Статия, публикувана във вестник „Зора“ на 18 февруари 1943 г., подписана анонимно от „Български воин“.

Сърбия, 17 февруари (По телефона).

Скръбната за всяко българско сърце, вестта за убийството на големия български генерал Христо Луков, научих в Белград. Съобщи ми я с чувство на скрито злорадство хотелиерът, сърбин от Шумадия, представлявайки се като един от първите ратници за българо-сръбско сближение на времето. Питах го: – Писаха ли белградските вестници за това? – отговори ми, че не е срещнал, но се научил по друг път. За мен бе ясно, че знае от радио Лондон, главният осведомител на сърбите. По-късно узнах, че това знае цял Белград.

Бях свидетел на ликуването на сръбската столица от радостта над трупа на възродителя на българската войска, над трупа на българина, който постави изцяло блестящите си способности на воин и общественик в служба на България, на нейното засилване и възхода на българщината. Тъкмо това бе причината за голямата сръбска омраза към ген. Луков. Толкова по-голяма бе скръбта на останалите още, по една или друга причина, в Белград македонски българи, с които имах случая да говоря.

За тия скромни и неуки гурбетчии генерал Луков бе един от ония българи, към когото сърбите хранеха най-голяма ненавист, водеща началото си от времето, когато непрежалимия покойник бе военен министър. Със своя прост ум сърбите злорадстват, че българите изгубиха в лицето на ген. Луков голямата пречка за своите противобългарски планове. Във влака от Белград до София, във вагона за български войници, във всички купета, офицери и войници говореха с дълбока скръб за убийството на незабравимия военачалник ген. Хр. Луков. Един запасен ефрейтор ми каза:

„Отиде си един колос на българите и България. Но те, които го убиха, не можаха да убият примера, който той ни остави, примерът, който ще вдъхновява живите българи в служба на Цар и Родина.“

Злорадството, с което Белград посрещна вестта за убийството на блестящия български генерал и пламенен родолюбец Хр. Луков, е красноречиво указание за фалшивостта на продължаващите сръбски фрази за братство с българите.

Български воин