Защо наистина е толкова важно да сме отново заедно на поредния Луковмарш? Няма как да отговорим на този въпрос, без да кажем каква е самата му същност.

Луковмарш безспорно е ден за почит на един изключителен български герой – събитие, което възкреси паметта за генерал Христо Луков и отново оживи духа му. И благодарение на този дух, маршът отдавна се превърна в нещо много повече от едно възпоменание.

Луковмарш е живо, национално единение. Това е едно събитие, което успява да събере хора, организации и групи, които може и да имат някакви различия помежду си, но в този ден те остават на заден план, отстъпвайки място на националния идеал, олицетворяван от Генерала. Голямата част от участниците са предимно младежи, което е и едно от най-положителните неща на марша, защото младите са бъдещето. Няма да е преувеличено, ако кажем, че това е най-будната част от младото поколение. Но на Луковмарш има хора от вякакви възрасти, хора с различен социален статус, хора с различни професии. От студенти и ученици в горните класове, през работници, хора със собствен бизнес, инжинери, адвокати, лекари, ИТ специалисти, офицери от запаса, родители с децата си, дори свещеници. Луковмарш е като един умален вариант на това, какво може да бъде нацията ни, обединена от дух на родолюбие и сплотена от националния идеал. Който е присъствал на Луковмарш е усещал това толкова осезаемо чувство на единство, това усещане за общност в плния смисъл на думата.

Луковмарш е триумф на силната воля, на упоритостта и на здравата и постоянна работа. Едно събитие започнало, като малко поклонение на едва 15 човека, пред паметта на един почти забравен герой. Събитие, събиращо днес хиляди родолюбиви и будни българи. Събитие, което продължава да се провежда въпреки неистовите усилия на враговете на народа ни, да ни спрат. Мрежа от чуждестранни агенти и подопечните им НПО-та с огромен финансов ресурс, наследниците на терористичната организация БКП, държащи все още сериозен властови ресурс, платени журналисти и обикновени лумпени – всички те от години леят помия и надигат вой срещу Луковмарш, без да се сквернят да хвърлят кал и по името на Генерала. Но въпреки това, въпреки незаконните, репресивни действия на властите в лицето на Столична община, Луковмарш го има. И става все по популярен. Защото волята на участниците е по-силна от клеветите и репресиите. Защото реда и дисциплината, които сами си налагат и спазват, всява респект и доказва, колко силен народ сме, когато сме единни.

Луковмарш е символ на всичко, което можем да постигнем като нация. И един от най-силните аргументи за това е чуждестранното присъствие. Делегации от десетки европейски държави са идвали през годините, за да окажат почит и да покажат уважение, към духа и подвига на генерал Луков. Но и към хората, които поддържат жив този дух. Хората, които показват, че с твърдост и решителност ще отстояват националната си памет, идентичност и не ще позволят на никоя чужда сила да им налага волята си. Защото това са качествата, които предизвикват уважение към народа ни от страна на всеки чужденец, а не жалкото, угодническо и лакейско поведение на политическата класа у нас. Това е начина да се печелят истински съюзници в цяла Европа.

Някога личността на генерал Луков се бе превърнала в обединителната сила, която сплотяваше националното движение в България и бе на път да го обедини в единна сила. Днес духът на Генерала, отново обединява здравите национални сили.

Ние заедно извоювахме всичко това. И бъдете сигурни – заедно можем да направим много повече. За това, нека с дружни сили да се борим за онази цветуща България, за която се бореше и генерал Луков, напътствани от неговия дух!