Над 600 родолюбци от цяла България, както и десетки гости от Европа, отбелязаха за девети пореден път в София годишнината от подлото убийство на генерал Христо Луков. Стотици граждани от всички възрасти изпълниха пространството пред пилоните в късния следобед на 12-ти февруари, от където по-късно в стройни редици се отправиха към паметника на Незнайния войн и и след това към къщата, където е живял и където бива убит в гръб пред очите на дъщеря му генерала. По-рано същия ден беше отслужена панахида в параклиса на Мемориалния комплекс на жертвите на комунизма, намиращ се в градинката на НДК. За жалост червените наследници на някогашните убийци отново показаха човеконенавистния си характер, така присъщ за комунистическата идеология, която изповядват, издрасквайки паметните плочи и целия параклис с абсурдни лозунги и петолъчки.

Въпреки тази провокация и очернящата кампания през седмицата, възпоменанието за генерал Христо Луков тази година беше най-мащабното в историята на проявата и по традиция протече без каквито и да е инциденти, за което благодарим на всички участници, както и на хората отговарящи за охраната. Огромната колона с факли по бул. „Витоша” в началото на маршрута предизвикваше възхищение и радостни възгласи в минувачите, които открито аплодираха националистите и гордо отбелязваха: „България е жива!”. Естествено подобна мирна демонстрация на национална воля и достойнство няма как да бъде в интерес на враговете на България, затова и нямаше много медии. След като проявата мина без проблеми и без никакви опити за противопоставяне от страна на виртуалните герои разпращащи декларации, беше ясно,  че все нещо трябва да се измисли, за да звучат правдоподобно всичките глупости, които бяха изприказвани и изписани през седмицата. За това не ни изненада, че по-късно в няколко статии отново имаше брътвежи за „нео-нацизъм”, „расизъм” и „хитлеризъм”. Термини, които нямат нищо общо с нашата проява и с нашия мироглед. Всеки, присъствал поне веднъж на проявата, може сам да си направи сметка до колко подобни обвинения имат общо с реалността. Цинично е например, че драскачи, които през живота си никога не са идвали на „Луковмарш” ни обвиняват в „расизъм”, без да знаят, че по традиция вече няколко години на проявата има и делегация от представители на няколко арабски организации, които също отдават своята почит към героя генерал Луков. Странно нали? Какво биха правили при нас хора от друга народност, друг етнос и друга раса, ако наистина бяхме „расисти”, „хитлеристи” и прочие митични създания и чудовища? Търсещи евтина сензация писарушки от знайни и незнайни медии дори си позволиха да обиждат нашите гости от Германия, обявявайки знамето, което носят, че било „хитлеристко”. В случай, че тези „журналисти” поне малко се придържаха към етичния кодекс, който би трябвало да съблюдават, то те щяха да си направят труда да проверят кое точно знаме носеха младите патриоти от Германия, дошли да сведат глава пред подвига на генерала. Естествено, когато човек има за цел само да предизвиква скандали и да търси под вола теле, няма значение какви са реалните факти. Любопитното в случая обаче е, че старото германско знаме, носено от гостите ни от Германия вчера е ползвано от тяхната държава в периода на Ваймарската република (демократичният строй предшестващ режима на Хитлер). Нещо повече. Употребата на въпросното знаме е забранена от същия този Хитлер, комуто уж се възхищавали младежите вчера. Всеки сам може да си направи сметка до колко обективни и изобщо запознати с каквото и да е са нашите медийни експерти по сензациите. Ние обаче великодушно им прощаваме и им пожелаваме да залагат над стратегиите си по-добре до догодина, когато ще почетем за десети път генерал Христо Луков с още повече участници от цяла България и Европа.