Едно от най-положителните неща, които превръщат Луковмарш в наистина уникално събитие е духът на единство, който носи. Този дух се усеща още с началото на кампанията ни, преди самият марш. По време на обиколките ни в страната срещаме, както стари приятели, така и нови поддръжници и атмосферата е страхотна. Същото чудесно чувство изпитахме и в Битоля, когато за пръв път проведохме лекция за ген. Луков. Кулминацията на този дух обаче е самият Луковмарш.

Тази година, и над 2000 души присъстващи на марша, усетиха това. Едно истинско чувство на сплотеност, за което трудно се намират думи. Но всеки, който е бил, добре го познава. Въпреки, че всички ние имаме своите различия, това е ден в който наистина забравяме за тях. И сме истински единни –  в намерението си да почетем един достоен български герой, и в желанието си да видим България отново силна и просперираща. Чувстваме се и се държим, както подобава на една достойна нация. Гледаш на човека до теб като на брат, отнасяш се с искрено уважение към него. Спазваш реда и дисциплината, което е основата, от която започва градежа на всяка силна и благополучна страна. И този дух на единение е толкова силен, че излиза извън пределите на съвременните български граници. Няма по-ясен пример за това, от факта, че наши братя от Македония, отново бяха дошли да ни подкрепят. Момчетата от Национална борба бяха представени, този път с по-голяма група от миналата година. На марша имаше отново и наши сънародници от Западните покрайнини, застанали рамо до рамо с нас, въпреки трудностите.

Тази сила да сплотява, която носи духът на ген. Луков, става все по-осезаема и в европейски мащаб. Само тази година имаше представители на 9 нации, които бяха дошли за да отдадат почит на Генерала, заедно с нас. Най-голяма бе делегацията от Германия – близо 60 души. Имаше и десетки националисти от Франция, от Швеция. Наши съратници от Чехия, Унгария, Естония, Норвегия, Португалия и Англия, също поднесоха своята почит пред подвига на ген. Луков. Ето това е истинското лице на европейското братство и сътрудничество. То може да се гради само на основата на достойнство и уважение. Защото всеки уважава истинския герой и водач, посветил живота си на своя народ. За това ген. Луков ще предизвиква възхищение сред европейските родолюбци, докато съвременната ни политическа класа от плужеци, ще предизвиква презрение, дори и в очите на тези, на които слугува. Уважение предизвиква и този, който отстоява достойнството си. А всички ние, заедно по време на Луковмарш правим именно това – отстояваме достойнството си като народ и не се прекланяме пред натиска на чужди сили и техните сателитни организации тук.

Колко е заразителен този положителен дух, който носи Луковмарш, ще илюстрираме и с няколко примера от близките дни. По време на футболният мач между ЦСКА и “Черно море”, провел се също на 16-и февруари, феновете на ЦСКА издигнаха плакати и портрети с лика на ген. Луков, като израз на почит. На следващият ден, по време на срещата между “Левски” и “Локомотив” Пловдив, пловдивчани издигнаха транспарант в почит на ген. Луков. Жестът бе посрещнат с бурни ръкопляскания от публиката на “Левски”, които развяха знаме с лика на Генерала и скандираха името му. А няколко дни по-рано, нашите другари във Франция, издигнаха лика на ген. Луков, по време на възпоменание за убити френски националисти.

Ето това е силата на духа на ген. Христо Луков, силата на Луковмарш – да обединява. И на това не може да попречи пороя от хули и клевети, сипещ се от нашите противници. Въпреки натиска на чужди посолства. Въпреки усилията на добре платени от вън НПО-та. Въпреки яростта на идейните и физически наследниците на убийците. Въпреки угодническото клякане на столичния кмет и всевъзможните саботажи от страна на СО. Въпреки абсурдните сборища срещу марша (които са толкова непопулярни и лишени от подкрепа в България, че е необходимо ежегодно да се внасят анархисти от Гърция, Сърбия и Австрия, а организаторите им реват за пари в чужбина). Въпреки всичко това, Луковмарш ще го има и той ще ни обединява. Ще обединява народа ни, ще ни сближава и с нашите съратници в цяла Европа.

Ето за това треперят нашите противници. И онези думи, изречени някога след убийството на ген. Луков са истинско пророчество, защото действително: “И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият.”