На 15 януари се проведе лекция, целяща да запознае присъстващите по-подробно с личността на един от най-отдадените синове в новата история на България. Събитието е част от кампанията за Луковмарш. Както бе обявено, лекцията започна малко след 18:00, когато посетителите бяха пристигнали в щаба на БНС и се бяха настанили.

Лекторът бе Пламен Димитров, който и предишни години е водил много от лекциите посветени на Генерала. Тези лекции през години са били провеждани в много различни градове из България и дори отвъд днешните предели на Родината, в градове, в които все още има българи, като например Битоля през 2019 г. През годините процесът по издирването и съживяването на забравени спомени и факти свързани не само с ген. Луков, но и с много други български герои и организации не е спирал. Това прави и лекцията от 15 януари по-специална, защото за пръв път бяха представени невиждани досега снимки и документи свързани с живота на Луков.

Лекцията бе хронологична и започна с разглеждане на семейството на ген. Луков и средата, в която той е израснал – среда на смели войни и отдадени националисти. Бяха представени снимки на бащата на Христо Луков – Никола (Кольо) Цонев Луков, който е бил най-младият опълченец на Шипка, едва на 18 години той участва в боевете там. Разказа се и за чичовците му – генералите Христо Цонев Луков и Иван Цонев Луков, които участват и имат огромни заслуги във войните за национално обединение. Бяха показани не само снимки от военните години на Луков, но и единствената му позната днес снимка като дете.

Трудностите, които Ньойския диктат налага, са години, в които си проличава непримиримостта на ген. Луков. Бяха разказани интересни истории за неговите опити да опази колкото се може повече от българското въоръжение, като по този начин прескочи диктата и ограниченията му.

За годините му като министър на войната бяха прочетени спомените на множество негови съвременници и бяха представени различни фотографии от периода. Изключително интересни бяха снимките от кулминацията на целия труд на Луков като министър на войната – парадът на Гергьовден през 1937. Пламен Димитров наблегна и върху близостта между националистите и генералите от Царство България, която е била по-голяма отколкото сме свикнали да си мислим.

Накратко бе представен и Съюзът на българските национални легиони, в лицето на който ген. Луков вижда най-близки съмишленици и съратници. Тази младежка националистическа организация вижда в силната личност на генерала един авторитет, около който те могат да се обединят. Изключителният организационен опит, знания и отдаденост на Христо Луков успяват да превърнат съюза в най-голямата непартийна националистическа организация и на практика да премахнат комунистическите и антинационални влияния в университетите и училищата. 

В лекцията бяха представени и невиждани досега снимки от полицейската и медицинска експертизи от подлото убийство на Генерала. Лекторът добре разказа за последиците от това предателско деяние и какви са били мислите на съвременниците му тогава.

В последната част на лекцията Пламен Димитров наблегна над това, че въпреки големия си авторитет и позиции, генерал Луков винаги е живял скромно и никога не се е страхувал от смъртта, въпреки предложенията на легионерите да бъде охраняван, което е показателно за неговата увереност в правотата на делата му.

Димитров завърши лекцията със заключението, че въпреки опитите на новата власт да ликвидира всякакъв спомен за Луков и други достойни български синове, оцелели легионери и съвременни националисти се обединяват в общата кауза той да бъде възроден и честван.