Владикин

Днес публикуваме за първи път в интернет една неизвестна досега статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков, написана малко след убийството му през 1943 г. По прекрасен начин проф. Владикин е описал значението на Генерала за българският национализъм и настроенията сред нашия народ след смъртта му.

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистичка България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.
Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.
Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

Намерихте ме, когато ме изгубихте!

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Related Posts

Почивай в мир, генерале!

В последните дни на Първата световна война, през 1918 отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. След пробивът... read more
Позив

Легионерски позив: Български народе, стани на борба

Настоящият текст представлява позив към българския народ, разпространяван в брошура от легионерите веднага след подлото убийство на ген. Христо Луков.Водачът... read more

Спомени и факти за ген. Луков – един легионер разказва

"Налага се да съкратя един доста голям период от моя личен и обществен живот в моите спомени. Просто няма време.... read more

Как генерал Луков защитаваше националния интерес, дори от съюзна Германия

Генерал Христо Луков, като убеден родолюбец и като достоен български офицер, през целия си съзнателен живот винаги е поставял на... read more

Един англичанин за генерал Луков

Ром Ландау е британски скулптор, писател, преподавател и дипломат, родом от Полша. Като специалист по ислямска култура той предприема голямо... read more
Белград ликува

Белград ликува – генерал Луков убит

Статия, публикувана във вестник "Зора" на 18 февруари 1943 г., подписана анонимно от "Български воин".Сърбия, 17 февруари (По телефона).Скръбната за... read more

Българското духовенство за генерал Христо Луков

Статията е публикувана във вестник "Народен пастир", който е орган на Съюза на свещеническите братства в България.

† Генерал Христо...

read more

“Никому нищо лошо не съм направил”

“Никому нищо лошо не съм направил” - това са думите, с които генерал Христо Луков, категорично отказва да му бъде... read more
Шипка

Ген. Луков син на най-младия опълченец на Шипка

Продължаваме с публикуването на статии от печата в Царство България, които са посветени на ген. Христо Луков или той е... read more

Реформата на ген. Луков и парада на Гергьовден 1937 г.

Безспорно, една от най-големите заслуги на ген. Христо Луков към Родината е възраждането на българската армия. В ролята си на... read more
Луковмарш © Copyright 2026. All Rights Reserved.