Стана традиция в дните преди провеждането на традиционното факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, по-познато като Луковмарш, да се пише и говори как въпросното мероприятие е забранено. Основен източник на тази невярна информация е кметът на Столична Община Йорданка Фандъкова.

За да бъде максимално услужлива спрямо наглите искания за забрана на марша от страна на НПО-та, чужди посолства и ционистки организации, тя така описва ситуацията пред журналисти, че те да останат с впечатлението, че наистина Луковмарш е забранен и съответно да отразят тази новина в репортажите си. Истината обаче е съвсем друго - досега няма случай, за всички 18 години откакто се провежда това мероприятие, то да е било забранено и съдът да е потвърдил тази забрана. И това, разбира се, може съвсем лесно да бъде доказано на базата на всички съдебни решения по казуса до този момент. 

Каква е ситуацията тази година?

Тъй като очакваме и тази година да се разиграе същата сценка, в която Фандъкова да обяснява на журналистите как “Луковмарш е забранен”, ще дадем предварително информация за съдебната битка, която водим срещу Столична община в последните месеци и резултатите от нея. Така се надяваме да не позволим отново общественото мнение да бъде манипулирано по тази тема и всеки, който желае да почете ген. Христо Луков, да знае, че ще може да го направи напълно свободно и законно. 

Всяка година подготовката за предстоящия Луковмарш започва почти 12 месеца преди неговото реално провеждане. Първата стъпка, която предприемаме в тази посока е да подадем писмено уведомление до Столична община с информация за планираното от нас мероприятие, каквото е изискването на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Забележете, че изискването на закона е такова уведомление да бъде подадено минимум 3 дни преди реалното провеждане на събитието. А ние го правим между 8 и 12 месеца преди Луковмарш. Сигурни сме, че в това отношение нашето мероприятие е уникално, защото няма друго, което да бъде заявявано толкова рано. Да не говорим, че много от протестите, за които често чуваме по новините, въобще не са заявени в общината и съответно се провеждат противозаконно. Но въпреки това те са толерирани, за разлика от Луковмарш, за който се прави всичко възможно да бъде спрян.

За шествието в памет на ген. Луков през 2022 година подадохме нужното уведомление на 5 април 2021 г. Но както предишните няколко години, Йорданка Фандъкова наложи писмена забрана на мероприятието в 24-часовия срок, който и е даден от закона. Това беше напълно очаквано от нас, защото бяхме свикнали с тази процедура от предишни години. Не ни изненадаха по никакъв начин и аргументите за наложената забрана, описани в заповедта. При пълната липса на реална причина за забрана на Луковмарш, Йорданка Фандъкова отново беше принудена да си изсмуква от пръстите небивалици, като например да обсъжда как са били облечени участниците в предишни шествия и какво впечатление оставяло то в софиянци. Не липсваха и дежурните писма за алиби от СДВР и ДАНС, които отново бяхме изпратени за рекордните няколко часа след запитването за становище от Столична община. Нека после някой да твърди, че българските институции били мудни и неефективни.

Всичко написано във въпросната заповед, обаче, не кореспондираше по никакъв начин с чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСММ, в който са описани условията, при които може да бъде забранено едно масово мероприятие. Затова ние подадохме нужната жалба срещу заповедта до Административен съд - София град. На 2 август 2021 г. съдът излезе с решение (цялото решение тук) по нашата жалба. И то, както очаквахме, беше отново в наша полза - заповедта Йорданка Фандъкова беше отменена. Нещо повече. Явно не само на нас ни е писнало от упоритото желание на Йорданка Фандъкова да използва административни номера, за да саботира Луковмарш, защото в съдебното решение съдията по делото е записал следното: 

Прави впечатление, че ответникът (Йорданка Фандъкова) упорито не се съобразява с 3 бр. аналогични, предходни на това - окончателни решения на АССГ /с все същите като изложените тук указания по приложението на ЗСММ/. 

От това няма по очевидно доказателство, че кметът на Столична община предпочита всяка година да нарушава закона, само и само да угоди на една креслива шайка от антибългарски организации и чужди посолства. 

Съдебното решение на Административен съд - София град беше окончателно и не подлежеше на обжалване. Затова след неговото оповестяване Фандъкова опита друг трик, с който поне да ограничи нашето мероприятие - издаде заповед, в която ни нареждаше да се съберем само пред къщата на ген. Луков, където да проведем събитие, без да правим шествие. Тази заповед обаче също беше в нарушение на закона, защото той не дава право на кмета на променя характера на едно мероприятие (от динамично в стационарно), а му позволява само да предлага промяна в маршрута. Обжалвахме и тази заповед и съвсем логично с решение от 28.10.2021 г. на АССГ (цялото решение тук) и тя беше отменена. 

След тази втора съдебна плесница по Фандъкова, на нея ни е останал никакъв законен начин да попречи на провеждането на Луковмарш. Това трябва да се знае от всеки, който иска да почете ген. Луков и тази информация да бъде споделяна сред максимално много хора, за да не може Лъжливка, пардон, Йорданка Фандъкова, да хвърля отново прах в очите на обществото, когато застане пред журналистическите микрофони и бъде запитана за Луковмарш. 

След това подробно обяснение се надяваме, че няма да бъде заблудени и излъгани от вражеска пропаганда. Очакваме ви на 12 февруари от 17:30 часа пред НДК за едно поредно успешно шествие в памет на кумира на националистична Българи - ген. Христо Луков!

Лекцията озаглавена “Съюза на българските национални легиони - Историята на една борба” с лектор Звездомир Андронов, се състоя в централния щаб на Български Национален Съюз на 29 януари от като част от кампанията за Луковмарш 2022.

Пъстротата на слушателите, техните различия в професията, във възрастта и в ежедневието, не попречиха да се обединят под един общ знаменател - родолюбиви български националисти, които желаят да опазят спомена за предците жив.

Малко преди началото на лекцията бе изложен личният архив на водача на БНС и тазвечершния лектор - всичката налична литература за СБНЛ и легионерите, писана за и по време на тяхната съдба в бурните времена на междувоенния период, комунистическата диктатура, животът в емигрантство и измамния преход, който закри червената епоха и позволи на старите издеватели над народа да пребоядисат цвета си, подготвящи своя син деспотизъм.

Мнозина се възползваха с интерес от този жест - да се докоснат до оригиналните вестници и брошури, съставяни от легионерите - като напр. в. “Прелом”, в. “Легионер”, “Нашата борба”, “Легионерският светоглед”, “Нашата програма и нашето движение” и пр.

Почетен гост на мероприятието бе проф. Никола Алтънков, автор на книгата “Нарекоха ги фашисти”, познаващ лично и работил с част от легионерските водачи; пример за подражание на младото поколение националисти.

В началото на лекцията Звездомир Андронов сподели с аудиторията предисторията на легиона, а именно организацията “Родна Защита”. Или както ги нарече самият лектор - “бащите на легионерите”.

Първоначално легионерите изграждат своите редици като университетска корпорация - младежко движение на “Родна защита”, наречено Съюз на Младежките Национални Легиони. В последствие, когато набират самочувствие и популярност, решават да тръгнат по собствен път и да се отделя в самостоятелна организация, чието има през 1935 година се променя на Съюз на Българските Национални Легиони.

Лекторът представи на публиката обосновано историческо изложение за етимологията на думата “легионери”, емблемите на организацията и техният символизъм. Думата “легион” е с латински произход и значи многочислена бойна група. Но всъщност легионерите се кръщават на легията на Г. С. Раковски. Доброволческите отряди на Раковски, минавайки пред пруското консулство в Белград, били поздравени от пруския консул и от сръбските войници с възгласа “Да живее България и българският легион!”. Помежду си българските войници се наричали “Български легион” и “легионери”. 

Последваха историята за емблема, връзката между легионерите и другите национални организации като “Ратничество за напредък на българщината”, Всебългарски съюз „Отец Паисий“ и “Бранник”, връзката между офицерството и легиона и ген. Никола Жеков като доайен на движението. 

Социалният въпрос, който е от изключителна важност за СБНЛ, също бе разгледан. Най-силно негово отражение е възгласът на легионерите: “За национално могъща и социално справедлива България”. 

Иван Дочев и неговата връзка с ВМРО, последвалото емигрантство и неговото завръщане в Родината след 10 ноември 1989 г. станаха обект на лекцията към нейния край.
В частта за СБНЛ и комунистите се споменаха огромните жертви, претърпели легионерите. Избити, изчезнали, осъдени в затвори и концлагери, изселвани и преследвани. Но все пак издържали на мъченията и борещи се за освобождение дори в затворите и лагерите.

Лекторът разказа историята на Иван Григоров, неговата борба с комунисти, демократи и всякакви антибългари; неговото запознанство с Андронов и тяхното дългогодишно приятелство. Голяма част от архива си, свързан с годините борба на СБНЛ, Григоров завещал на водача на БНС и оттам започнало преданието на идеологията и любовта към Родината. 

Звездомир Андронов завърши с призив към националистите да помнят миналото на своите предци и чрез изучаването му да бъдат достойни наследници на най-многобройната националистическа организация в историята на България - Съюза на Българските Национални Легиони.