Владикин

Днес публикуваме за първи път в интернет една неизвестна досега статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков, написана малко след убийството му през 1943 г. По прекрасен начин проф. Владикин е описал значението на Генерала за българският национализъм и настроенията сред нашия народ след смъртта му.

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистичка България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.
Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.
Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

Намерихте ме, когато ме изгубихте!

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Related Posts

Как Христо Луков спасява оръдия от контролната комисия на Съглашението

През последните години върху името на ген. Христо Луков се упражняват много фейсбук историци, виртуални анализатори и разбирачи по всичко.... read more

Как генерал Луков защитаваше националния интерес, дори от съюзна Германия

Генерал Христо Луков, като убеден родолюбец и като достоен български офицер, през целия си съзнателен живот винаги е поставял на... read more

За храбростта, мечовете и плуговете

Преди време силен отзвук предизвика моя статия за ген. Христо Луков.  Препечатваха я в няколко вестника, четоха я по телевизията,... read more

Тодор Кожухаров за генерал Луков

Следната статия е публикувана във вестник “Слово” на 15 февруари 1943 г., два дни след убийството на генерал Луков. Автор... read more

Легионерски позив разпространяван след убийството на ген. Луков

Българи,Тия, които бълваха най-гнусните и долни лъжи, които хвърляха кал срещу святото за всеки честен българин име на водача генерал... read more

Как бе извършено убийството на генерал Христо Луков

Статия, публикувана във вестник "Дума" на 14 февруари 1943 г., която съобщава за убийството му и начина на негово извършване.

read more

Почивай в мир, генерале!

В последните дни на Първата световна война, през 1918 отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. След пробивът... read more

Как Сливен изпрати генерал Христо Луков

Статия е публикувана във вестник "Бургаски фар" на 16 май 1935 г.

Вчера Сливен се прости с един...

read more

Българското духовенство за генерал Христо Луков

Статията е публикувана във вестник "Народен пастир", който е орган на Съюза на свещеническите братства в България.

† Генерал Христо...

read more

“Никому нищо лошо не съм направил”

“Никому нищо лошо не съм направил” - това са думите, с които генерал Христо Луков, категорично отказва да му бъде... read more
Луковмарш © Copyright 2025. All Rights Reserved.