По традиция кампанията за Лукомарш бе открита на 6 януари – една дата изпълнена с дълбок символизъм. Дата, която за нас олицетворява сакралност, традиция и приемственост. Защото освен, че тогава се чества Богоявление, с 6 януари е свързан и житейския път на четирима от стожерите на българския национализъм. Четири ярки личности, представящи различните поколения български националисти – поетът революционер Христо Ботев, символ на национално-освободителното ни движение; генералите Никола Жеков и Христо Луков – герои от войните за национално обединение и последователно водачи на Съюза на българските национални легиони; Илия Минев – един от символите на антикомунистическата съпротива в България. С церемония в тяхна чест кампанията ни официално започна.

Участниците в събитието се събраха в 18:30 ч. пред входа на Борисовата градина, до езерото Ариана. От там се отправиха към паметника на Христо Ботев, където под светлината на факли се състоя първата церемония. Пред присъстващите говори Александър Петрев от младежката организация на БНС. Той произнесе реч, в която подчерта връзката и приемствеността между четиримата герои, и наблегна на ключови моменти от тяхната борба. Словото му завърши с призив към младежите да продължат борбата и да пазят паметта на героите, за да бъдат техни достойни наследници.

След това присъстващите поставиха цветя на паметника на героя и запазиха минута мълчание в негова памет. Когато поклонението приключи, участниците се отправиха към следващата дестинация – паметника на Илия Минев, намиращ се в градинката “Баня Лозенец”, между булевардите “Евлоги Георгиев” и “Черни връх”.

Церемонията там започна с реч на Борис Поптодоров, също член на младежката структура на БНС, в която той припомни житейския път и тежките изпитания, през които е преминал националистът дисидент Илия Минев. Посланието на Поптодоров към присъстващите младежи бе да се ръководят от този пример и да възпитават у себе си същите качества – готовност за лишения и абсолютно себеотрицание в името на Родината.

След него слово държа Тодор Щраков, отново член на младежката организация на БНС. В речта си той отправи няколко призива към присъстващите. Първият бе да не позволяват за тях, често споменаваните качества като героизъм, себеотрицание и храброст, които са притежавали Ботев, Луков, Жеков и Минев, да се превърнат просто в празни думи. А да ги възприемат живо, като нещо към което да се стремят и към което да водят действията им. Втория призив бе да не гледат на историята и личностите на героите ни, като нещо далечно и откъснато от съвремието ни, а да са със съзнанието, че са част от историческия процес и с действията си трябва да се стремят да са достойни наследници на нашите предци. Защото това е една от целите на предаването на пламъка на родолюбието.

В края на събитието говори и водача на софийската структура на БНС – Пламен Димитров. Той подчерта, колко пряка е приемствеността между поколенията националисти и как тя не е просто предаване на абстрактни идеи, а е живо и директно общуване между всяка генерация. Това бе илюстрирано с примери, започващи от това, как поколението на национал-революционерите повлиява следващото – ген. Христо Луков е син на най-младият опълченец на Шипка, докато ген. Никола Жеков служи заедно с много от герои от национално освободителните борби. Те двамата, на свой ред, подкрепят новата генерация български националисти в лицето на младежите създали Съюза на българските национални легиони. А един от най-видните членове на СБНЛ е Илия Минев. Луковмарш като събитие, започва след като младежи от БНС посещават панихида в памет на ген. Луков, организирана от стари легионери, оцелели от ада на комунистическите лагери. Някой от тези легионери дори се вливат в редиците на новата родолюбива организация, а други и техни наследници и съмишленици и до днес посещават марша. По този начин щафетата е вече предадена на нашето поколение и от личните ни усилия зависи, дали ще се окажем достойни наследници на предците ни.

След това слово, присъстващите поднесоха цветя пред паметника на Илия Минев и паднаха на колене, за да почетат героите. С това и церемонията завърши.

Тази така важна за българският национализъм дата ежегодно ни напомня, че историята е нещо живо, което ние оформяме всеки ден, чрез всяко свое лично действие или чрез общите ни усилия. Вече над 20 години от БНС се стремим не просто да поддържаме паметта за героите ни, но и да се борим според силите си за по-доброто бъдеще на нашия народ. Затова и тази година, на 25 февруари, отново ще излезем на улиците в столицата ни, за да почетем делото на генерал Луков и плеядата български герои, отдали живота си за нас.