На 1 февруари 2025 година, в сърцето на София, се събраха стотици българи, за да отдадат почит на жертвите на комунистическия режим. Това шествие, част от кампанията преди Луковмарш 2025, беше израз на памет и почит към тези, които загинаха в името на свободата и справедливостта. Събитието беше организирано с цел да напомни за мрачните страници от българската история и да подчертае важността на националната памет.

Исторически контекст

На 5 септември 1944 година СССР обявява война на Царство България, а на 8 септември съветските войски преминават Дунава. С подкрепата на чуждата окупаторска армия, Българската комунистическа партия (БКП) извършва преврат на 9 септември и завзема властта заедно с Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в рамките на Отечествения фронт. Въпреки че комунистите са малцинство, те установяват тоталитарен режим, който се характеризира с брутално политическо насилие.

Преди точно 80 години, така нареченият „Народен“ съд осъжда на смърт тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, както и 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. Тези присъди са изпълнени в пълна тайна, без възможност за обжалване или обществено мнение. Тялото на жертвите са погребани в общ гроб, чието местоположение остава неизвестно до ден днешен.

Шествието: Памет и почит

Шествието, което се проведе на 1 февруари, беше впечатляващо с организацията и дисциплината на участниците. Сборният пункт беше на площад „Света Неделя“, откъдето участниците се придвижиха по централните софийски улици до Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Шествието беше придружено от скандирания, които бяха синхронизирани с ритъма на двама барабанчици, което допринесе за атмосферата на събитието.

Речите, които бяха произнесени на площада пред църквата “Света Неделя” и пред параклиса на жертвите на комунистическия терор, бяха силни и вдъхновяващи. Пламен Димитров и Георги Станков се обърнаха към участниците с думи, които напомниха за важността на националната памет и борбата за свобода. Борислав Игнатов, Борис-Михаил попТодоров и Георги Драганов подчертаха необходимостта от самокритика и реалистични заключения за миналото, които да ни направят по-силни в бъдещето.

Нова гледна точка

Една от най-забележителните характеристики на това шествие беше представянето на нова гледна точка към събитията отпреди 80 години. Младите оратори предложиха нетрадиционен поглед върху националното движение и неговата роля в днешния ден. Техните речи бяха изпълнени с енергия и решителност, което направи събитието още по-значимо и актуално.

Заключение

Шествието на 1 февруари 2025 година беше израз на национална гордост и памет. То напомни на всички, че историята не трябва да бъде забравена, а жертвите на тиранията трябва да бъдат почетени. Събитието беше добре организирано и премина стройно и организирано, което показа, че българският народ е способен да се обедини около обща кауза.

Летвата беше вдигната високо, и сега е наш дълг да продължим в същия дух, за да гарантираме, че историята никога няма да бъде повторена. Паметта за жертвите на комунистическия режим ще продължи да живее в сърцата на българите, и ние ще продължим да се борим за свобода и справедливост.