Лекция за генерал Луков в Русе

Информационната кампания в страната, предшестваща всеки Луковмарш вече е в разгара си. На 20 януари имахме удоволствието за пръв път да посетим и град Русе. Там бяхме поканени от местната родолюбива младеж, а събитието на място организираха момчетата от русенския фенклуб на "Левски". Срещата се състоя в конферентната зала на хотел "Кристал" и протече при голям интерес.   Началото бе в 17:00 и започна с кратко слово на Никола Бошнаков от организаторите. Програмата продължи с лекцията на Пламен Димитров, посветена на живота и делото на генерал Христо Луков. В нея бяха включени и нови, наскоро разкрити факти, свързани с личността на героя и наследството, което ни е оставил. След него пред присъстващите говори водача на БНС, Звездомир Андронов. Първата част на словото му бе посветена на историята на Луковмарш, както и на всичко актуално случващо се около марша - и най-вече проблемите, с които се сблъскваме и опитите за саботаж от страна на институциите. Във втората част на своята реч, той представи книгата на Иван Григоров, както и забележителната личност на самия автор, който за съжаление наскоро ни напусна.   Искаме да благодарим на местните родолюбци за поканата да проведем това събитие в град Русе, както и за гостоприемството и чудесната организация от тяхна страна. Надяваме се да се срещнем отново и в София, за да почетем заедно паметта на Генерала на Луковмарш!   Повече снимки може да видите - ТУК

Новите лъжи за генерал Луков и защо „Шалом“ го мрази?

През последните шест години противниците на Луковмарш организират все по-яростни клеветнически кампании срещу марша и срещу личността на генерал Луков. Но въпреки големите усилия, които полагат, лъжите за Генерала не успяват да хванат корен и една по една рухват под тежестта на фактите. Сред най-големите хулители на този светъл български герой се нарежда организацията на евреите в България "Шалом" (на мотивите им, ще се спрем по-надолу в този текст). Този път те стартираха кампанията си доста рано преди шествието, организирайки международен натиск върху българските власти с помощта на Световния еврейски конгрес - лобистка организация, печално известна с грубата си намеса във вътрешните работи на редица държави. Но във фанатичната си злоба, шаломовци, тази година стигнаха до нов абсурд, с който станаха за смях. В агитационият клип срещу Луковмарш те обявиха генерал Луков за отговорен за депортирането на около 11 хиляди евреи от освободените територии в Тракия и Македония, върнати на България. Събитие, случило се цял месец след убийството на Генерала! Впрочем, няма нито един документ или записано изказване на генерал Луков, в което той да заема каквато и да било позиция по отношение на евреите. Човек се пита, дали шаломовци не са решили твърдо да опровергаят мита за еврейската гениалност? Или са решили да залагат на пропагандния принцип, за пръв път формулиран от д-р Йозеф Гьобелс, че лъжа повтаряна хиляди пъти се превръща в истина? Ако е първото - то им се получава, ако е второто - не се справят. Самият крайно манипулативен клип е разпространяван от Световния еврейски конгрес, заедно с виртуална подписка срещу Луковмарш. Подписка, в която изманипулирани чужди граждани, могат да се подписват безкрайно много пъти, с колкото си искат фалшиви имена и данни. Този елементарен пропаганден ход цели да се симулира масово недоволство сред "международната общност" по отношение на марша. В същото време обаче, Луковмарш, въпреки злостните клеветнически кампании през годините, се радва на изключително сериозна и широка подкрепа от българския народ. Защо обаче генерал Луков е такъв трън в очите на “Шалом"? Истината е много проста - случаят с убийството му разкрива една много неудобна истина. Единият от физическите убийци на Генерала е Виолета Бохор Якова, еврейка и комунистистическа терористка, работеща срещу българската държава. Тази терористка, член на антибългарската БКП, убива един безспорен български герой - генерал Христо Луков. Също както друг един евреин и член на комунистическата партия, Марко Хаим Фридман, убива стотици от най-добрите синове на майка България при атентата в църквата “Света Неделя”. Впрочем и половината от съдиите на престъпния комунистически "Народен съд", който ликвидира цвета на нацията ни, са също евреи. И всички тези престъпления на фона на спасяването на българските евреи от народа ни. Ето за това, организации като "Шалом" (чиито представители са тясно свързани с предишния режим), фабрикуват митове за "антисемитизъм" в България. За това се плюе по нашите герои, вместо официално да се осъди престъпната дейност на представители на еврейската общност. Има разбира се и друг момент - познайте, кой усвоява средства от международни еврейски организации, за да бори "антисемитизма" в България? И разбира се, когато "антисемитизъм" (тази така удобна дума-етикет от съвременния новоговор) няма, такъв трябва да се изфабрикува. Който е идвал през годините на Луковмарш, добре знае, че евреи не са били коментирани на събитието, но обратното е факт - от както го има марша, той е дъвкан и атакуван, като "антисемитска проява" от "Шалом" и сие. Борбата срещу "антисемитизма" има и друго острие - окупирането на властови ресурси и прокарването на определени политики в полза на определени групи и чужди държави. Или по-конкретно на Израел, защото структури като "Шалом" са ни повече, ни по-малко чужда агентурна мрежа, оперираща зад фасадата на културна организация. Само че по отношение на "антисемитизъм", България е проблемна - не изпраща евреите в германските концлагери. Поради този факт е много по трудно да се извиват ръцете на народа ни по определени политики, както и да се изискват пари като обезщетение. За това през последните години се търси начин да се капитализира депортацията на споменатите около 11 хил. евреи от новоосвободените територии. Събитие, за което не може да бъде търсена отговорност от държавниците ни. Но както стана ясно, обективната истина далеч не вълнува чуждата агентура. Положителното във всичко това е, че чрез настоящата  груба намеса във вътрешните ни работи и откритата атака на едно събитие посветено на български герой, ясно се разкрива зловредната роля на тази агентурна мрежа. А ефектът от подобни атаки е, че ще сплоти националните сили в страната ни още по-силно зад светлия образ на генерал Христо Луков.  

Луковмарш 2017 – равносметката

Отмина и четиринадесетия по ред Луковмарш и е време за равносметка. Отново хиляди, най-вече млади хора, изпълниха софийските улици, за да почетат генерал Луков. Въпреки поредната клеветническа кампания, този път развихрила се най-яростно точно в дните преди марша. Въпреки поредната забрана на столичния кмет, никой от участниците не се разколеба и макар първоначалните затруднения и разделянето на групи, множеството отново се събра в стройни колони и факлите ни озариха нощна София. За пореден път доказахме, че единни, можем да наложим волята си над нашите противници, въпреки финансовия, медиен и властови ресурс, с който разполагат. Стана ясно и че в усилията си да угоди на чужди господари, кмета на София отново не се посвени да наруши българския закон, като прекрати марша. Този път под нов, но също толкова нелеп претекст. За това, разбира се, отново ще търсим правата си в съда. Но далеч няма да се задоволим само с отмяна на заповедите на кмета, а ще търсим отговорност за злоупотреба с власт. Уверяваме Столична община, че заради незаконните и действия, тепърва и предстоят главоболия. Видя се и че въпреки непрестанните усилия на нашите противници да очернят светлия образ на генерал Луков, общественото мнение е на наша страна. Истината за Генерала бавно, но сигурно си пробива път и се утвърждава. И няма как да е иначе, след като ние изнасяме само факти, докато противниците ни боравят единствено със зле скалъпени пропагандни клишета. До толкова липсват негативни настроения спрямо Луковмарш (дори след години усилена клеветническа кампания), че жалкия опит за протест срещу нас, организиран от банда крайно леви лумпени, не може да събере и 20 души от България. За това тази малка група със съмнително финансиране, прибягва до отчаяни действия, като това да агитира сред леви екстремисти в Германия и да кара с автобуси гръцки анархисти в страната ни. Впрочем, последните, добре известни с мащабните погроми, които организират по време на протестите си, както и с това, че считат и политическите убийства като допустим метод за водена на революционна борба, явно не са проблем за българските власти и за Столична община. На тях не само не им бе попречено да шестват спокойно из софийските улици, агитирайки срещу българската държавност, но не им бе попречено и да нарушават закона - криейки лицата си и раздавайки листовки, призоваващи за насилие срещу българската полиция. За кмета на София тези екстремисти, докарани с автобус от чужбина не са проблем. Проблем са хилядите млади родолюбци, мирно и дисциплинирано почитащи един български герой. Разбира се, ние имаме намерение да сезираме прокуратурата за грубите нарушения на българския закон, по време на бутафорния протест срещу Луковмарш, за които общината си затваря очите. Луковмарш се утвърди окончателно и като едно събитие от общоевропейско значение. Тази година, чуждестранните делегации, дошли за да изкажат своята почит към генерал Луков и своята подкрепа към българските националисти в общата борба за Европа, бяха най-многобройни и от най-много държави, за всички години, през които се провежда марша. Германия бе представена от две организация - партия "Десните" и организацията "Третия път", нашите скандинавски приятели от Нордическото движение за съпротива също бяха голяма група, с представители от Швеция и Норвегия. Сериозно присъствие имаха и френските националисти от Френската националистическа партия. Една от най-големите групи бе тази на полските националисти, които ни посетиха за първи път. За съжаление именно по техен адрес се изписаха какви ли не глупости, нямащи нищо общо с действителността. Никой от тях не е бил задържан преди шествието заради забранени предмети или поради друга причина. Колкото до някаква информация, постъпила уж от Интерпол Варшава - подобно твърдение е чиста партенка за пред медиите и съдебните действия, които ще предприемем ясно ще покажат това. Генерал Луков почетоха и националисти от Хърватия, Унгария и Испания. Руските националисти не можаха да присъстват, но от комитет "Нация и Свобода" изпратиха специално поздравително писмо до участниците, което бе прочетено в края на марша. Италиански националисти, случайно намиращи се в София, научили същия ден, също посетиха Луковмарш и изказаха подкрепата си. Скоро ще излезнат и подробни материали за събитието в много от европейските националистически портали. Така, генерал Луков, който враговете на народа ни се опитаха да изтрият от историята ни, не само възкръсна като образ и пример за младите българи, но и вече се нареди сред пантеона на европейските герои. Като организатори, отново благодарим на всички вас, които ни подкрепяте по различен начин по време на кампанията, благодарим ви, че сте заедно с нас на Луковмарш, така дисциплинирани и отговорни, въпреки всички трудности. Бъдете уверени, нашето време тепърва идва и следвайки примера на генерал Луков, отново ще възродим България!

Защо е важно да сме на Луковмарш?

Защо наистина е толкова важно да сме отново заедно на поредния Луковмарш? Няма как да отговорим на този въпрос, без да кажем каква е самата му същност. Луковмарш безспорно е ден за почит на един изключителен български герой – събитие, което възкреси паметта за генерал Христо Луков и отново оживи духа му. И благодарение на този дух, маршът отдавна се превърна в нещо много повече от едно възпоменание. Луковмарш е живо, национално единение. Това е едно събитие, което успява да събере хора, организации и групи, които може и да имат някакви различия помежду си, но в този ден те остават на заден план, отстъпвайки място на националния идеал, олицетворяван от Генерала. Голямата част от участниците са предимно младежи, което е и едно от най-положителните неща на марша, защото младите са бъдещето. Няма да е преувеличено, ако кажем, че това е най-будната част от младото поколение. Но на Луковмарш има хора от вякакви възрасти, хора с различен социален статус, хора с различни професии. От студенти и ученици в горните класове, през работници, хора със собствен бизнес, инжинери, адвокати, лекари, ИТ специалисти, офицери от запаса, родители с децата си, дори свещеници. Луковмарш е като един умален вариант на това, какво може да бъде нацията ни, обединена от дух на родолюбие и сплотена от националния идеал. Който е присъствал на Луковмарш е усещал това толкова осезаемо чувство на единство, това усещане за общност в плния смисъл на думата. Луковмарш е триумф на силната воля, на упоритостта и на здравата и постоянна работа. Едно събитие започнало, като малко поклонение на едва 15 човека, пред паметта на един почти забравен герой. Събитие, събиращо днес хиляди родолюбиви и будни българи. Събитие, което продължава да се провежда въпреки неистовите усилия на враговете на народа ни, да ни спрат. Мрежа от чуждестранни агенти и подопечните им НПО-та с огромен финансов ресурс, наследниците на терористичната организация БКП, държащи все още сериозен властови ресурс, платени журналисти и обикновени лумпени - всички те от години леят помия и надигат вой срещу Луковмарш, без да се сквернят да хвърлят кал и по името на Генерала. Но въпреки това, въпреки незаконните, репресивни действия на властите в лицето на Столична община, Луковмарш го има. И става все по популярен. Защото волята на участниците е по-силна от клеветите и репресиите. Защото реда и дисциплината, които сами си налагат и спазват, всява респект и доказва, колко силен народ сме, когато сме единни. Луковмарш е символ на всичко, което можем да постигнем като нация. И един от най-силните аргументи за това е чуждестранното присъствие. Делегации от десетки европейски държави са идвали през годините, за да окажат почит и да покажат уважение, към духа и подвига на генерал Луков. Но и към хората, които поддържат жив този дух. Хората, които показват, че с твърдост и решителност ще отстояват националната си памет, идентичност и не ще позволят на никоя чужда сила да им налага волята си. Защото това са качествата, които предизвикват уважение към народа ни от страна на всеки чужденец, а не жалкото, угодническо и лакейско поведение на политическата класа у нас. Това е начина да се печелят истински съюзници в цяла Европа. Някога личността на генерал Луков се бе превърнала в обединителната сила, която сплотяваше националното движение в България и бе на път да го обедини в единна сила. Днес духът на Генерала, отново обединява здравите национални сили. Ние заедно извоювахме всичко това. И бъдете сигурни - заедно можем да направим много повече. За това, нека с дружни сили да се борим за онази цветуща България, за която се бореше и генерал Луков, напътствани от неговия дух!

От Шипка до днес

Представяме ви още една наскоро открита статия на генерал Христо Луков, посветена на несломимия дух на българския войн. Тя е публикувана в брой 182 на списание "Илюстрована политика" от 9-и май 1942 г. Сам награждаван герой от войните, генерал Луков ни разкрива тайната на българските победи в този текст. Приятно четене:  

От Шипка до днес

Генерал Христо Луков   Появата на Третото българско царство, заварва нашия народ в периода на своето духовно възраждане, без държавнически традиции, с едно национално съзнание, повече исторически в Паисиевски вид, но с упорита воля да живее свободно в своя собствена държава. Първите наши държавни ръководители бяха, поради това, неопитни, които между неугасващата революционна страст на народа за повече свобода и чуждия опит, който можеха да имат предвид, творяха младата българска държава наистина с любов и себеотрицание, достойни за героическия дух на онова време, ала, все пак колебливо и несигурно, само инстинктът на народа, образуван и съхраняван през дългото петвековно робство, бе безпогрешно на правия, на реалистичния, път на младото българско държавнотворчество. И тъкмо този инстинкт вложи в основите на новата ни държавност идеята за създаване преди всичко и над всичко една силна войска, като опора на държавната сигурност и като храм и училище на новата българска гражданственост. И, за добра чест на нашия народ, този верен инстинкт остана буден и през най.тежките изпитания, през които съдбата поведе живота на новото царство. Все пак изграждането на младата българска войска трябваше да се съобразява с реалните възможности на народа. В духовно отношение тия възможности бяха неограничени – народът бе на върха на своето духовно напрежение. Един възвишен и светъл романтизъм, толкова присъщ на всяка освободителна епоха, господствуваше над целия духовен живот на народа. Отношенията на новия български гражданин към всички въпроси на неговото ново битие бяха повече чувствени и от нравствено естество, само дългът и доброто осмисляха неговото национално съществуване и само те даваха оправдание на постъпките му. Тъй живота на новоосвободения българин протичаше бурен и чувствен. Той презираше средното и тикаше всичко до неговото крайно развитие. В материално отношение държавата малко можеше да предостави на своята млада войска. Общата беднотия, като последица от стопанската ни изостаналост, даваше тежък отпечатък върху цялото материално строителство на държавата. За това навсякъде градяхме повече духовно.  Там спънките бяха по-малко и силите повече. За щастие и тогава „модерната войска” не бе привилегия само на богатите страни. В това отношение верния народен инстинкт и тук посочи правия път. До настъпване на Световната война България никога не е търпяла да чувства войската си по-слабо въоръжена, поне от своите съседи, въпреки огромните ѝ затруднения от финансов характер. Ала при все това, правеше се само възможното, но не и потребното. В материално отношение българската войска е била в постоянна оскъдица, поради това в душата на българския боец постепенно се загнезди чувството, че да бъде слабо снабдена неговата войска, е българска национална и непоправима съдба. Естествената реакция на това чувство бе убеждението, че българина ще трябва да изтръгне победата само чрез своя верен и доблестен нож. Ето как у нас „ножът” се наложи като догма и философия на цялото военно строителство на новата държава. Възпитание и подготовка, тактика и стратегия – всичко това се съзиждаше върху здравите основи на идеята за духовното превъзходство над врага. Войната и боят за нас са от духовно-нравствено естество. Побеждава идеята, правдата, духът, готовността за саможертва, оръжието - то само служи на духа, за да наложи победата. Такъв бе и, за щастие, такъв е и сега военния светоглед на българина – чисто духовен. Вяра във всепобедността на духа. Един светоглед чисто романтичен – единствен, който може да доведе непокътната смелостта до изкривеното лице на смъртта. Днешният военен реализъм, на който слепци поискаха да придадът една фатална за възпитанието на бойците всеобщност, бе непозната на българската войскова маса от онова време. Не ползата – а дългът; не сметката – а напредването „на всяка цена” осигуряват победата, ето такива са и до днес разбиранията на българската войска за двигателите на победата. Ала, за съжаление, този победоносен военен романтизъм владееше дълго време и тия, които по дълг трябваше да бъдат повече реалисти, за да не изостава победния дух на българската войска сам срещу отговорностите на войната, без оръжие, което да му отваря пътя към успеха, без средства, които да подхранват неговата жизненост и бойкост. Дълго време нашето държавно управление не е имало правилен поглед върху своето задължение, да даде на българската войска едно въоръжение и снабдяване, които да съответстват на нейния гигантски духовен ръст. Всички победи на българското оръжие от Шипка до днес се дължат на високия и несъкрушим дух на нашата войска. Проявяван с една стихийност от генерала до боеца. И всичко изкупуваше този прекрасен дух – и недоимъка в оръжието, и беднотията в снабдяването. Но го изкупуваше с много кръв и много жертви, болезнено понасяни от нашата национална малочисленост. И, въпреки това, този дух не отпадна. Той не се смути и тогава, когато на Люлебургас изоставахме повече от 20% от другарите си, и на Тутракан, когато на 7-и септември се преброихме едва половината оцелели от страшните изпитания при завладяването на крепостта. Примерът на опълченците от Шипка, чието упорство се надсмя над смъртта, за да задържи прохода, и дързостта на младите български дружини да изоставят отбраната на Сливница и да преминат в настъпление по свой почин, по подтика на сърцето, неотразимо властвува със своя блясък и обаяние върху душата на българския войник и днес, когато войната стана толкова сложно дело в техническо отношение. Упорството и дързостта – ето моралните основи, върху които се изгражда бойния дух на българската войска и цялата мистика на българската победа. Тази основа е и днес същата, защото тя има вече силата на една традиция, властна и горда като всяка национална традиция. И е все тъй млада, както в ония времена, когато поради несъвършенството на оръжието, победата се възлагаше само върху военната доблест на боеца. Защото от това минало до днешните времена на танка и самолета, духовната природа на войната остава непроменена. Днес храбрата и обичана войска е прекрасно въоръжена и снабдена с всички потребности, които и са необходими за да води една модерна война. Сега тя се командва от офицерски корпус, който стои на едно културно и професионално съвършенство, никога не достигано до сега у нас. И, при все това, тя и сега смята да побеждава с изпитаното средство на миналото – с духът, който единствен може да оживи днешната бойна машина и да я доведе до победата. Преди една година, младата войска на великия германски Райх, затвърди пред очите ни с блестящи примери, тази наша стара вяра във всемогъщието на духа! Да бъде навеки жив и несъкрушим победният дух на храбрата българска войска, творецът на българската победа, залогът за дълговечието на българската нация!

Министърът на войната генерал Хр. Луков пред чуждестранните военни аташета

Всяка година се стараем да ви представяме новооткрити архивни материали, свързани с личността на генерал Христо Луков. Настоящата статия е именно такъв автентичен документ. Тя е публикувана в списание "Народна отбрана", брой 1803 (1936 г.). В нея може да видите официалното обръщение на Генерала пред чуждестранните военни аташета, направено след военния парад на Гергьовден. Година по-късно ще дойде истинският триумф на Луков, като военен министър, чиято кулминация е отново Гергьовския парад. Ето и самата статия:   След бляскавия парад по случай най-чествания и любим на българския народ празник на ордена за храброст - празник на най-възвишената военна добродетел, на който присъстваха всички чуждестранни дипломатически представители и военни аташета, г. Министъра на войната генерал-майор Луков на 6 т.м. даде на последните традиционната за случая вечеря в Царския салон на Офицерското събрание. На вечерята присъстваха военните аташета на Англия, Франция, Германия, Съединените Щати, Италия, Югославия, Унгария, Чехословакия, Гърция, Румъния, Турция и Началник щаба на армията генерал-лейтенант Георгиев, представителя на Н.В. Царя, полковник Вариклечков, генерал-майор Златанов, генерал-майор Даскалов, полковник Лукаш и др. На тази вечеря г. Министъра на войната отправи към военните аташета следните думи: Господа, Днес имахте случая да присъствате на парада на една млада войска. Присъствахте на един от обичайните на стара Европа пролетни паради. За нас пролетния парад съвпада с една дата, в която българския народ по стара традиция чества храбростта - най-висшата военна добродетел. Ето и нашата войска. Днес тя се представи пред своя Цар и пред народа си. Представи се и пред Вас със своето желание да задоволи своя Върховен Вожд. Уверен съм, че в това сърдечно желание на нашия войник, Вие не сте съзряли нито омраза, нито заплаха към някого. Такива чувства липсват и на всеки друг войник, когато се представя пред народа си. Впрочем, войнишките сърца тъй много си приличат. Еднаквото възпитание и възвишените стимули на военната служба правят, щото на международна почва у войниците да съществува по-голяма търпимост и сърдечност, отколкото у другите граждани. Надявам се, днешното наше скромно тържество е отразило във Вашите сърца именно такива чувства. Като пожелавам преуспяване на войските, които представлявате, вдигам чашата си за здравето на вашите Държавни глави и за техните народи. На думите на г. Министъра, отговори доайенът на военните аташета, италианският подполковник А. де Ботини: Ваше Превъзходителство, Господа, Като доайен на постоянно пребиваващите в София военни аташета, щастлив съм, че мога много искрено да отблагодаря за любезните думи, които благоволихте да отправите към армиите, които ние имаме честта да представляваме пред Правителството на Негово Величество Царя на българите. Държа да Ви уверя, че отличния парад, на който Вие така любезно ни поканихте тази сутрин, ще остане отпечатан в нашите най-добри спомени. Празникът на храбростта - най-висшата военна добродетел, намира най-искрен отзвук сред всички войници на всички армии. Ние чувстваме тази вечер още един път, в тази толкова приятна среща, всичката му сила и срдечност. Отправяйки най-добри пожелания за преуспяването на българския народ и на неговата храбра армия, ние вдигаме чашите си за здравето на Негово Величество Царя на българите и за Царския дом!

Лекция за ген. Луков в Хасково

На 21-и януари се проведе лекция за живота и делото на генерал Христо Луков в град Хасково. Тя е част от традиционната ни кампания в страната, предшестваща Луковмарш. Хасково бе и първата ни спирка тази година. Събитието се състоя в конферентната зала на хотел "Ретро", която нашите домакини бяха наели. Националистите от града се бяха постарали и организацията бе на много добро ниво, а лекцията премина при голям интерес. За изключителния принос на генерал Луков като войн, като учен, като държавник и като политически деец, говори Пламен Димитров, водач на БНС-София и дългогодишен комендант на Луковмарш. В края на срещата бяха раздадени и рекламни материали. Сърдечно благодарим на нашите приятели от Хасково за чудесното посрещане. Ще се видим отново на 18 февруари в София!

Лъжа е, че Луковмарш е забранен

Твърдението, че Луковмарш е забранен е откровена лъжа. Дали разпространението на тази информация се дължи на некомпетентност при отразяването, повторена папагалски от много медии, или е съзнателна дезинформация, целяща да откаже много хора, тепърва ще се изясни. Решението на Столична община е да не съгласува шествието. Което на практика не означава абсолютно нищо. Режимът е уведомителен и при липса на забрана, ние ще проведем събитието, упражнявайки правото си, гарантирано от Конституцията. В самото становище на главния прокурор е записано, че срока за обоснована забрана на шествието е изтекъл отдавна. Няма и наличие на извънредни обстоятелства, позволяващи прекратяването му. Така, че уверяваме всички желаещи да присъстват, че Луковмарш ще има - въпреки всичко! Единствената промяна е в сборния пункт, който е паметника на Незнайния войн, началото е от 17:30 часа. Има промени и в маршрута. Това е компромис от наша страна, тъй като сме се съгласили с молбите на полицията. Луковмарш и тази година ще премине при изключителен ред и дисциплина.

Националисти са били сплашвани за да не участват в Луковмарш

Получихме сигнал от НПБ, че техни членове и симпатизанти са били привиквани и сплашвани от държавни органи, за да не участват в паметното шествие за генерал Луков. Ето пълният текст на съобщението:  

"ПРЕССЪОБЩЕНИЕ 

от ПП „Националистическа партия на България”

   

Желаем да информираме българската общественост чрез българските медии, че днес 12.02.2014 год. наши активисти са привиквани от служителите на МВР и ДАНС с цел да се опитат да ги сплашат. Причината е, че предстоят две мащабни национални мероприятия. Едното е свързано с предстоящият протест в защита на Куршум джамия, на 14 февруари в Пловдив, а другото е в памет на годишнината от убийството на българският национален герой ген. Христо Луков, което ще се проведе на 15 февруари в София. Държим да подчертаем, че въпросните привиквания отново не са били направени чрез изпращане на призовка! До кога? До кога министъра на вътрешните работи ще мълчи и няма да държи отговорни неговите подчинени?

Полицията с тези свои действия за пореден път доказва, че се опитват да смажат национално мислещите в България! За пореден път доказват, че изпълняват политически поръчки на партии, които се страхуват от такива като нас! Затова ще отбележим, че нашите членове не се страхуват и са твърдо решени да отстояват българския интерес!

Ивайло Колев от Пловдив, Константин Капчин от Благоевград и Николай Йовев от с. Микрево са част от многото лица, които днес са били търсени от служителите на МВР. И тримата са наши активисти, като някои от тях са дори в централното ръководство на партията!

Ако някоя независима медия наистина реши да даде гласност на този полицейски произвол, то българския народ ще им бъде безкрайно благодарен. Защото освен удар по нашата партия, то това е удар и срещу всеки инакомислещ, който по някакъв начин изразява гражданските си позиции. Защото по закон всеки има право на свобода на убеждение и на изразяването му!

Днес сме ние, а утре?"

Забрана на Луковмарш ще е признание, че страната ни се управлява от Турция и Израел

Ако Луковмарш бъде забранен в абсолютно нарушение на закона и конституционното ни право (защото това е единственият начин да се забрани), това би означавало, че България е изцяло под контрола на израелското посолство и турската държава (представена от ДПС), опитващи се директно да унищожат народа ни.

Забраната, да се почита един български герой е антинационален акт, показващ желание да се осъществи културен и духовен геноцид над нацията ни.

Ние сме български националисти, а не продажни политици и няма да допуснем външни сили да упражняват брутален диктат в страната ни. Никой не може да ни забрани да почитаме героите и предците си. Ще направим всичко необходимо да защитим тяхната чест и честта на народа ни! Независимо каква позиция заемат институциите, Луковмарш ще има! Въпреки всичко!