Всеки, който по някаква повече или по-малко обективна причина не успя да вземе участие във възпоменанието за генерал Христо Луков би могъл само да съжалява.

Поклонението пред паметта на този забравен от много Българи герой събра над триста души. Това ни накара искрено да се зарадваме, защото за пръв път дребнавите сметки останаха назад и хора от различна възраст, професия и организации заедно се преклониха пред един от онези, които загинаха са да живеем ние! Предшестващата мероприятието кампания, включваща разлепването на плакати и раздаването на листовки успя да покаже на всеки, който си даде труда да прочете подаденият му къс хартия, кой е Христо Луков и какво е направил за нашата Родина.

Сборният пункт беше в Щаба на Организацията и от там със съдействието на онези наши членове, които разполагат с лични автомобили се придвижихме до черквата Света София. Това бе мястото, обявено за начало на възпоменателното шествие по случай 62-та годишнина от убийството на генерала. Траурната колона предвождаше внучката на генерала с неговия портрет, следвана от двама души, носещи венец. След тях – щандартът на Организацията, барабани и всички онези хора, които отделиха два часа от натовареното си ежедневие. Шествието представляваше фантастична гора от факли и знамена. Органите на реда предвождаха колоната с полицейски автомобил, осигуряващ безпрепятственото ни придвижване. Случайните минувачи станали неволни свидетели на шествието проследяваха колоната с възхитени погледи и одобрителни възгласи.

Пред къщата на генерал Луков започна тържествената вечерна проверка. Беше открита паметна плоча и бе поднесен венец от БНС на фона на траурния марш „Покойници“. Бяха прочетени имената на загиналите за свободата и обединението на България. Настроението достигна връхната си точка, когато всички присъстващи запяха националния химн. Какво постигнахме с всичко това ли? Почетохме паметта на един Българин, отдал живота си за Отечеството и показахме, че национализмът е жив! Че трябва само да го разбудим и да дадем примера, който милиони да следват! Че времето на клоуните-„патриотари“ отмина. Че когато сме заедно няма сила, която да ни спре!

Убеден съм, че всеки един от присъстващите разбра, че националната гордост е тази, която несъзнателно ни показва пътя, по който трябва да вървим днес. Този път е начертан от дедите ни и нам се пада само честта да го продължим. Национализмът не е утопия, национализмът не е и мъртво понятие въргалящо се в аналите на историята изчерпано от смисъл и бъдеще – той е жив чрез нас обикновените хора. Но той е борба, действие, а не само думи! Този, които забравя и не почита героите и историята си няма право да се нарича достоен човек, камо ли националист. Той няма право да се ползва от доверието на народа. Много са онези, които се надпреварват за гласовете на Българина. Още повече стават те преди избори. Ние обаче имаме пред себе си много по-важна, но и много по-трудна задача – ДА СПЕЧЕЛИМ ДОВЕРИЕТО И СЪРЦЕТО НА БЪЛГАРИНА!