Петнадесетият по ред Луковмарш бе най-яростно атакувания от антинационалните кръгове до сега. Враговете на народа ни задействаха всевъзможни лостове за натиск, за да направят всичко възможно да ни попречат и да ни очернят в очите на обществото. Мощни интернационални лобистки групи на глобалистите, като Световния еврейски конгрес, подеха международна клеветническа кампания и открито и грубо се намесиха във вътрешните работи на България, с искане да се погазят законите и марша да бъде забранен. Пригласяха им марионетни организации на местна почва. Пригласяха и наследниците на престъпната терористична организация БКП. В хора се включиха и всички зависими от външни сили политици. Огромен финансов ресурс бе хвърлен за очерняща медийна кампания. А безочието и наглостта на лъжите им по адрес на ген. Луков достигнаха нови гротескни измерения. Чужди посолства открито се намесваха. Някой от враговете ни, като Андрей Райчев, се самозабравиха до толкова, че в национален ефир обясняваха как трябва да бъдем унищожени. Не просто да ни се попречи, не да бъдем спрени, а да бъдем буквално унищожени. Всички противници на българския национализъм, прикрити и съвсем явни, застанаха на един фронт срещу нас. И се провалиха.

Луковмарш 2018 бе най-успешният до момента! Още по време на кампанията огромен брой хора от всякаква възраст и професия ни подкрепиха по различен начин. През последните години финансовите разходи около марша значително се увеличиха (предвид и съдебните битки, които водим), но благодарение на себеотрицателността на хората, които даряват лични средства или помагат, чрез закупуването на различни рекламни материали, ние успяваме да ги посрещнем. И дори да надграждаме постигнатото, като тази година, най-накрая успяхме да ремонтираме изцяло гроба на Генарала, благодарение на тази помощ. Но сме подготвили и още една изненада, свързана с паметта за ген. Луков, която все още няма да разкриваме, и която е възможна именно заради вашата подкрепа. Луковмарш е едно, наистина общо дело, което ни изгражда и сплотява все по-силно като общност. А нарастващата обществена подкрепа започна да пробива медийната завеса, която враговете ни се опитваха да наложат.

Подкрепата на хората усетихме ясно и при двете събития, които се случиха седмицата преди самият марш. На протеста ни срещу конференцията в Софийския университет, насочена срещу Луковмарш, редица хора спираха, за да вземат листовки и да ни поздравят за това, с което сме се захванали. Ден преди марша, направихме спонтанно шествие от около 100 души по булевард “Витоша” в Столицата, за да призовем повече хора да се включат в Луковмарш. Имаше хора, които спираха на улицата и ръкопляскаха и такива, които се показаха на прозорците си, за да ни поздравят. Картина, много различна от манипулативната статия, която някои електронни издания разпространиха.

Но най-ясно успеха пролича в самия ден, когато Луковмарш се проведе. Общината, въпреки заканите, вече изгубила няколко дела след съдебните битки, този път не посмя да прекрати шествието. Това бе най-многолюдният марш в чест на Генерала за всички тези 15 години. Над 2000 души от цялата страна се събраха, за да окажат почит към този безспорен герой. Но имаше и наши сънародници от общностите, останали извън пределите на майка България. Активисти от Западните покрайнини, водещи тежка битка за запазване на българщината се присъединиха към нас. Имаше и бесарабски българи. За първа година с радост посрещнахме и наши братя от Македония в лицето на организацията „Национална борба“. Големи чуждестранни делегации имаше от Германия (над 50 души), Швеция и Франция. Но сред чуждестранните ни гости имаше и националисти от Унгария, Чехия, Естония, Русия и дори САЩ.

След речите на водача на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов и на германските ни гости от партия „Десните“, участниците се подредиха и шествието тръгна от площад “Св. Неделя”. Под изключителен строй и дисциплина, колоните на националистите преминаха по централните софийски улици с възгласи в памет на генерал Христо Луков. Когато предните редици на шествието подминаха храм-паметника “Александър Невски”, а задните редици достигнаха паметника на Незнайния войн, участниците спряха, за да запалят факлите и да запазят минута мълчание в памет на всички герои, загинали за Отечеството. Вдигнатите високо факли, като свещи запалени за душите на покойните ни деди, изглеждаха като огнена река – наистина впечатляваща гледка. След това маршът продължи, докато достигна до къщата на генерал Христо Луков. Там пред събралите се говори Пламен Димитров, комендантът на Луковмарш. Слова произнесоха и представителите на шведските и френските националисти. Поднесени бяха венци и цветя на паметната плоча на Генерала и присъстващите запазиха минута мълчание в негова памет.

Така завърши поредният Луковмарш, превърнал се в истински триумф на българския дух. Събитие сплотяващо истински не само най-будната част от младежта на България, но и хора от различни възрасти и социални групи, хора с различни интереси. Хора, загърбили различия, в името на един велик герой, в името на България. Една истинска общност – такава, в каквато трябва да се превърне цялата ни нация. Общност, толкова силна и единна, че предизвиква възхищението и уважението на чуждестранните ни приятели и ужас сред враговете на България. Благодарим ви, че бяхте част от Луковмарш, вие и на дело доказахте, че бъдещето ни принадлежи!