Все по-рядко в България има нещо, което се задържа за дълго и се превръща в традиция. Времената на тотален държавен разпад и ценностна деградация, доведоха до там, че постоянството е все по-слабо застъпено като добродетел сред нашия народ. На този фон почти няма инициатива, колкото и добра да е тя, която да просъществува повече от няколко години. И въпреки това шествието, което организираме в памет на ген. Христо Луков и което вече е познато под името „Луковмарш“ вече 12 години се провежда, дори и с непрекъснато растящата съпротива срещу него.
Със сигурност никой от тези около 15 човека, които са присъствали на първия Луковмарш преди 12 години, не си е мислил, че поставят началото на една традиция, която ще се превърне в най-голямото мероприятие на националното движение в България. Така през годините факелното шествие се превърна в нещо много повече от едно обикновено възпоменание за един български герой. Луковмарш днес е символ на надигащата се и обединена националистическа младеж в България, която веднъж в годината се събира и осветява софийските улици с факлите си. Името и идеите ген. Луков обединяват националисти от различни организации и групи, които в този един ден в години демонстрират своята твърда воля и непримиримост в борбата си за спасението на България.
Колкото обаче шествието набираше популярност и ставаше по-посетено, толкова и враговете му се множаха. Започнаха първо с епизодични, бутафорни декларацийки на някои от обичайните псевдо-правозащитни организации. В последните години обаче срещу Луковмарш се надигна целия спектър от антибългарски кръгове. Като се започне от стожерите на борбата срещу национализма в България от БХК и гравитиращите около нея цигански, еврейски и прочие организации от по двама човека, мине се през казионните политически партии и се стигна до европейски организации и дори чужди посолства. Така се стигна до миналата година, когато натиска над Столична община за забрана на шествието беше огромен. Стигна се до там, че иначе партии, уж вечни противници на политическата сцена, като БСП и Синята коалиция (мимикрира по-късно в Реформаторския блок) се изказаха за забраняването на марша, а от антиконституционната, турска партия ДПС дори излязоха и със специална декларация с това искане в парламента. Не само това, но и вечните съперници в на полето на гоеполитиката в световен мащаб, Русия и САЩ, този път бяха единни в позицията си, че Луковмарш трябва да бъде забранен и заклеймиха организаторите и участниците в него. Позиция, изразена чрез техните посолства в София. Ежедневно казионните медии бълваха лъжите и клеветите на нашите врагове, спрямо личността на ген. Луков и всичко свързано с мероприятието, но, разбира се, без нито веднъж да ни потърсят и да ни дадат възможност да изкажем нашето мнение. Една стара германска поговорка обаче гласи: „Много врагове, много чест“. Верни на тази максима, ние не само не се отказахме от нашето намерение да проведем шествието, но всичките тези атаки ни мотивираха допълнително и ни направиха още по-непримирими в нашата цел. И в крайна сметка устояхме на всичко и Луковмарш се състоя, макар и със съкратен маршрут. Не случайно и мотото на мероприятието беше „Въпреки всичко!“.
Преди 12 години, когато започнахме тази инициатива, целта ни беше просто да популяризираме личността и делото на ген. Луков. Когато се заехме с тази задача, неговото име не говореше нищо на огромна част от българите, а и на голяма част от националистите. Смело може да кажем, че 12 години по-късно, тази цел е почти изпълнена. И трябва да признаем, не без помощта на нашите врагове. Благодарение на широкомащабната медийна кампания, която с лъжи и изфабрикувани факти целеше да опетни Генерала и нас, като организатори, всъщност дължим популярността на шествието и личността, чието име то носи. Радостното е, че огромна част от българите не се подведоха по помията, която се изливаше, и днес знаят истината за този достоен българин, отдал целия си съзнателен живот на България и в крайна сметка убит по най-подъл начин заради това.
След като постигнахме първата си цел, вече се борим за следващата: да затвърдим това шествие като традиция, която не може да бъде нарушена от нищо и от никой и с която ще трябва да се съобразяват нашите врагове. Осъзнаваме, че ще ни е много трудно, но както ген. Луков не е направил нито крачка назад на позицията, която е бил, пред наближаващата сръбска войска, така и ние няма никога да се откажем, преследвайки тази цел.
Но всичко сторено от ген. Христо Луков, от всички наши велики предци, от нас до този момент, ще изгуби смисъл, ако не изпълним основната си цел като български националисти, да спасим Отечеството и народа си от гибел. Затова и всичко, което правим, включително и Луковмарш, трябва да е подчинено на основната цел, спасение и възраждане на България. Само по този начин може да се наречем продължители на завета на великия Генерал и легионерите, които той предвождаше. Да осъзнаят нашите сънародници колко критично е положението и колко съдбоносни за нас ще са следващите години, ще е основно за нас и Луковмарш през тази година. Затова мотото на тазгодишната кампания и мероприятието е взаимствано от стар легионерски лозунг и показва посоката, в която от тук нататък трябва да се движим, ако искаме България да пребъде:

НАПРЕД И НАГОРЕ!