти застанаха рамо до рамо в Будапеща, за да почетат героите, които се сражваха за да защитят своят дом и Европа. Те предпочетоха сигурната смърт, пред това да се опозорят и да изменят на военната клетва.

Днес, ние отново сме заедно, тук в София - истинските европейски патриоти. До нас достигнаха новини за случващото се тук, за това, че определени сили се опитват да попречат на Луковмарш и да забранят нашите български съратници. Същите тези сили работят срещу нас в Унгария и в цяла Европа. Те се опитват да ни забранят да почитаме нашите герои, да се гордеем с тях, с нашите нации, наследството и ценностите ни, както и да го отстояваме пред света. Твърдо заявявам, че няма да се предадем! Ние сме водени от идеали, неизмеримо по-висши от моментната политическа изгода, която те преследват. Фактът, че днес сме тук, ясно го показва. За което ви поднасям нашата благодарност и уважение, български приятели.

Те могат да убият човека, но не могат да убият идеята! Могат да забранят организация, но не могат да попречат на истината! Слава на героите! Да живее България! Да живее Крепостта Европа!

Втората реч, на представител на чуждестранна делегация на Луковмарш 2020, която публикуваме, е на Пиер-Мари Боне. Той държа слово от името на "Френската националистическа партия". Забележителното в неговата реч бе, че той я произнесе на български език, който той отскоро учи.

Скъпи приятели, днес съм тук за да ви донеса поздравите на вашите френски другари.

Първо бих искал да благодаря на организаторите на този марш за тяхната покана.

Моля, бъдете снизходителни и се надявам, че ще разберете моята реч, въпреки моя акцент.

Подобно на вас, ние имаме своите герои. Преди две седмици в Париж почeтохме тези, които паднаха за Отечеството. На 6 февруари 1934 г. тълпа от половин милион патриоти окупира улиците на Париж, за да осъди корумпираното правителство. На 6 февруари 1945 г. падна Робърт Бразилак, големият френски писател и поет, застрелян от „освободителите“, защото бе избрал страната на Европа срещу тази на Янките и Съветите. Борбата днес остава същата.

Докато властите по заповед се опитват да постигнат разпускането на Български Национален Съюз, ние уверяваме нашите националистически другари в нашата подкрепа. Нашата решителност и нашата солидарност са все по-силни, тъй като националистите във Франция вече сме преживели идентични атаки със същия произход. Всъщност, след посещение на председателя на Световния еврейски конгрес във Франция в Елисейския дворец, тогавашният министър-председател Манюел Валс се поддаде на натиск и през юни 2013 г. под измислен предлог разпусна две националистически движения: “Френско Дело” и “Млади Националисти”.

Но това очевидно е загуба на време. Ние знаем, че и в България, както и другаде в Европа, националистите не са в отстъпление и не са впечатлени от ударите, откъдето и да идват. А враговете ви трябва да внимават да не разгневят могъщия български лъв, който едва ли спи, след като се отърси от 500 години османска окупация и 45 години съветска окупация...

Мои другари, ние не сме последните от вчера, а първите от утрешния ден. Нашата решителност ще изгради нашата Европа. Да живее България! Да живее нашата крепост Европа!

През следващите дни ще публикуваме речите на представителите на чуждестраните делегации, които присъстваха на Луковмарш 2020. Първата реч е на германеца Матиас Дейда от партия "Десните". Първоначално тази реч трябваше да произнесе председателя на партията Саша Кролциг, но тъй като той бе спрян от полицията в Дортмунд, в нарушение на закона, да напусне Германия, словото трябваше да прочете Дейда.

Съратници и сподвижници от Германия, България и Европа,

Приятелството между немския и българския народ има дълга история. Ние си спомняме за бойното другарство между Царство България и Германския Райх през Първата световна война и присъединяването на България към тристранният пакт по време най-големия конфликт в човешката история. Германци и българи лежаха рамо до рамо в окопите под грохота на оръдията и дъжда от снаряди. Храбро и непоколебимо се биха заедно и при победи и при поражения, заедно се бориха срещу комунистическите партизани, стоически понасяха болката и лишенията, безропотно приемаха съдбата си на войници.

В същото гробище, където почива ген. Христо Луков, са погребани 278 германски войници от Първата световна война и 68 от Втората световна война, а до тях лежат техните мъртви тогавашни съюзници и противници. Като осъзнавам дългата и съдбоносна история на българо-германското приятелство, за мен е още по-голяма чест днес, като председател на партия “Десните”, която от години работи с нашите съратници от Български Национален Съюз, да говоря пред вас и още повече да скрипя това приятелство.

Почитането на паметта на паднали в борбата борци срещу болшевизма в Европа ме е отвело в много европейски страни. С нашите унгарски приятели съм почитал загиналите в “Крепостта Будапеща” на “Деня на героите”. В Стокхолм съм бил на възпоменание организирано от шведските националисти за убития Даниел Врестрьом. В Талин съм посещавал мероприятия на естонски ветераните, доброволци от Втората световна война. А днес, с представители на различни европейски народи, почитаме вашия национален герой, безсмъртния ген. Христо Луков - един борец срещу болшевизма и за една свободна Европа.

За мен лично, както и за моите съратници, е винаги особено чувство, да посещаваме държави, където е съвсем нормално да се почитат мъртвите предци. При нас в Германия, заради политиката на управляващите през последните 75 години, не е възможно да бъдат почетени достойно и благоприлично загиналите ни предшественици. Дори възпоменанието за загиналите над 200 000 цивилни жертви от съюзническите бомбардировки над Дрезден, бива омърсявано. Болшевишки елементи палят фойерверки, изхвърлят запалените свещи в боклука и подпалват поставените на паметници и гробища траурни венци. Ние виждаме, че дори и днес болшевизма да не присъства в Европа като държавна система, то неговите проводници и реставратори продължават разрушителното си дело.

Ние, националистите, обявяваме война както на болшевизма, така и на глобалистката плутокрация и бюрократичното чудовище, представляващо Европейския съюз днес. Ние националистите се застъпваме за суверенни национални държави в една свободна и силна Европа на отечествата. В една Европа със свободни и независими хора, които осъзнават своята народна принадлежност. В една Европа, в която живеят хора, които не само познават историята и културата на своя народ, но и са решени да ги защитават, въоръжени с дух и организирана политическа воля. Това е освободителната борба през 21 век, която водим на различни фронтове, но с обща цел: да запазим Европа като дом и естествено жизнено пространство на белите народи и да защитим нашия континент от неговите врагове.

Днес в София сме се събрали от няколко европейски държави, за да отдадем почит към българския герой ген. Христо Луков. Но когато дългите редици преминават дисциплинирано и достойно по улиците на града, ние не го правим, само с поглед в миналото, но с мисъл за настоящето и бъдещето. Като символ за това, че сме готови да продължим и довършим делото на ген. Луков и още много други европейски борци.

На германския поет Волфгант Гьоте принадлежи поговорката: “И така, през гробовете напред!”. Поговорката символизира, че носим миналото в сърцата си, но погледът ни е ясно и непоколебимо обърнат към бъдещето. Пламакът на свободата гори в сърцата ни, любовта към нашите народи и Европа ни води напред. Днес ние сме една сплотена общност от националисти, която е готова да извоюва благополучно бъдеще за нас и нашите деца. Затова и днес искаме символно да призовем към нов тласък в нашата европейска освободителна борба: И така, съратници, през гробовете напред!

Днес бяхме на среща в СДВР, на която присъстваха и представители на Столична община. На тази среща представител на СО ни предостави решение на Върховния административен съд, с което се потвърждава заповедта на столичния кмет Йорданка Фандъкова, в която нарежда да се съберем само пред къщата, където е бил убит ген. Христо Луков и където по традиция завърша шествието. Тази заповед е в отговор на съдебното решение на Административен съд София-град, което отменя цялостната забрана на Луковмарш. Макар и да е абсурдно, но ВАС приема, че не проблем столичния кмет да промени характера на мероприятието от шествие в митинг и така да не може да се придвижим по софийските улици.   

За съжаление решението на ВАС е окончателно и не може да бъде обжалвано. А опирайки се на това решение от столичната полиция ни заявиха, че няма под никаква форма да допуснат провеждането на шествие. Дори обявиха, че ще спрат със сила всеки, който се опита да го направи.

От тук нататък ние разбира се няма да призоваваме за нарушаване на закона и за неизпълнение на едно съдебно решение. Но ще оставим на всеки да прецени къде да отиде, от къде да мине и как да се придвижва. Това, което ние може да гарантираме и което зависи от нас е, че пред къщата на ген. Христо Луков на ул. Тракия 1, след 18 часа ще се проведе подобаващо и достойно възпоменание за кумира на националистическа България. 

Очевидно е, че цялата държавна машина е впрегната, за да бъде възпрепятствано почитането на паметта на един велик българин. Въпреки всички проблеми, които тресат родината ни, приоритет на всички институции е да спрат няколко хиляди родолюбци мирно и цивилизовано да се възползват от тяхното право на свободно събиране и свободно изразяване.

Но явно не осъзнават, че с всички свои действия, те постигат точно обратния ефект. Защото още повече ни убеждават, че сме на прав път и карат нови и нови млади хора да се присъединяват към нашите редици. С всичките си забрани и репресии те няма как да изтръгнат духа на ген. Луков от нашите сърца, а само каляват волята ни за борба срещу тази корумпирана, антинационална система!  

И въпреки всичко утре в София ще кънти: ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ! 

Днес се случи нещо, което се случва всяка от последните 5-6 години и което не ни изненада: кмета на София Йорданка Фандъкова заяви пред журналисти, че Луковмарш е забранен. И тези, които много се обиждат да ги наричат “мисирки”, предадоха думите и дословно, без да и зададат нито един уточняващ въпрос и без да проверят вярността на казаното от Фандъкова.

А каква е истината?

Столичният кмет наистина е издал забрана за провеждането на Луковмарш през април 2019, след подаденото от уведомление за провеждане на мероприятието, НО тази забрана е отменена от Административен съд София-град с решение № 5173 от 25.07.2019 г. (Цялото решение може да прочетете тук). Съдебното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Следователно не съществуват никакви пречки пред провеждането на Луковмарш и той ще се състои както е предвидено на 22 февруари от 17:30 часа, със сборен пункт пилоните до НДК. Всяка друга информация по този повод представлява фалшива новина и има за цел единствено да заблуди желаещите да вземат участие в марша и те в крайна сметка да не присъстват.

Желателно е да разпространявате тази информация сред вашите приятели и въобще всички, които искат да почетат ген. Христо Луков, за да няма успех дезинформационната кампания на Йорданка Фандъкова.

В понеделник официално бе открита кампанията за Луковмарш 2020 г. Датата 6 януари се наложи като традиционна за това, не само защото се счита, че тогава е роден ген. Христо Луков. Символично в този ден е преплетена съдбата на три поколения националисти, защото тогава е роден и поетът революционер Христо Ботев и на този ден ни напуска големият родолюбец и борец срещу комунистическия режим Илия Минев. Съдбовността на тази дата сякаш още по-ярко се подчертава от факта, че тогава Православната църква чества Богоявление и Кръщение Господне - един от най-важните празници, вплетен в традициите на народа ни. Обичаите в този ден са свързани и с проява на мъжество и издръжливост - качества особено силно проявени и в тези трима велики българи.

Но връзката между тримата не е просто символична, а е една естествена приемственост и развитие на националната идея, която те носят и пазят. Именно за това в този ден почитаме и тримата, като поклонението ни започва от паметника на Христо Ботев в Борисовата градина. Срещата там бе в 18:00 часа. Церемонията започна със слово на Цветелин Пенков от софийската организация на БНС. То бе посветено именно на дълбоката връзката между тримата герои и по специално на Ботев, който поставя солидната основа, над която надграждат легионерите своите идеи за социалната правда в националната общност. Ботев е и силно вдъхновение не само за ген. Христо Луков, но и за Илия Минев. След поднасянето на цветя, участниците се отправиха към паметника на Илия Минев.

Там пред събралите се говори водача на софийската организация на БНС - Пламен Димитров. Той припомни речта на ген. Христо Луков, държана пред студентите от СУ, в която той дава Ботев като един от най-ярките примери за двете най-важни начала у българският дух, издигали народа ни до висоти - творческото и борческото. Именно в олицетворение на тези добродетели се превръща и Илия Минев, в една друга епоха. Годините на комунистически репресии и издевателства, не само не пречупват духа му, но дори в такива тежки условия, той намира начини да се бори срещу системата. Изтикан извън политическия живот от демократите, Минев остава докрай верен на националната идея и въпреки преклонната си възраст намира начини да развива дейност. Истински пример за новите поколения националисти. С поднасяне на цветя пред озареният от светлината на факли паметник и минута мълчание, церемонията завърши.

Втората част на откриването продължи в централният щаб на Български Национален Съюз. След 20:00 часа, там бе представен за пръв път записът на "Дванадесетият час" - марш създаден от легионери след смъртта на Генерала, в негова памет. Музиката на марша е била написана от известния композитор Манол Манолов. Самият нотен лист бе случайно открит от наш съратник, запален по историята, в един антикварен магазин. Оценил голямата му стойност, той се свърза с нас, за да възстановим това произведение потънало в забрава, както някога бе потънал и самият спомен за ген. Луков. За усилията, трудностите и всичко интересно, през двете години, които изминаха докато бъде реализиран професионалният запис на марша, разказа Цветелин Пенков - нашият съратник, нагърбил се с тази задача. Резултатът е впечатляващ, не само като музикална стойност. Произведението има и много висока културна и историческа стойност - не само бе възстановен един изгубен марш за голям български герой, но това е и единственият известен запис на легионерски марш.

В края на официалната част говори Звездомир Андронов, водачът на БНС. Той разкри изключително интересни подробности около друг един проект, свързан с ген. Луков, над който се работи - а именно написването на книга за живота и делото на героя. Андронов сподели за работата му по проучване на архивите, и големият обем информация и материали, които са открити и събрани до момента. Сподели и много неизвестни досега истории, разкази и факти, свързани с ген Луков, които в още по-голяма пълнота разкриват величието на неговата личност. От хладнокръвието му, при спасяването на четири батареи от комисиите на Антантата, през благотворителната дейност, която развива в подкрепа на сираци, до публичните лекции по история, които изнася в различни градове на страната. Това бяха само част от новите неща, които присъстващите на събитието научиха. Още много за дейността му като общественик и интересни подробности за негови роднини бяха споменати. Въпреки усилията на враговете на народа ни, истината постепенно излиза наяве. За това следете кампанията за Луковмарш и се информирайте редовно. Интересното предстои!

През последните 10 години имахме възможността да изнесем лекции за живота и делото на ген. Луков в над 20 български града. Благодарение на тях много млади българи се запознаха с личността на Генерала или допълниха познанията си за него. 

Тези лекции, заедно с Луковмарш и информационната кампания преди него, допринесоха за силното популяризиране на името Христо Луков сред българския народ, което беше обречено на забрава след 45 години комунистическата власт. В последните години тази популярност излезе и извън границите на нашата Родина и днес ген. Луков е понятие за много европейски националисти, някои от които са посетили и Луковмарш.

Именно заради нарасналата популярност на Генерала в Европа бяхме поканени да изнесем лекция за неговия живот и историята на Луковмарш в Германия. Поканата дойде от партия “Десните”, с която Български Национален Съюз си сътрудничи от години и всяка година нейни представители пътуват до София, за да вземат участие в Луковмарш. 

Така на 6 декември в германския град Дортмунд се състоя първата лекция за ген. Луков извън България. Лектор беше водачът на БНС Звездомир Андронов. Пред събралите се членове и симпатизанти на “Десните” той първоначално накратко разказа за историята на България от освобождението от турско робство до Първата световна война. Беше нужно да се направи това кратко встъпление, защото за чужденци, които не познават добре българската история, е много трудно да разберат идеалите и подбудите на поколенията българи от това време и в частност на Христо Луков. След това Андронов представи най-важните моменти в живота на Луков до подлото му убийство и разясни защо неговата личност обединява и вдъхновява младите български националисти днес. 

Във втората част на своето изложение Звездомир Андронов разказа за историята на Луковмарш - от първото му провеждане през 2004 година с 15 участници, до последната година, когато по улиците на София маршируваха около 2000 националисти от цяла България и няколко европейски държави. Той обясни и за пречките, които българските институции и най-вече столичният кмет Йорданка Фандъкова, създават на организаторите на марша. Също така спомена за опитите на някои антибългарски кръгове да очернят името на Генерала и които последните 10 години не спират да бълват лъжи и клевети за организаторите и участниците в Луковмарш.

В края на лекцията присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси на лектора. От това се възползваха няколко германски националистите, а от зададените от тях въпроси си личеше, че личността на генерал Луков живо ги интересува и искат да научат възможно най-много за него. Те изказаха съжалението си, че за този български герой се знае твърде малко извън България и информацията за него на чужди езици е много оскъдна.

Освен за лекцията, посещението на българската делегация бе използвано и за затвърждаването на приятелските отношения между българските и германски националисти, които съществуват вече дълги години. Също така бяха обсъдени бъдещи съвместни дейности и разбира се участието на германските ни приятели в Луковмарш 2020.   

Идентично копие на това писмо сме изпратили до всички кандидати за кмет на Столична община (без Йорданка Фандъкова) и ще публикуваме техните отговори, които получим до 23 октомври.

ОТВОРЕНО ПИСМО
до
Всички кандидати за кмет на Столична община

Уважаеми/а г-н/г-жо,

В този месец погледите на всички софиянци са насочени към Вас и Вашите конкуренти за кметския стол на българската столица. Намирайки се в предизборна кампания, Вие със сигурност сте принуден ежедневно да отговаряте на въпроси на Ваши потенциални избиратели, свързани с евентуални Ваши действия, ако бъдете избран/а за градоначалник. Затова ние от Български Национален Съюз решихме да отправим един въпрос към Вас, като сме сигурни, че да чуем от Вас неговия отговор, ще бъде интересно не само за нас, но и за голяма част от софиянци. Така всеки избирател ще може да направи по-информиран избор, когато отиде до урните, и ще се намали възможността да остане неприятно изненадан от своя избраник в бъдеще, ако той предприеме действия, които самият избирател не одобрява.

Вече 17 години, в средата на февруари, ние организираме факелно шествие по софийските улици в памет на ген. Христо Луков – герой от Първата световна война, министър на войната в периода 1935-1938 г. и водач на Съюза на българските национални легиони до 1943 г., когато е убит от комунистически терористи пред дома си на 13 февруари. Това мероприятие доби известност под името “Луковмарш”.

В първите години, в които провеждахме този марш, той оставаше почти незабелязан от широката общественост и за него разбираха, освен участниците в събитието, само случайни минувачи, станали свидетели на неговото преминаване по софийските улици. През последните 7-8 години обаче се надигна една доста гръмогласна съпротива (засега само вербална) срещу организираното от нас мероприятие. Неправителствени организации, някои партии, чуждестранни посолства и отделни личности “осъждат” провеждането на “Луковмарш” и настояват за забраната му.

И ако в началото тези призиви оставаха само думи, то в последните няколко години този натиск явно постига донякъде желания ефект и настоящият кмет на Столична община, Йорданка Фандъкова, прекъсва провеждането на шествието или директно го забранява предварително. Това е нейно право според чл. 12, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Основанията, с които г-жа Фандъкова обосновава своите забрани, обаче са тотално неоснователни и не покриват минималните изисквания на закона, за да се предприеме такова действие. Твърденията, че по време на “Луковмарш” може да се стигне до нарушаване на обществения ред, са смехотворни, след като за толкова много години провеждане на мероприятието, такова нещо не се е случило нито веднъж. И това не е само наше твърдение, а констатация на СДВР. Съответно и всеки път, когато обжалваме пред съда забраната на столичния кмет, се потвърждава, че правото е на наша страна, като съответната заповед е отменяна и ние можем да проведем нашето шествие.

Пределно ясно е, че реалните мотиви на Йорданка Фандъкова не са свързани с опазване на обществения ред или сигурността на софиянци, а са политически и са свързани с натиска, който оказват върху нея гореспоменатите противници на “Луковмарш”. Но един кмет трябва винаги да съобразява действията си със законите и Конституцията на Р. България, а не с прищевките и желанията на една група от обществото, колкото и влиятелна да е тя. А вече няколкото решения на българския съд по казуса “Луковмарш” ясно показват, че имаме право свободно да изразяваме нашето мнение по избрания от нас начин.

И точно заради големия медиен шум около провеждането на “Луковмарш” и проблемите, свързани с това, през последните години голяма част от софиянци, а и не само те, имат отношение към това мероприятие – било то положително или отрицателно. Затова нашият въпрос към Вас е следният:

Как бихте процедирали Вие спрямо Луковмарш, ако бъдете избран/а за кмет на София?

Държим да уточним, че нашият въпрос е свързан с изпълнението на закона и вменените Ви от него задължения и права като градоначалник и в този смисъл очакваме Вашия отговор. Той не е свързан с Вашето мнение относно ген. Христо Луков, нас като организатори или политическите идеи, които изповядват участниците в марша. Разбира се, ако желаете да споделите Вашето мнение по тези въпроси, то ние, а сигурни сме и всички Ваши потенциални избиратели, ще се радват да го чуят. Но основният въпрос, на който ние искаме да получим отговор, е – как ще действате Вие като кмет през месец февруари следващата година, когато предстои поредният “Луковмарш”, а и в годините след това.

Длъжни сме да ви информираме, че настоящото писмо ще бъде изпратено на всички кандидати за кмет на София (с изключение на г-жа Йорданка Фандъкова, която достатъчно красноречиво е показала своята позиция) и съответно ще публикуваме всички отговори, които получим, независимо какви са, на нашата интернет страница. Уверени сме, че с това ще допринесем за по-информирания избор на всички софиянци. Надяваме се да не ги оставите в неведение по този въпрос и да ни изпратите най-късно до 23 октомври Вашия отговор.

Ако не сте достатъчно добре запознат/а с този казус, оставаме на разположение при всякакви уточняващи въпроси от Ваша страна и сме готови да Ви предоставим всякаква информация, която би могла да Ви помогне за изграждането на позицията и предоставянето на отговор.

С уважение,

Звездомир Андронов,
Председател на Български Национален Съюз

Луковмарш се превърна в събитие, към което все по-малко хора могат да останат безразлични. За това все по-често нашите кресливи противници се напъват да обясняват какво бил Луковмарш. Или по-точно, да внушават кухите си идеологеми с менторски тон. В тези си напъни, те не се скъпят нито в обилното изливане на хули, нито в наглите лъжи. Но въпреки тяхната гръмогласност, все повече хора съзират манипулациите им и търсят истината. 

Именно за хората, които тепърва проявяват интерес към марша в чест на ген. Луков, и които непредубедено се опитват да разберат повече за него, решихме да дадем нашето обяснение. Да разкажем, какво е за нас, организаторите на Луковмарш. Решихме да го направим по един по-нестандартен начин. Като изберем няколко ключови думи, които описват най-добре същността на Луковмарш. В няколко статии ще ви представим всяка от тях, придружена с кратко пояснение за смисъла, който влагаме в нея.

9. Борба - Луковмарш е път на борба.

След като веднъж си се пробудил и си се осъзнал, следващата стъпка е да се бориш. Луковмарш се наложи с постоянна и упорита борба. Борба, срещу всички онези, които се опитваха да унищожат националният дух, да заличат споменът или да охулят името на Генерала. Това е борба за опазване на нашата памет, идентичност и достойнство. Човек не може да постигне нищо значимо, ако не се бори за него. Борбата е това, което те изгражда като силна и пълноценна личност. България може да се промени към по-добро, единствено ако се борим постоянно и упорито за това. И от тази гледна точка, Луковмарш е една от стъпките в тази посока.

10. Идеализъм - Луковмарш е идеализъм в действие.

Ако нещо липсва наистина остро на нашето общество през последните десетилетия, то това е искреният идеализъм. Във време на краен егоизъм и нихилизъм, рушащи не само държавността, но и основните връзки, изграждащи всяко общество, идеализмът е противоотровата срещу тези разрушителни процеси. Разрухата може да бъде преодоляна, единствено когато едно общество се ръководи от по-висш идеал и когато отделната личност се бори за общото благополучие. И тук можем да кажем, че Луковмарш е пример за положителния резултат от усилията на хора, водени от идеализъм. Идеализъм, който е заразен и който сплотява все повече млади хора.

11. Вяра - Луковмарш е вяра в нашите сили и в едно по-добро бъдеще, което можем да извоюваме, следвайки примера на националните ни герои.

Идеята, че някой друг ще дойде да реши проблемите ти, без сам да си помръдваш пръста е истинска отрова, която убива нацията ни. Нямаме нужда от по-големи братя, независимо дали са на Изток, на Запад, на Север или на Юг. Ние вярваме, че ако искаме да променим нещата към по-добро, то тази промяна трябва да започне първо от самите нас. Трябва да повярваме в силите си и да се борим упорито. Народът ни е напълно способен да вземе съдбата си в свои ръце и да се бори сам за своя просперитет и по-добро бъдеще. Това е доказано многократно в историята ни. Но за това трябва вяра. Тази вяра ние превръщаме в действие и Луковмарш е прекрасен пример за това.

12. Победа - Луковмарш е триумф на националния дух.

Триумф, над всички онези разрушителни сили, които целенасочено работят срещу народа ни. Победа, която показва, че когато сме единни, винаги можем да наложим волята си, независимо колко трудно или невъзможно изглежда това. Тази победа показва, какъв огромен потенциал имаме като народ, ако сме водени от родолюбие, ако пазим паметта на предците, ако следваме дългът си към тях и бъдните поколения, ако живеем с чест, ако сме достойни, ако сме единни, ако почитаме традициите, ако поддържаме съзнанието си будно, ако се борим упорито, изпълнени с идеализъм и вяра в силите си!

Първите две части може да намерите тук:

Какво е за нас Лукомарш (част 1)
Какво е за нас Лукомарш (част 2)

Луковмарш се превърна в събитие, към което все по-малко хора могат да останат безразлични. За това все по-често нашите кресливи противници се напъват да обясняват какво бил Луковмарш. Или по-точно, да внушават кухите си идеологеми с менторски тон. В тези си напъни, те не се скъпят нито в обилното изливане на хули, нито в наглите лъжи. Но въпреки тяхната гръмогласност, все повече хора съзират манипулациите им и търсят истината. 

Именно за хората, които тепърва проявяват интерес към марша в чест на ген. Луков, и които непредубедено се опитват да разберат повече за него, решихме да дадем нашето обяснение. Да разкажем, какво е за нас, организаторите на Луковмарш. Решихме да го направим по един по-нестандартен начин. Като изберем няколко ключови думи, които описват най-добре същността на Луковмарш. В няколко статии ще ви представим всяка от тях, придружена с кратко пояснение за смисъла, който влагаме в нея.

5. Достойнство - Луковмарш е израз на национално достойнство.

Във време, когато чужди сили се опитват да се разпореждат в страната ни, а политическата класа превива гръб и им слугува, хилядите националисти на Луковмарш, показват какво означава да имаш достойнство и да браниш своята култура, идентичност и интереси. Защото въпреки жестокият натиск на редица влиятелни чужди организации и на десетки посолства, сред които тези на САЩ, Израел и Русия - Луковмарш го има! А фактът, че през последните години стотици европейски националисти се стичат в София, за да почетат заедно с нас паметта на ген. Луков, показва, че когато държиш на достойнството си и другите те уважават.

6. Единение - Луковмарш е събитие, което ни обединява.

Обратно на това, което твърдят враговете ни, Луковмарш е символ на истинско обединение на здравите сили на народа ни. Това е ден, в който всички родолюбци загърбват различията помежду си и излизат заедно, сплотени, за да почетат паметта на генерал Луков. Въпреки жестокият натиск и опитите да се попречи на проявата. Хиляди българи на различна възраст, от различни социални слоеве, застават заедно, като един. Истински пример, за това, как народа ни може да бъде обединен. И колко силен е, когато е единен.

7. Традиция - За тези 16 години, Луковмарш се превърна в истинска традиция.

А традицията е това, около което се укрепва и сплотява една общност. Някой от най-младите участници на Луковмарш, буквално са израснали с шествието и паметта за Генерала. Луковмарш е традиция, възпитаваща родолюбие, постоянство, отдаденост, непримиримост и воля за борба. Традиция, която се утвърждава с всяка изминала година.

8. Пробуждане - Луковмарш показва пробуждащият се български дух.

Въпреки десетилетия систематични опити да се изкорени националното - до вчера от комунисти, а днес от либерални глобалити. Въпреки умишлено насаждания нихилизъм. Въпреки опитите за тотална подмяна на ценностите и усилията патологии да бъдат превърнати в норма. Въпреки всичко това, все повече млади хора отварят очи и отхвърлят лъжите. Духът на предците се събужда в тях и те осъзнават необходимостта, да се изградим като единна и сплотена национална общност, стъпила на древните ценности на народа ни. Нарастващата мощ на Луковмарш е най-яркият пример за това.

Тук може да прочетете първите четири думи - част 1.