За деветнадесета поредна година участниците в Луковмарш доказаха, че това е едно истински уникално събитие, не само за Родината ни, но и за цяла Европа, задушаваща се в хватката на либералната тирания. Защото отново триумфира силата на българския дух и отново заедно защитихме истината и отстояхме свободата, дори на тези, които не могат да го разберат. Въпреки добре синхронизирания, жесток натиск от страна на евробюрократи и американско, израелско, руско и други чужди посолства. Въпреки директното вмешателство във вътрешните ни работи от страна на глобалистки НПО-та. Въпреки срамното и жалко надупване на почти всички парламентарно представени партии, грозно и мерзко охулващи светлата памет на един от най-големите ни герои в новата ни история, призоваващи да се погази Конструкция и закони, само и само да угодят на чуждите си господари. Въпреки гнусните и абсолютно незаконни действия от страна на общината (за които същата е многократно осъждана през годините). Въпреки медийните лъжи и всякакви други мръсни номера. Въпреки всичко Луковмарш се състоя! 

Тази година възпоменанието за генерал Христо Луков събра около хиляда родолюбци от цялата страна. Специално за да ни подкрепят дойдоха и наши братя от българското землище, останало извън политическите граници на съвременна България - Македония и Западните покрайнини. Националисти от Германия, Франция и Швеция също бяха изпратили свои делегации, въпреки затрудненията заради ковид ограниченията и въпреки незаконните действия на германската полиция, опитала да спре част от делегатите да посетят България (включително и общинският съветник от град Дортмунд от партия “Десните” Матиас Дейда - случай за който ще разкажем подробно скоро). Какъв по-добър пример за обединителната сила, която притежава личността на генерал Луков? 

Участниците в марша започнаха да се събират на обявената начална точка, пред пилоните на НДК, още от 17:00 часа. Началото на събитието бе открито по план, малко след 17:30 с обявяване на правилата. Последва реч на Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС и комендант на проявата през предходни години. След него въздействащо слово държа Борис-Михаил попТодоров - един от най-младите членове в редиците на БНС. Веднага след речите обаче стана ясно, че Столична община няма да изневери на доказано незаконната си практика и отново излезе със заповед за прекратяване на започнало мероприятие (макар буквално минути преди това представители на СО да уверяваха, че шествието ще се проведе нормално).

Разбира се, този път бяхме готови за такъв сценарии. Тъй като очаквахме именно този развой на събитията, предварително бяхме заявили три други прояви, на три различни места в София - на площада при църквата "Св. Неделя" , на площад "Славейков" и на площад "Патриарх Евтимий". Никоя от тях не бе забранена, така че нямаше какво да ни спре. Щом заповедта за прекратяване бе връчена, водачът на БНС Звездомир Андронов обяви пред присъстващите плана за действие - множеството се раздели на три колони и всяка пое към съответната локация. Благодарения на охраната и на високата самодисциплина на участниците, това стана бързо и ефективно. Така, вместо един марш, по софийските улици преминаха три шествия в памет на генерал Луков, чиито възгласи огласиха целия център на Столицата. 

Първото пое към храмът "Св. Неделя" , преминавайки по бул. "Витоша". Множеството бе посрещнато с голям интерес и симпатия от хората по оживената улица. Виждайки колоната, случайни минувачи се включваха в редиците на преминаващите националисти. Пеейки химнът на Царство България - "Шуми Марица", многолюдната процесия достигна и до първата спирка от маршрута - църквата "Св. Неделя" . Там слово пред събралите се държа Звездомир Андронов. След него шествието премина през Триъгълника на властта и се отправи към дома на ген. Луков.

Второто шествие пое по улица "Раковски" и се насочи към другата заявена зона - площад "Славейков". Името на генерал Луков отчетливо отекваше по време на похода, а за всички противници на марша звучеше скандирането: “Всичко комунисти, на съд, на съд, на съд! България поема по национален път!”. Точно когато колоната завиваше към площад Славейков, бе направен трагикомичен опит за провокация. Седем-осем леви лумпени с трудноопределим пол опитаха да излязат на пътя на националистите, истерично викайки нещо с тънки гласчета. Тази гледка стана още по-нелепа и будеща смях, когато опънаха наопаки транспарант с левичарския лозунг “No passaran”. Излишно е да отбелязваме, че преминахме, след това кратко комедийно шоу. На площад "Славейков" Пламен Димитров говори на събралите се за това какъв пример за държавник е бил Христо Луков, сравнявайки го с днешните ни политици. След словото, шествието продължи отново по ул. "Раковски" към къщата на ген. Луков.

Третото шествие се проведе по бул."Васил Левски" в посока паметника на патриарх Евтимий. То бе съпровождано от камион с озвучение, спомагащ посланията на марша да стигнат до по-голям брой хора. Изпълнените с ентусиазъм участници също изпяха химнът “Шуми Марица” по време на шествието. Когато колоните на националистите достигнаха до паметника на Васил Левски, присъстващите спряха, за да паднат на колене пред Апостола на свободата и да почетат паметта му с минута мълчание. Бе произнесена и кратка реч от Цветелин Пенков. 

Като по часовник и трите колони, всяка идваща от своя маршрут, излязоха на булевард "Дондуков", сливайки се в едно общо множество при домът на генерал Луков. Там участниците се построиха в стройни редици, със запалени факли, за да се проведе церемонията в памет на героят. Тя бе открита със слово на Тодор Щраков от младежката организация на БНС, посветено на това, колко е важно да пазим паметта за героите, която е ключ в борбата ни за по-добро бъдеще. Последва слово на Георги Добриянов, в което бе разгледана истинската същност на национализма - а именно любовта към своя народ, възприеман като по-голямо семейство. Силно и изпълнено с емоции бе посланието на Цветелин Пенков, който говори за силата на духа на българския национализъм, който ще победи и надживее всички врагове. В края на тържествената част бе поднесен венец пред паметната плоча на героя, а когато участниците паднаха на колене за минута мълчание, светлината на запалени футболни факли озари улицата. Когато присъстващите се изправиха на крака, името на генерала дълго отеква в тази паметна вечер.

За пореден път благодарим от сърце на всички вас, които дойдохте и показахте каква е силата на българския дух и какво можем да постигнем когато сме сплотени, дори срещу противник с огромна власт и влияние, пред който е клекнала цялата държава. Благодарим на нашите братя от българското землище, които специално дойдоха, за да ни подкрепят, макар те самите да водят една тежка, трудна и постоянна борба, за да могат да опазят българската си идентичност от посегателства. Благодарим и на нашите европейски съратници, които понесоха доста несгоди и неприятности, но въпреки това бяха рамо до рамо с нас. Тази сплотеност и това единство са пътят по който ще извоюваме не само бъдеще за собствения си народ, но и за европейската цивилизация, от която сме част. Благодарим!

Въпреки всичко, Луковмарш имаше! Въпреки всички мръсни номера на властите и абсолютно незаконните им и противоконституционни действия, факелно шествие в чест на ген. Луков се проведе! 

Да, не бе с числеността от предходни години, не всички желаещи можаха да се включат, маршрутът бе по-кратък от обичайно, но бе изключителен успех, предвид, че властите бяха направили всичко по силите си да не се проведе. Тъй като в деня на марша научихме какво се подготвя, трябваше да реагираме своевременно. Заповедта за прекратяване на Йорданка Фандъкова (не трябва да се бърка със забрана, каквато на практика нямаше), не само бе предварително подготвена, но бе основана на милиционерски (да точно така - милиционерски, като в най-добрите традиции на комунистическата диктатура) трик. Нещо повече, имахме сигурни данни, че се подготвя и провокация, като за целта имаше и нарочно изпратен екип, който да я заснеме. Това трябваше да послужи за компрометиране на Луковмарш и да даде правно основание той да бъде наистина забранен от тук насетне. 

При тази сложна обстановка трябваше да действаме бързо. Една част от охраната на марша бе разположена на пилоните на НДК, за да гарантира сигурността на хората, които се събираха там, защото знаехме със сигурност, че на полицията не може да се разчита за това. Друга част се организирахме в различна точка от предварително заявения, напълно законен маршрут на шествието. Единствено благодарение на изключителната дисциплина и високото самосъзнание на участниците в Луковмарш, при такива екстремни условия успяхме бързо да съберем внушителен брой хора, с които успяхме да проведем един, макар и съкратен, марш по софийските улици. След като той достигна до къщата на ген. Луков, всички търпеливо и дисциплинирано изчакаха и останалата част от участниците, ескортирани от кордони полиция, като някакви престъпници, от НДК до крайната точка. Щом се събрахме започна и официалната церемония, с която почетохме паметта на Генерала. Духът на самото събитие трудно може да бъде предаден с думи, но всеки който присъства на място усети онзи пламък, който се разгаря в гърдите, онова чувство, че сме общност, че сме народ, че до теб са твои братя и сестри, че си едно цяло с предците и героите, които са паднали за Родината. Дълго отекваше името на Генерала в нощта, озарена от факли.

И тук е мястото да изкажем своите изключителни благодарности към участниците, които направиха всичко това възможно - както към онези, които успяха за толкова кратко време, при такива тежки и трудни условия, да се организират, за да проведем факелното шествие, така и към онези, които стоически търпяха на НДК, въпреки студ и сняг, въпреки отношението на полицията и въпреки постоянната опасност от провокация. Горди сме с всеки един от вас! За пореден път доказахте, че сте сред най-будните и непримирими синове и дъщери на нашето Отечество! Докато този дух е жив, ще е жива и България! А Луковмарш за пореден път се доказа като символ на съпротивата!

Колкото до поведението на българските власти - “позорно” ще е твърде слаба дума за тази абсолютно безгръбначна колониална администрация. Въпреки че многократно са осъждани от нас за опитите да спрат Луковмарш, въпреки че решенията на няколко съдебни инстанции потвърждават, че тези им действия са не само незаконни, но и противоконституционни, тези жалки лакеи продължават грубо да погазват законите и Конституцията, само и само да получат потупване по рамото от чуждите господари. Не се посвениха за пореден път да разиграят този срамен театър, поругаващ паметта на един от най-големите ни герои. Проституиращата политическа класа също се включи в хулите, като нямаше разлика между изявленията на класически марксисти, неолиберали и псевдо десни. Това за пореден път доказа пълната й несъстоятелност. Но показа и че всичко това бе предварително планирано и подготвено - от действията на община и полиция, през предварително подготвените и еднакво звучащи медийни репортажи (никъде не бе отразено реалното провеждане на марша, защото такова не бе очаквано и не бе спуснато в сводката), до изявленията на официални институции, като МВнР. Нещо повече, изявлението на едно определено посолство показа, че това е акция, координирана отвън, на която българските власти са просто изпълнител. Същевременно същите допуснаха открито пропагандиране на убийства и тероризъм от страна на крайнолевите лумпени, протестиращи срещу Луковмарш.

Ясно трябва да си дадем сметка за този двоен стандарт и да съобразяваме нашата борба с него. Живеем в една антиутопия, която ще става все по грозна, лицемерна и абсурдна. Но Луковмарш ни показа, че можем да победим системата и борбата ни никога не трябва да спира. Никога не бива да капитулираме. Победата принадлежи на най-упоритите, за това бъдете все така единни, твърди и непреклонни, както бяхме и тази година на марша!

Въпреки безпрецедентните репресии тази година, за пореден път успяхме да почетем достойно паметта на ген. Христо Луков. Няколкостотин националисти се събраха пред къщата на Генерала, макар промените да ни бяха наложени буквално в последния момент, макар оповестяването им да бе силно затруднено и въпреки тежките ограничения наложени от властите. Получихме информация и че много хора са били спирани и отпращани, за да не вземат участие в събитието. Много от тези, които успяха да се включат, трябваше да преминат по няколко абсолютно ненужни, но изрично разпоредени полицейски проверки на документите (имаше хора проверявани до 6-7 пъти, буквално през няколко десетки метра). Събитието обаче се състоя, дори да не бе във формата, в който го провеждахме до сега. Тук трябва да кажем, че подобно ограничение от Столична община се опитваха да ни наложат още от 2012 година насам. Е, най-сетне, 8 години по-късно, те успяха да намерят юридически трик, с който да го постигнат. За тази година! Защото за следващата ви гарантираме, че възпоменанието за генерал Луков отново ще премине под формата на траурен марш. А от настоящата ситуация сме си извадили необходимите поуки.

Тук е мястото да изразим и огромната си благодарност към хората, които не се поддадоха на натиска и почетоха с нас достойно паметта на Генерала. Отново имаше и наши сънародници, дошли от Македония и Западните покрайнини. За поредна година и наши приятели от цяла Европа се присъединиха към възпоменанието, за да изкажат своята почит към личността на ген. Луков. Нашите съратници, с които сме обединени в Съюз “Крепост Европа” - партия "Десните" от Германия, Френската националистическа партия и Легион Унгария, изпратиха свои делегации и бяха представени. Всяка от тези организации бе подготвила и реч за събитието, като френският представител дори произнесе своята на български. (Всяка от речите, както и поздрави от европейски съратници, които не бяха изказани от трибуната, ще публикуваме на страницата ни в следващите дни.) Присъстваха и другарите ни от Нордическото движение за съпротива, от Швеция и Норвегия. За Луковмарш бяха дошли и румънските националисти от организациите “Национализъм - Чест - Идентичност” и Фондация „Йон Гаврила Огорану“. Имаше и гости от Австрия и Холандия. Дори група от САЩ, специално бе пристигнала за възпоменанието в чест на Генерала.

Всеки от присъстващите усети отново онзи дух, който превръща Луковмарш в нещо изключително и уникално като изживяване. Дух на сплотеност, единение и усещане за нещо много по-голямо от теб, една близост с човека до теб, но и с духа на предците. Една мисия, която носиш към бъдещето. Усещането да си народ.

Какво се случи и беше ли забранено събитието?

Скоро ще публикуваме подробна статия за юридическата страна, касаеща тазгодишния Луковмарш. Но тъй като за пореден път политици и медии спекулират с твърдението, че е била наложена забрана, ще отговорим накратко. Събитието не бе забранено, но ни бе наложено ограничение, да се съберем само пред къщата на Генерала. Това стана поради специфичен правен прецедент, който обаче ще избегнем следващ път. Тъй като за разлика от нашите противници и от властите, ние спазваме закона, решихме да се съобразим с ограничението.

Самото то дойде, след безпрецедентен натиск от международни сили, най-вече от страна на една от най-печално известните лобистки групи - Световният еврейски конгрес. Натискът и последвалите репресии, този път дори надхвърлиха границите на нашата страна.

Репресии в европейски мащаб

Германската полиция, абсолютно незаконно, направи опит да попречи на една част от хората в делегацията на “Десните” да пътуват за Луковмарш. Това бе направено със скандалния предлог, че ги спират, защото ако участвали, това би накърнило реномето на Германия. Действията на полицията бяха атакувани в съда и след дело, протекло по бързата процедура, забраната бе определена като противоречаща на закона и отпадна. Така, много от спрените националисти, все пак успяха да дойдат за да почетат ген. Луков. А транспортните им разходи ще бъдат поети от полицейската служба, нарушила закона.

Още по-скандално е, че жертва на незаконните действия на германската полиция станаха и граждани на Швеция и Норвегия. На делегати на Нордическото движение за съпротива, летящи с прекачване през Германия, също бе отказан достъп до полета им за София. Отново поради същата причина - намерението им да се включат в Луковмарш. След много разправии с германските власти, една част от тях успяха да пристигнат, но на други бе попречено.

Опитът да се провали Луковмарш е част от една добре координирана атака, насочена не само срещу нас, но и срещу нарастващото единство на европейските националисти, борещи се срещу глобалисткия проект, унищожаващ народите ни. Луковмарш се превърна в един от най-ярките примери за това единение - на само на националистите у нас, но и на съратниците ни от цяла Европа. Делото в Комисията за защита от дискриминацията срещу нашия лидер Звездомир Андронов, настояването на главния прокурор Иван Гешев, Български Национален Съюз да бъде забранен под абсурден предлог, са част от тази атака. Катализатор за тези процеси бе обявеното през април миналата година, създаване на Съюз “Крепост Европа”. Като домакини на събитието, ние бяхме първите атакувани, но след това последваха репресивни действия буквално срещу всяка една от организациите учредители в съответната държава. Бяха саботирани събития и репресирани наши другари в Чехия, Полша, Франция, Германия и Унгария. И в дъното на тези последователни действия съвсем открито се афишира Световният еврейски конгрес - лобистката група, прокарваща политики, откровено вредящи на европейските народи.

Двойният стандарт и противозаконното шествие срещу Луковмарш

В същото време виждаме изключително лицемерие и двоен стандарт, прокарван от сервилните власти. Крещящ пример за това е протестът срещу Луковмарш, организиран от крайно леви и ултралиберални активисти. На него бяха нарушени съвсем явно и нагло няколко закона. Като започнем от това, че участниците бяха маскирани и криеха лицата си и стигнем до откровени призиви за насилие, възхвала на терористи, пропагандиране на убийства, като метод за водене на политическа борба и възвеличаване на комунистическата идеология, официално обявена за престъпна. Бяха издигнати плакати с лика на Виолета Якова (комунистическа терористка и физически убиец на ген. Луков) и се зовеше примерът й да бъде последван. Тоест, да се убиват физически идейните противници на крайнолевите лумпени, организирали този протест.

Вместо сборището им да бъде незабавно разтурено от полицията и да им бъде търсена наказателна отговорност, те се радваха на огромен комфорт и свободно пропагандираха омраза и насилие. Дори бяха похвалени от медии и организации като “Шалом”. В същото време Луковмарш, който е мирно шествие и пример за спазване на закона, за ред и дисциплина, бе силно ограничен, а на участниците в него бяха създадени всевъзможни затруднения. За което американското и израелското външно министерство похвалиха колониалната администрация в България.

От своя страна, тази администрация отново шумно декларира вярност към господарите. С крайно нелепо и несъстоятелно изявлението по повод Луковмарш излезе Външно министерство. То обаче не бе изненада. Факт е, че Екатерина Захариева е изключително некомпетентна за поста, който заема. За сметка на това обаче е особено сервилна към външни лобистки групи и няма никакви скрупули да обслужва техните искания, дори когато това е в грубо нарушение на суверенитета ни и националните ни интереси и излиза извън правомощията на воденото от нея министерство. Също така сервилана е и Йорданка Фандъкова, която е прекият инструмент, използван срещу нас. Ясно ни е, че всички тези административни кадри по веригата са просто кукли на конци. Но това, че си само инструмент, не те прави по-малко отговорен за престъплението, което извършваш. Радостта на нашите врагове обаче е прибързана. Защото Луковмарш ще го има, въпреки всичко.

Защо Луковмарш е толкова важен?

За да има бъдеще, всеки един народ трябва да познава миналото си, но и по-важно - да пази паметта на героите си. Да не позволява тя да потъва в забрава или да бъде петнена. Защото героите са тези, чийто пример може да ни води като пътеводна светлина в най-мрачните дни. От техния пример можем да черпим сила. И следвайки техните завети можем да се въздигнем като народ.

Луковмарш е една разделителна линия, която показва, кой искрено се бори да опази паметта на нашите предци, и по този начин да подсигури бъдещето на нашия народ, и кой откровено работи срещу това. Луковмарш е едно от събитията, което истински обеднява всички родолюбци. Всеки присъствал, познава това особено усещане на другарство и единение. А този дух на единение е заразителен, и вече надхвърля дори пределите на Родината ни. Привлича всички искрени патриоти от цяла Европа, готови да се борят за спасението на нашите народи. В тази съдбоносна битка, която се разгръща из целия континент и от която ще се определи нашата съдба - дали нашите народите, Европа и цивилизацията ни ще оцелеят и ще се въздигнат.

За това, никой не може да ни спре!

Едно от най-положителните неща, които превръщат Луковмарш в наистина уникално събитие е духът на единство, който носи. Този дух се усеща още с началото на кампанията ни, преди самият марш. По време на обиколките ни в страната срещаме, както стари приятели, така и нови поддръжници и атмосферата е страхотна. Същото чудесно чувство изпитахме и в Битоля, когато за пръв път проведохме лекция за ген. Луков. Кулминацията на този дух обаче е самият Луковмарш.

Тази година, и над 2000 души присъстващи на марша, усетиха това. Едно истинско чувство на сплотеност, за което трудно се намират думи. Но всеки, който е бил, добре го познава. Въпреки, че всички ние имаме своите различия, това е ден в който наистина забравяме за тях. И сме истински единни -  в намерението си да почетем един достоен български герой, и в желанието си да видим България отново силна и просперираща. Чувстваме се и се държим, както подобава на една достойна нация. Гледаш на човека до теб като на брат, отнасяш се с искрено уважение към него. Спазваш реда и дисциплината, което е основата, от която започва градежа на всяка силна и благополучна страна. И този дух на единение е толкова силен, че излиза извън пределите на съвременните български граници. Няма по-ясен пример за това, от факта, че наши братя от Македония, отново бяха дошли да ни подкрепят. Момчетата от Национална борба бяха представени, този път с по-голяма група от миналата година. На марша имаше отново и наши сънародници от Западните покрайнини, застанали рамо до рамо с нас, въпреки трудностите.

Тази сила да сплотява, която носи духът на ген. Луков, става все по-осезаема и в европейски мащаб. Само тази година имаше представители на 9 нации, които бяха дошли за да отдадат почит на Генерала, заедно с нас. Най-голяма бе делегацията от Германия - близо 60 души. Имаше и десетки националисти от Франция, от Швеция. Наши съратници от Чехия, Унгария, Естония, Норвегия, Португалия и Англия, също поднесоха своята почит пред подвига на ген. Луков. Ето това е истинското лице на европейското братство и сътрудничество. То може да се гради само на основата на достойнство и уважение. Защото всеки уважава истинския герой и водач, посветил живота си на своя народ. За това ген. Луков ще предизвиква възхищение сред европейските родолюбци, докато съвременната ни политическа класа от плужеци, ще предизвиква презрение, дори и в очите на тези, на които слугува. Уважение предизвиква и този, който отстоява достойнството си. А всички ние, заедно по време на Луковмарш правим именно това - отстояваме достойнството си като народ и не се прекланяме пред натиска на чужди сили и техните сателитни организации тук.

Колко е заразителен този положителен дух, който носи Луковмарш, ще илюстрираме и с няколко примера от близките дни. По време на футболният мач между ЦСКА и “Черно море”, провел се също на 16-и февруари, феновете на ЦСКА издигнаха плакати и портрети с лика на ген. Луков, като израз на почит. На следващият ден, по време на срещата между “Левски” и “Локомотив” Пловдив, пловдивчани издигнаха транспарант в почит на ген. Луков. Жестът бе посрещнат с бурни ръкопляскания от публиката на “Левски”, които развяха знаме с лика на Генерала и скандираха името му. А няколко дни по-рано, нашите другари във Франция, издигнаха лика на ген. Луков, по време на възпоменание за убити френски националисти.

Ето това е силата на духа на ген. Христо Луков, силата на Луковмарш - да обединява. И на това не може да попречи пороя от хули и клевети, сипещ се от нашите противници. Въпреки натиска на чужди посолства. Въпреки усилията на добре платени от вън НПО-та. Въпреки яростта на идейните и физически наследниците на убийците. Въпреки угодническото клякане на столичния кмет и всевъзможните саботажи от страна на СО. Въпреки абсурдните сборища срещу марша (които са толкова непопулярни и лишени от подкрепа в България, че е необходимо ежегодно да се внасят анархисти от Гърция, Сърбия и Австрия, а организаторите им реват за пари в чужбина). Въпреки всичко това, Луковмарш ще го има и той ще ни обединява. Ще обединява народа ни, ще ни сближава и с нашите съратници в цяла Европа.

Ето за това треперят нашите противници. И онези думи, изречени някога след убийството на ген. Луков са истинско пророчество, защото действително: “И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият.”