Всеки, който е бил на софийските централни гробища, знае каква плачевна картинка представляват те. А там някъде, между джунглата от дървета и храсти, сред боклуци и бездомни кучета, под газещите крака на тумбите мародерстващи и изнудващи цигани, лежат костите на много български герои и видни наши предци. Днес дори и да имате желание да поднесете цветя на гроба на някой от тях, трудно бихте успели, защото ще е истински късмет ако успеете да намерите надгробната му плоча и тя е здрава и необрасла с буйна растителност. Едва ли някой го изненадва това, като знае от какви хора се управлява тази държава. Те нямат никакво желание да се грижат за нормално съществуване на живите, камо ли да да положат някакви усилия за подобаващи условия за последния дом на нашите деди.

Гробът на ген. Христо Луков не прави изключени, макар и да се намира в самото начало на гробищния парк, много близко до административната сграда и църквата. Заварихме го обрасъл, с голям храст по средата му. Почти се сливаше с околната градинка и не си личеше, че там има гроб. Сякаш както днешните властимащи се опитват да изтрият паметта за него от съзнанието на българите, като правят всичко възможно за саботират ежегодното възпоменание в негова чест, така и се опитват да прикрият гроба му, за да остане той незабелязан от очите на нашите сънародници. Затова първото, с което започнахме, беше да премахнем въпросния храст и оплевим старателно гроба. След това се заехме да залепим наново част от мраморните плочки, тъй като с времето те се бяха отлепили. Опитахме се колкото е възможно да почистим самите плочки, заедно с надгробната плоча (по която още ясно си личат пукнатините в следствие на опита за счупване от анархокомунисти преди години) със специален препарат. После запълнихме гроба с бели камъчета и поставихме ново кандило със свещ и ваза за цветя. За съжаление дори наглед едно толкова благородно и безобидно деяние не можа да мине безпрепятствено в този абсурдистан, в който живеем. По време на акцията изведнъж при нас дойде човек, който ни заяви със заповеднически тон, че трябва веднага да преустановим работата си, защото в събота и неделя било забранено да се извършват ремонти дейности на гробището. Според него, залепването на няколко отлепени плочки от гроб са „ремонтни дейности“!!! Разбира се, не се съобразихме с това абсурдно искане и продължихме с работата си. Малко след това обаче пристигна екип на общинска полиция при нас, специално извикан от въпросния човек, който тогава вече благоволи да се представи, че е заместник директор на гробищата. Полицаите трябваше да ни принудят да спрем с работат по гроба. След доста пазарлъци и тълкуване на думата „ремонт“ с тях, успяхме да довършим все пак започнатото.

Пред каквито и пречки и трудности и да сме изправени, както с този конкретен случай, ние никога няма да се откажем да пазим неопетнена паметта за този велик българин и да разпространяваме неговите дела и идеи. Затова и още от сега започнахме подготовката по Луковмарш 2016, с ясното съзнание, че отново срещу нас ще е изправена цялата безродна върхушка в България. Но каквото и да се случи, няма сила на света, която да ни откаже от нашите намерения!

ПОЧИВАЙ В МИР, ГЕНЕРАЛЕ!